Фройд, Юнг и символът
•Фройд, когото са упреквали, че разглежда всички символи като израз на изтласкана сексуална ситуация, пише: „Символите често имат разнообразни и многобройни значения, така че, както при китайското писмо, те трябва да се тълкуват за всеки отделен случай само във взаимната им връзка. Към тази тяхна многозначност се прибавя свойството на съня да дава повод за противоречиво тълкуване, да представя мисловни структури и пориви на желанието, различни по съдържание и често твърде отдалечени едни от други по природа." И продължава: „... важно е да се държи сметка за философските, религиозни или морални нагласи на съзнанието." Колкото до Юнг, той се е опитал да класифицира символите според начините на формирането им.
а) Символът се създава по аналогия. Например слънцето оплодява; така то се родее с любовта, чиято „топлина" също оплодява в афективно отношение. Слънцето блести и сияе като Бог или Отец, ще рече Баща. Слънцето е високо в небето, откъдето символът на изкачването - човек „се изкачва" към светлината; на кой ще му дойде наум да „слезе" към нея? Светлина може да се свърже със слава - „издигаме се" към славата и почестите, никога не „слизаме" към тях! Това добре показва как един създаден по обикновена аналогия символ управлява езика и трайните словосъчетания. Можем да продължаваме колкото си щем с аналогиите, докато стигнем до големите универсални символи, «а които ще се спрем по-нататък.
Друг пример: луната е бледа и мистериозна; тя принадлежи на нощта. Превърнала се е в символ на женственост, нежност, тайнство, на непризнатата любов, на майката и т. н.
Още един пример: водата е аморфна и гъвкава. Или е гостоприемна, или е смъртоносно привлекателна. Така е станала символ на женствеността.
И тъй нататък.
б) Символите изразяват мощни и всеобщо разпространени усещания. Тук на преден план излизат големите природни явления - водата, дъждът, бурите, денят, нощта, изгревът и залезът на слънцето, плодородието на почвата, животът, смъртта, могъществото, Бог... И всичко във връзка с тях, което засяга дълбоките усещания на човека. Могат да се приведат и други примери. Да се върнем на слънцето и на неговата слава, символизираща Бог, Отец, блясък, успех и какво ли не още. Да си представим също плодородието на земята, от което зависи животът на хората - оръдията за обработването й се превръщат във важни символи. Земята (оплодената) става символ на жената. Слънцето и водата (които я оплодяват) се женят, за да осигурят плодородието. Ралото се превръща във „фалически" символ (то разорава и „пробива" Земята-Жена) и т. н.
Слънцето, което всяка сутрин изгрява иззад хоризонта, се възприема като символ на възраждането след смъртта. Неговият блясък, топлина, слава, непобедимост се предават на големия универсален символ на соларните герои, които населяват както класическите повествования, така и филмите, били те добри или слаби. Темата
Сподели с приятели: |