Тодор Тодоров Колизиите на битието

226.

3. Общото в плен на "особеното"

Обхващайки вече в цялост съдържанието на горния социален анализ, да се опитаме да разкрием. имплицитната логика и взаимната диалектика на общо - отделно - специфично, съдържащи се в многообразието на връзките между факти, условия, предпоставки; мотиви, интереси и действия; стремежи, очаквания и разочарования,- в кадъра на съдбата на социалистическата идея и в рамките на един конкретен исторически опит.

В марксистката социална теория социалистическата идея беше развита и очертана като системна абстракция, изведена от закономер­ностите на хилядолетен исторически опит на човешката борба за спра­ведлив живот. в този смисъл тя.е сума, извод, устойчива система от общи закономерности, които по силата на това, че са изведени от действителността, по обратен'начин могат, да бъдат "връщани" в действителността, при условие че там има или се създават материал­ните предпоставки, при които общото може да съществува. както, да речем, когато се прави общ извод, че във всички изминали епохи на обществено производство при съчетаването на човешки труд със средства за -производство в условията на определена организация винаги се получават произведени продукти; има възможност и от уста­новената обща закономерност да се пристъпи към бъдещо създаване на материални условия за ново производство на още продукти. общото, взето като' отправна точка за бъдеща социална дейност, притежава

227.

характера на система от признаци, черти, връзки и отношения, които ще съпътстват и ще осигуряват съществуването на бъдещи конкретни материални явления, структури и процеси. за да се получи обаче действителното функциониране на тези явления съобразно предвижда­ните общи черти, връзки и отношения, трябва непременно да се оси­гурят и материалните условия.

Отговорът на първия въпрос се оказа по-лесен, доколкото той беше аргументирано изяснен както от анализа на целокупната човешка история, така и от логиката на марксисткото учение. бъдещият обществен строй трябваше на всяка цена да се характеризира с липса на частна собственост върху средствата за производство и на нейно място изградена обществената държавна собственост. доколкото форма­та на собственост се схващаше като определящ фактор спрямо остана­лите сфери на общественото производство, а и като цяло на обществения живот, от това произтичаше и другата обща черта на бъдещото общество - отсъствие на господство на една класа над друга и премах­ване на експлоатацията. функционалното осигуряване на общественото

равенство (или поне премахването на класовото неравенство) можеше да се осигури посредством следващата характерна черта на социалисти­ческото общество - диктатурата, на пролетариата в управлението. тя трябваше да води постепенно към бързо изчерпване на обекта, към който се прилага обществената диктатура - свалената от власт буржоазия, - и до премахване на всяка диктатура. гарантирането на широка масова, а не на еднолична или тясна групова диктатура се предвиждаше чрез друг общ признак на социалистическото управление - всеобща изборност и сменяемост по всяко време на всички ръководни длъжности и ликвидиране на контрастно високото заплащане на управленческите кадри.

Доколкото отговорът на втория въпрос се отнася до отделното, конкретното, то многообразието и различията между отделните общества с неповторими своеобразия в историческото, икономическото и културно битие на всяка страна създават повече затруднения за социалистическа прогноза. освен това отделното общество е жива, изменяща се даденост и при промяна на обстоятелствата то може да се окаже неадекватно на всяка предварителна прогноза. възможно е и обратното - отделно общество, което не е отговаряло в даден момент на една преценка за революционна зрялост, в кратко време да придобие приз­наци на революционизиране.

И все пак и тук нещата се свеждаха до намирането на група общи черти,наличието на които в дадени общества реално ги правеха подходящ обект на социалистическа революция. общият знаменател на тези добре известни черти се изразяваше в главното условие това да са страни със силно развит капитализъм. само в такива страни с високоразвити производителни сили, с ярко и всеобхватно изразена поляризация на класовите различия и развит антагонистичен конфликт

229

между тях обективно и необходимо концентрира масовите социални сили във фокуса на революционния преврат за всеобщо освобождение.

Последвалата обаче революционна практика разшифрова по малко странен начин диалектиката на общото, отделното и особеното.

Тезата на Ленин и болшевиките, че след буржоазната револю­ция в Русия са налице условията за социалистическа революция, пред­ставлява илюстрация на критикуваното вече в раздела за "особеното" неубедително схващане за същността и смисъла на това понятие. Оценявайки обществените условия през 1917 г. като специфични, особени за руската действителност, заедно с това се смята, че те са част от общите условия за социалистическа революция. обективно обаче това е невъзможно. поради недоразвитостта на руския капита­лизъм - ако той е нещо особено, специфично и различно от чертите на развитите капиталистически страни - той следователно не може да е едновременно и нещо общо за тях. и вярното в случая е само това, че условията в това общество бяха различни от условията на развития капитализъм, което логично задължава към извода, че Русия не принадлежи към общността на страните, в които има условия за социализъм. наистина само едно гносеологизирано (и до голяма степен субективистко) третиране на особеното като нещо едновременно

230.

Горните изводи предизвикват мисълта, че лениновото "творческо доразвиване теорията на марксизма за социалистическата ре­волюция в условията на империализма" чрез възгледа му относно руското общество като "възел от противоречия" - възглед, използван за доказване улесняващите революцията условия, - трябва да се схваща в съвсем обратен смисъл. оказа се, че този исторически възел от противоречия трябва да се взема не като положителен фактор за обявяване на революция, а, напротив - той само доказва, че случайни исторически обстоятелства създават измамната предста­ва за настъпилия час на социализма, докато реалните условия все още отсъстват. дали измамното доразвиване на марксизма не повле­че след себе си измамното "развитие на социализма"?

Съвсем естествено тук би могло да възникне възражение, осно­ваващо се на неотчитане на съществуващата тогава надежда за скорош­но избухване на пролетарска революция и в западните капиталистиче­ски страни, което коренно би променило условията за социализма.

231.

Този аргумент обаче не би отчел изменилата се вече обстановка, след като през 1984 г., установявайки бързото разложение на руската селска община и прехода към капиталистическо развитие, Енгелс посочва, че без победата на пролетариата на .запад "съвремен­на русия нито на основата на общините, нито на основата на капита­лизма не може да постигне социалистическо преустройство на обществото"³².

Но нима объркването на диалектиката на общото и отделното с идеята за особеното, специфичното, изцяло се заключава в несвое­временния избор на социалистическа революция в русия? от гледна точка на избистрянето на идеята за социализъм би могло да се пре­цизират и някои по-ранни моменти от нейното развитие.

Вече беше посочено, че в своите социални прогнози Маркс и Енгелс споменават като възможни страни за пролетарска революция само най-развитите западноевропейски държави. такава прогноза се защитава с аргумента, че само в най-развитите капиталистически общества съществуват обективните и необходими предпоставки за всеобща пролетарска победа и сваляйки буржоазията от власт в най-могъщите в икономическо и военно отношение страни, ще се даде неотразим тласък за победата на революцията и в по-слабо , развитите общества на целия свят. защото социалистическата революция по своя дълбок характер е "всемирна революция и затова ще има всемирна арена"³³.

Такава теза като че ли напълно се вписва в най-общометодологичното съдържание на тяхното учение за социалистическата револю­ция и социализма. същевременно обаче в самото това учение съще­ствуват позиции, които дават и друга посока на мислене и възможност за други заключения.

Когато Маркс и Енгелс задълбочено изследват всеобщите икономически предпоставки, които изобщо подготвят и довеждат човечество­то до възможността за пролетарска революция, ядро на техните възгле­ди е положението, че класовото господство на буржоазията, създавайки "колосални производителни сили", достига до "епидемията на свръхпроизводството". дълбоките икономически кризи, периодично разтърсващи буржиазния строй, обезсмислящи самото производство, подсказват на потиснатите обезсмислянето по-скоро на самия строй. "как буржоазията преодолява кризите? от една страна, с принудително­то унищожаване на маса производителни сили* от друга страна, със' завладяване на нови пазари и с по-основно експлоатиране на старите пазари. значи как? Като подготвя по-всестранни и по-съкрушителни кризи и намалява средствата за противодействие срещу тях"³⁴.

Така "чрез експлоатация на световния пазар буржодзията пре­върна производството и потреблението на всички страни в космополи-тически"³⁵. но това универсално производство и универсалните произво­дителни сили обуславят и всеобща поляризация на класовите сили, превръща "лишените от собственост" маси'в единен световен проле­тариат. оттук произтича изводът: "пролетариатът може да съществува следователно само във всесветовен смисъл подобно на комунизма -неговото деяние, - който изобщо е възможен само като "всесветовно-

233.

историческо" съществуване.,."³⁶. и в края на тези логически разсъж­дения закономерно идва заключението, че "комунизмът емпиричес-ки е възможен.само като действие на господстващи народи, извършено "веднага", едновременно, което предполага универсално развитие на производителната сила и свързаното с нея световно общуване"³⁷.

Тук се натъкваме на нещо друго. добре аргументираният с икономическа обосновка извод за едновременната и в световен мащаб победа на социалистическата революция като всеобща идея влиза в противоречие с по-късно направените социални прогнози на класиците за възможността от пролетарска победа първо само в група, макар и най-развити, капиталистически страни. определено считам, че втората теза не само противоречи на първата, но тя е и логически незащитима.

Ако е истинна постановката, че капитализмът в своето разви­тие става световна система, че буржоазията се обединява като светов-

234.

235.

Оказа се, че историческото потвърждение на тезата за капи­тализма като световно явление, а следователно и неговото обезсмисляне и изчерпване като обществен строй като възможно само в световен мащаб прави нелогична и утопична другата теза - за авангардния пробив на социализма в най-развитите капиталистически общества. и тук се разкрива необоснованото теоретично съчетаване на общата идея за социализъм с отделни, конкретни общества," на общото с отделното. условията на съществуване на тези отделни страни като реалности не съвпадаха -с условията, съдържащи се в общата идея за социали­зъм. затова общото не можеше да бъде нито теоретично, нито прог­ностично "прилагано" към отделното или отделните дадености, без фактически по незабелязан начин да се отрича. общото затова е общо, защото трябва да носи в себе си, по-скоро да е съставено от повтаря­щи се черти на отделните неща и, обратно, отделните неща само дотол­кова могат да принадлежат или теоретически да бъдат причислявани към някаква общност,, доколкото съдържат повтарящите се у тях черти на общото, освен притежаваните и единични черти. появата на всякаква форма на "особено" тълкуване и "прилагане* на общото винаги е била форма на неговото пренебрегване.

Разкритата диалектика на общо и отделно почти ш задължава да довършим социалния анализ относно идеята за социализъм с характе­ристика на съвременното състояние на социализма и очакващото ни "утре".

4. ПРОГНОЗАТА И СОЦИАЛНАТА ВОЛЯ

Тази обща социалистическа идея, очертана в нейните главни характеристики още от Маркс и Енгелс всъщност все още никъде по света не е имала практическо осъществяване, онова, което идеологи­чески беше квалифицирано като социализъм в които и да било страни, никога не е съдържало същностните черти на социализма. това вече беше показано по-рано. повсеместните промени в страните от източна Европа в последните години, започнали под формулата "преустройство на социализма", по същество представлява не преустройство на общото като социализъм (то не е осъществявано изобщо), а преустройство на отделното. днес все още е голямо объркването по глобалния характер на процесите.

Част от онези, които вярват, че изживеният не толкова благодатен период се отъждествява със социализма, се обявяват за него­вото облагородяване, надпреварвайки се в демократични наименования. други от тях в дълбокото си разочарование изобщо го отхвърлят като възможно бъдеще, но .в самото бъдеще мечтаят за най-демократични. форми 'на пазарно общество от западен образец, за тези две групи стана въпрос още в началото.

Осмислянето на социалистическата идея досега подсказа, че докато Маркс и Енгелс изследват теоретично проблема, резулта­тите притежават голяма доза достоверност. когато обаче се опитват да правят социална прогноза, може би техният хуманизъм им прави

237

мечешка услуга. Поуката не може да бъде друга освен опитът за прогноза да не се откъсва от теоретичните изводи.

Светът отдавна вече е обхванат от капитала. т,нар. трети свят вече определено става неплодоносен за експлоатация, тъй-като желязната ласка на световния капитал донесе на страните от този свят такива задължения към самите капиталистически страни, че първите не са в състояние да върнат тези дългове. увеличаването на експлоатацията увеличава и невъзвратимите дългове, което прин­ципно ограничава в огромен мащаб световния отдушник на капиталисти­ческото производство. нови пазари като средство за решаване на ико­номически проблеми днес трудно се намират. изглежда, новият истори-чески шанс за развития капитализъм и може би големият, но последен шанс това е ... неразвитият "социализъм". '

238.

До този исторически момент страните, наричащи 'се социалисти­чески, било поради идеологическата,. било поради военната конфрон­тация, а най-вече поради обществено-икономическата несъвместимост с принципите на капиталистическото стопанство, не можеха да бъдат партньор за капитала. "съществената собственост" върху средствата за производство, върху която се изграждаше икономическата струк­тура на тези страни, макар и в номенклатурен вариант на общественост, така или иначе правеше тези общества в икономически несмилаема храна за развитите страни. всеядният капитал тук нямаше територия.

Във всеки случай обаче, това няма да стане нито така бързо, нито толкова скоро, а оптимистичните времеви прогнози биха били най-

239.

измамното нещо. светът днес е все още твърде диференциран и достатъчно поляризиран от гледна точка на съставящите го общества. ще са необходими вероятно десетилетия за икономическо изравняване и демократическо узряване. но най-важното условие и показател за пре­ходността на капитализма ще бъде онази висша степен на развитие на частната собственост в световен мащаб, която ще издигне производител­ните сили и произвежданите материални блага до състоянието на такова изобилие, единствено което може да обезсмисли самата частна собственост и частно присвояване. без осигуряването на това условие никакви волеви условия и хуманистични пориви не могат да подменят обективно необходимите предпоставки за по-справедливо общество, в което се заключава главната утопия на всички досегашни "социал- изми".