Тълкувания на книгата откровение
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Историческият метод на тълкуване
- Футуризмът
- Елън Уайт
Традиционното тълкуванеМалко след като написах този ръкопис, споделих съдържанието му с приятели и ги помолих за коментари. Някой от тях възразиха на възгледите ми, защото се различават от традиционното становище. Те заявиха в общи линии: “Адвентистите винаги са разбирали тръбите въз основа на историческия метод. Защо да правим промяна сега?” Вярвам, че традицията е важна. Тя ни дава твърдост в начина, по който мислим или действаме. Традицията обаче никога не трябва да ни пречи да изследваме Писанието. Не бива да отказваме да изследваме различни гледни точки само защото противоречат на онова, в което винаги сме вярвали. Исус поясни, че не бива да допускаме традицията да противоречи на ясните библейски учения (виж Марко 7:1-13). Един от читателите ми каза: “Защо да правим промяна, ако няма причина за това?” Отговорът ми е, че според мене този ръкопис дава добра причина да мислим за тръбите по нов начин.
Библията е изпълнена със символи. Чудното раждане на Исаак бе символ на Христовото рождение. Жертвата на Авраам на олтара на планината Мория бе символ на Божията жертва на сина Му на кръста. Цар Давид бе символ на царят Исус. Потопът бе символ на унищожаването на света при второто идване на Христос, а затварянето на вратата на ковчега бе символ на края на благодатното време. Понякога Библията насочва вниманието към връзката между символа и изпълнението – между по-ранни и по-късни събития, но по-често тази връзка е скрита, а не явна. Адвентистите винаги са приемали унищожаването на Ерусалим като символ на далеч по-страшното унищожаване на света при второто идване на Христос. Изпитанието през Средновековието е символ на голямото изпитание, през което ще минат Божия народ и светът по време на последната криза. Вярвам, че е възможно да разберем изпълнението на тръбите през християнската история като събития от по-голям есхатологичен обхват. Така първите четири тръби, които по традиция сме приемали за страшни наказания над света в началото на християнската ера, изпълнени чрез варварските племена, нападнали Римската империя, могат да бъдат разбирани като символ на по-страшни наказания, които Бог ще нанесе над света в края на времето. По традиция сме свързвали сладко-горчивата книжка от Откровение 10 гл. с Голямото разочарование и аз вярвам, че този възглед е правилен. Елън Уайт казва, че първата и втората ангелска вести са били проповядвани с необикновена духовна сила по време на “движението на седмия месец” от август до октомври 1844 г. и че това е било едно сладко духовно преживяване. След него дошло горчивото разочарование. По същия начин силата на вестта по време на късния дъжд ще бъде сладка за Божия народ в края на времето, но гонението ще бъде ужасно горчиво. Движението от 1844 г. бе символ на късния дъжд и високия вик. ФутуризмътОсновно възражение към тълкуването на седемте тръби като събития от последното време е, че по този начин изпадаме във футуризъм. Да обаче футуризмът е нещо много повече от тълкуване на пророчествата като събития от последното време. Футуризмът е “рамката”, приета от християните диспенсационалисти за тълкуване на пророчествата. Последната седмица от Дан. 9:25-27 бива отделена от останалите шестдесет и девет седмици и събитията биват изместени към “голямата скръб” малко преди второто идване на Христос. Футуризмът тълкува малкия рог от Дан. 7 гл. като антихрист по време на голямата скръб и по този начин създава огромна пропаст от най-малко 1500 години между десетте рога и малкия рог. Адвентистите ясно отхвърлят този метод. Възможно е обаче да се тълкуват седемте тръби (или седемте църкви, или седемте печата) като събития от последното време, без да се приемат погрешните разбирания за Данаил, познати като футуризъм. Ако самият факт, че едно пророчество има изпълнение в края на времето може да се нарече футуризъм, то тогава адвентистите като цяло са изпаднали в заблудата на футуризма, тъй като тълкуват по този начин Откровение от гл. 13 до края на книгата. Елън УайтПо сериозен въпрос за адвентистите от седмия ден е как да тълкуваме седемте тръби в светлината на