Трактат за бялата магия

• 
  Центрове и прана
  
• 
  Употребата на ръцете
  
• 
  Прокарването на Пътя
  
• 
  Пробуждането на центровете
  

Центрове и прана

Колкото повече се приближава магът в своята работа към физическия план, с толкова по-големи трудности се сблъсква, независимо дали става дума за Слънчевия Ангел, ангажиран в магическата работа по проявлението, или за опитния работник на Плана. Това е така поради две причини:

Автоматическият отклик на плътната физическа материя към субстанцията, като винаги трябва да се помни, че субстанцията е сила.

Опасностите, присъщи на работата с огньовете, или с праните на Вселената. Именно с тях се занимава Правило ХІV.

Даденото Правило може да се интерпретира по много начини. Може да се изучи работата на Слънчевия Ангел, когато той се приближава към плътния физически план, за да приеме въпълщение, стигайки по такъв начин до критичен момент в своята творческа работа, когато неговата троична обвивка трябва задължително да направи контакт с материалния аспект. Това е стадият, когато, изразявайки истината с окултни термини, обвивката буквално се призовава да се “облече и да се разтвори в светлината на деня.” Духовният човек в началото се облича в ментална, или огнена обвивка. След това се облича във “водна мъгла”, както в древността са означавали великата илюзия. Този термн включва не само идеята за притежание на астрално, или водно тяло, но и показва на ума въздействието, което това тяло започва да оказва на скрития Слънчев Ангел. Последният гледа през огъня и през мъглата и вижда изкривено отражение. [566] Той вижда това, което въвежда в заблуждение.

Освен обвивка от огън и мъгла, той се облича и във външна тъкан от плътно преплетени силови потоци. Те конституират неговото етерно, или жизнено тяло, подобно на паежина или мрежа от десетки хиляди енергийни нади, преплетени и образуващи в определени области на това енергийно тяло различни силови фокусни точки, от които най-важни са седем центъра. Но такива фокуси има още много.

След като Слънчевият Ангел е облякъл всичко това, настъпва заключителният стадий, когато слънчевият огън и огънят от триенето трябва да влязат в контакт с “трите най-древни огъня”. Това са огньовете на плътната обективна физическа материя, или тези материални енергийни единици, които обикновено обхващаме в думите “газообразно, течно и твърдо” – фраза безмислена и полезна само дотолкова, доколкото показва диференциация. Тези три древни огъня представляват аспекти на огъня на триенето.

И сега настъпва опасен момент за смелата душа. Това е моментът, когато душата трябва да съедини в едно етерното тяло и газообразната обвивка, явяваща се висш аспект на плътната физическа обвивка, инструмент на материалното органическо проявление.

Това Правило може да се изучи и от гледна точка на посветения, който се учи да управлява силите, и който с могъществото на своето мислене е съумял да създаде мисъл-форма. Той е облякъл тази мисъл-форма в астрална обвивка, или обвивка на желанието, съзнателно я е оживотворил със своята енергия и сега се старае да я въведе в обективно съществование и да я изпрати да изпълни неговия замисъл и неговото намерение. На този стадий винаги настъпва критичен момент. Сега вибриращата субективна форма трябва да привлече към себе си този материал, който ще я облече в плътната материя на физическия план. [567] Този факт трябва да се помни, независимо от това какво магът се опитва да въведе в обективност. В еднаква степен това се отнася и към създаването на организация, група или общество; то може да се отнася и до материализация на пари или за въплъщение, или екстернализация на идея. На този завършващ стадий настъпва опасният момент за мага. Достига се точка на тънко различаване и сега магът трябва да действа внимателно. Много добри планове не могат да достигнат реализация и причината за това се намира именно на този стадий. Планът, преди всичко, е идея, спусната във времето и пространството, за да придобие форма и да реализира своето предназначение. Много планове не се осъществяват, защото техният създател, или творческият ум, от който те произлизат, не разбира този критичен период. Тук е необходимо да се регулират силите така, че в работата да не се задейства нито повече, нито по-малко енергия. Ако се освободи прекалено много енергия чрез жизненото тяло, то ще се възпламени в момента, когато газообразната енергия на плътния физически план навлезе в контакт със жизнената етерна енергия. При това ще бъде разрушена и зародишната форма. Ако енергията е недостатъчна или не достига настойчиво внимание, ако мисълта на мага се колебае, тогава идеята загива, тогава младенецът е мъртвороден и нищо не се проявява обективно. Това има буквално съответствие на физическия план. Много младенци се раждат мъртви именно поради същата причина, а именно, че Слънчевият Ангел се колебае в своето намерение и е недостатъчно заинтересован. Много прекрасни идеи също не могат да се материализират или да придобият стабилно, живо съществование в “светлината на деня”, тъй като не им достига енергия, за да запалят искрата на живия огън, който трябва винаги да гори в центъра на всяка форма. И тъй, опасността е двояка:

1. 
   Опасност от разрушение от огън вследствие на прекален приток на енергия и прекалено интензивно преследване на целта. [568]
   
2. 
   Опасност от смърт поради недостиг на жизненост, и поради това, че “насоченото внимание” на мага няма адекватна сила и продължителност, за да извика формата към съществуване. Според окултния закон енергията следва мисълта.
   

Можем да изучим настоящото Правило и от гледна точка на стремящия се, обучаващ се да работи с енергии и със силите на природата, изучаващ природата и предназначението на жизненото тяло и притежаващ способността да контролира жизнените огньове, или праната на своята собствена малка система. Мисля, че за нашата конкретна цел именно такова разглеждане ще окаже максимална полза. Дадените инструкции са предназначени за онези, които определено се стремят да застанат на пътя на освобождението от форма и се опитват да се подготвят за съвместна работа с Великата Бяла Ложа. Те се обучават на първите крачки в магическата работа, и поради това познаването за огньовете и енергиите, с които им предстои да работят, има първостепенно значение за тях. И така, ще ограничим нашето внимание до тази фаза от великата работа и няма да се занимаваме нито с работата на душата, приемаща въплъщение и проявяваща се обективно посредством формата, нито с работата на посветените, действащи като творящи магове под въздействието на груповия импулс и благодарение на интелектуалното разбиране на еволюционния план. Тези инструкции са предназначени за прктическо използване, а също и за излагане на учението за тези учащи се, които умеят да четата между редовете и които развиват способността да разпознават езотерическия смисъл скрит зад външните завеси и екзотерически форми.

Сега ще преминем към разглеждането на праната и бих искал да цитирам няколко абзаца от “Светлината на Душата”, в които е дадено нейното описание. В Книга ІІІ, Сутра 39 е казано, че имаме пет аспекта на праната, функционираща посредством етерното, или жизненото тяло, и конституираща по такъв начин цялото това тяло. [569]
“Праната е петмерна в своята манифестация и по такъв начин съответства на петте състояния на ума, т.е. на петия принцип и на петте модификации на този мисловен принцип. В Слънчевата система праната се проявява като петте велики енергийни състояния, които наричаме планове, посредници на съзнанието… Петте диференциации на праната в човешкото тяло са следните:

Прана, простираща се от областта на носа до сърцето и имаща специално отношение към устата и речта, сърцето и белите дробове.

Самана, простираща се от областта на сърцето до слънчевия сплит; тя има отношение към храната и храненето на тялото с храна и вода и има специално отношение към стомаха.

Апана контролра областта от слънчевия сплит до стъпалата и има отношение към органите за размножение и отделяне.

Упана се намира между носа и темето; тя има отношение към мозъка, носа и очите и при правилен контрол осъществява координацията на жизнените флуиди и правилното им насочване.

Вияна е термин, с който се обозначава общият сбор пранична енергия, равномерно разпределена по цялото тяло. Нейни инструменти са хилядите нади, или нерви, разположени в тялото, а също и кръвоносните съдове – вените и артериите.” (стр 329 – 330).

“Етерното тяло е силата, или жизненото тяло, и то пронизва всяка частица от плътния проводник. То е основата, истинската субстанция на физическото тяло. Съобразно това каква е природата на силата, оживяваща етерното тяло и каква е активността на тази сила в етерното тяло, а също и степента на оживеност или вялост на най-важните негови части (центровете по гръбнака), такава ще бъде и активността на физическото тяло. Аналогично и символически, съобразно това каква е пълноценността на дихателната система, каква е способността й да окислява и пречиства кръвта, такова ще е и здравето или пълноценността на работата на органите, на плътното физическо тяло”. (стр. 218 –219). [570]

б) от астралния свят чрез астралното тяло. В този случай тя е чисто камическа сила, сила на желанието, и въздейства основно на центровете, разположени под диафрагмата.

в) от Универсалния Ум, или манастическа сила. Това преди всичко е силата на мисълта, преминаваща през гърловия център.

г) от самото Его, стимулирайки по такъв начин центровете в главата и сърдечния център. (стр. 220).

2. Осъзнаването на връзката между силите на природата, които той е усвоил за собствена употреба и които конституират пълния сбор на неговите ментална, чувстваща и жизнена енергия, и същите тези сили, но съществуващи в света на природата и управляващи манифестацията на Макрокосмоса;

3. Обучението за работа по един интелигентен начин с тези енергии за постигането на три резултата:

а. Хармонично сътрудничество със собствения Слънчев Ангел, за да може слънчевата сила да наложи своя ритъм над лунните сили.

б. Интелигентен отклик към групата и присъединяването към Групата Световни Служители, които, благодарение могъществото на своето мислене постоянно насочват силите на природата, водейки по такъв начин цялото сътворено тяло напред, към изпълнението на божественото намерение.

