Том ІІ: Гръцкият Свят
Изтегляне 0.66 Mb.
|
| Г л а в а Т р е т а
Политическото художествено произведение
За този дух и за тази държава е годен само демократичният строй. На Изток видяхме блестящо развитие на деспотизма като форма, съответствуваща на източния свят; точно по същия начин демократичната форма е световноисторическо определение в Гърция. А именно, в Гърция съществува свобода на индивида, но тя още не е стигнала до онази абстракция, съгласно която субектът зависи просто от субстанциалното, от държавата като такава; в нея индивидуалната воля е свободна в своята жизненост и от гледна точка на своята индивидуалност се оказва разкриване на субстанциалното. Обратно, в Рим ще видим суровото господство над индивидите също както и в германския свят — монархията, в която индивидът има отношение не само към монарха, но и към цялата монархична организация и взима участие в нея благодарение на своята дейност. Демократичната държава не е патриархална, тя не е основана още на неразвилото се доверие, за нея са нужни закони и съзнаване на правовата и нравствената основа, а освен това е нужно тези закони да бъдат признавани като положителни. През епохата на царете в Елада още не е имало политически живот, а следователно са съществували само зачатъци на законодателство. Но в промеждутъка между Троянската война и епохата на Кир се появява потребност от създаването на законодателство. Първите законодатели са известни под името седемте мъдреци, под които все още не бива да разбираме софистите и учителите по мъдрост, съзнателно излагащи едно правилно и истинно учение, а само мислещите хора, чието мислене обаче не се е извисило до истинска наука. Това са били практични политически дейци и вече бе споменато за онези хубави съвети, които двама от тях, а именно Талес от Милет и Биас от Приена дали на йонийските градове. Атиняните възложили на Солон да състави за тях закони, тъй като не били удовлетворени от съществуващите техни закони. Солон установил за тях такъв държавен строй, благодарение на който всички получили еднакви права, макар и демокрацията да не станала напълно абстрактна. Основен момент на демокрацията е нравственият начин на мислене. Добродетелта е основа на демокрацията, казва Монтескьо; тази мисъл е толкова важна, колкото е истинна по отношение на представата, която обикновено създава за себе си демокрацията. Тук за индивида съществено значение има субстанциалната основа на правото, държавното дело, всеобщият интерес, но този всеобщ интерес има такова значение като обичай, като обективна воля, така че още не съществува моралност в собствения Ј смисъл, вътрешно убеждение и намерение. По своето съдържание законът съществува като закон на свободата и като разумен закон, и има сила, защото е закон в своята непосредственост. Както в красотата още се съдържа природен елемент (в нейния сетивен елемент), така и в тази нравственост законите са дадени под формата на естествена необходимост. Гърците остават сред красотата и още не достигат по-високата гледна точка на истината. Тъй като обичаят и навикът са формата, в която справедливото, явявайки се предмет на желанието, се осъществява, то те се оказват устойчив елемент и в тях още не се съдържат враждебните на непосредствеността рефлексия и субективност на волята. Затова обществените интереси могат да продължават да се изразяват във волеизявленията и в постановленията на гражданите — и в това трябва да се състои основата на гръцкия държавен строй, защото още няма такъв принцип, който би противодействувал на нравствеността, изразяваща се във волеизявата, и би могъл да попречи на тяхното осъществяване. Тук демократичният държавен строй се оказва единствено възможен: гражданите още не съзнават частните интереси, а следователно и злото; обективната воля не е раздробена у тях. Богинята Атина е самият град Атина, т.е. действителният и конкретен дух на гражданите. Бог престава да бъде в тях само когато волята се е върнала към себе си, стигнала е до недостъпната за нея сфера на знанието и съвестта и е установила безкрайното разграничаване на субективното и обективното. Това е истинското положение на демократичния строй: неговата правомерност и абсолютна необходимост са основани на тази още иманентна обективна нравственост. В съвременните представи за демокрация липсва тази правомерност: интересите на обществото, обществените дела трябва да се обсъждат и да се решават от народа; отделните лица трябва да се съвещават, да изразяват своето мнение, да гласуват въз основа на това, че държавният интерес и обществените дела са техни интереси и дела. Всичко това е напълно правилно, но съществената разлика се състои в това, кои са тези отделни лица. Те са абсолютно правоспособни само доколкото тяхната воля още е обективна воля, не се стреми към едно или друго, а е само добра воля. Защото добрата воля е нещо лично, тя е основана на моралността на индивидите, произлиза от техните убеждения и техния вътрешен свят. Именно субективната свобода, съставляваща