Неразвитостта на производителните сили

Разбираемо е, защо в трудните военни и икономически условия на 20-те години, когато са се формирали и укрепвали управленските органи на властта, проблемът за сменяемостта на кадрите в тях не е могъл да бъде поставян. Но вече утвърдили се в йерархията на управленческия труд, когато властта чувства своята сигурност, тогава става възможно и да се "поиграе" на демокрация. Прокламира се демократичният принцип на социализма за сменяемост на кадрите, но... той не засяга висшите органи на управлението. И колкото [стр. 212] бюрократичното равнище в по-голяма степен съответства "на своята същност - откъснатост и противопоставеност на масите, т.е. колкото е по-високо в йерархията, толкова в по-малка степен за него важи сменяемостта. На върха съвсем естествено няма сменяемост.

Поради същите обективни причини става фактически неизпълни­мо и другото "безпогрешно условие" за осъществяване на действителен социализъм й предотвратяване на бюрократизирането му. Защото ако съвсем недостигащите стециалисти във всички области на труда трябва, както вече стана ясно, да бъдат примамвани, ухажвани и възнаграждавани повече от останалите работници, то как е мислимо (а и да е мислимо как е осъществимо) социалистическото изискване цялото народно стопанство да бъде организирано "така, че техниците, над­зирателите, счетоводителите, както и всички длъжностни лица, да получават заплата не по-голяма от "работната заплата на работника"¹². Явно в онези условия оставянето на ръководните кадри и специалис­тите със заплащане колкото на обикновен работник би обрекло обществото на бърз крах. Обяснимо е тогава защо за кратък срок след революцията заплатите на такива специалисти достигат до 3000 рубли месечно, докато средната работническа заплата е 600 рубли¹³. Още тогава този факт предизвиква недоволство от нарушаването на социа­листическите принципи на заплащане. Въпреки всичко, два месеца след като оповестява горните данни, на 23 май 1919 г., Ленин внася проектопостановление за работната заплата на специалистите в комисията на съвета на народните комисари, в което "всеки народен комисариат се задължава в едноседмичен срок да представи списък на най-големите специалисти и организатори, на които трябва да се [стр.213] плаща над 3000 рубли месечно"¹⁴. Вече става въпрос за заплата не до, а над 3000 рубли, и то не само на най-големи специалисти, но и на най-изтъкнати организатори... А в последната точка на проекто-постановлението се задължава определено лице да разработи и представи "принципи за заплащане на повече от 3000 рубли", но вече "не на най-големите специалисти"¹⁵, тук може и да се гадае, но вероятно става дума за не толкова добри специалисти, които се опитват да компенсират недостатъчната си квалификация с амбициозни организаторски инициа­тиви... Не е трудно да се досетим, че последните "специалисти", включени в спи­съка на най-високоплатените, впоследствие ще се окажат най-многообещаващият отряд на бъдещата социалистическа номенклатура и технократична бюрокрация. Шансът е на тяхна страна, когато трябва да се "изяват" като най-добри специалисти сред организаторите и най-добри организатори сред специалистите, без да са никъде най-добри, но пък винаги най-добре заплатени... Необходимо ли е голямо усилие на мисълта да си представим какви биха били възможностите на всеки, който би се опитал да опровергае до каква степен такъв "специалист" е организатор и до каква степен такъв "организатор" е специалист...

От горния анализ на условията, в които победи и започна изграждането на социализма в Русия, може да се направи недвусмисле­ният извод за решаващата роля на обективните фактори в създаване на обстановка на пристъпване и нарушаване на принципи, без които социалистическият строй не отговаря на истинската си същност.

Такъв извод днес има важно значение. А той ще има все по-голямо[тр.214] значение в предстоящото глобално и цялостно осмисляне и преосмисля­не на историческа съдба на социализма. Нещо повече, тепърва предстои самият извод за ролята на обективните фактори теоретично да се допълва и разширява с конкретни историко-философски, полити­чески, икономически и други анализи, за да се приближим към една по-реална картина за обстоятелствата, при които се предприема необоснован опит една научна идея да бъде превърната в действителност.

В този дух е необходимо да се изтъкне, че идеята за незрелостта на обективните социални условия за победата на социализма в Русия (както това се случва с повечето научни идеи) е била изказвана много по-рано от момента, в който тя може да придобие официално признание. Най-категорична и конкретно-историческа защита на тази идея прави още Г.В.Плеханов далеч преди и непосред­ствено до октомврийската революция. Опирайки се на възгледите на Маркс и Енгелс за диалектиката на производителните сили и производ­ствените отношения като обективна основа на всяка социална революция, той констатира, че "Русия страда не само от това, че в нея има капитализъм, но също и от това, че в нея недостатъчно е развит капиталистическият начин на производство. Тази неоспорима истина все още не е оспорвал никой от руските хора, наричащи се марксисти"¹⁶. На такова основание Плеханов счита, че "социалистическата политика, основана на учението на Маркс, има, разбира се, своя логика. ако капитализмът в дадена страна още не е достигнал на онази своя висша степен, на която той става препятствие за разви­тието на нейните производителни сили, то нелепо е да се призовават работниците, градските и селските и най-бедната част на селяните [стр.215] към неговото сваляне. Ако е нелепо да се призовават току-що посоче­ните елементи към сваляне на капитализма, то не по-малко нелепо е да бъдат призовавани към завземане на политическата власт"¹⁷.

Когато в резултат на развитието на събитията "политическата власт преминава в ръцете на петроградския съвет на работническите и войнишките депутати, човекът, отдал борбата си и живота си на победата на социализма, в открито писмо до петроградските работници на третия ден след революцията изразява отношението си към нея с думите: “тези събития ме огорчават”¹⁸... Плеханов пояснява това си отношение не като нежелание за нейната победа, а заради убеждението, че в обществото липсват необходимите обективни условия за извършването на нова социална (т.е. социалистическа) революция. посочвайки, че пролетариатът в Русия е малцинство, че неговият съюзник, селячеството, в огромната си част не е заинте­ресован от социализъм, той изтъква, че ако пролетариатът, завземайки политическата власт, се опита да извърши такава революция, то самата икономика на страната би го осъдила на "най-жестоко пораже­ние"¹⁹. Отхвърляйки възможността за получаване на пролетарска подкрепа отвън в условията на войната, Плеханов пише, че в тези условия, "несвоевременно завземайки политическата власт, руският пролетариат не ще извърши социална революция, а само ще предизвика гражданска война..”²⁰

Очевидно достатъчно много са фактите и аргументите, пре­дизвикващи и обозначаващи обективните причини, които могат да [стр.216] породят и действително пораждат сложна и трудно преодолима верига от социални следствия, на пътя на социализъм, тръгнал от недоразвит капитализъм. Направеният анализ и последният извод дават основание за несъгласие с посочената в началото теза, прехвърляща причините за бюрократизирането на социализма и опорочаването на социалистиче­ската идея изцяло върху сталинизма и манипулираните по негов образ останали култовски режими, т.е. изцяло върху субективния фактор в историята. Пренебрегването на обективните социални предпоставки не само непростимо би изопачило действителното състояние на нещата, не само би подменило научната истина, но заедно с това. би обезсмислило и собствената теза на защитаващите я автори. Защото не е труд­но да се заключи, че щом толкова лелеяната от поколения трудови маси социалистическа идея - още от първите опити за реализиране така обезкуражаващо лесно и толкова обезсърчаващо методично попадаше в своеволието на примитивни авантюристи, то нейната обективна историческа необходимост трябва да изглежда доста съмни­телна. А дали не са от този именно род подозренията, подхранващи другата категорична теза, която отхвърля изобщо възможността да се изгради социализъм?

Отделяйки повече внимание на обективните фактори в опита за осъществяване на социалистическата идея, съвсем не желая да пренебрегвам ролята и значението и на субективния фактор. Би било наивно да се разчита, че може що-годе пълноценно да се разкрива истори­ческата диалектика на един пълнокръвен обществен процес, в който волята, желанията, стремежите и борбите на отделните личности, групи и класи могат да не се вземат предвид при осъществяването на исто­рическата необходимост. Нещо повече, за непредубеденият човек днес [стр.217] е трудно да си представи дори, че в обяснението на сталинизма и следващите го култовски режими може да се мине без обстоятелственото анализиране на цялата палитра от "качества" и мотиви, движили тези диктатори в техните противоречиви деяния. И ако за краткия период от време на социалнополитически промени публицистиката и научната периодика правят твърде много за осветляването на тази страна на нещата, не може същевременно да не прави впечатление едностранчивостта в подхода. Има тенденция субективният фактор в исто­рията на революционното преобразуване на обществото да се третира като личностен демон, изцяло и тотално характеризиращ отделни хора, цялото им поведение, тяхната цялостна същност и създаващ облика им на отявлен социален хищник; вместо да очертае субективизма като страна, момент, аспект,съществуващ редом и съвместно с положител­ните качества и изяви на всяка личност. Такъв подход за съжаление способства в обяснението несполуките на социализма да се изпада на позицията на "търсене на необходймия грешник", вместо да се разкрива действителното многообразие в проявите на субективизъм.

