Тълкувания на книгата откровение
ЛИПСВА СТР. 68 ОТ ОРИГИНАЛА Краят на благодатното време
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Десетте девици
ЛИПСВА СТР. 68 ОТ ОРИГИНАЛАКраят на благодатното времеПоследните два стиха, описващи шестата тръба, са изключително важни: “И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, за да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито за убийствата си, нито за магиите си, нито за блудствата си, нито за кражбите си” (Откр. 9:20, 21). Значимостта на това изявление се крие във връзката му с края на благодатното време. Седмата тръба е краят на благодатното време (виж гл. 14) и то настъпва малко след шестата тръба. Много адвентисти се страхуват, че краят на благодатта е произволен акт Бога, извършен когато Той решава да прекрати застъпническата си служба, независимо дали сме готови или не. По-скоро краят на благодатното време е колективно решение на цялото човечество. Когато всяко човешко същество е решило дали да застане на страната на Бога или против Него; когато вече не са останали души, които да бъдат спасявани, тогава няма да има повече нужда от Христовата спасителна служба в небесното светилище. Благодатта ще приключи не защото Бог решава, че времето е настъпило, а защото вижда, че всеки човек е взел решение. Изпитанията и бедствията са едно от най-ефикасните средства за довеждане на хората до покаяние. Този метод е действал през цялата човешка история. Не всички приемат Бога в резултат от бедите, но някои го правят. Във времето на бедствие, чието начало се дава от тръбите малко преди края на благодатта, много хора ще приемат Исус за свой Спасител. Отказалите ще получат белега на звяра и ще бъдат запечатани завинаги в бунта си против Бога и Неговата истина. Текстът от Откр. 9:20, 21 описва точно тази група. Въпреки всички бедствия, нанесени от Бога на света по време на тръбите в опита Му да доведе хората до покаяние, те продължават да Му се противят. Бог не може да направи нищо повече за тях. Не е останал нито един за спасение. Време е за краят на благодатното време. Глава 11
Тръбите и 144 000 Повечето адвентисти от седмия ден не знаят нищо за връзката между тръбите и 144 000. Тези две неща обаче са тясно свързани, както ще видим след малко. Ще започна изследването на 144 000 като проуча първо най-близкия библейски паралел – притчата за десетте девици. Ще приема, че повечето читатели са запознати с притчата и затова ще я коментирам, без да я цитирам. Ако сметнете, че имате нужда да я разберете по-добре, за да проследите казаното от мене, бих ви предложил да отворите на Матей 25:1-13 и да я прочетете, преди да продължите с тази глава. Десетте девициСмятам, че повечето адвентисти знаят, че маслото в библейското пророчество е символ на Светия Дух. Известно ви е, че петте неразумни девойки били неподготвени за идването на младоженеца, тъй като не подготвили предварително тази жизнено важна течност. Известно ли ви е обаче какво символизира съня в тази библейска притча? Свикнали сме да приемаме съня като духовен мързел (виж Матей 26:40-45). Моето мнение е, че не такова е значението му в тази притча, тъй като всички девици заспиват – както разумните, така и неразумните. За да разберем значението на съня от притчата за десетте девици, трябва да разгледаме съня в реалния живот. Всеки ден работим упорито, разрешаваме трудни проблема, изправяме се пред кризи, които ни застрашават. В края на деня сме напрегнати и уморени. Когато си легнем през нощта и заспим, всичко е спокойно и мирно. В тази притча сънят представя време на относително спокойствие и мир. Като контраст идването на младоженеца, който разбужда спящите девици, е време на бедствие. Бедствието е нещо повече от оплакване за закъснението. Елън Уайт изяснява, че високият вик – “Младоженецът идва, излайте да го посрещнете” – ще бъде време на криза за целия, включително и за праведните: “В моменти на криза се разкрива характерът. Когато решителният глас прогласи в полунощ: “Ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете” и спящите девици бяха събудени от дрямката си, стана ясно кои се бяха приготвили за такава случайност. И двете групи бяха изненадани; но едната бе подготвена за събитието, докато другата – не. Така и сега, някакво внезапно, непредвидено нещастие, хвърлило душата в смъртна опасност, ще покаже дали действително вярваме в Божиите обещания. Ще стане явно дали душата е устояла чрез благодат. Голямото заключително изпитание на Божия народ идва на края на благодатното време, когато ще е твърде късно да се помогне на духовните нужди.”57 Има и друга част от притчата за десетте девици, която трябва да разгледаме незабавно. Да предположим, че девиците са пристигнали на мястото за чакане в около 18 ч., като са предполагали, че той ще дойде най-късно след около час. Идва 19 ч., после 20 и 21 ч., но младоженецът още го няма. Бави се много повече отколкото са очаквали. Накрая девойките се поддават на човешката си природа и заспиват. Забележете, че по време на бавенето има спокойствие и мир, които приключват с идването на младоженеца. Ако приложим то за нашето време, ще видим, че адвентистите от седмия ден очакват второто идване на Исус още от 22 октомври 1844 г. Сигурен съм, че пионерите, излезли от Голямото разочарование, са очаквали, че Исус ще дойде не по-късно от 1860 г. Вярата им би се огънала, ако бяха предположили, че пришествието ще е през 1900 г. Мисълта мислят, че забавянето би продължило да 2000 г. би било нещо абсурдно за тях. За нас не е абсурдно, тай като живеем непосредствено преди 2000 г. От времето, когато пиша този ръкопис и вероятно от момента, когато го четете, забавянето след 22 октомври 1844 г. е продължило почти 150 години. Много адвентисти започват да питат защо това е така. Някои дори се чудят дали вярата ни не е била на погрешна основа през тези 150 години. Въпросът вече започва да влияе на нашето чувство за мисия – обстоятелството, че адвентистите от седмия ден се появяват, за да предупредят света за скорошното Христово идване. Как можем да изпълним тази мисия, ако самите ние се съмняваме в нея? Исус показа ясно, че забавянето ще бъде измамно. То ще приспи хората и ще ги накара да мислят, че в края на краищата няма причина за безпокойство. Това се онагледява особено добре от притчата за неверния слуга, която е разказана непосредствено преди притчата за десетте девици (виж Матей 24:45-51). Спомняте си, че господарят остави неверния слуга за управител на дома и тръгна на далечен път. Икономът очевидно се грижил добре за дома, докато смятал, че господарят ще се върне скоро. Но когато разбрал, че господарят му се бави, забравил за предстоящото събитие и започнал “да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците” (ст. 49). Колкото повече се бавел господарят, толкова по-склонен бил слугата да си мисли, че идването му се отлага за далечното бъдеще. Господарят обаче го изненадал. Върнал се внезапно, когато злият слуга най-малко го очаквал. Страхувам се, че това е състоянието на голям броя адвентисти в наше време. Забавянето от 150 години ни кара да мислим, че Исус все пак няма да се върне в нашите дни и ние започваме да правим планове за следващите двадесет и пет години, сякаш има причина да вярвам, че ще бъдем тук след толкова време. Разбира се, лесно е да посочим към изминалите 150 години и да кажем: “Нашите пионери също не са били убедени, че ще бъдат на земята след двадесет и пет години. Кои сме ние, та да смятаме, че нещата ще се променят в наше време?” Не мога да споря с такъв вид логика. Мога само да посоча към Писанието и да кажа: “Всичко ще приключи, когато най-малко го очаквате.” Уверявам ви, че съм страшно притеснен от факта, че не разполагаме с още двадесет и пет години на тази земя. Това е вяра, а не логика. Вярвам, че голяма криза в близко бъдеще ще доведе до едновременно гръмко приключване както на сегашното забавяне, така и на сегашното спокойствие. 144 000 Забележете описанието за забавянето, представено в Откр. 7:1-4: “(1) След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. (2) И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: (3) Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. (4) И чух числото на подпечатаните – сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израелтяните.” Според даденото в Откровение описание за 144 000 души ангелът от изтока призовава четирите ангела: “Дръжте четирите ветрове.” Забележете, че в думите на този ангел се загатва както за спокойствието, така и за забавянето, тъй като задържането на ветровете означава забавяне и предотвратяване на предстояща голяма криза. Докато ветровете биват задържани – докато има забавяне – светът ще живее в период на относително спокойствие и мир. Ние живеем в това време. Исусовата притча за десетте девици подсказва, че целта на забавянето е да се даде на Божиите люде време за придобиване на “масло”, т.е. Светия Дух. Точно съвпадение с описанието на 144 000 души. Ангелът от изтока заяви: “Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.” Според Еф. 1:13 и 4:30 Божият печат е Светият Дух. “… в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух” (Еф. 1:13). “И не оскърбявайте Светия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Еф. 4:30). Елън Уайт изяснява, че Божият печат ще бъде поставен само на челата на тези, които са стигнали до голяма висота в развитието на своя характер. Тя пише следното: “Търсим ли Неговата пълнота, като винаги се стремим към поставения пред нас белег – съвършенството на характера Му? Когато Божиите люде достигнат този белег, техните чела ще бъдат подпечатани.”58 “Печатът на живия Бог ще бъде поставен само върху тези, които са Христоподобни по характер.”59 “Божият печат никога няма да бъде поставен върху челата на нечисти хора. Няма да бъде поставен върху челата на амбициозни личности, които обичат света. Няма да бъде поставен върху челата на хора с лъжливи уста или измамни сърца. Всички, които приемат печата, трябва да бъдат безукорни пред Бога – кандидати за небето.”60 Последиците са съвсем ясни. Днес ние живеем в последните часове на забавянето. 144 000 души ще бъдат запечатани преди приключването на забавянето. Следователно живеем във времето, когато 144 000 биват запечатани. Това означава, че тези 144 000 души са в процес на запечатване сега! Каталог: dataup -> ind-new.php?path=SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Revelation%20matherials Revelation%20matherials -> Откровението на йоан VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Приложение 1 Дали тръбите са есхатологически Revelation%20matherials -> Печатите и тръбите съвременни дискусии Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|