Елън Уайт. Трябва да имаме предвид няколко точки, когато изучаваме писанията й във връзка с Библията. Откъде да започнем. Много адвентисти са придобили лоши навици в изучаване на Писанието и Елън Уайт. Един от тези лоши навици е, че сме склонни да започваме с Елън Уайт. Не искам да кажа, че трябва да четем Библията робски, преди да прочетем един ред от нейните писания. Смятам, че за нашето духовно посвещение няма значение кое четем по-напред, стига да не пренебрегваме Библията. Но когато искаме да проучим значението на определен библейски текст (екзегетика), вярвам, че трябва да започнем с Библията и да я оставим да говори сама за себе си, а след това да се обърнем към Елън Уайт за допълнително тълкуване. Когато започнем с Елън Уайт и след това се обърнем към Писанието, има опасност да я издигнем на едно ниво с Библията или дори още по-лошо – да я поставим над Библията. Прилагайки този принцип към тръбите, аз прекарах повече време с Библията отколкото с Елън Уайт. Белият завет.76 Християните винаги са тълкували Стария завет в светлината на Новия. Това е разумно, тъй като сам Исус Христос бе върховното откровение на Бога пред човечеството и всеки друг боговдъхновен документ трябва да бъде разбирам в светлината на Исус. Трябва ли обаче Старият и Новият завет бъдат тълкувани в светлината на Елън Уайт, като тя бива превърната във върховен авторитет за нашето разбиране на Библията? Онези, които постъпват по този начин, я издигат до нивото на Библията, макар и да твърдят, че това не е така. Те имат Стария завет, Новия завет и Белия завет. Убеден съм, че адвентистите трябва да изпитват голямо уважение към възгледите на Елън Уайт, но не бива да допускаме те да контролират разбиранията ни за Писанието по начина, по който Новия завет контролира разбиранията ни за Стария. Съгласен съм с Робърт Олсън, бившия секретар на настоятелството “Елън Г. Уайт”, който заяви: “Не можем да използваме Елън Уайт като решителен последен арбитър за значението на Свещеното писание. Ако го направим, тогава тя е върховният авторитет, а не Писанието. Трябва да се позволи на Библията да тълкува сама себе си.”77 Самата Елън Уайт е настоявала писанията й да не бъдат поставяни над Писанието. “Свидетелствата на сестра Уайт не би трябвало да се поставят на преден план – пише тя през 1890 г. – Божието слово е непогрешимият стандарт. Свидетелствата не бива да заемат мястото на Словото.” През 1894 г. заявява следното: Нашата позиция и вяра е в Библията. Никога не сме искали някоя душа да постави Свидетелствата пред Библията.”78 За нещастие много често адвентистите от седмия ден тълкуват Библията в светлината на Елън Уайт, а не обратно. Ако тя цитира текст от Библията в контекста на дадена идея, ние заключаваме, че библейският текст трябва да бъде разбиран като подкрепящ тази идея и не би могъл да означава нищо друго. Това имам предвид, когато някой превърне писанията на Елън Уайт в Белия завет.
Елън Уайт често използва Писанието по този начин. Разбира се, тя казва: “Този текст от Библията изразява моята мисъл, но моля, не мислете, че казвам какво всъщност означава.” Тя просто не е постъпвала по този начин. Тълкуването на Писанието в светлината на казаното от нея може да бъде много по-лесно, ако ни беше казала кога използва Библията, за да изрази дадена мисъл. След като не го е направила, би било уместно да сме внимателни, когато правим прибързани заключения какво е разбирала за значението на даден библейски текст. Пример от коментар на Елън Уайт върху пророчество. Някои могат да бъдат изкушени да кажат, че коментарите на Елън Уайт върху библейското пророчество не бива да се разбират точно по този начин. Все пак сравнете следните две изявления: “Книгата на възпоменанието, в която са записани имената и делата на хората, трябва да определи решенията на [изследователния] съда. Пророк Данаил заявява: “Съдилището бе открито и книгите се отвориха.” Авторът на Откровението, описва същата сцена и добавя: “… и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си” (Откр. 20:12).79 “В присъствието на насъбралите се обитатели на земята и небето се извършва коронясването на Божия Син. Сега, облечен във върховно господство и сила, Царят на царете произнася присъда над