принципа и особената форма на свобода, свойствена за нашето време, абсолютната основа на нашата държава и на религиозния ни живот, е можела да се окаже гибелна за Гърция. Вътрешният свят е бил близък за гръцкия дух, той скоро е трябвало да стигне до този вътрешен свят, но последният е погубил неговия мир, защото държавният строй не е съответствувал на тази страна и не е познавал това определение, защото то не се е съдържало в него. За гърците в първата и истинска форма на тяхната свобода изобщо можем да твърдим, че те не са имали съвест: при тях е господствувал навикът да живеят за отечеството без по-нататъшна рефлексия. Не са познавали абстракцията на държавата, съществена за нашия разум, тяхна цел е живото отечество: Атина, Спарта, храмовете, олтарите, формата на съвместен живот, съгражданите, нравите и навиците. За гърка отечеството е необходимост, без която той не може да живее. Софистите, учителите по мъдрост, за първи път са разпространили субективната рефлексия и новото учение, съгласно което всеки трябва да действува по свое собствено убеждение. Веднага след появата на рефлексията у всеки се появява собствено мнение; хората изследват дали не може да се подобри правото, вместо да се спазва съществуващото, те откриват убеждението в себе си и по този начин възниква субективната независима свобода, при която индивидите са в състояние, дори борейки се срещу съществуващия държавен строй, да основават всичко на своята съвест. Всеки има свои принципи и съответно на своите възгледи е убеден, че именно това е и най-доброто и че то трябва да бъде осъществено в действителността. Още Тукидид споменава за този упадък, като казва, че всеки мисли, че без него нещата не вървят. Доверието към великите личности противоречи на това, че всеки смята себе си за свободен да има свое собствено мнение. Ако преди атиняните поръчали на Солон да състави за тях закони, ако Ликург в Спарта е бил законодател и организатор, то от това не следва, че народът мисли, че най-добре знае кое е справедливо. И впоследствие народът се е отнасял с доверие към великите творчески личности: към Клистен, който е направил държавния строй още по-демократичен, към Милтиад, Темистокъл, Аристид, Кимон, които са оглавили атиняните по време на Персийските войни, и към Перикъл, великия факел на Атина; но след като един от тези велики хора е извършвал това, което е било нужно, се открива зависимостта, т.е. чувството за равенство, проявяващо се по отношение на особения талант, и той е бил или затварян, или са го изселвали. След това сред народа се появили сикофантите, които клеветели всички велики индивидуалности и хора, оглавяващи управлението. Но в гръцките републики трябва да се обърне особено внимание още на три обстоятелства. 1. Във връзка с демокрацията във вида, в който е съществувала само в Гърция, се намират оракулите. За самостоятелни решения е нужна изработена субективност на волята, определяна от ясни причини; но гърците още не са притежавали такава мощ и сила на волята. Предприемайки колонизация, при въвеждането на култа към чуждоземните богове, когато пълководецът е очаквал сражение — това са случаите, когато са се обръщали с въпрос към оракула. Преди битката при Платея Павзаний гадаел по жертвените животни и получил от прорицателя Тизамен обяснение в смисъл, че жертвите предвещават резултат, благоприятен за гърците в случай че те останат от тази страна на Азоп и неблагоприятен, ако преминат реката и започнат сражение. Затова Павзаний очаквал нападение. Точно така и в частния си живот гърците не взимали самостоятелни решения, а се ръководели от решенията на някой друг. Разбира се, при по-нататъшното развитие на демокрацията виждаме как в най-важните моменти хората вече не се обръщат с въпроси към оракулите, а решаващо значение са имали особените мнения на народните оратори. Както в онази епоха Сократ е следвал внушенията на своя демон, така ръководителите на народа и народът са взимали решения по свой собствен почин. Но в същото време започнали упадък, разстройство и непрекъсната промяна на държавния строй. 2. Втората особеност, на която трябва да обърнем внимание, е робството. То е било необходимо условие за прекрасната демокрация, при която всеки гражданин е имал право и е бил задължен да произнася и да изслушва на площада речи за управлението на държавата, да взима участие в гимнастическите упражнения и в празненствата. За това е било необходимо гражданите да бъдат освободени от труд и следователно ежедневните задължения, които у нас се изпълняват от свободните граждани, се изпълнявали от роби. Равенството на гражданите водело до изключването на робите. Робството изчезва едва когато се появява безкрайната рефлексия на волята в себе си, когато правото се мисли като принадлежащо към свободния човек, а свободен е този човек, който по своята обща природа е надарен с разум. Но тук все още нямаме тази нравственост, която е само навик и обичай и следователно все още е частна особеност в наличното битие. 3. Трето, трябва също така да отбележим, че такъв демократичен строй е възможен само в малките държави, чийто обем слабо надвишава обема на обикновен град. Цялата държава на атиняните е било съсредоточена в един град; говори се, че Тезей съединил пръснатите селища в едно цяло; в епохата на Перикъл, в началото на Пелопонеската война, при нахлуването на спартанците цялото население на територията на Атина се скрило в града. Само в такива градове интересът може да бъде еднакъв, докато в големите държави има различни интереси, които си противоречат един на друг. Съвместният живот в един град, обстоятелството, че гражданите ежедневно се виждат един друг, правят възможна общата култура и жизнената демокрация. При демокрацията най-важното е характерът на гражданина да бъде пластичен, да се отличава с монолитност. Той трябва да присъствува на съвещания, имащи решаващо значение; трябва да участвува във взимането на решение като такъв не само с гласуване, а и като подтиква с увлечението си и другите и е подбуждан от другите, при което този процес изцяло завладява страстта и интереса на човека и в него се проявява плам, свойствен на решението. Разбирането, до което трябва да бъдат доведени всички, трябва да бъде внушавано чрез вдъхновяване на индивидите с речи. Ако това се прави писмено, абстрактно и безжизнено, индивидите няма да се възпламенят, увлечени от общия интерес, и колкото са повече, толкова по-малко би било значението на единичния глас. В голямата държава може, разбира се, да се питат всички, да се събират гласовете във всички общини и да се преброяват резултатите, както е правел това френският Конвент. Но това по същество е неперспективно, защото светът се превръща в купчина хартия и става бездушен. Затова републиканската конституция никога не се е осъществявала във френската революция като демокрация и под маската на свободата и равенството са се криели тиранията и деспотизмът. Сега преминаваме към втория период от гръцката история. В първия период гръцкият дух укрепва и съзрява, става такъв, какъвто е; във втория период се разкрива по какъв начин той се проявява, появява се в пълния си блясък, изявява се в дело, което е значимо за света, оправдава своя принцип в борбата и победоносно го брани от нападения.
Войните с персите
По принцип в историята на всяка нация трябва да разглеждаме периода на съприкосновение с предшествуващия световноисторически народ като втори период. Съприкосновението на гърците с персите има световноисторическо значение. В него Гърция се е показала в най-блестящия си вид. Като повод за Персийските войни послужило въстанието на йонийските градове срещу персите, тъй като атиняните и еретрийците оказали на йонийските градове помощ. Атиняните били подтикнати към това от обстоятелството, че синът на Пизистрат се обърнал с молба за помощ към персийския цар, след като опитите му отново да вземе властта в Атина не успели в Гърция. Бащата на историята ни дава блестящо описание на Персийските войни и за целта, която тук си поставяме, не ни се налага да ги излагаме. В началото на Персийските войни хегемонията принадлежала на Лакедемон, който постигнал силно влияние особено в Пелопонес отчасти защото подчинил и поробил свободното племе на месенците, отчасти защото помогнал на няколко гръцки държави да прогонят своите потисници. Ядосан от това, че гърците помогнали на йонийците срещу него, персийският цар изпратил в гръцките градове херолди с искането да му дадат вода и земя, т.е. да признаят върховната му власт. Посланиците получили пренебрежителен отказ, а лакедемонците дори ги хвърлили в кладенец, но впоследствие толкова много се разкаяли за това, че за изкупление на вината си изпратили в Суза двама лакедемонци. Тогава персийският цар изпратил войски в Гърция. Срещу тези пълчища, които значително превъзхождали силите на гърците, при Маратон под водачеството на Милтиад се сражавали само атиняни с платейци и успели да победят. След това Ксеркс тръгнал на поход срещу Гърция със своите несметни пълчища (Херодот подробно описва този поход); не по-малко силна флота поддържала тази страшна сухопътна армия. Тракия, Македония, Тесалия били покорени, пътят към Гърция, Термопилският проход, бил защищаван от 300 спартанци и 700 теспийци, чиято съдба е известна. Доброволно напуснатата Атина била разорена; изображенията на боговете били отвратителни за персите, които почитали безформеното и аморфното. Въпреки липсата на единство сред гърците персийската флота била победена при Саламин; забележителният ден на тази победа има пряко отношение към живота на тримата най-големи трагици на Гърция, а именно — Есхил се сражавал и помогнал победата да бъде спечелена, Софокъл танцувал на празненството в чест на победата, а Еврипид се родил. След това войската, останала в Гърция под предводителството на Мардоний, била разбита от Павзаний при Платея и след това могъществото на персите било сломено в няколко пункта. По този начин Гърция била избавена от игото, което заплашвало да я унищожи. Безспорно е имало и по-големи сражения; но паметта за тези битки е вечно жива не само в историята на народите, но и в науката, изкуството и във всичко благородно и нравствено изобщо. Защото това са световноисторически победи: те спасили просвещението и силата на духа и напълно обезсилили азиатския принцип. Не са ли жертвували много често хората и в други случаи всичко за постигането на определена цел, воините не са ли умирали често в името на дълга и отечеството? Но тук изумителни са не само храбростта, геният и мъжеството, а и съдържанието, действието, резултатът, които се оказват единствени по рода си. Всички други битки представляват по-частен интерес; гърците заслужават безсмъртната си слава, защото са спасили едно възвишено дело. В световната история слава заслужава не формалната смелост, не така наречената заслуга, а ценността на делото. Тук на везните са били поставени интересите на световната история. Тук един с друг са се борели източният деспотизъм, т.е. светът, обединен под властта на един господар, и, от друга страна, разделените държави, чиито обем и средства били малки, но които били одухотворени от свободната индивидуалност. Никога в историята не се е проявявало с такъв блясък превъзходството на духовната сила над масата и при това над такава маса, към която не бива да се отнасяме пренебрежително. Тази война и след това развитието на най-важните държави след войната образуват най-блестящият период в гръцката история: всичко, което се е съдържало в гръцкия принцип, тогава напълно се е развило и проявило. Атиняните още дълго водели своите завоевателни войни и благодарение на това забогатели, докато лакедемонците, които не били морска държава, останали спокойни. След това възниква противоположността между Атина и Спарта, любима тема за исторически размисли. Може да се каже, че размислите коя от тези държави трябва да бъде предпочетена са несъстоятелни и че трябва да бъде показано, че всяка от тях сама по себе си е била необходима, достойна форма. Може например да споменем много неща, свидетелствуващи в полза на Спарта, може да се говори за строгите нрави, за послушанието и т.н., но главната идея в тази държава е политическата доблест, която наистина е обща черта, характерна за Атина и за Спарта, и която в едната от тези държави се развила в художествено произведение на свободната индивидуалност, а в другата се запазила в субстанциалността. Преди да започнем да говорим за Пелопонеската война, която е била предизвикана от съперничеството между Спарта и Атина, трябва по-точно да изясним основния характер на тези две държави и техните различия в политическо и нравствено отношение.
Атина Вече споменахме, че за останалите обитатели на Гърция Атина е пристанище, в което се стича твърде разнородно население. В Атина са съчетани различните насоки на човешката дейност: земеделие, промишленост, търговия, предимно морска, но това предизвиква много раздори. Рано възниква противоположността между древните и богати родове и по-бедните. След това се образуват три партии, разликата между които произлиза от местните особености и от намиращия се зад тях начин на живот на населението: педиеи, обитатели на равнините, богати аристократи; диакрии, обитатели на планините, които се занимават с производство на вино, отглеждане на маслинови дръвчета животновъдство — най-многобройната част от населението; между едните и другите се намират паралиите, които живеят по крайбрежието и са по-умерени. Политическият строй се колебае между аристокрацията и демокрацията. Със своето разделяне на гражданите на четири класа според тяхното имуществено положение Солон постига смекчаване на противоположностите; всички те заедно образуват народното събрание за обсъждане на обществени дела и вземане на решения относно тях; но само гражданите от трите висши класи могат да заемат административни длъжности. Забележително е това, че още когато е бил жив Солон, дори в негово присъствие и независимо от неговите протести, Пизистрат заема върховната власт; така да се каже, конституцията все още не се е превърнала в кръв и плът, тя още не се е вкоренила в нравствения и в гражданския живот. Но още по-забележително е това, че Пизистрат не променя нищо в законодателството и че когато срещу него е повдигнато обвинение, той сам се явява в ареопага. Господството на Пизистрат и неговите синове явно е било необходимо, за да унищожи могъществото на знатните семейства, кликите и да ги приучи да спазват реда и мира, а гражданите — законодателството на Солон. Когато това било постигнато, господството е трябвало да стане излишно и е трябвало да се прояви противоречие между законите, гарантиращи свободата, и властта на пизистратидите. Пизистратидите били свалени, Хипарх бил убит, а Хипий прогонен. Но тогава отново се появили партии: алкмеонидите, ръководещи въстанието, симпатизирали на демокрацията, обратно, спартанците поддържали враждебната на тях партия на Изагор, която се придържала към аристократичните