Трактат за бялата магия



страница24/27
Дата09.09.2017
Размер6.83 Mb.
#29829
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

ПРАВИЛО ТРИНАДЕСЕТО

Магът трябва да разпознава четирите; да различава в своята работа оттенъците на виолетовото, което ги откроява, и по такъв начин да създаде сянка. Когато това стане, сянката се облича и четирите стават седем.

The magician must recognize the four; note in his work the shade of violet they evidence, and thus construct the shadow. When this is so, the shadow clothes itself, and the four become the seven.

Маг должен распознавать четырех, различать в своей работе оттенки фиолетового, которые им присущи, и таким образом выстраивать тень. Когда это происходит так, тень облачается, и четыре становятся семью.


Разпознаваемите кватернери

Преципитацията на мисъл-формите



    Разпознаваемите кватернери

Това Правило е едно от най-трудните за обяснение поради три причини:



Първо: броят на хората, намиращи се във физическо въплъщение, които действително могат да работят творчески и да се ползват от дадената в това Правило информация, са извънредно малко. Само на белия маг, опитен в своята работа, може да бъде разкрит истинският смисъл на това Правило. Твърде опасно е да бъде предаден истинският смисъл на настоящото Правило на тези, които нямат специална подготовка за правилна работа. Затова ще обсъдим необходимото ниво на подготовка на тези, които имат право на това знание, за да може учащият се да започне да развива качествата, които му липсват.

Второ: опасността от публикуване на детайлни, подробни наставления се заключава в това, че ако сега те бъдат дадени на света, то тогава той би се оказал изпълнен с мисъл-форми, но тези мисъл-форми щяха да бъдат създадени с цел да се проявят чисто егоистически желания, а менталната материя щеше да бъде въвлечена в активност за удовлетворяване прищевките и капризите на неразвития в духовно отношение човек. Трябва да се помни, че всяка човешка мисъл – била тя могъща масова мисъл или индивдуална динамична идея – трябва в края на краищата да се появи обективно във физическия план. Това е неизбежно и неизменно правило и дълбокото осмисляне на този управляващ менталната субстанция закон ще покаже както опасностите от погрешното мислене, така и могъществото на правилното мислене. Мощта на човешката мисъл в настояще време се определя най-вече от масите, доколкото само малцина са способни да мислят творчески. Общественото мнение, масовите идеи, тенденциите на човешкото желание и мислене в днешно време съвсем не са от висок порядък и физическата материализация /precipitation/ на тези неясни, мъгливо формулирани мисли, подобни една на друга, оцветени от егоистическото намерение и личностните амбиции и основаващи се на симпатии и антипатии, предразсъдъци и страсти, може да бъде проследена в най-неочаквани образувания. [542] Огромните рояци насекоми, изпълващи нашата планета и предизвикващи все по-голяма загриженост сред учените, селскостопанските работници и всички, които са ангажирани с благополучието на човека и животните, всъщност са пряко следствие от “преципитирането” на такива мисли.

Нямам време да се впускам в подробности, но ви уверявам, че когато хората се научат да мислят безкористно и чисто, когато злобата, ненавистта и конкуренцията отстъпят място на братството, добротата и сътрудничеството, нашествията на вредни насекоми ще престанат.



Трето: още една трудност, която изпитвам при обясняването на правилата се заключава в това, че сега е по-лесно да се докаже реалността на съществуването на ума, отколкото да се докаже реалността на съществуването на етера, при все че учените широко употребяват този термин. Настоящото Правило има отношение към четирите степени на етерната субстанция, образуваща етерната обвивка на всички природни форми – от планината до мравката и от растението до атома. Някои учени признават факта на съществуването на етерно тяло, но болшинството не, и така то остава непознато за човешките маси. Това, че то се намира най-близо до нас и че е най-забележимо от всички други тела често се изпуска предвид, и на тези от нас, които наставляват и водят им е интересно защо толкова силен акцент се поставя на психическите и астралните феномени, и колко малко внимание се отделя на по-очевидните и по-лесно различими етерни форми и сили! Достатъчно лесно е да се промени сегашният начин на визуално фокусиране, за да се установи, че човешкото око е способно да обхване напълно нова област на възприятие и осведоменост. [543] Хората съвсем безразсъдно обръщат навътре своето съзнание и възприемат астрални обекти и един илюзорен свят на постоянно изменящи се форми, в които живеем, движим се и съществуваме, но остават неспособни да видят това, което стои непосредствено пред тях.

Тези три трудности – отсъствието на необходимата подготовка, опасността, съпътстваща безсъзнателното построяване на форми и етерната слепота – всъщност ме лишават от възможността да отделя необходимото внимание на това Правило и да осветля работата на етерните нива – оттук и сравнителната краткост на моето изложение.