бунтуващите се против Неговото управление и раздава правосъдие над онези, които са нарушили закона Му и са потискали людете Му. Божият пророк заявява: “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата” (Откр. 20:11, 12).80 В първия цитат Елън Уайт заявява, че Откр. 20:12 описва изследователния съд, а във второто прилага същия стих към съда над нечестивите след второто пришествие. Като изпълнение Откр. 20:12 може да се приложи само към едно от тези събития, а не към двете. Контекстът на тези думи ясно описват съда след пришествието. Следователно, когато заявява, че текстът описва “същата сцена” като посочената в Дан. 7:9, 10, Елън Уайт използва езика от Откр. 20:12, за да опише значението на изследователния съд, без да има намерение да ни обяснява, че Откр. 20:12 всъщност имал предвид изследователния съд. В този случай по-малко специфичната употреба на текст от Библията се балансира от текст, който ясно показва значението на Писанието. Но да предположим, че тя използва езика от пророчески текст по начин, който се различава от ясното значение на Писанието и не го балансира с друго пояснение. Можем ли да предположим, че библейският текст трябва да бъде разбиран според начина, по който тя го прилага по този въпрос? Мисля, че ако постъпим по този начин, ние превръщаме Елън Уайт в Белия завет. Ето защо трябва да започнем с Писанието и след това да се обърнем към Елън Уайт за допълнителни пояснения, а не да започваме в обратната последователност. След като вярваме, че възгледите на Елън Уайт са боговдъхновени, трябва да внимаваме да не се отнасяме небрежно към начина, по който използва даден текст. Трябва да изследваме Библията внимателно, за да сме сигурни, че я разбираме правилно. Необходимо е да внимаваме да не би прибързано да пренебрегнем Библията или Елън Уайт. Трябва също да признаем, че пророкът е боговдъхновен, а не думите. Пророкът избира думите, с които да изрази дадена мисъл. По този начин изразената идея има авторитет. В различен контекст пророкът може да използва самите думи, включително и цитати от Писанието, за да изрази нещо съвсем различно. Надявам се, че казаното тук ще ви направи по-предпазливи, когато изучавате заедно библейските пророчества и Елън Уайт. Надявам се, че това ще ви направи по-малко склонни да приемате, че само защото Елън Уайт цитира текст от Данаил или Откровение в определен контекст, пророчеството трябва да се разбира по определен начин и не може да означава нищо друго. Надявам се, че ще сте по-малко склонни да се втурнете към “червените книги”, когато изучавате пророчеството и повече склонни да изучавате самата Библия. Елън Уайт със сигурност би го одобрила.
Дори в текста от Великата борба, споменати в предишния абзац, Елън Уайт не прави опит да тълкува тръбите. Тя насочва вниманието към определена точка от тълкуването на шестата тръба, обект на голямо внимание по време на Милеристкото движение. Цитира също възгледа на Джосая Лич, според когото денят, месецът и годината от Откр. 9:15 се отнасят до период от 391 години и 15 дни и приключва на 11 август 1840 г. Ето пълното й изявление: “През 1840 г. друго забележително изпълнение на пророчеството възбуди огромен интерес. Две години по-рано Джосая Лич, един от водещите служители в проповядване на второто пришествие, публикува изложение на Откр. 9 гл., предсказвайки падането на Отоманската империя. Според неговите изчисления тази сила трябваше да бъде победена през 1840 г., някъде към месец август. Само няколко дена преди това постижение той писа: “Да приемем, че първият период, 150 години, се е изпълнил съвсем точно преди заемането на трона от Декозий с разрешението на турците и че 391 години и 15 дни започват в края на първия период, това означава, че ще приключи на 11 август 1840 г., когато може да се очаква, че Отоманската власт в Константинопол ще се прекърши. Вярвам, че точно така ще стане.” В точно определеното време Турция чрез нейните посланици прие протекцията на съюзническите сили в Европа и по този начин се постави под контрола на християнските народи. Това събитие съвсем точно изпълни предсказанието.”81 На пръв поглед това изказване е убедително доказателство за значението на Откр. 9:15. Трябва обаче да се наблегнат на три важни точки. Първо, гръцките учени, включително и повечето адвентни гръцки учени, ни уверяват, че думите от Откр. 9:15 се отнасят до определен момент, а не период. Йоан ни информира, че в определен час, ден, месец и година нещо ще се случи, а не че нещо ще се случи в края на периода от 391 години и 15 дни. Новият интернационален превод казва: “И четирите ангела, които бяха пазени за този час и ден, и месец, и година, бяха освободени.” Всички съвременни библейски преводи изразяват мисълта от Откр. 9:15 по този начин. Второ, Отоманската империя не пада на 11 август 1840 г. Тя съществува чак до 20-ти век. Трето, дори Отоманската империя да бе паднала на 11 август 1840 г., това би била погрешна дата за края на периода, който Джосая Лич имал предвид. Когато изчислявал датата, Джосая Лич не взел под внимание десетдневното изместване на календара, направено от папа Григорий през октомври 1582 г. Ако приемем изчислението на Лич за началото на часа, деня, месеца и годината, краят на периода би бил на 21 август 1840 г., а не на 11 август. Въпреки това поради събитията, случили се на 11 август Елън Уайт заявява, че предсказанието се е изпълнило точно. Правени са различни опити да се обясни защо Елън Уайт подкрепя тази очевидна грешка. За мене най-простото обяснение е, че Бог е скрил точното значение на час, ден, месец и година от нея, тъй като все още не бил готов да даде на народа Си разбиране на седемте тръби. Преди 150 години правилното тълкуване би предизвикало въпроси, на които не е готов да отговори дори днес. Елън Уайт е писала само веднъж за нещо, което би могло да се тълкува като коментар върху една от седемте тръби и това изявление е доста спорно. Следователно, едва ли можем да кажем, че чрез това изявление тя подкрепя историческия метод на тълкуване на седемте тръби. Не искам да кажа, че седемте тръби не могат да се тълкуват чрез историческия метод. Просто не можем да използваме писанията на Елън Уайт, за да оправдаем този метод на тълкуване. Мисля, че всички адвентни учени, които тълкуват тръбите исторически, биха се съгласили. Сега искам да обобщя всичко, което съм казал в допълнението. Първо, традицията е недостатъчна като възражение към нов начин на тълкуване на пророчеството или която и да е част от Писанието. Фактът, че адвентистите в цялата си история са поддържали възгледа, че седемте тръби са се случили през християнската история, не е сам по себе си аргумент против изследването на възможността за есхатологическо тълкуване. Пак съм на мнение, че адвентните учени биха се съгласили. Второ, не трябва да избираме между историческото и есхатологическото тълкуване на тръбите. Ако разбираме историческото като символ на събития от последните дни, възможно е да използваме и двете. Трето, есхатологическото тълкуване на тръбите не е футуризъм. Футуризмът е нещо много повече от есхатологическо тълкуване на пророчествата. В него има много повече елементи и проблеми. И последно, Елън Уайт не е казала почти нищо за седемте тръби. Единственият направен от нея коментар е доста неясен. Поради всички тези причини аз смятам, че адвентистите от седмия ден не бива да се страхуват от есхатологическо обяснение на седемте тръби или седемте църкви и седемте печата. Не виждам защо да не приемем такъв възглед, ако можем да го подкрепим с Библията. В същото време, както казах и в предишната глава, нямам желание да бъда догматичен или да твърдя, че църквата трябва да приеме възгледите ми. Споделих ги с вас, за да ви предизвикам да мислите. Ако след като ги прочетете внимателно и с молитва решите да не се съгласите с тях, моля ви да ми пишете и да ми обясните чрез Библията. 1 “Великата борба”, гл. 37, стр. 599. 2 Гордън М. Хайд, редактор: “Симпозиум върху библейска херменевтика” (Вашингтон, Издателска асоциация “Ривю енд херълд”, 1979), изказване на Дон Нюфелд. 3 The NIV Study Bible (Grand Rapids, Mich.: Zondervan Bible Publishers, 1985), p. 1126. 4 Ibid., p. 1340. 5 Църквите, печатите и тръбите не се вместват изцяло в тази схема. Шестият печат съвсем ясно описва второто идване на Христос и това създава трудност на историческия метод да обясни седмия печат като описание на събития, случващи се малко преди Христовото завръщане. Също така Юрая Смит, най-известният тълкувател на пророчествата в историята на адвентизма, е смятал, че първите четири тръби са четири от варварските племена, които нападат Римската империя в IV и V век. Очевидно Смит не е поставял християнската църква от първия век като начало на седемте тръби. – Б.