тенденции. Алкмеонидите, които били оглавявани от Клистен, победили. Клистен придал на конституцията още по-демократичен характер; до този момент съществували само четири филии, а той ги увеличил на десет, като в резултат на това влиянието на родовете отслабнало; накрая Перикъл направил държавния строй още по-демократичен, тъй като значително ограничил властта на ареопага и предал делата, които до този момент се разглеждали от ареопага, на народа и съдилищата. Перикъл бил държавник, който се отличавал с пластичен античен характер: посветил се на държавническа дейност, той се отказал от частния си живот, не взимал участие в никакви празненства и пиршества и неуморимо се стремял към своята цел да бъде полезен на държавата; благодарение на това успял да постигне такова влияние, че Аристофан го нарича атинския Зевс. Не можем да не се възхитим от него: той оглавявал един лекомислен, но изключително изтънчен и напълно културен народ; успял да получи власт над този народ и да завоюва уважението му изключително благодарение на своите лични качества и благодарение на внушаваното от него убеждение, че той е човек напълно благороден, мислещ само за благото на държавата и че превъзхожда останалите със своя ум и познания. Не можем да посочим нито един държавник, който да е равен на него по силата на своята индивидуалност. Демократичният строй по принцип открива най-голям простор за развитие на силни политически характери; защото този строй не само позволява на индивидите да проявяват своите умения, но и особено силно ги тласка да правят това. В същото време отделното лице може да се издигне само когато е способно да удовлетвори както духа и възгледите, така и страстите и лекомислието на културния народ. В Атина е имало жива свобода и живо равенство в бита и духовното развитие и макар имущественото неравенство да е било неизбежно, то все пак не е достигало до крайности. Заедно с това равенство и при тази свобода всяка нееднаквост на характера и дарования, всички индивидуални разлики са можели да се проявяват съвсем свободно и да намерят в околните силен тласък за развитие, защото моменти на атинския характер са били независимостта на отделните хора и културата, изпълнена с духа на красотата. По инициатива на Перикъл били създадени онези вечни паметници на скулптурата, малкото останки от които предизвикват възхитата на потомците; пред този народ на сцената са били поставяни драмите на Есхил и Софокъл, а по-късно и драмите на Еврипид, които обаче вече не са имали такъв пластичен нравствен характер и в които вече си казва думата началото на упадъка. Пред този народ са били произнасяни речите на Перикъл, от него води началото си кръгът от хора, които са станали класици за всички векове, защото към тях освен гореспоменатите личности принадлежат и Тукидид, Сократ, Платон, по-нататък Аристофан, който в епохата на упадъка запазва в себе си цялата политическа сериозност на своя народ и пише и твори, като напълно сериозно се грижи за благото на отечеството. У атиняните откриваме оживена дейност, развитие на индивидуалността в сферата на нравствения дух. Порицанието, което откриваме при Ксенофонт и Платон, се отнася към по-късни времена, когато вече са били налице бедствията и упадъкът на демокрацията. Но ако искаме да открием мнението на древните за политическия живот в Атина, трябва да се обърнем не към Ксенофонт и дори не към Платон, а към онези, които са несъмнено компетентни по въпросите, отнасящи се до съществуващия държавен строй, които са водели държавните дела и са били смятани за най-големи ръководители на тази държава, а именно — към държавниците. Сред тях Перикъл е Зевс в божествения кръг на атинските индивиди. Тукидид му приписва най-задълбочената характеристика на Атина в речта, произнесена по повод тържественото погребение на воините, убити през втората година на Пелопонеската война. Той казва, че иска да покаже за какъв град и заради какви интереси те са умрели (по този начин ораторът веднага минава към същественото). След това характеризира Атина и това, което казва, е във висша степен дълбокомислено, правилно и истинно. Ние обичаме прекрасното, казва той, но без да се хвалим, без разточителство. Ние философствуваме, без да сме бездейни и вяли (защото когато хората се увлекат в своите мисли, те престават да се занимават с практичните дела, с обществена дейност). Ние сме храбри и настойчиви и при цялото си мъжество си даваме сметка за това, което предприемаме (отнасяме се към него съзнателно); при другите мъжеството произлиза от недостатъчната култура; ние най-добре можем да съдим за това кое е приятно и тежко, и въпреки всичко не бягаме от опасностите. По такъв начин Атина е била държава, която в действителност е живеела прекрасно, напълно сериозно се е отнасяла към сериозните обществени дела и към интересите на човешкия дух и живота и е прибавяла към това мъжеството и практически дейния смисъл.
Каталог: textove textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|