Обсъждайки темата за подготовката и отговаряйки на въпроса “Каква подготовка е нужна на белия маг?” – ще ви кажа едно: всички учащи се осъзнават, че е наложително изпълнението на някои изисквания, ако човек иска да му бъде доверена определена информация относно техниката на Великата Работа. Считам обаче, че за всички е ясно, че нашият въпрос няма отношение към изграждането на човешкия характер. На стремящите се им е известно (а и през всичките векове се е акцентирало върху това), че ясният ум и чистото сърце, любовта към истината и животът, отдаден на служене и алтруизъм, са необходими условия, и ако те не са налице, по никакъв друг начин не може да се помогне и нито една от великите тайни не може да бъде съобщена. Тук можете да възразите: учили са ни, че съществуват тези, които работят в четирите етера и несъмнено извършват магически действия, но съвсем не притежават тази същностна чистота и добронамереност. Това, разбира се, е така; те се отнасят към групата на работниците в материята, които наричаме черни магове; те са високо развити интелектуално и са способни да привеждат в активност менталната субстанция, или умственото вещество по такъв начин, че то може да достигне обективност на физическия план и да способства за осъществяването на техните скрити намерения. По отношение на тази група съществуват големи недоразумения и дълбоко невежество. [544] Но това може би е за добро, тъй като тяхната съдба е свързана с бъдещето на шестата раса и техният край и прекратяването на тяхната работа ще настъпят в този далечен еон, който технически се нарича Шестият Кръг. Окончателният разрив, или разделение между така наречените черни и бели сили в дадения конкретен световен цикъл ще се случи през периода на шестата коренна раса в сегашния Кръг. Към края на шестата коренна раса и преди появата на седмата ще преживеем истинския Армагедон, за който толкова много се е говорило. Един по-малък Армагедон, съответстващ на тази окончателна битка и разкол, ще се случи през периода на шестата подраса, която сега се намира в процес на формиране. Току що завършилата световна война и нашият сегашен цикъл на разделения и катаклизми все още не е истинският Армагедон. Войната, за която се говори в “Махабхарата” и сегашната война са се зародили, едната в нисшия, другата – във висшия астрален свят. Егоизмът и нисшите желания са дали импулса за тяхното начало. Предстоящото велико разделение ще се корени в менталния свят и ще завърши в шестата подраса. В шестата коренна раса причините за катастрофата ще се коренят в координирането на троичноста на ума, астралността и физическата природа и ще предизвикат кулминационен момент в планетарната двойственост.

Повече подробности са излишни, тъй като човечеството от шестия кръг толкова ще се различава от нас, и тези, които ще воюват на страната на черните и белите сили дотолкова няма да съответстват на това, което ние сега разбираме под тези думи, че няма смисъл да се опитваме да разберем този така отдалечен проблем.

Помнете, че истинският черен маг (нямам предвид тези, които само имат склонност към черната магия) е бездушна същност. Това е същество, у което Его – така, както ние сега разбираме този термин – не съществува. [545] Това често не се взима предвид и поради това малцина осъзнават, че те всъщност не могат да съществуват във физически тела. Техният свят винаги е свят на илюзии. Те работят от позицията на нисшия ментален план над материята на желанията, над чувстващите тела на желанието на тези хора от физическия план, които са завладяни от заблуждението и са привързани в оковите на крайния егоизъм и егоцентризъм. Този, когото невежите наричат черен маг на физическия план е само един мъж или жена, възприемчиви към влиянието на истинския черен маг на астралния план или намиращи се в контакт с него. Подобна връзка става възможна само тогава, когато множество животи са прекарани в егоизъм, низки желания, извратен интелектуален стремеж и привързаност към нисш психизъм, и при това само когато човек с готовност и без принуда позволява да бъде обсебен. Такива мъже и жени са доста малко, тъй като чист егоизъм се среща доста рядко. Но ако е налице, то тогава той е извънредно могъщ, както всички еднонасочени тенденции.

Ключ за изискванията от по-езотеричен характер е даден в Правило ХІІІ. “Магът трябва да разпознава четирите”. Предполага се, че той вече е изградил правилен характер. Обучил се е за служене. Неговият стремеж е истинен и непоколебим. Той живее чист, безкористен живот. В някаква степен е овладял медитацията. Сега му предстои да се обучи в това, което се нарича “окултно разпознаване”.

Даденото Правило представлява интересен пример за множеството значения и числови съответствия, които могат да бъдат изложени в няколко прости думи. Казват ни, че той трябва да “разпознава четирите”. В “Трактат за Космическия Огън” се казва:
“Това буквално означава, че магът трябва да е в състояние да разграничава различните етери и да разпознава особения оттенък на всяко ниво, и по такъв начин да обезпечи балансирано построяване на “сянката”. Той ги “разпознава” в окултен смисъл; с други думи, той знае тяхната нота и ключ и е осведомен за това какъв специфичен тип енергия те въплъщават. [546] Не се е обръщало достатъчно внимание на факта, че трите висши нива на етерния план са вибрационно взаимосвързани с трите висши плана на космическия физически план, и те (заедно с обхващащото ги четвърто ниво) се наричат в окултните книги “обратен Тетрактис”. Именно това знание позволява на мага да владее три типа планетарни сили плюс тяхната комбинация, или четвърти тип, като по такъв начин освобождава тази жизнена енергия, която привежда идеята в обективност. В зависимост от това как различните типове сили се срещат и се съединяват, неясната мъглива форма се облича във вибриращи астрална и ментална обвивки, и идеята на Слънчевия Ангел се довежда до определена конкретизация /concretion/.”
Поради това очевидният и най-явен смисъл – това е разпознаването на четирите етера, но то на свой ред зависи от разбирането на други значения и се основава на разпознаването на други кватернери. Бих искал да дам кратко изброяване на някои необходими качества, нужни на белия маг, и някои разпознавания, които постепенно трябва да се появят в неговото съзнание.
Първо, той трябва да разпознава “четирите, които конституират Едното”. С други думи, първият кватернер, който той трябва да познава, и при това добре, е този, който всъщност се явява самият той:
Физическото тяло, чувстващата емоционална природа, ума и душата;

Душата, ума, мозъка и външния свят на сили;

Духът, душата и тялото вътре във Великото Цяло;
Това предполага наличието на реално духовно достижение и следователно разкритие на способността да функционира като душа. Докато това не е постигнато, може да имаме стремящ се към практиката на Бялата магия но не и бял маг.

Второ, той трябва да разпознава “града, разположен върху четириъгълник”. Той трябва да разбира смисъла на израза “човекът – куб” /man, the cube/, и при това в три аспекта:
Той самият като човешко същество; [547]

Неговите събратя, свързани с него и с Цялото;

Четвъртото, или човешкото природно царство, ако разглеждаме това царство като същност /единица, entity/, като организиран живот, функциониращ на физическия план, надарен с душа и оживотворен от дух.
Това следователно означава, че като човек той откликва на себеподобните си и е също така осведомен за целта, към която се стреми това царство, към което принадлежи и той. Най-добре това може да бъде изразено с прекрасните думи от едно древно писание от Архивите на Учителите. Казват, че то идва от ранните атлантски времена. Материалът, върху който е написано е толкова древен и крехък, че всичко, което самите Учители могат да докоснат и видят – това е само прерпис направен от оригинала, който се съхранява в Шамбала. Ето този откъс с някои пропуски, които все още не е време да бъдат публикувани:
“В четирите ъгъла на квадрата се виждат четири ангелски.......... Те са оранжеви, но са скрити в розова светлина. Вътре във всяка форма се вижда жълто пламъче, а около всяка форма синьо..........

Те произнасят четири слова, по едно за всяка човешка раса, но това не е свещенния звук, който поражда седемте. Две слова вече са отзвучали, четири звучат сега. Едното звучи в сфери дотолкова високи, че човек не може да навлезе там докато е човек. Това са седем човешки слова, звънтящи около квадрата, предавани от уста на уста.

Всеки човешки ден словата приемат форма и изглеждат различно. В....... словата ще бъдат следните:

От Север ще се изпее слово, което означава: “.......... бъди чист”.

От Юг ще прокънти словото: “Аз съм отдаден и..........”

От Изток, носейки божествена светлина, ще долети слово, ечейки около квадрата: “Обичай всичко”.

От Запад ще отекне отговор: “Аз служа”.
Това е слаб опит да се предадат на съвременен език тези древни атлантски фрази, по-древни дори от санскрит и сензар и известни единствено на неколцина членове от сегашната Йерархия. Но в мислите за чистота, отдаденост, любов и служене е обобщена природата и съдбата на човека, и трябва да се помни, че те означават не толкова духовни качества, колкото мощни окултни сили – динамични, когато подбуждат /incentive/, творчески, когато създават резултат. Това трябва дълбоко да се осмисли от всички стремящи се. По такъв начин, с тези четири добавени към първото – духовното постижение – имаме пет от качествата, необходими на белия маг.

Трето, белият маг трябва да разпознае на Небето кръста, на който е разпънат космическия Христос и на който белият маг, бидейки клетка в тялото на космическия Христос, е също така разпънат. Технически и астрологически казано, в сегашния еон той трябва да разбере вътрешния смисъл на Телеца, Лъва, Скорпиона и Водолея, тъй като те притежават мощ в нашия световен цикъл. Той трябва, ако мога да го изразя символически, и в същото време точно, да бъде способен правилно да произнесе това, което е цел на неговия стремеж във всеки от тези четири знака и когато върху него въздейства всяка от тези четири енергии.

В Телеца той ще бъде в състояние да произнесе: “Аз търся просветление и самият аз съм светлина.”

В Лъва той ще каже: “Аз познавам себе си като един. Аз управлявам според Закона.”

Словото, което той произнася в Скорпиона ще бъде: “Илюзията не може да ме завладее. Аз съм птица, летяща с абсолютна свобода”

Във Водолей неговите думи ще бъдат следните: “Аз съм служител и аз съм разпределител на живата вода”.


Дадените окултни качества, които накратко изброих, трябва да бъдат внимателно изучени от стремящия се, и в зависимост от това как учи и живее според тези правила, той придобива различни качества. Трябва да се помни, че всичко изложено тук има различен смисъл на различните планове и е приложимо към всяко от седемте нива на съзнание, проявяващо се в тези седем области на осведоменост. [549]

Що се отнася до четящия тези инструкции стремящ се, то той трябва да трансцендира Четирите Благородни Истини, да проумее смисъла на Четирите Евангелия, да разбере значението и целта на четирите елемента – Земята, Водата, Огъня и Въздуха, и, казано езотерически, да премине като Спасител през четирите царства. Последната фраза може да бъде правилно разбрана само при четвърто посвещение. Когато той направи това, тогава може да каже: “Желанието повече не ме владее, аз съм свободен. Аз желая всичко и нищо. Аз живея и умирам, принасям себе си в жертва и отново се възраждам: идвам и си отивам по своя воля. Земята лежи под моите нозе и водите омиват моята форма. Огънят унищожава това, което ми препречва пътя и аз ставам повелител на Въздуха. Моите нозе преминаха през целия свят на формите. Сега всичко съществува за мен и аз, служителят на Цялото, устоявам” /persist/.



Изучете тези слова и отбележетне колко силно се е обогатила вашата представа за идеалните изисквания към подготовката на белия маг.

Бих могъл и по-подробно да се спра на тази тема и да опиша множество други кватернери, но разгледаните дотук са достатъчни, за да се покаже какви видове разпознаване трябва да се опита да постигне стремящият се. Единственият кватернер, на който още ще обърна внимание е този, който се отнася до виолетовите четири, или до четирите типа енергии, образуващи жизнените, или етерните тела на всички форми в природата. Тук отново ще видим три висши и един нисш, което винаги означава три аспекта, или принципа на божественото, и формата, чрез която тези три трябва да се манифестират. Духът, душата и тялото, а също и това, което се ражда от тяхното взаимодействие, изразяват същата идея, но под друг ъгъл. Помнете винаги, че от гледна точка на Реалността това, което наричаме плътно, осезаемо, обективно физическо тяло, е само една илюзия. Древните писания постоянно подчертават, че то не е принцип. Защо това е така? [550] Защото физическото тяло е само привидност, то е родено от съюза на трите висши, то е четвъртото, и тази привидност е илюзия, или фантазия на човшкия ум. Говоря не иносказателно, а излагам природен факт, който постепенно ще привлича вниманието на философите от двете полукълба. Както в Слънчевата система (макрокосмоса за микрокосмоса), така и в микрокосмоса винаги съществуват три всши плана, които въплъщават принципи и произвеждат някакъв динамичен замисъл, а така също и образуват четирите нива на етерното тяло както на Бога, така и на човека, ако ги разглеждаме от позицията на така наречената енергийна, или физическа гледна точка. Тези четири плана се проектират като четири нива на етерното подразделение на физическия план, когато това се отнася до формирането на физическите тела на всички форми. Тези четири етерни тела, или тези четири степени на етерната субстанция образуат а точка. ената енергия или от физическа гледнтова, което се нарича “истинна форма” на всички материални обекти или феномени; те откликват на четирите висши типа духовна енергия, които обикновено наричаме божествени. Тази връзка между първичната троица и нейния план на сливане – от една страна, и нейната етерната проекция – от друга, присъства във всички форми в съответствие с типа доминиращи енергии. Във всяко от четирите природни царства присъстват всичките четири типа, но четвъртият етерен тип е изразен в по-голяма степен в минералното царство, отколкото в човешкото. Това, което съобщавам може да смути неофита, тъй като думите “енергия”, “динамичен замисъл”, “жизненост” и “етерна субстанция” твърде малко означават за начинаещия, но служат за индикация на това знание, което работникът на бялата магия трябва да постигне. Това може да се илюстрира със следния пример: Работейки в минералното царство (четвъртото природно царство от гледна точка на Бога и първото от гледна точка на времето и пространството), белият маг работи с четвъртия космически етер (будхическа енергетика), използвайки етера на четвъртата степен на своето собствено тяло в качеството му на препредаващ агент по-нататък към останалите три природни царства. [551] Една от тайните, за щастие все още неразкрита, е свързана с въпроса дали светло-виолетовият цвят е цвят на висшия или нисшия от четирите етера, и тя ще остане скрита още известно време.

Разглеждането на различните кватернери, които трябва да осмисли белият маг, и качествата, които той трябва да притежава преди да му бъде позволено да провежда магическа работа, довежда до следния въпрос: Съществува ли някаква базова формула или фраза, която да управлява магическата дейност?

Този въпрос, разбира се, е прекалено общ и неопределен, но докато човешкият ум не стане по-инклузивен, отколкото е сега, подобни въпроси постоянно ще възникват. Мога обаче да дам кратък отговор, съдържащ ключа към целия този процес. Ако бъде правилно разбран, той би могъл да повлияе върху метода на работа и върху мисловния живот на работника в бялата магия. Моят отговор е следният: Потенциите предизвикват преципитация /Рotencies produce precipitation/. В тези три думи се заключава цялата история. Те обобщават историята на Твореца и историята на живота и околната среда на всяко човешко същество. Те отговарят за всичко, което е и което е в основата на Закона за Прераждането. Тези потенции се активизират от могъществото на мисълта, ето защо, обучавайки стремящите се да бъдат творци и учейки ги как да насочват и контролират собствената си съдба, Наставниците на расата започват с техния умствен аспект. Те акцентират върху това, което управлява потенциите; Те имат работа с това, което произвежда обективна форма, което е подготвено от тях, енергизирано от тях и което осъществява замисъла на Мислителя.

Поради това мислителят е основният фактор, и в зависимост от изучаването на тези думи ще започне да ви става ясно какво се случва в света днес. [552] Тенденцията на съвременната цивилизация, независимо от всички свои грешки и заблуди, е насочена към създаване на мислители. Образованието, книгите, пътешествията под една или друга форма, откритията на науката и философията и този подтикващ вътрешен импулс, който наричаме религиозен, но който в действителност е стремеж към истината и нейната ментална верификация – всички тези фактори имат една цел – да създават мислители. В истинския мислител имаме зараждащ се творец, човек, който (в началото безсъзнателно, а после съзнатнелно) придобива могъществото да “преципитира”, или да предизвиква появата на обективни форми. Тези форми или съответстват на божествения Замисъл и План, и следователно придвижват делото на еволюцията напред, или биват оживотворени от личностно намерение, характеризиращо се със сепаратизъм и егоистична цел и съставляват по такъв начин част от работата на реакционните и материалните сили, които се отнасят към черната магия.

И тъй, отново имаме четирите:


    Мислител,

    Потенция,

    Качеството на тази потенция,

    Преципитация.





    Преципитацията на мисъл-формите

Какво е това преципитация? Могат да се дадат множество определения; болшинството от тях, бидейки облечени в думи, загубват истинския си смисъл, но известна представа може да се даде в следните думи:


“Преципитацията – това е съвкупност от енергии, вградени по определен начин в дадената форма с цел да изразят идеята на творящия Мислител; съвкупност, композирана или характеризирана според природата на неговата мисъл и задържана в тази конкретна форма толкова дълго, колкото неговата мисъл остава динамична.”
Тези думи са опит да се опише символ от същата древна книга, или по-скоро компилация, на която се спряхме по-рано при обсъждането на Правило ХІІІ. [553] Със сигурност може да се каже, че подобни, дошли от далечното минало символи служат, ако мога така да се изразя, като работни инструменти на Мислителите, направляващи нашата раова и планетарна еволюция. Този особен символ може да се опише по следния начин:
Сияещо слънце образува фон, в самия център на слънцето се вижда око; надолу и надясно от окото се излъчва енергия под формата на лъч светлина. Той е насочен навън, разширявайки се към края си и влиза във втори кръг, в който има кръст подобен на малтийски кръст. В центъра на кръста има друго око, а вътре в него се вижда СвастикаПре__________________________________________, чиито рамене излизат от малтийския кръст. Най-долу на страницата със символа има изображение на четири геометрически фигури. За някои от тях споменава Е.П.Б. – тя ги е заела от същия този древен чертеж. Те са добре известни, но рядко се използват от езотериците в творческата работа. Това са куб, петоъгълна звезда, шестоъгълна звезда и осемстенен диамант, наложени един върху друг. По такъв начин те образуват основата на символа. Е.П.Б. споменава също така за точка, линия и окръжност, но те наред с триъгълника езотерически се отнасят до Божеството и проявената Вселена. По-късно тези форми също ще бъдат съотнесени към Бога и човека в екзотерически смисъл. Това обаче ще стане едва тогава, когато повсеместно бъдат признати истините на Безвременната Мъдрост.

Законите на мисълта всъщност са закони на творението, и цялата творческа работа протича на етерните нива. Те конституират практически втора формула. Творецът на Слънчевата система съсредоточава своето внимание върху работата, извършвана на така наречените висши планове на нашата система. Трите нисши плана, конституиращи космическия плътен физически план, по своята природа са преципитация. [554] Те са обективни, доколкото материята на вселената откликва на, или бива привлечена от потенцията на четирите висши етерни вибрации. Тези вибрации на свой ред се мотивират, или повличат от динамическия импулс на божествената мисъл. Същият процес съществува и при човека. Веднага щом човек стане мислител и е в състояние да формулира своята мисъл, желае нейната манифестация и е способен да енергизира “посредством разпознаване” четирите етера, плътната физическа манифестация става неизбежна. Той ще привлече чрез своята праническа енергия – оцветена от високо или ниско желание и оживотворена от силата на неговата мисъл – такова количество откликваща материя от вселената, каквото му е необходимо, за да придаде на тялото неговата форма.

Повече по тази тема може да се намери в “Трактат за Космическия Огън”, а доколкото целта на дадените инструкции е да разгледа вътрешното развитие на стремящия се, няма да се заемам да развивам тези идеи, а само ще предскажа, че в близките петдесет години истинският смисъл на преципитацията ще привлече вниманието на учените. Би било добре изучаващите окултизъм внимателно да осмислят тази тема. Към тази тема може да се подходи по два начина. Може, преди всичко, да се изучи обективния свят, в който се намира индивидуалния стремящ се. Той трябва да осмисли факта, че неговото тяло на проявление преди всичко представлява преципитация, че то е резултат от могъществото на неговата мисъл и желание, а също и от “разпознаването” на четирите етера. Той трябва да разбере, че тази създадена от него форма ще съществува толкова дълго, колкото динамическата мощ на неговата мисъл успее да я удържи, и че тя ще се разсее тогава, когато той, окултно казано, “отклони погледа си”. Той също така трябва да разбере, че неговото обкръжение и заобикалящите го условия са резултат от груповата работа на съвкупност от мислители – групата, към която той принадлежи. Тази концепция може да се проследи назад, започвайки от семейната група до групите Его-та, които, бидейки тясно взаимосвързани, образуват група на висшето ниво на менталния план, и още по-нататък – до Седемте Главни Мислители на Вселената, Владиците на Седемте Лъча. Тези Седем на свой ред се активизират от Тримата Върховни Магически Работници – Проявената Троица. [555] А тази Троица, в своето си време, ще бъде разпозната като откликваща на мисълта на Единния Създател, Непроявения Логос.

Думата “разпознаване” /recognition/ е една от най-важните в езика на окултизма и в нея е скрит ключа към тайната на Битието. Тя е свързана с кармичната активност и от способността да се разпознава зависи дейността на Владиците на Времето и Пространството. Това е трудно да се изрази с обикновени термини, но може да се каже, че задачата на Самия Бог се заключава в това, че Той трябва да демонстрира тройно разпознаване:




    Разпознаване на миналото, което по необходимост включва разпознаване на тази материя във вселената, която благодарение на минала асоциираност, е вече оцветена от Неговата Мисъл и Цел.

    Разпознаване на четирите степени на живота, които също благодарение на минала асоциираност са способни да откликват на Неговата нова Мисъл, и следователно могат да провеждат Неговите Планове и да работят в сътрудничество с Него. Те подчиняват своите индивидуални стремежи на Единния Божествен План.

    Разпознаване на задачите, съществувщи в Неговия Ум. Това на свой ред изисква еднонасочено фокусиране на крайната цел и стабилно фиксиране върху тази цел, независимо от всички трудности на творческата работа, и абстрахиране от могъществото на множеството божествени Мислители, привлечани към него поради сходство на идеите.

Безполезно е да се опитвам да избягвам употребата на лични местоимения при описанието на символически картини. Ако учащият се схване, че опитът да се сведат космическите принципи и концепции до думи сам по себе си е абсурден и че единственото, което може да се направи е условно да се изобрази картината, то не ще има никаква вреда. [556] Картината обаче се променя в хода на еволюцията и картината от днешния ден с течение на времето ще се счита за не по-добра от безмислена детска драсканица. Тогава ще бъде представена нова картина – по-проста, по-хармонична и прекрасна, но след време и тя на свой ред ще престане да бъде адекватна.

Такова разпознаване, но в по-малък мащаб, определя дейността на Слънчевия Ангел, ангажиран с работата по въплъщението и проявлението върху физическия план. На него на свой ред му се налага да разпознава материята на трите плана на човешката експресия, вече обагрена от неговата вибрация благодарение на минала връзка; налага му се да разпознава групите животи, с които е бил свързан и с които отново трябва да работи. Накрая той трябва, в процеса на малките цикли въплъщения, устойчиво да подържа своя замисъл /purpose/ и да следи, щото във всеки живот този замисъл да бъде довеждан до по-пълна манифестация и завършеност.

Работата на човешкото същество, стремящо се да стане творчески мислител също така изисква аналогично разпознаване. Неговата творческа работа ще има успех, ако той съумее да разпознае тенденцията на своя ум така, както тя се изявява чрез неговите сегашни интереси, тъй като тези интереси се коренят в миналото. Неговата работа ще бъде успешна, ако той съумее да разпознае вибрацията на тази група животи, в съответствие с мислите на които трябва да се разгръща неговата творческа работа, тъй като за разлика от божеството на Слънчевата система, той не е в състояние да работи сам. А и кой може да каже дали в тези величествени сфери на съществуване, в които нашето Божество играе своята роля, То е по-свободно от космически групови влияния, отколкото човешкия индивидуум от въздействията на импулсите на своето обкръжение? Човек също така трябва да разпознава замисъла, заради който той счита за нужно да построи мисъл-форма и трябва да удържи този замисъл стабилно и без да отслабва вниманието си в течение на целия период на обективност. Ние наричаме това еднонасоченост на вниманието и подобна творческа работа засега е една от неразпознатите цели на медитативния процес. Досега акцентът се е поставял върху постигането на фокусирано внимание, и (след като то е постигнато) на необходимостта да се встъпи в контакт с душата, с духовния мислител. [557] Бъдещите десетилетия обаче ще засвидетелстват появата на техники за съзидание. Когато душата, умът и мозъкът се обединят, и това обединение се постига с лекота, ще бъдат дадени по-нататъшни инструкции в творческото изкуство. Медитацията – това е първият базов урок, който се дава когато човек достигне способността да функционира на менталния план.

В протежение на великия цикъл колела на прераждания “идеята на Слънчевия Ангел стига до пълна конкретизация” (Трактат за Космическия Огън, стр.1024). Всеки следващ живот вижда първоначалния замисъл все по-ясно и по-ясно, а времето буквално е продължителността /length/ на мисълта. Същата базисна истина лежи и в основата на творенето на всички форми на физическия план, независимо дали става дума за мисъл-форма, въплъщаваща настойчиво човешко желание за егоистическо притежаване, или за мисъл-форма на това, което наричаме група или организация, оживотворявана от безкористна цел и въплъщаваща някакъв начин за помощ на човечеството от страна на някой ученик. Стремежът да се окаже помощ лежи в основата на груповата работа, ако групата се разглежда като същност. Ако групата можеше да оцени могъществото на този факт и да “разпознае” своята благоприятна възможност, то тя, благодарение на еднонасочения стремеж към целта и фокусираното внимание към духовната задача, би могла действително да се посвети на делото на служенето. Призовавам всички четящи тези редове да се прерориентират и да разпознаят съществуващата у тях благоприятна възможност и да обединят своите усилия в полза на света.

Тук е уместно да се приведат няколко доста елементарни изисквания, необходими за проявлението на индивидуалния или груповия духовен замисъл. Те могат да се обобщят в следните думи:




    Мощ;

    Отстраненост;

    Отсъствие на критицизъм. [558]

Колко често поради ежедневната употреба се принизява истинският смисъл и езотерическата ценност на простите думи!

Позволете ми да изложа няколко съображения за всяка от тях относно употребата им в работата на бялата магия.

Мощта зависи от два фактора:
а) чистотата на целта;

б) отсъствието на препятствия.

Учащите се биха се удивили, ако можеха да видят своите мотиви такива, каквито ги виждаме ние, които провеждаме работата от субективната страна на съществуването. Мотивите са най различни. Чистият мотив се среща най-рядко, и там, където го има, винаги е налице успех и постижение. Чистият мотив може да бъде изключително егоистичен и личностен, или безкористен и духовен; що се отнася до стремящия се, то неговият мотив се намира между тези две крайности. А могъществото съответства на искреността на намерението и чистотата на замисъла.

Учителят на Учителите е казал: “Ако твоето око е чисто, то и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина”. Тези произнесени от Него думи ни дават принципа, лежащ в основата на цялата творческа работа и ние можем да свържем идеята, която Той е облякъл в думи, със символа, описан по-рано в този Трактат. Сила, светлина, жизненост и проявление! Тази е вярната последователност.

Затова е понятно защо проявената единица, човекът, се призовава към активност в своите търсения и култивиране на своя стремеж. Когато неговата устременост стане достатъчно силна, той ще бъде призован да се научи “устойчиво да държи ума си в светлина”. Когато се научи да прави това, той ще придобие сила и онова чисто око, което ще разкрие славата на вътрешната божественост. Но докато не е преминал през този процес на развитие не бива да му се поверява сила. Последователността е следната: индивидуалният стремящ се започва в някаква степен да проявява замисъла на душата в своя живот на физическия план. Той трансформира желанието в устременост, и тази устременост е жизнено важна и истинскатрансфо______________________________________. [559] Той постига значението на светлината. Когато овладее техниката на медитацията (а с това се занимават определени сега съществуващи школи), той може да продължи да овладява силата, тъй като вече се е научил да функционира като божествен Мислител. Сега вече той е сътрудник и е в контакт с Божествения Замисъл.