Да се върнем в този аспект накратко" към проблема за изпол­зването на буржоазните специалисти и тяхното заплащане в условията на острия им недостиг, разгледан в отношение към принципите на новоизграждащия се социалистически апарат за управление. Позовавайки се на историческия опит от предишните социални революции, Ленин посочва как буржоазията, идвайки на власт без управленски кадри, е използвала опита и квалификацията на свалената от власт феодална класа. Считайки това за нещо естествено, той призовава същият подход да се използва и в условията на октомврийската револю­ция. "Буржоазията вземаше предходната класа, а сега пък ние имаме [стр.218] задачата да вземем, да подчиним, да използваме нейните знания и подготовка, да се възползуваме от всичко това за победата на класата"²¹. “Ако не искаме да изпаднем в най-чист утопизъм и празно фразьорство, трябва да кажем, че е необходимо да вземем под вни­мание опита от миналото, че е необходимо да осигурим извоюваната от революцията конституция, но за управлението, за държавното устройство трябва да имаме хора, владеещи техниката на управлението, притежаващи държавнически и стопански опит, а такива хора ние няма откъде да вземем освен от предишната класа"²².

Аналогията изглежда убедителна. постановката: "другаде няма откъде... освен...". също не оставя място за съмнение, защото дей­ствително няма,.. но защитима ли е в крайна сметка правилността на такова решение?

Ако при смяната на феодализъм с капитализъм горното решение е съвсем логично, заслуга за това има обстоятелството, че условията на използване на феодалните специалисти от буржоазията с нищо не накърняват принципите на новия обществен строй. В старото общество тези субекти са имали определени привилегии, които пред алтернати­вата да ги изгубят, с охота предпочитат да ги заменят с нови в условията на капитализма. Тяхното възнаграждение с предимство пред останалите трудови слоеве, от една страна, стимулират трудовата им активност в полза на новия обществен строй, а от друга - съвсем естествено ги превръща в елемент на неговата обществена структура и те се вливат в редовете на буржоазията. Налице е превръщането на част от старата привилегирована класа в нова привилегирована класа. За капитализма това е съвсем нормално.[стр.219]

Както видяхме вече от предшестващия анализ, използването на буржоазни специалисти в апарата на управление на едно социалистическо стопанство поражда непреодолими трудности, ако огромният дефицит на специалисти диктува те да бъдат издирвани и "съблазня-вани" с цената на подчертано привилегировано заплащане, ако те поради същата причина не могат да бъдат сменявани и уволнявани, логично и естествено е те постепенно да се оформят, като привилеги­рован социален слой в обществото. и те наистина се превръщат в такъв. когато в управлението се формира такъв несменяем слой, когато на него по неизбежност се заплаща 5, 6 и повече пъти по-високо възнаграждение, отколкото на останалите, принципите на новото социалистическо общество вече "по необходимост" са нарушени. бюрокрацията в управлението (както в материалното, така и.в духовното производство) става неизбежна въпреки крещящото противоречие с принципите за равенство и справедливост. затова никак.не е лесно да се отговаря на въпроса: "нима е възможно в социалистическа република да се плащат до 3000 рубли"²³, без това да предизвиква "немалко търкания и разногласия" и без недоволството на тази почва да стига твърде далече"²⁴. особено ако преди това като програмно положение на революцията е декларирано осигуряването на всички равнища в управле­нието заплата, равна на средната работническа заплата (600 рубли), и всеобща изборност и сменяемост на кадрите в управлението по всяко време.

Следователно в конкретните условия, в които се осъществява социалистическото изграждане на Русия, тезата за включването на
220.

буржоазните специалисти в управлението не се доказва.от последва­лата практика. или, другояче казано, ако практиката разкри опороча­ването на социализма, изграждан съгласно определена теория, то следва, че теорията е невярна. ако пък теорията сама по себе си е вярна, тогава конкретните социални условия за нейното прилагане не са били налице. във всички случаи обаче е налице субективност в преценката за ситуацията и вземането на решение за действие, което неминуемо се отразява в историческата практика.

Какво произтича от така разкритите обективни и субективни фактори, съчетали се при определянето съдбата на социалистическата идея?

Не бяха осъществени на практика задачите по трите главни показателя, по които новото общество трябваше коренно да се отлича­ва от капитализма: не се изгради общвство на основата на обществена собственост върху средствата за производство, не се реализира принципът за обществено разделение на труда и най-после не се получи система на обществено разпределение на материалните блага. по замисъл новоизградената "социалистическа" държава трябваше да гарантира изпълнението на тези главни задачи. но, както вече се посочи, управленската структура на държавата почти веднага след революцията се формира като несменяема, високоплатена, откъсната и противопоставена на народа бюрократична прослойка, която силно съчета в себе си партийното и административното ръководство. в понятията на марксистката научна терминология това означава при­свояването на известна група хора на привилегированите управленски дейности в системата на разделение на труда, лишавайки останалото огромно число трудови хора от възможността да участвуват в управ­лението.

221.

Същата управленска прослойка вече по силата на заеманото привилегировано положение в сферата на управленческия труд (а не поради първоначална по-голяма собственост върху средства за произ­водство) имаше "задължението" да се разпорежда реално със средства­та за производство на обществото. това ще рече, че същата група хора се превърна фактически в номенклатурен собственик на средства­та за производство, лишавайки мнозинството от народа от възмож­ността да се разпорежда със средствата за производство.

Големите групи от хора, които се различават помежду си по горепосочените три признака, Ленин наричаше "враждуващи класи"... разбира се, той не успя да дочака времето, когато социалната практика на "социализма" щеше да потвърди неговата класификация, но като се има предвид, че тя напълно точно характеризираше частно-собственическите и класовоексплоататорските общества, остава да се направи уточнението какво общество беше "социалистическото"...? Ако сме верни на духа и смисъла на марксизма, отговорът не би могъл да бъде много по-различен от твърдението, че това беше общество, изградено на принципа на номенклатурната частна собственост върху живия човешки труд.

222.

тази характеристика, макар и нетрадиционна, почива на дълбоките научни възгледи за определящата роля на начина на произ­водство относно типа на обществено-икономическата формация, на базата по отношение на надстройката и пр. нямайки тук възможност да се впускам в подробен анализ на историческата аргументация, ще отбележа само, че все по-необходимо се налага. потребността в рамките на марксисткото учение за диалектиката на производителните сили. проявяваният интерес към тези проблеми напоследък²⁵ разкриват големи възможности за осмисляне под нов ъгъл историческата специфика в обществено-икономическото развитие на големи групи народи от първобитнообщинния строй до наши дни. първо енгелс, после и маркс спират вниманието си например върху въпроса за своеобразието на азиатския начин на производство, изказват някои интересни идеи, но като цяло този въпрос остава неразработен. има основания обаче да се смята, ч€ развитото от класиците учение за определящата роля на собствеността върху средствата за производство по отношение на раз­делението на труда и разпределението на материалните блага има валидност само за една част от човешката цивилизация и то е разра-ботено главно, изхождайки от опита на европейските народи. стече­нието на историческите обстоятелства при тях наистина отрежда решаващаща роля на средствата за производство като безспорно единият от компонентите на производителните сили, който определено доминира над другия - личния фактор на производителните сили, чо-

вешкия жив труд. на тази основа Маркс и Енгелс разработват теория­та за социалната революция, а с това и теорията ,за социалистическа­та революция, за главна предпоставка на които се посочва промяната на собствеността върху средствата за производство, докато на собствеността върху човешката трудова дейност и на получаването на материални блага се отрежда зависима, производна роля. Ленин напъл­но споделя тази постановка^*. такова състояние на нещата обективно характеризира развитието на Западна Звропа, в условията на която би избухнала социалистическа революция.

Историята на други народи разкрива обаче и някои успоредни тенденции, при които класовото разделение на обществото не се съпътства от частна собственост върху средствата за производство. по силата на факта, че изобщо във всяко общество "всеки исторически етап заварва в наличност определен материален резултат, определена сума от производителни сили...²⁶", а следователно и определено равнище на елементите на производителните сили, именно в този тип общества решаващ дял в производството на материални блага има изобилието на жив човешки труд, а не средствата за производство. както посочва и Маркс, съществена роля за това имат и редица географски, климатични и други природни условия²⁷. в такива исторически обстоятелства при развитието на производителните сили по-ефективно се оказва присвояването на онзи фактор на производството, който е по-ефективен. в страните с многобройно население, каквито, са тези в Азия, и навярно с определени форми на сакрални отношения именно присвояването на жив човешки труд посредством системата на разделе-

224

Същественото в случая е, че общество, в което поради обективни исторически условия на даден етап в неговото развитие водещо място в производителните сили имат не средствата за производство, а живият човешки труд (както беше русия в навечерието на революция­та), смяната на формата на собственост върху средствата за произ­водство от частна в обществена обективно не можеше да има решаващо значение за коренна промяна на общественото устройство. защото . доминиращо значение там имаше живият човешки труд (поради неразвитостта на средствата за производство), и то в неговия количествен аспект. но ако в условията на съветската власт огромните усилия и педантично зоркото революционно внимание бяха отделяни на това да се задушава в корен частната собственост върху средствата за производство, то на по-същественото за руските условия -формиране­то на частна собственост върху живия човешки труд посредством

225.

системата на разделение на труда - в тази система на общественоикономическата база беше проявено недопустимо пренебрежение^*. както беше посочено, в условията на съветската власт закрепването на несменяеми ръководни органи позволяваше те да обсебят.трайно функциите на разпореждане с работната сила на обществото, а Маркс и Енгелс подчертаваха, че "собствеността е разпореждане с чуждата работна сила²⁹" . Освен това за класиците "разделението на труда и частната собственост са тъждествени изрази: в единия случай по отношение на дейността се казва същото, което в другия по отношение на