| Катрин и нейната „Сянка"
„Свободните" асоциации на Катрин спираха дотук. Нещо повече - тук си и оставаха. Очевидно бе, че тя иска да смени темата и напълно да забрави своя „абсурден" сън. Може би го е смятала за чудовищен? Не, той просто не я засягаше, и толкова.
И все пак... Когато след това Катрин говореше за дъщеря си, беше ясно, че тя се държи с нея като виновна. Мъчеше се да „предвиди" и най-малките желания на детето си, подчиняваше му се безпрекословно. И най-дребната проява на лошо настроение у момиченцето хвърляше Катрин в отчаяние. Казваше ми: „Бих направила всичко, абсолютно всичко, за да бъде тя в добро настроение."
За Катрин момиченцето беше нещо като „жив" укор. Майката бе неспособна да разбере спонтанността. Но как да попречи на детето да бъде спонтанно? Детето, което за майка си е „свидетел" и катализатор на глухото й чувство за вина?
Катрин се ръководеше от четири основни забрани:
а) да бъде щастлива;
б) да бъде спонтанна;
в) да се радва на живота;
г) да се забавлява.
Но ето че идва сънят с грубата си простота. Прозвънва като гонг. Преобръща ценностите. Лицето става опако, черното започва да бие на бяло. Дали пък този сън, „антипод" на Катрин, не е израз на истинския й Аз (внимание: в символична форма!)?
Сподели с приятели: | 