Както е известно на всички учащи се, препятствията са безброй. Трудностите и пречките са навсякъде. Чистотата на замисъла понякога може да се постига във високи моменти, но тя не присъства постоянно. Съществуват препятствия, обусловени от физическата природа, наследствеността, обкръжението, характера, времето и обстоятелствата, световната и индивидуалната карма. Какво да се прави в такъв случай? Мога да кажа само едно, а именно: упорствайте. Провалът никога не попречва на успеха. Трудностите развиват устойчивостта на душата. Тайната ж. __________________________________________на успеха е винаги да устояваш и да бъдеш безличностен.

Второто изискване е отстраненост /detachment/. Работникът в бялата магия трябва, доколкото е в състояние, да бъде свободен от отъждествяване с това, което е създал или се опитва да създаде. Задачата на стремящите се се заключава в това да култивират позицията на безмълвен наблюдател, като искам да подчертая думата безмълвен. Много истинска магическа работа е отишла на вятъра заради неумението на работника и строителя в материята да пази мълчание. С необмислена реч и излишно говорене той убива това, което се опитва да създаде; децата на неговата мисъл са мъртвородени. Всички работещи в полето на света трябва да осъзнаят нуждата от безмълвна устременост, и работата, стояща пред четящите тези инструкции се заключава в това да култивират отстраненост. Това е ментална отстраненост, позволяваща на мислителя винаги да пребивава във “високото тайно място”, за да може от този център на мир и покой свободно и ефективно да провежда работата, с която се е захванал. Той работи в света на хората, той обича, поддържа и служи; той не обръща внимание на своите личностни симпатии и антипатии, на своите предубеждения и привързаности; [560] той стои като монумент на силата, подобен е на силна ръка, помагаща в тъмнината на всички, до които се докосне. Култивирането на личностна отстраненост и едновременно с това на духовна преданост подкопава самите корени на човешкия живот, но въздава хилядократно за всичко, което е отсечено.

Много е писано относно привързаността и необходимостта да се развива отстраненост. Мога ли да помоля учащите се, предвид сегашната неотложна необходимост, да престанат да четат и размишляват за нея, а да започнат да я практикуват и изявяват.



Отсъствието на критицизъм е третата препоръка. Какво бих могъл да кажа за това? Защо то се счита за толкова съществено? Защото критицизмът (анализът и произтичащият от това сепаратизъм) е характерна черта на менталните типове хора, а също така и на всички координирани личности. Защото критицизмът е важен фактор за активизиране на менталната и емоционалната субстанция, и по такъв начин твърде силно въздейства на мозъчните клетки, предизвиквайки поток от думи. Защото внезапният пристъп на критикуваща мисъл е в състояние да галванизира и да предизвика могъща координираност на цялата личност, но съвсем не тази, която трябва, и възможно с катастрофален резултат. По такъв начин критицизмът, бидейки свойство на нисшия ум, може да ж. __________________________________________уязвява и ранява, и никой не е в състояние да се придвижи по Пътя, докато все още е способен да нанася рани и преднамерено да причинява болка. Защото работата на бялата магия и въплъщаването на йерархическия замисъл не могат да се разгърнат поради разногласията, възникващи между неопитните работници. Моментът на сегашната благоприятна възможност не е време за взаимен критицизъм. Работниците си пречат един на друг и на самата работа.

В настояще време аз съм проникнат от чувство за неотложност. Призовавам всички, които четат тези инструкции, да забравят своите симпатии и антипатии и да не обръщат внимание на личностните разногласия, които неизбежно съществуват у тях, както и у всички работещи на физическия план като личности. [561] Призовавам работниците да помнят, че живеем във време на благоприятна възможност и че то има определена продължителност. Сегашната благоприятна възможност няма да продължава вечно. Дребнавите човешки търкания, неспособността да се разбират едни други, дребните прегрешения, коренящи се в личността, амбициите и илюзиите – всичко това трябва да изчезне. Ако работниците практикуват отстраненост, знаейки, че Законът действа и Божествените замисли трябва да достигнат своята завършеност, и ако те се научат никога да не критикуват нито с мисъл, нито със слово, то спасението на света ще настъпи бързо и ще бъде възвестена Новата Ера на Любовта и Просветлеността.




    Каталог: file -> knigi
    knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
    knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
    knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
    knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
    knigi -> -
    knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
    knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
    knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
    knigi -> -
    knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


    Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница