Този път е различно

378
“След кризата. Как да запазим парите си
по време на задаващия се хаос“
В новата си книга финансовият експерт и бестселъров автор Джеймс Рикардс разглежда продължаващите последици от световната финансова криза, започнала през 2008 г., и лутанията на централните банки, чиято одисея далеч не е стигнала своя край. Това е книга предупреждение и провокация. Рикардс изобличава псевдонауката, залегнала в основата на някои от изконните либерални икономически вярвания. Показва как Русия и
Китай смятат да отхвърлят хегемонията на американския долар и надниква отвъд зле съшитото прикритие на манипулираните данни за китайската икономика, зад което стои огромна понци схема.
„След кризата“ показва защо и как световните финансови пазари са изкуствено напомпани. Главозамайващото извисяване на фондовата борса не може да продължи безкрайно – особено след като цените на активите са изкуствено завишени от инвеститорския оптимизъм около администрацията на Тръмп, разрушително ниските лихви и проникването на поведенческата икономика във финансовия живот. Задава се буря. Елитът е подготвен, но какво трябва да направи обикновеният инвеститор?
Авторът на пророческите книги „Смъртта на парите“ и „Пътят към разрухата“
Джеймс Рикардс ни запознава с реалните рискове за финансовата система и предлага безценни съвети как най-добре да устоим на идващия хаос. „След кризата“ е книгата, с която всеки интелигентен инвеститор ще поиска да се сдобие – и то колкото е възможно по-скоро.
Джеймс Рикардс е редактор на финансовия бюлетин „Стратегическо разузнаване“ и директор на проекта „Джеймс Рикардс“, изследващ сложната динамика на геополитиката и глобалния капитал. Той е автор на две от най-продаваните книги според „Ню Йорк Таймс“, „Смъртта на парите“ (2014) и „Валутни войни“ (2011). Той е портфолио мениджър, адвокат и икономист и е заемал ръководни длъжности в големи американски компании. През 1998 г. е главният преговарящ за спасяването на LTCM
(Long-Term Capital Management е хедж фонд), спонсориран от Федералния резерв.
Неговите клиенти включват институционални инвеститори и правителствени дирекции.
Сътрудник е на „Файненшъл таймс“, „Ивнинг Стандарт“, „Ню Йорк Таймс“,
„Уошингтън пост“ и др. Съветник е по капиталовите пазари на ЦРУ и на службата на министъра на отбраната, и е в Консултативния съвет на Центъра за санкции и незаконни финанси във Вашингтон.

379
Откъс от „След кризата“:
„Криптозлато. Двете страни в света, които са заявили най-категорично
желанието си да отхвърлят хегемонията на американския долар, са същите две
страни, които през последните десет години са придобили най-много злато от всички
- това са Русия и Китай. Днес техните планове да погребат долара са преминали
отвъд етапа на пожелателното мислене към предприемането на активни мерки.
Подходът на Русия и Китай е ясен. И двете страни развиват собствени крипто-
валути на силно криптиран цифров регистър с контролиран достъп. Те добре знаят,
че нито рублата, нито юанът имат необходимите елементи за статуса на резервна
валута, включително облигационен пазар с дълбока ликвидност и добре развита
правова държава. Но тези проблеми могат да бъдат прескочени посредством
създаването на нова валута. Идеята е техният план да проработи по следния начин:
Русия и Китай ще обединят официалното си злато (около 5000 тона, или около 15%
от цялото официално злато в света), депозирайки го в швейцарски небанков трезор,
регулиран според швейцарското законодателство. Те ще поканят други участници в
схемата да направят същото.“
В същото време двете страни ще пуснат в обръщение нова дигитална валута,
базирана на техния разпределен регистър. Тази нова валута (да я наречем
„Путинкойн“ или „Сикойн“), например - (от Си Дзипин, председателя на Китай) ще
бъде фиксирана по обменен курс от 1 монета = 1 СПТ.

Златен стандарт без злато. Международна парична конференция със или без
участието на МВФ и/или фиксиран курс XDR/USD не са единствените пътища към
глобална парична реорганизация. Едностранни действия на търсещи стабилност
страни могат да предизвикат мрежови ефекти, които да доведат до възникването
на глобален паричен режим, наподобяващ класическия златен стандарт, който
преобладава от 1870 до 1914 г.
Дали е възможно една национална валута да се придържа към златен стандарт, ако
емитентът на тази валута има малко, или няма никакво злато? Любопитното е, че
отговорът е „да“, стига тази валута да не е щатският долар. Нация, която желае да
обвърже валутата си със златото, трябва само да я деноминира в злато и да позволи
кръстосаният валутен курс към долара да бъде свободно плаващ. Притежател на
тази валута, който иска да я обмени за злато по фиксирания курс, може да продаде
валутата на централната банка на емитента за долари на кръстосан курс, изчислен
така, че да се получи сума в долари, която би позволила покупката на злато на пазарна
цена с тегло, равно на теглото, определено от фиксирания курс.“

„Независимо дали сте съгласни с неговата позиция относно нестабилността на
днешния световен паричен ред, ако харесвате истории за реални международни
интриги, ще обикнете всичко, написано от Джеймс Рикардс.“
„Форбс“

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: