Трактат за бялата магия

Езотерическото възприятие

Пристъпваме към разглеждане на последното Правило на магията. Ако погледнем назад към дългата поредица инструкции, то някои основни линии от учението стават пределно ясни, а други, по-малко значителни, остават в сянка. Учащите се не бива да забравят, че при четенето на всеки основополагащ учебник (а дадените инструкции трябва да се приемат именно като такива) трябва да бъде съблюдавана определена последователност. Преди всичко учащият се трябва да прочете целия учебник, за да схване моментите от първостепенна важност, основните линии на учението и три-четири основни положения, на които е базирана неговата структура. Осмисляйки ги, той може да пристъпи към търсенето и обмислянето на тази спомагателна информация, която да помогне за избистрянето и изясняването на главните положения. След което той вече може успешно да вникне в подробностите. Поради това на учащите се ще им бъде интересно да прегледат дадените инструкции и да забележат главните моменти; по-нататък те могат да пристъпят към усвояването на второстепенната информация и накрая да осмислят всички детайли, изложени под различните подзаглавия. По такъв начин ще се състави конспект на книгата, и знанието, което се съдържа в нея, надеждно ще се закрепи в паметта на учащия се.

Един от главните аспекти на учението, който най-ярко се очертава във всички действително езотерически инструкции, се отнася до настройката на изучаващия окултизъм. Предполага се, че той има работа с неща субективни и езотерични; той си е поставил за цел да стане работник в Бялата магия. Затова той трябва да приеме и стабилно да удържа позицията си на наблюдател, отстранен от механизма на наблюдение и контакт; [602] той трябва да се самосъзнава като духовна същност, отличаваща се по своята природа, задачи и метод на работа от телата, които той от време на време заема и използва. Той трябва да осъзнава своето единство и да чувства линията на контакт с всички подобни работници, и по такъв начин да изясни положението си в духовната йерархия на Съществата. Разпространила се е толкова много погрешна информация и толкова често се поставя неправилно акцент върху статуса и положението в т. нар. Йерархия на душите, че сега всички здравомислещи и уравновесени ученици се стараят да насочат своите мисли в друга посока, стараят се, доколкото е възможно, да избягват всякакви размишления относно рангове и сфери на активност. Възможно е, на принципа на махалото, да се отиде твърде далеч в другата посока и напълно да се игнорират тези стадии на активност. Не ме разбирайте погрешно__________________________________________________________________________________________ - т – не целя да разкласифицирам хората и да оценя на коя позиция се намират върху еволюционната стълбица. Това по най-глупав начин се е правило в миналото, което е опорочило тази тема и силно я е дискредитирало в съзнанието на обществото. Ако тези стадии се разгледат трезво и в тях се види единствено това, което те на практика представляват – а именно обозначаване на нива на състояния на разширено съзнание и степени на отговорност – то тогава опасността от личностна реакция на термините “приет ученик”, “посветен”, “адепт”, “учител” би била съвсем незначителна и биха могли да се избегнат много недоразумения. Винаги трябва да се помни, че индивидуалният статус, като правило, не се разгласява и че точката на еволюцията (която със сигурност може да се признае като по-предна по отношение на средния гражданин) демонстрира живот на активно безкористно служене, основано на просветлено виждане, което е авангардът на расовия идеал.

В настояще време при формирането в света на Новата Група Световни Служители е необходимо повишено внимание. Всеки работник отговаря за себе си и за своето служене и за никого другиго. [603] Оценяването и определянето на еволюционния статус трябва да се извършва не въз основа на претенциите, а според извършената от човека работа и проявената от него любов и мъдрост. Съждението трябва да се основава на демонстрирането на действеното познание за Плана, реализирано в мъдро формулиране на следващата крачка, предстояща на човешката раса, на манифестирано езотерическо възприятие, на широкото конструктивно и инклузивно влияние, или аурическо могъщество.

Вие ме молите да определя по-ясно какво разбирам под думите “езотерическо възприятие”. Аз имам предвид способността да се живее и функционира субективно, да се поддържа постоянен вътрешен контакт с душата и със света, в който тя се намира; такъв субективен контакт трябва да се изрази чрез активно проявявана любов, чрез непрестанно излъчвана мъдрост, чрез способност да се обгръща всичко и отъждествяване с всичко, което диша и чувства – това е характерната черта на всички правилно функциониращи Синове Божи. Имам предвид такова вътрешно поддържано състояние на ума, което да дава възможност с помощта на волята да се пребивава на всеки план на активност. Това състояние може да управлява и контролира емоционалната чувствителност не само на ученика, но и на всички, с които той контактува. Посредством силата на своята мълчалива мисъл, той може да носи светлина и мир на всички. Благодарение на това ментално могъщество, той можа да се настройва на световната мисъл и на идейната сфера, може да разграничава и да избира сред различни ментални начини на въздействие концепции, които да му позволяват, като работник на Плана, да влияе на своето обкръжение и да облича новите идеали в такава мисловна материя, която да способства тяхното бързо признаване в света на обикновеното и ежедневно мислене и съществуване. Такова състояние на ума също така би дало на ученика възможност да се ориентира в света на душите, и на това високо място на вдъхновение и светлина да открие тези свои другари-съратници, с които трябва да работи, да общува и в сътрудничество с които да осъществява божествените намерения.

Езотерическото възприятие е главното, което е нужно на стремящия се в сегашния период от световна история. [604] Докато стремящите се не го постигнат, дори и частично, и не съумеят да го приложат, те не биха могли да формират част от Новата Група; те никога не биха могли да работят като бели магове и тези инструкции ще останат за тях само теоретически и умозрителни, наместо практически и действени. За да се култивира такова вътрешно езотерическо възприятие е нужна медитация, при това постоянна на ранните стадии на развитие. С течение на времето и в зависимост от духовното израстване обаче, неговата ежедневна медитация постепенно ще отстъпва място на устойчива духовна ориентация, и тогава медитацията във вида, в който тя сега се разбира и изисква, вече не ще бъде нужна. Отстранеността на човека от използваните от него форми става толкова пълна, че той практически постоянно пребивава “На мястото на Наблюдателя” и от тази точка и от това състояние управлява дейността на ума и емоциите, а също и енергиите, които правят психическата експресия възможна и полезна.

Първият стадий на това развитие и култивиране на езотерическото възприятие се състои в това да се научи да запазва състояние на постоянна отстраненост на наблюдението. Новата Група Световни Служители, нейният външен състав, може да се разглежда като корпус от опитни, организирани наблюдатели. Аз бих разделил тази група на три подгрупи, за да могат стремящите се и чела от целия свят да установят към коя подгрупа се отнасят и да могат искрено, честно и с разбиране да започнат да изпълняват необходимата работа. Така може да им се помогне да определят своята роля.

Първо, има Организирани Наблюдатели. и ;_________________________________________Тези стремящи се се обучават на две неща. Първо, те се учат да практикуват такава отстраненост, която ще им помогне да започнат да живеят като души в света на ежедневните дела и да разбират реалното значение на думите “работа без привързване”. Второ, те участват в световните дела в една или друга от седемте сфери на дейност, за които споменах по-рано, когато привлякох вниманието на света към тази нова група. [605] Те изучават знаците на времето. Те изследват великата драма на историята, за да открият нейната основна тенденция и да разтълкуват на традиционния академически свят и на мислителите на расата това, което виждат и разбират.

През цялата човешка история преминават три нишки, и в тяхното взаимодействие се заключава историята на еволюцията. Едната насочва мислите на човека върху изучаването на развитието на формения аспект и расовите тенденции и показва доколко точно формите на расите, страните, флората и фауната на нашия планетарен живот са съответствали на нуждите на бавно еволюиращите Синове Божи. Следвайки мислено втората, стигаме до разбирането за това как се обогатява съзнанието, научаваме как става преминаването от инстинктивния стадий към стадия на интелектуалната осведоменост, и по-нататък – към тази интуитивна просветленост, която е целта на съвременното съзнание.

Третата нишка има отношение към самия План, и тук навлизаме в сферата на наистина непознатото. Какъв е Планът и каква е неговата цел засега е напълно неразбираемо за всички, освен за най-висшите адепти и за най-развитите Синове Божи. Дотогава, докато просветленият ум и способността за интуитивен отклик не се развият в човешкото семейство, не е възможно да схванем основните концепции, съдържащи се в ума на Самия Бог. Дотогава, докато не се достигне най-високата точка на Планината на Посвещението, не е възможно да се види Обетованата Земя такава, каквато е. Засега ограниченията са необходими – трите свята не са преодолени и човек не функционира като свободна душа в духовното царство, и това, което е отвъд това царство, трябва да остане скрито от човека така, както човешкото състояние на съществуване и осведоменост остават запечатана книга за животинското. Това е полезен и необходим урок, който трябва да бъде добре усвоен от учениците. [606]

Наблюдателите, изследващи времената и периодите, могат обаче бързо да прогресират в интуитивното израстване, ако упорстват в своята медитация, обучават интелекта си и се стараят винаги да мислят в универсални категории. Нека разглеждат историческата ретроспектива като част от подготовката за бъдещето. Нека се осмелят да признаят факта, че царството на душите неизменно става явление от физческия свят (нима се изразявам парадоксално?) и че в крайна сметка ще бъде разпознато като петото природно царство и ще бъде признато като такова от учените още през идния век. Тези “Организирани Наблюдатели” формират външния кръг на Новата Група и тяхната ключова нота е синтез, елиминиране на несъщественото и организиране на човешкото знание. Работейки в множество сфери на човешката осведоменост, те се отличават с несектантски дух, способност да вникват в самата същност на нещата и да съчетават различните направления на човешките изследвания в едно органическо цяло.

Тяхната задача е изключително трудна, значително по-трудна в сравнение с тази на първата група, по-трудна дори и от тази на последната, тъй като все още не им достигат определени способности и опит. Центърът на тяхното осъзнаване е интуицията, а не синтезиращият интелект, а тяхното състояние на осведоменост е обширно и инклузивно. Поради това те изпитват по-голямо страдание, отколкото останалите, тъй като на днешния етап малцина са онези, които са нечувствителни към собствения комфорт и са достатъчно откликващи към вибрациите, еманирани от формите в трите свята. Състоянието на отстраненост при повечето от тях засега все още е несъвършено. Те съединяват, и поради това се въвличат в безброй проблеми, и откликват на световното страдание. Те виждат, ако мога така да се изразя, прекалено много, тъй като засега не притежават привилегията да виждат ясно целта, която е отдалечена двеста години напред. [608] Те усещат насъщната необходимост. Те откликват на притока на нови духовни сили. Те носят на плещите си бремето на човешките проблеми, а доколкото са повече или по-малко координирани, живеят в трите свята едновременно, а това е по силите само на малцина. Те осъзнават неотложността на сегашния благоприятен момент, а също и апатията, обзела мнозинството, и поради тази причина работят под огромно напрежение.

Отвъд тази тройна група се намират Престолите, Господствата и Властите, които няма да засягаме. От другата страна стои човечеството, разстроено от ужасите на отминалата война, раздирано от социалния, религиозен и икономически гнет на настоящето, чувствително и отзивчиво към влиянията и енергиите, възвестяващи идването на новия Век на Водолея, неспособно нито да разбере, нито да си обясни ставащото, осъзнаващо само копнежа за свобода на мисълта и за приемливи физически условия, хващащо се за всяка възможност да получи знание, и поради това представляващо благоприятна почва за работата на Новата Група Световни Служители.

Видяхме, че задачата на всяко вътрешно обучение е да се развие езотерическа възприемчивост, да се придобие такава вътрешна чувствителна осведоменост, която да позволи на човека да функционира не само като Син Божи във физическо въплъщение, но и като такъв, който притежава непрекъснатост на съзнанието, даващо възможност както за вътрешно пробуждане, така и за външна активност. Това се постига благодарение развитието на способността да бъдеш опитен Наблюдател. Отправям тези слова към всички стремящи се. Именно умението да се поддържа състояние на правилно възприятие спомага за постигането на състояние на отстраненост от формата и произтичащата от това способност да се използва тази форма по собствена воля, имайки предвид развитието на Йерархическите планове и допринасянето на полза за човечеството. Когато тази способност до някаква степен е постигната, стремящият се преминава в междинната група обучени Комуникатори, стояща между гореспоменатите групи (екзотерическите групи и групите на духовните работници на субективния план), подпомагайки тяхното взаимно разбиране. Помнете, че дори членовете на Йерархията се вслушват в мнението и съвета на тези безкористни ученици, на които могат да се доверят, че правилно разпознават и интрепретират нуждите на момента. [610]

Когато този стадий е достигнат и човек съзнателно се докосне до Плана, тогава може да се пристъпи към истинска магическа работа. Мъжете и жените, които започват да живеят като души, могат да открият епоха на такива изменения и преустройства, които да доведат до появата на ново небе и нова земя, за което свидетелстват всички Писания на света. Тогава ще може да се работи със силите в етерната материя и да се създават на физическия план такива творения и организации, които по-адекватно да въплътят живота на Бога във Века на Водолея, в който вече живеем. Именно към този стадий се отнася Правило ХV.

Това Правило описва завършването на магическата работа; то е еднакво вярно за магическата работа на Слънчевия Логос, за Планетарния Логос, за въплъщаващата се душа или за еволюиралия човек, научил се да работи като бял маг според Плана на Великата Бяла Ложа. То, разбира се, се отнася и до работата на тези, които благодарение на интелектуалното си развитие са се научили да работят като магове, но на така наречената черна страна, доколкото едни и същи правила на магическата работа са пригодни и за двете групи, макар техните мотивиращи импулси да са различни. С дейността на черните магове обаче ние нямаме нищо общо. Това, с което те се занимават, има мощен, но краткотраен ефект, ако употребим думата “краткотраен” в смисъла на “циклически”; това могъщество е временно и те ще се подчинят на изискванията на носителите на Светлината и Живота.

Стадият на сянката е неясен, неопределен период, който предшества пълното конкретно проявление. Тук става дума не за сянката като двойника на душата във физическата манифестация. Става дума за един от междинните стадии на творческия процес. [611] Технически той се нарича “стадият на увеличаване и намаляване на мъглата” и този стадий предшества появата на по-устойчива, относително статична екзотерична форма. При формирането на Слънчевата система той представлява подготвителен период, и пример за неговото протичане може да бъде видян в звездното небе. Това е стадият, когато Великият Маг все още се намира в началото на процеса на изпълнение на Своята работа; Той все още не е пропял окончателно тези мистически слова, тези духовни звуци, които да предизвикат конкретизация и да доведат до осезаемо проявление на формата.

Булото на илюзията напомня момента преди изгрев слънце, когато светът на познатите неща изглежда като през мъгла, покриваща света на формите и изгряващото слънце. Тогава настъпва онова затишие, този тайнствен, мистериозен период, когато реалното е скрито от нереалното; всичко се потапя в това странно, изкривено състояние, когато формите се виждат не такива, каквито са в действителност – те губят очертанията си, цветовете и перспективата. В този момент истинско виждане не е възможно. Затова астралният стадий – този гигантски цикъл от време, когато господства великата илюзия, въз основа на изложения символически подход – може да се счита само за временен и преходен. Това не е стадият на конкретното божествено проявление; това не е стадият на чистата неизкривена осведоменост; това не е стадият на съвършената работа. Това е такъв период, в който по земята ходят полубогове; това е време, когато истината само смътно се усеща, когато видението е неопределено и случайно; това е стадият на полуосъзнатия План, а когато работиш, притежавайки само частично знание, това непременно се съпровожда от трудности и грешки. Това също така е и стадият на изкривяванията и непрекъснатата изменчивост, докато в действителност имаме безкрайна игра на сили, действащи сляпо и като че ли безцелно. [614] Що се отнася до човечеството, то това е времето, когато човек е потопен в мъгла и мараня, изгубен в миазмите, издигащи се от повърхността на земята (символ на фундаменталната природа на животинското царство). Все пак, от време на време, когато проникновената светлина на духовното съзнание пробие през заобикалящата тъма, този стадий се вижда като нереален. Това е интервалът между господството на животинското съзнание и господството на духовното съзнание, като този интервал на астрални илюзии е характерен само за човешкото семейство. Не съществува астрален план извън съзнанието на четвъртото природно царство, тъй като човек е “потопен в илюзията” в смисъл различен от съзнателната осведоменост на кое да е друго природно царство – дочовешко или свръхчовешко.

Съжалявам, че не мога да обясня по-ясно. Как е възможно този, който е подложен на илюзията на сензитивността, каквито са всички човешки същества, да постигне състоянието на съзнание на тези, които са се освободили от илюзията на астралния план, или да осъзнае какво е състоянието на осведоменост на тези форми на живот, които още не са развили астрално съзнание? Именно двойствената природа на ума предизвиква тази илюзия, доколкото именно човешкият ум му предоставя ключовете към царството небесно, или пък заключва за него входната врата към света на духовните реалности. Конкретизиращият, неопиращ се на духовни принципи ум предизвиква всички беди на човечеството. Това е чувството за отделност и духът на обособяващия индивидуализъм, които са присъщи на такъв ум и са довели човечеството до сегашното му състояние – но дори и това е част от великия процес на развитие. Именно осъзнаването на двойствеността, субективно осъзнатите и едновременно усещани чувства за “аз съм Бог” и “аз съм форма” са въвели човешкия род във великата илюзия.

Но същата тази илюзия в края на краищата разкрива на човека тайните пароли към Царството Божие и способства за неговото освобождение. [615] Самата майя го довежда до пътя на истината и знанието; именно на астралния план трябва да бъде преодоляна ереста на обособеността; именно на полето Курукшетра индивидуалният стремящ се Арджуна и космическият Арджуна усвояват урока, че познаващият и познаваното са едно. Тайната наука на Учителите на Мъдростта разкрива тайната как да се разсейват мъглите и облаците, тъмнината и мрака, породени от съединяването на огньовете на ранните стадии. Тайната на Учителите е откровението за това, че не съществува астрален план; в резултат на това се открива, че астралният план е плод на въображението, създаван от неконтролируемите приложения на творческата енергия и неправилната употреба на магическите сили. Работата на Йерархията се заключава в това да елиминира сенките и да разпръсне влагата; целта на Учителите е да изпълнят душата със светлина и да покажат, че Духът и материята са всъщност две реалности, съставляващи едно цяло, и че само във времето и пространството, а също и поради циклически неправилната употреба на магически и психически способности, се е появил астралният план на великата илюзия, и сега вече е станал дотолкова реален, че в определен смисъл дори е по-реален (за човека) от царството на светлината и царството на формата. В един твърде интересен случай това е вярно, тъй като, доколкото човешкото същество е душа и доколкото светлината на душата се намира вътре в него и постепенно увеличава сиянието си, то самият този факт вече поражда илюзия. Поради тази илюзия магическата работа се придвижва в невярна посока, основава се на неверни мотиви и се затвърждава в структура, която е по-силна от средния работник, и поради това цялата сила на световната илюзия е насочена против усилията на начинаещия в бялата магия.

Така формите стават видими и звуковете чувани, макар все още слабо, тъй като е оглушителен грохотът на падащия дъжд. Но вече се вижда небето, слънцето пробива, а през разкъсаните облаци синевата на небето ласкае уморения взор на ученика.

Повече относно магическата работа сега нямам право да съобщя. Словата, които съединяват, могат да се дават не при всякакви обстоятелства, а само под клетва за запазване на тайна, която автоматически определя поведението на ученика; такива клетви не се дават към някой човек, а се произнасят от стремящия се към неговата собствена душа, след като душата му е съобщила Словата. Той ги открива за себе си в резултат на непрестанни усилия и стремеж. Той знае, че тези формули са прерогатив на всички души и могат да бъдат разпознати и безпасно използвани само от този, който е осъзнал “аз”-а като Едното. [618] Тогава той дава обет никога да не разкрива тези думи и на никого, който не функционира като душа и сляпо блуждае в долината на илюзиите. На основата на такъв автоматически отклик от страна на мислителите на расата към знанието на Йерархията, Адептите събират своите сътрудници.

Призив за служене

Завършвайки този трактат за магическата работа на индивидуалния стремящ се, аз се опитвам да покажа два момента:

Да покажа нещата, които трябва да бъдат елиминирани и преодолени, както и санкциите, които подлагащите се на изпитанията и учениците трябва да понесат, когато извършат грешка или простъпка.

Такава тенденция към устременост и служене е правилна и добра и би трябвало да се разглежда като факт в полза на утвърждаването на универсалното съзнание и готовността на расата като цяло. Тя става все по-очевидна благодарение нарастването влиянието на Водолея, което (приблизително от 1640 г.) набира мощ и довежда до два резултата: разрушава кристализиралите стари форми от епохата на Рибите и стимулира творческите способности и стремежа те да се изразят в групови концепции и групови планове. Както е известно на всички, в това е причината за сегашното хаотично състояние на нещата, и това състояние може да бъде обобщено в следните три думи:

сензитивното взаимообщуване /inter-communication/ между единиците, групите и комбинациите от групи както на субективната, така и на обективната страна на проявлението.

В тези три думи – деперсонализация, сливане и взаимообщуване са обобщени най-отличителните феномени, случващи се сред нас в настояще време. [620] Учениците се призовават да осъзнаят същността на Плана, разкриващ се чрез тези три думи, и да изучат как протичат тези тенденции в човешките дела. А това, че те са отличителни, ще стане очевидно, ако учащият се се заеме да обозре панорамата на историята; дори историята на последните пет века ще му разкрие факта, че преди великите индивидууми са играли основна роля и че историята се е определяла главно от деянията на могъщи личности, които са очаровали своето време и своя век; в онези времена е господствала изолацията и разделеността, всеки човек се е борил за собствена територия, всеки е забравял за своя събрат и е живял егоистично; тогава взаимовръзката между различните раси и между отделните родове е била твърде незначителна и не е съществувала истинска комуникация, с изключение на личните конаткти, които обаче често са били невъзможни.

Поради това учащите се трябва да поразмислят над тези три думи, чието значение ще нараства все повече и повече в течение на следващите петдесет години. Това е твърде голям срок за учащите се, за да го обозрят и планират; разпознавайки тази фаза от изпълнението на божествената Цел, на тях би им било полезно да изучат своята собствена жизнена експресия и да си зададат следните въпроси:

Откриват ли, че тяхната реакция към нарастващата деперсонализация на епохата е по-скоро негодувание, или считат, че подобно сравнително ново състояние на отстраненост от личностното способства за решаването на техните собствени личностни проблеми? [621]

Могат ли да регистрират у себе си увеличаваща се способност да чувстват мислите и идеите на другите хора, считат ли, че стават по-възприемчиви, и следователно по-способни, да се влеят във великия процес на взаимообщуването?

Доколко способността да драматизират се проявява в ежедневния им живот? Считат ли себе си за център на вселената, която се върти около тях, или работят над това да престанат да се занимават със себе си и да се влеят в цялото?

В настоящия трактат за индивидуалното развитие и установяването на контрол над астралното тяло бяха дадени необходимите инструкции за разбирането и управлението на живота през време на преходния период между две големи епохи – на Рибите и Водолея. Част от лежащия в основата замисъл бе изложен в думи – а именно частта, която е разпозната от много хора по целия свят и която се въплъщава практически във всяка област на човешкия живот. Той подсъзнателно се регистрира и интуитивно се изпълнява от мнозина, които засега не знаят нищо за техническите детайли на Плана. Онези, Които водят човешката раса, са загрижени основно не за това да създадат нови условия. Тези условия вече са напълно обезпечени и ръстът на човешкото разбиране и духовно осъзнаване на единството на всичко не може да бъде спрян. Въпросът е в това какви средства да се използват, за да се постигнат желаните цели, за да може природата на формата да бъде настроена и подготвена за изпълнението на новите отговорности, за опериране с новите знания без излишни страдания, болезнени психически състояния и часове на терзания, които привличат по-голямо внимание, отколкото постепенния успешен ръст на божествената осведоменост. [622] В света неизменно се съхранява тенденцията към синтез и разбиране, неизменно по-малкото се влива в по-голямото и единицата се съединява с цялото, неизменно великите универсални концепции въздействат върху умовете на масите, след което настъпва катастрофа и катаклизъм, разрушаване на формите и на всичко онова, което пречи на превръщането на тези концепции във факти на физическия план. Поради това задачата на йерархическите работници се състои в това да предотвратят страданията и да поддържат човека дотогава, докато приливната вълна на духовното разкритие са разлее по света и извърши своето дело. Оттук и призивът към служене, който звучи като тръба в ушите на всички възприемчиви ученици.

На този призив за служене като правило се появява отклик, но този отклик е оцветен от личността на стремящия се, пропит е от неговата гордост и амбиция. Потребността действително се усеща. Желанието да се помогне на нуждаещия се свят е истинско и искрено; копнежът за служене и извисяване е истнски. Стремящият се предприема стъпки, които в съответствие с неговия замисъл му позволяват да помага за провеждането на Плана. Но трудността, с която на нас, които сме от вътрешната страна, ни се налага да се сблъскваме, се заключава в това, че макар да няма съмнения относно готовността и желанието на хората да служат, техните характери и темпераменти поставят почти непреодолими прегради. Посредством такива стремящи се ни се налага да работим и те ни създават много грижи.

Тези препятстващи качества често не се проявяват, докато човек не започне своето служене. Наблюдаващите предполагат, че ги има, но дори и те нямат право да пропускат благоприятната възможност. Когато впоследствие се проявят подобни качества, трагедията се задълбочава от това, че често страдат и много други, освен самия стремящ се. Когато такъв човек се опита да започне служене, освобождавайки се от мъгливия идеализъм, от прекрасните планове и празнословията, мнозина започват да откликват на издаваната от него нота и се събират около него. [623] Но когато се изявяват неговите скрити слабости, другите страдат не по-малко от него. Методът на Великите се заключава в това да търсят тези, които в някаква степен вече са способни да откликват, а после и да работят чрез тях. Но този метод крие в себе си някои опасности. Обикновеният, правилно мислещ стремящ се не се намира в такава опасност, както по-напредналия активен ученик, който е подложен на опасности от три страни и може да бъде препънат по три начина:

Цялата му природа се подлага на извънредна стимулация вследствие на неговите вътрешни контакти и въздействието на духовните сили, с които той влиза в контакт; това представлява реална опасност, тъй като той засега едва ли знае как да се държи и рядко осъзнава съпътстващия риск.

Хората, с които той работи, на свой ред представляват проблем за него. Проявяваните от него ласкателство, самохвалство, критицизъм, алчност могат да замъглят неговия път. Доколкото той все още не е достатъчно отстранен и духовно развит, той се лута в този облак без сам да подозира. По такъв начин той се отклонява от пътя и от своето първоначално намерение, отново без да го съзнава.

Неговите скрити качества задължително ще се изявят под натиска на работата и неизбежно отвреме навреме той ще проявява признаци на пропукване, ако мога да употребя такава дума. Личностните недостатъци ще стават все по-явни в зависимост от това как той се опитва да осъществи своя конкретен вид служене на света. Имам предвид служене заради собствения ръст, определящо се от личностни амбиции и любов за власт, дори ако това се осъзнава само частично или въобще не се осъзнава. Ученикът, естествено, през цялото време е под напрежение и – така, както човек, носещ тежък товар през планините – изпитва моменти на кризис и може да не се справи с умората или да принизи своя идеал в угода на своите слабости. [624]

Към всичко това следва да се добави напрегнатостта на настоящия период и общото влошаване на състоянието на човечеството. Тези фактори подсъзнателно влияят на всички ученици и стремящи се, работещи сега в света. Едни от тях демонстрират признаци на физическо пренапрежение, макар техният вътрешен живот да остава уравновесен и нормален, здрав и правилно ориентиран. Други рухват емоционално, което довежда до две последствия, в зависимост от точката на развитие, достигната от стремящия се да служи. Той или се учи на отстраненост благодарение на изпитваното напрежение, и е любопитно, че това може да се нарече “защитен механизъм” на душата в сегашния период на световното разкритие, или става все по-нервен и е близо до това да стане неврастеник. Някои изпитват пренапрежение в менталното тяло. Те често се чувстват разстроени от това и престават да улавят светлината на истината. В резултат те работят без вдъхновение само защото знаят, че това е правилно, а също и защото са въвлечени в ритъма на работата. Други се опитват да реализират благоприятната възможност в съответствие само със своето разбиране, и затова започват да отстояват само своята правота (което е най-разпространеният недостатък сред ментално ориентираните типове), построяват структура около своето служене и конструират форма, която на практика въплъщава само това, което те желаят и което считат за единствено правилно, но която разделя и е дете на техния ум, а не на тяхната душа. Някои, от друга страна, които са по-силни и координирани, усещат натиска с цялата си личност, тяхната чувствителна психическа природа откликва и на нуждата, и на теорията на Плана; те осъзнават своите действително ценни качества, знаят с какво могат да допринасат. Те обаче все още са толкова подвластни на това, което се нарича личност, че идеалът за тяхното служене постепенно и неизменно се спуска до нивото на тази личност, и като следствие оцветява техните личностни реакции, техните симпатии и антипатии, техните индивидуални жизнени наклонности и навици. [625] Всички тези навици в края на краищата се затвърждават, и тогава имаме работник, стараещ се да върши добри дела, но провалящ всичко със своята неосъзната обособеност и индвидуални методи. Това означава, че такъв работник събира около себе си само тези, които може да подчини и които може да ръководи. Неговата група е оцветена не от импулсите на Новия Век, а от раздзелящите инстинкти на работещия в центъра. Опасността тук е толкова неявна, че ученикът трябва да прояви голяма бдителност при самоанализа. Толкова е лесно да бъдеш очарован от красотата на собствените си идеали и видения, от убедеността в правотата на собствената си позиция, а през цялото това време да бъдеш под влияние на стремежа към лична власт, индивидуална амбиция, подозрителност по отношение на другите работници и много още други капани, дебнещи невнимателния ученик.

Но ако култивираш истинска безличностност, ако развиеш способност да стоиш твърдо, ако се стремиш да разрешаваш всяка ситуация в дух на любов, предпазвайки се от прибързани действия и не допускайки чувство за обособеност, резултатът ще бъде израстване на група истински служители, търсене и обединяване на тези, които са способни да материализират Плана и принос за раждането на Новата Епоха с всички съпътстващи я чудеса.

За да се постигне това е нужна смелост от най-висок порядък. Страхът държи света в робство и никой не е свободен от неговото въздействие. За стремящия се и ученика са характерни два вида страхове, които трябва добре да се изучат. Страховете, описани по-рано в трактата, и страховете, свойствени, както е известно, на самото съществование, на нас са ни добре познати. Те се коренят в инстинктивната природа (икономически страхове, страхове, обусловени от половия инстинкт, физически страх и ужас, страх от непознатото наред с господстващия страх от смъртта, отравящ толкова много животи) и представляват предмет на много психологически изследвания. Аз не ще се занимавам с тях. Страхът ще бъдат преодолян от живота на душата в зависимост от това как тя започва да доминира ежедневния живот и да го преобразява, а също и чрез отказа на стремящия се да се поддава на неговите проявления. [626] Първият метод способства изграждането и укрепването на характера и предпазва от появата на нови страхове. Те не биха могли да съществуват, ако душата съзнателно контролира живота и всички негови ситуации. Вторият неутрализира старите мисъл-форми и довежда в крайна сметка до тяхното разрушаване поради отсъствие на подхранване. Така протича двойственият процес, инициирайки проявлението на истинните качества на духовния човек и освобождавайки от робството на древните страхове. Учащият се ще открие, че постоянно се освобождава от основните управляващи инстинкти, които до сега са го свързвали с общата схема на елементарния планетарен живот. Тук трябва да се отбележи, че всички основни инстинкти се коренят в това специфично качество на планетарния живот – страхът, подтиквайки към активност от някакъв вид. Както е известно, психолозите подчертават пет основни преобладаващи инстинкта – ще ги изброим накратко.

Четвъртият велик инстинкт – инстинктът за себеутвърждаване – също така е основан на страха; той произтича от страха на индивидуума, че няма да получи признание, в резултат на което загубва много, което би могло да му принадлежи. Така с течение на времето е нараствал егоизмът на расата; развивало се е чувство за алчност и способност за заграбване (“воля за власт” под една или друга форма) и днес е налице силен индивидуализъм и самоувереност, чувство за собствена значимост, пораждащи множество съвременни икономически и национални проблеми. Ние сме култивирали самоопределение, самоутвърждение и корист и ето че сме изправени пред почти непреодолима трудност. Но от всичко това е възниквало, и продължава да възниква, много добро, тъй като никой индивид не представлява никаква ценност дотогава, докато не придобие ценност за себе си, за да може след това най-самопожертвователно да принесе тази ценност за благото на цялото.

Инстинктът за самосъхранение намира своето най-висше изражение в придобиването на увереност в безсмъртието, и работата на спиритуалистите и изследователите в областта психиката в протежение на вековете е именно способността за постигане на такава уна психиката ________________________________вереност, която да гарантира нейното придобиване.

Половият инстинкт намира своето логическо изражение в стремежа за постигане на съзнателна връзка между душата и тялото. Това е ключовата нота на мистицизма и религията и днес, както винаги, той изразява Закона за Пивличането – отначало подтиквайки към съединяване на физическия план, а след това намирайки своето най-висше изражение (за човека) в осъществяването на съзнателно намерение за съединение между позитивната душа и негативната и възприемчива форма.

Стадният инстинкт придобива своята божествена завършеност в пробуждането на групово съзнание, което днес се демонстрира в общата тенденция към единение, към всестранно и повсеместно сплотяване и сливане. Той се изразява в способността да се мисли в понятията интернационализъм, в унивелсални концепции, които в крайна сметка ще доведат до установяването на универсално, всеобщо братство.

Инстинктът за себеутвърждение, на свой ред, е дал на нашата съвременна цивилизация нейния краен индивидуализъм, култът към личността, почитанието на предците, звездоманията, довел я е до създаването на герои. В крайна сметка това ще доведе до утвърждаването на себето, на божествения вътрешен Водач, а от нашата най-нова наука – психологията – ще възникне знанието за утвърждаващото се и доминиращо Духовно Себе, и най-накрая ще доведе до проявлението на царството на душите на земята. [629] А как се преобразява инстинктът за самосъхранение? След неговата трансмутация в боготърсачество, след неговата трансформация благодарение използването на светлината на душата в изследваната сфера, човечеството ще преходи в Двореца на Мъдростта, напускайки по такъв начин опитността от Двореца на Знанието. Нашите големи образователни центрове ще станат школи за развиване на интуитивното възприятие и духовната осведоменост.
Следната таблица трябва да бъде внимателно осмислена от стремящия се:

Инстинкт	Съответствие	Начин на проявление
1. Самосъхранение	Безсмъртие	Спиритуализъм
2. Полов	Духовен съюз	Религия
3. Стаден	Единение, групово съзнание	Мистицизъм, братство
4. Себеутвърждаване	Себеутвърждаване	Психология
5. Изследване	Интуиция	Образование

И така, страховете, връхлитащи човечеството и коренящи се в инстинктите, се оказват на практика божествени качества, които се използват неправилно и с които се злоупотребява. Ако те се разбираха правилно, ако се използваха и трансмутираха от знаещата душа, тогава биха довели до осведоменост и израстване, които ще придадат на дремещата душа – във времето и пространството – необходимия импулс, подтик и стремеж към прогрес, който е водил човека напред, започвайки от пещерния стадий и доисторическия цикъл, през дългия период на историята, и който днес може да го води напред с нарастваща скорост, доколкото той вече е постигнал интелектуално разбиране и може с пълно осъзнаване да постави себе си в служба на прогреса.

Учащите се трябва дълбоко да осъзнаят, че целия този процес е божествен и че така нареченото зло е само една илюзия – неотменима част от двойствеността, проявяваща се през времето и извън времето на божественото Единство. [630] Злото е обусловено от неправилно възприятие, погрешна интерпретация на това, което се възприема. Постигането на истинно виждане плюс правилна интерпретация донася освобождение от инстинктивните реакции и предизвиква онази вътрешна отстраненост, която позволява на човека да бъде свободен в Царството Божие.

А как стои въпросът с тези два вида страх, които имат особено отношение към стремящия се? Със страха от общественото мнение и със страха от неуспех. Това са два мощни фактора в живота на служенето, които създават проблеми на мнозина.

Тези, които започват да работят в сътрудничество с Плана и възприемат значението на служенето са склонни да се опасяват от критика и неправилно тълкуване на онова, с което се занимават; или пък стават жертва на страх, че това, което правят, не може да се хареса, няма да бъде оценено по достойнство и разбрано. Те изискват признание, стремят се да се харесат и жадуват похвали. Те измерват успеха с масовостта на отклика. Те не понасят, ако мотивът им е неправилно разбран или недооценен и яростно се впускат в обяснения; те са нещастни, ако методите им, състава на групата им, начинът на тяхното служене се окажат обект на критика. Те са контролирани от лъжлив стремеж към масовост, към власт и догматизъм. Ако това, което правят не съответства на стандартите или представите на групата умове, която ги заобикаля или привлича повече от всичко, те се чувстват нещастни и често променят своите планове, своята гледна точка, понижават своето ниво на служене до нивото на заобикалящата масова психология или до нивото на избраните от тях съветници.

Истинският ученик притежава виждане. Той се стреми към тесен контакт със своята душа, за да се опита да направи това виждане реалност; той си е поставил за цел да постигне това, което от гледна точка на света изглежда невъзможно, знаейки, че съзнанието трябва да се въплъти, и без да мисли за целесъобразност и без излишно съобразяване с възгледите на светските интелектуалци. [631] Общественото мнение и съветите на онези, чието поведение и мислене се определя по-скоро от Рибите, отколкото от Водолея, трябва най-внимателно да се обмислят, и ако стане ясно, че съветите са разделящи и са насочени към разрушаване на хармонията и не са основани на братска любов и разбиране, той веднага трябва да ги отхвърли. Там, където има постоянно критическо отношение към другите работници в полето на световното служене, където се обръща внимание само на грешките и проявите на егоизъм, където се приписват неправилни мотиви и постоянно се акцентира върху лошото – там истинският стремящ се няма какво да прави и трябва спокойно да продължи по своя път.

Най-отговорно ви заявявам, че в настъпващия цикъл към истинната работа (работата по духовното обединение на света в синтез, а също и по утвърждаването и признаването на земята на факта на братството на душите) ще се привличат само онези, които отказват да служат на разделението и внимават, щото техните думи да не носят зло; които са се научили да виждат божествеността във всичко; които не допускат зли мисли и не търсят злото в другите; които работят със затворени уста, без да се намесват в делата на своите събратя и съумяват да пазят това, което им е доверено; чиито животи са белязани с разбиране и любов; чиито умове се отличават с развито духовно възприятие и притежават такава духовна осведоменост, която се появява тогава, когато острият интелект се използва като проводник на любящия дух.

Нека повторя казаното с други думи, тъй като това е извънредно важно и резултатите от въздействието на такива хора върху света са колосални. Мъжете и жените, чиято мисия е да възвестят началото на Новия Век, са именно тези, които са постигнали тайната на безмълвието; те непрестанно се оживяват от духа на инклузивната любов; техните езици не ги дърпат назад в сферата на обикновения критцизъм и те не си позволяват да осъждат другите; те са оживотворявани от духа на покровителството. На тях им е възложена работата по установяването на порядките на живота в Новата Епоха. [632]

За тези, които все още не са достигнали тази точка на еволюция, чиято визия не е толкова ясна и чиято природа все още не е толкова дисциплинирана, остава важната работа на по-ниското ниво – работата с тези като тях. Техните черти, техните качества привличат към тях онези, с които имат много общо; те работят не в такава самота и тяхната работа има голям външен успех, макар и не винаги.

Помнете, че в очите на Великите всяка работа е еднакво важна. За душите, намиращи се на този стадий, на който домът и местоработата обезпечават получаването на необходиимя опит, тези места стават поле за тяхното най-висше усилие; техният стремеж, тяхното старание при изпълняването на работата – на своето собствено ниво – е също тъй високо постижение, каквото е изпълнението на своята мисия за Христос или Наполеон. Не забравяйте това и се старайте да виждате живота в неговата истинска светлина, а не в неговите условни различия, измислени от човека, и поради това опасни. Ученикът, който все още не притежава цялостната визия, присъща на по-опитния работник, и едва започнал изучаването на азбуката на обществената работа, с всичките си недостатъци и явни глупости, все пак може да извърши такова благо дело, каквото и старшият ученик със своето по-обширно знание и опит.