а. 6 Появяването на ангел с кадилница на небето подсказва, че става въпрос за ходатайствената служба на Христос. Вероятно ангелът с кадилница от Откр. 8:3-5 не е Исус, тъй като в Откр. 14:18, 19 ангелът до олтара разговаря с Исус, който седи върху облак. Дали ангелите помагат на Исус в Неговата ходатайствена служба? Някои доказателства подсказват, че това е така. – Б.а. 8 Ковчегът на завета не е там, тъй като е бил скрит по време на вавилонския плен и никога вече не е бил намерен. – Б.а. 9 “За” е ключова дума за разбиране на този текст. В Превода “Кинг Джеймс” е казано “пред”, докато в повечето съвременни преводи – “за”. В гръцкия текст е използвал предлогът epi – който има доста значения. Забележете как е използван предлогът epi на други места в Новия завет: 1) Марко 8:4 – “И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в [epi] това уединено място?” 2) Матей 9:2 – “Донесоха му един паралитик, сложен на [epi] постелка.” 3) 2Коринтяни 7:14 – “Така и похвалата ни с вас пред [epi] Тит излезе истина.” Контекстът трябва да определи точното значение във всеки отделен случай. “За” е едно от възможните значения на epi, но дали Йоан пророкува (проповядва) за много народи и племена, езици и царе, или думите му са отправени към тях и са изговорени пред тях в тяхно присъствие? Адвентният библейски коментар заявява, че “всяко от тези значения отговаря на контекста” (т. 7, стр. 799). В цитирания по-горе стих 2Кор. 7:14 контекстът ясно изисква epi да бъде разбиран в смисъл на говорене пред даден човек, а не за него. Библията често споменава за Божия народ, който проповядва и пророкува на всички хора по света. Никъде другаде не е подсказано, че трябва да се проповядва за тях. Ето защо стигам до заключението, че в Откр. 10:11 epi трябва да бъде преведено като “на”, а не “за”. Исус нареди на Йоан да проповядва на много народи и племена, езици и царе, а не за тях. – Б.а. 10 Свидетелства към църквата, т. 5, стр. 692. 11 Великата борба, стр. 490. 12 Великата борба, стр. 483 13 Някои ограничения остават, тъй като всеки път дадено бедствие засяга само една трета от земята, една трета от морето или една трета от човечеството. Когато благодатното време приключи окончателно, Божият гняв ще се излее непримесен с милост чрез последните седем язви и тогава опустошението няма да е само частично. Б.а. 14 Избрани вести, кн. 3, стр. 391. 15 Пак там, стр. 417. 16 Евангелизъм, стр. 29. 17 Пак там. 19 Евангелизъм, стр. 27. 20 Избрани вести, кн. 3, стр. 386, 387. 21 Ривю енд херълд, 5 юли 1906 г., цитирано в Адвентен библейски коментар, т. 7, стр. 978 22 Свидетелства, т. 9, стр. 93. 23 Сборник ръкописи, 3:314. 24 Основи на християнското възпитание, стр. 356, 357. 25 Някои хора свързват споменатата в това изказване “внезапна промяна в Божието отношение с края на благодатното време, когато Исус прекратява ходатайствената Си служба. Явно, че това не е така, защото Елън Уайт го свързва с “последната голяма криза, която “ще връхлети света”. Вече видяхме в тази глава, че кризата няма да започне преди края на благодатното време. Тя ще предупреди човечеството, че краят на благодатното време настъпва. – Б.а. 26 Евангелизъм, стр. 29. 27 “Отразяване на Христовия образ”, стр. 243; Свидетелства, т. 9, стр. 28, Сборник ръкописи, 11:361. 28 Притчи Христови, стр. 412. 29 “Земята се движи около слънцето в рояк от астероиди”, заявява астрономът Доналд Йоманс от лабораторията на НАСА за турбореактивни двигатели в Пасадена. “Рано или късно планетата ни ще бъде ударена от някой от тях” (Нюзуик, 23 ноември 1992, стр. 56, 57). Каталог: dataup -> ind-new.php?path=SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Revelation%20matherials Revelation%20matherials -> Откровението на йоан VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Приложение 1 Дали тръбите са есхатологически Revelation%20matherials -> Печатите и тръбите съвременни дискусии Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|