Тълкуване на сънищата

Тревожните сънища доста често се отнасят до трудни житейски ситуации, минали или настоящи. Както вече казах, тези сънища могат да се повтарят, и то в продълже­ние на години!

Ето някои примери:

•Жак много често сънува, че все още е войник. Или са го мобилизирали. Или са го обявили за дезертьор.

Само че Жак е на петдесет години. Явно е, че армията му е причинила травма или е породила у него тревожен климат, непреодолян след уволнението. Този сюжет може да изглежда безинтересен, но всъщност свидетелства за дълбоко безпокойство, на което сънят е само символи­чен израз.

•Пол често сънува, че е отишъл на работа след неоправ­дано отсъствие. Или че се готви да напуска, но все не успява да го стори. Или че началникът му го упреква за зле свършена работа.

Всъщност Пол от няколко години упражнява свободна професия. Сънищата му за работата са винаги заредени с тревожност. Защо? Би трябвало да се разбере какво е пред­ставлявала за Пол тази работа и какво означава за него неосъщественото напускане. Дали не е „страх от свобода­та?" Колкото до неоправданите му отсъствия, несъмнено става дума за климат, наситен с чувство за вина, проектирано върху работата и началника. И най-вероятно в детство­то му следва да се търси ключът за тези еднотипни съни­ща, които сякаш „настояват" да се ликвидира определена вътрешна ситуация, непрекъснато тровеща живота му-

•Мари-Терез редовно сънува, че се подготвя за универси­тетските си изпити.

Да, но тя от много години е вече лекар. Може би жи­вотът представлява за нея непрекъснат „изпит"? Или страда от такова чувство за вина, че все се опитва да „дава обяснения"?

•Фредерик неведнъж сънува, че се прибира в къщата, къде­то живее майка му (отдавна покойница). Вика, но никой не отговаря. Абсолютна тъмнина, дълбока тишина. Иска да се качи на етажа, но е парализиран от ужас. Събужда се облян в пот.

Да отбележим, че майката на Фредерик живеела сама и той все се страхувал да не я завари мъртва. Задълбоченият анализ обаче показа, че тревожността на Фредерик бе породена от неосъзнатото желание... именно да я види мъртва! За да се освободи от тегобата на майчиното нас­тойничество. Така че тук тревожността е нещо като „елек­трическо поле" между положителния и отрицателния полюс; тя идва от мощния антагонизъм между съзна­телното желание (майката да живее!) и неосъзнатата пот­ребност (майката да умре!) В този вид сънища се наблю­дава също и страх от изоставяне.

-Жана често вижда насън как някаква жена я блъска към голямо огледало, от което тя ужасена се отвръща.

Едно уточнение: майката на Жана отказвала (несъзна­телно) да види дъщеря си пораснала Тя всъщност искала девойката чисто и просто да остане_нейна „двойница". Затова Жана изпитваше силна тревожност при всеки свой опит да придобие свобода и самостоятелност. Повтаря­щият се сън й казва: „Майка ми желае да видя в огледа­лото нейния, а не моя образ. Отказвам. Искам да стана това, което съм, макар че се боя да погледна ситуацията в лицето..."

•Жан-Пиер продължава да сънува, че се отдалечава от бащината къща, но някакъв глас го повиква и той се връща.

Жан-Пиер е на четирийсет години. Женен е. Родите­лите му са починали. Сънят му е свързан с чувство за вина. Жан-Пиер винаги е имал усещането, че е „изоставил" родителите си, за да се ожени. Те впрочем живеели в охолство и в нищо не го упреквали. Това е вид сън за „изоставяне" и „страх от свободата".

•На Жаклин често й се присънва широка слънчева река, по която плават множество лодки. Но небето над река­та е покрито с истински килим от черни птици.

Преливащ от тревожност сън! С две думи: Жаклин е прекарала детството и юношеството си с „кастрираща"

баба, непрекъснато облечена в черно. Бабата изразявала по този начин тъгата си от смъртта на майката на Жаклин. Но понеже упорствала да носи черно години наред, в крайна сметка се превърнала за внучката си в олицет­ворение на самата смърт... Чудно ли е тогава, че Жак-лин е толкова тревожна, така се разкъсва между сияйния-живот, който усеща у себе си, и преследващата я смърт?

•Жан-Пиер сънува от години, не телефонът звъни през нощта. Сънува, че става, вдига слушалката и чува нежен женски глас, който просто произнася името му. След това - мълчание. Всеки път Жан-Пиер се събужда упла­шен.

Коя е тази жена, която преследва сънуващия и се задо­волява да го назове по име? Тъй като не познавам Жан-Пиер, който ми изпрати съня си по пощата, мога само да предполагам... Дали не става дума за Анимата му, от ко­ято не успява да получи „послание"? Или в будния си живот сънуващият не съумява да отдели същата тази Анима от майчините сили, които са я обсебили? Възмож­но е. Не е изключено да се касае и за мощна носталгия по детството. Или по „гласа" на майката, към която Жан-Пиер все още изпитва било голяма обич, било силно чув­ство за вина.

•Виржини често сънува, че се разхожда в голям град: Моли минувачите да я упътят или ги пита колко е часът. Ни­кой ней отговаря. Тогава се затичва към полицията.

Това е сън за „изоставяне". Виржини се усеща откъсна­та от обществото, отхвърлена. Никой не желае да я под­крепи, да я изслуша, докато броди в себе си (= града). Сама на света, тя се спуска към полицията, която тук е символ на майката като източник на сигурност.

•Жак често вижда в съня си къщи, които се срутват. Чувства се като парализиран.

Този тип сън може да сочи доста опасна несъзнавана ситуация. Къщата би могла да представлява Аза на Жак (който впрочем е склонен към депресия). И ето: Азът се срутва, но заедно с него се сгромолясва цяла една „отвесност", разпада се цяла една конструкция. Сънят изразява следователно силно усещане за безсилие, за непригод­ност към живота. Той принадлежи и към групата съни­ща със страх от кастрация.

Ето как тревожността се появява изневиделица нощем. Нека пак кажем: повтарящите се сънища са знак, който не бива никога да се пренебрегва. Тревожният сън е симп­том; той предупреждава сънуващия, че трябва да потърси корените на безпокойствата си.

Съществуват и „големи" тревожни съновидения с еле­менти, понякога близки до архетиповете (и за тях ще ста­не дума): препускащи коне, които всеки момент ще стъпчат сънуващия; страшни великани, митически чу­довища; необятни гори, където човек потъва без надеж­да за измъкване; зловещи цветове... Опасни джуджета, банди от разбойници населяват сънищата на много жени (ще ги видим по-нататък). Тук един мъж безкрайно бро­ди сред ледовете... Там друг... - да изброяваме ли още? Сънищата са толкова разнолики, колкото е човешкото безпокойство. Задоволих се да цитирам само някои от разпространените символи.