Тълкуване на сънищата

•Жули сънува, че се разхожда в гората с приятели. В един момент те се отдалечават от нея, без да я предупредят. Обзема я страх. Вика, но никой не й отговаря. Става все no-тихо. Припада нощ.

В съня си Жули се усеща сама на света в дълбоката

тишина и непрогледната планетарна нощ.

•Мари сънува, че отива на гости у много скъпи свои при­ятели, където обаче среща безразличен и студен прием. Отчаяна, тя излиза от къщата. Озовава се в някаква огромна равнина. Вали сняг. Обръща се и забелязва, че светлините на къщата гаснат. Събужда се, обляна в сълзи.

Мари е млада жена, „изоставена" от майка си, докол­кото последната просто не й обръщала внимание, не я молела за помощ, не се интересувала от успеха й в учи­лище, не проверявана бележника й, никога не я мъмре­ла, нито наказвала, но и в нищо не я насърчавала... И доколкото баща й също не забелязвал присъствието й. Така че Мари живеела „приклещена" между майка и баща, които усещала като несъществуващи; на практика била сама на света. Когато я срещнах, отказваше всяка връзка от страх да не я напуснат някой ден. Всъщност сама изоставяше, за да не бъде изоставена.

В документацията ми фигурират много сънища за изос­тавяне под една или друга форма. Сънуващият или съну­ващата отминават, без някой да спре погледа си върху тях. Или пък на някоя сбирка стоят сами в своя ъгъл. Звънят по телефона, но никой не вдига. Един проси на улицата (= проси обич). Друг влиза в къща, в която няма нито една жена (няма майка); само някакъв мъж запла­шително стои на прага. Млада жена сънува, че ходи гола по улицата, но никой не я вижда.

Ще цитирам накрая откъс от едно прекрасно стихот­ворение на Аполинер, което добре илюстрира горното:

ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ НЕВРОЗА

Всяка човешка личност притежава свои опори. Още в дет­ството се изграждат „носещите греди", които здраво или недотам здраво се свързват една с друга и постепенно се наместват, за да осигурят равновесието на конструкцията.