Този път е различно

36
Ако информацията за вътрешните дългови кризи е толкова оскъдна, то това не е защото подобни кризи не се случват. Появата им, както ще илюстрираме и в глава 9, обикновено е на фона на много по-тежки икономически състояния, отколкото при кризите с неизпълнение на външен дълг. Въпреки това те като правило не засягат големите чуждестранни кредитори, което може би е и причината често да остават незабелязани от международната делова и финансовата преса, както и недостатъчно застъпени в специализираната академична литература. Разбира се, има и изключения. Така например едва разминалият се фалит на Мексико през
1994/95 г. доби широка популярност, макар голяма част от наблюдателите да не си даваха сметка, че технически погледнато, основната част от задълженията на страната не са външни, а вътрешни. Това е така, защото т.нар. tesobonos, или държавните облигации, платими в песо, но прикрепени към щатския долар, бяха емитирани под местна, мексиканска юрисдикция.
Тогава плащанията по тях почти се провалиха, докато страната не получи подкрепа от Международния валутен фонд и Федералния резерв на САЩ.
Можем само да гадаем дали ако толкова голяма част от тези облигации не бяха държани от чуждестранни лица, кризата щеше да получи такова широко отражение. От 1980 г. насам Аржентина се е проваляла три пъти по вътрешните си облигации. В два от случаите (през 1982 и 2001 г.) тези затруднения съвпаднаха и с проблеми по обслужването на външния дълг и поради това привлякоха значително международно внимание. За разлика от тях тежката криза от 1989 г., която се разпростря само върху вътрешните задължения и поради това не засегна интересите на чуждестранни лица, остана почти неизвестна в литературата. Множеството нарушения по вътрешния дълг както на напредналите, така и на развиващите се икономики, случили се по време на Голямата депресия от 30-те, също не се радват на обилна документация. Дори и да се срещнат някъде из официалните регистри, те обикновено са във формата на бележки под линия, касаещи закъснелите или несъстояли се плащания.
И накрая, някои от неспазените задължения по вътрешен дълг намират израз в принудително конвертиране на депозитите от чужда в местна валута.
Това като правило е съпроводено от банкова криза, хиперинфлация или и от двете. В този списък попадат случаите от Аржентина, Боливия, Перу и други държави. Нашият подбор на индикатори за определяне на вътрешните дългови кризи е аналогичен на този при външните. И тук също, както при анализа на сътресенията в банковите системи, нерядко срещаме затруднения при поставяне на крайните дати.

37

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: