Сънят на Пол (трийсет и пет годишна)

- Бях театрална актриса. Намирах се на обля­на в светлина сцена. Отлично импровизирах и говорех с голяма лекота. Съпругът ми седеше в залата, гледахме се и се усмихвахме. Забелязах, че и залата беше ярко осветена. Чувствах се много щастлива, много спокойна...

Да отбележим, че Пол вече не е „зрителка" в живота, а актриса. Освен това тя е социално осъществена, тъй като тук театърът представлява обществото. Импрови­зира, тоест нарича свои думи, а не рецитира чужд текст. Забележителна е и лекотата, с която го прави. Съпругът й е зрител, но никой от двамата не е в сянката на другия - навсякъде е светло.

Този красив сън показва, че вътрешният живот на Пол еволюира към осъществяване на Анимуса й.

Положителният Анимус поражда сънища, в които се явя­ват „високопоставени лица" като държавни глави, учени, писатели или известни със своята духовност мъже.

Разбираемо е обаче, че мъжът може да изчезне от съни­щата. Тогава Анимусът бива представен от мъжки сим­воли - например вятър, полъх, или от линейни или от­весни предмети: пътища, кули, саби, дървета и пр.