в. Формирането върху физическия план на личности, адекватни на своята творческа задача и пригодни за такива инициирани от ума видове дейности, които ще им позволяват успешно да насочват работата на направляващите агенти. [572]

2. Способност да се провеждат през различните центрове на тялото вселенските сили и енергии, необходими за световната работа. Това трябва да може да се прави съзнателно, осъзнавайки напълно източника, от който идват, видът на тяхната активност и целта, заради която те трябва да бъдат използвани. Тук влиза и разбирането за това коя сила с кой център е свързана. Това включва също и необходимостта да се развиват центровете, да се активизират и хармонизират в общ ритъм;

3. 
   Придобиване в резултат на всички тези постижения на способност да се работи по своя воля и посредством кой да е център. Това е възможно само ако душата е станала “Господарят, седящ на трона между веждите” и ако огънят Кундалини е бил, както окултно се казва, издигнат. Този огън трябва да премине по гръбначния стълб, прогаряйки си път /burn its way/ през етерните прегради, разделящи центровете един от друг по “Златния Жезъл на Могъществото”.
   

Посредством внимателно изучаване на влиянието, което оказва върху своите събратя. Живеейки, мислейки, разговаряйки и действайки сред тях, той си изяснява природата на този тип сила, която се излива чрез него. По такъв начин той може да достигне до разбирането за нейния тип, качество, мощ и скорост. Тези четири думи изискват размишление и разяснение.

Плана, на който работи той самия;

Природата на неговия егоически и личностен лъч; само посветен от трета степен е способен да разпознае своя монадически Лъч;

Конкретната татва, която може да бъде задействана;

Центъра, чрез който тя препредава тази сила.

И тъй очевидно е, че изучаването на типовете енергии има практическа полза и не оставя незасегната нито една част от природата на стремящия се. Замислете се за уроците, които може да усвои човек, насочващ енергията към, да речем, разговор за изследване на Вътрешния Повелител, и след всички приказвания или въвлечености в ежедневната суета, да си зададе въпроса: “Какъв тип енергии използвах днес в своята реч? Каква сила използвах при общуването си с околните?”. Ще опитам да илюстрирам този момент и да изясня това, което твърде често се счита за непонятно и трудно. Нека учащият се се запита имал ли е умствена настройка, дали думите, произнесени по някакъв конкретен повод са предизвикани от желание да наложи на слушателя своята воля. [574] Налагането на собствената воля може да бъде както правилно, така и неправилно. Ако то е правилно, това означава, че той говори под въздействие на импулса на своята духовна воля и че неговите слова съответстват на замисъла и намерението на душата и са мотивирани от любов, и следователно са конструктивни, помагащи и изцеляващи. Неговата позиция – това е позиция на отстраненост и у него няма желание да подчини ума на своя събрат. Но ако неговата реч е предизвикана от своеволие и желание да наложи своите идеи на другите, за да блесне пред тях или да ги насили да се съгласят с неговите доводи, то тогава неговият метод е разрушителен, подтискащ и агресивен, предизвикващ спорове, насилнически, груб или дразнещ – в зависимост от тенденциите и склонностите на неговата личност. Това указва за правилното или неправилното използване на силите на Първи Лъч.

Ако типът сила, която той проявява се отнася към Втори Лъч, то тогава може да се проведе аналогичен анализ. Тогава той открива, че неговите действия са основани или на чувството за групова любов, стремеж за служене и състрадание, или пък на егоистичен стремеж да бъде харесван, на сантименталност и привързаност. Неговите думи ще бъдат индикатор за това, ако той внимателно ги изследва. Ако той използва силата на Трети Лъч по личностен начин, то тогава той не е искрен в своите аргументи, манипулативен е в своите отношения със събратята си или се намесва в чужди дела, проявявайки разгорещена активност в света, опитвайки се да управлява живота на другите хора. Ако той е истински ученик и стремящ се, то тогава той работи с Плана и употребява силата на Трети Лъч за въплъщения, основани на любящата цел на духовната Реалност. Той ще бъде ангажиран и активен, неговите думи ще носят истина и ще помагат на другите, тъй като са безпристрастни и правдиви. [575]

Използването на ръцете

При обсъждането на методите за управление на силата би било полезно да се даде известна информация относно използването на ръцете в тази работа. Един от учителите е казал: “Само с въоръжена ръка, готова да победи или загине, съвременният мистик може да се надява да постигне своята цел.” Бих искал да кажа няколко думи за ръцете, тъй като в тези думи е скрит по-голям окултен смисъл, отколкото се вижда на пръв поглед.

В една от древните книги за наставления на учениците има такива думи:
“Въоръжената ръка е празна ръка, тя защитава своя стопанин от нападките на неговите врагове. Тази ръка е свободна от четирите символични злини: златото, похотта, агресивността и съблазънта.”
Тези думи са от първостепенна важност и е добре накратко да се изучат типовете и качествата на ръцете, характерни за учениците. Във всички видове езотерическо обучение ръцете играят огромна роля, поради четири причини:

Те са символ за притежание;

Те са център на сила;

Те боравят с меча;

При безкористно приложение те са:

а) инструменти за лечителство;

б) агенти, с чиято помощ се превъртат някои ключове.

Ако гледаме на ръцете като на символи за притежание, трябва да помним, че при средния човек те се използват за “сграбчване и задържане”, за придобиване на онова, което човек иска за себе си, за удовлетворяване на неговото егоистическо желание. При духовния човек ръцете са все още символ на притежанието, но той взима само това, което е потребно на групата, след което връща придобитото. [576] Посветеният не задържа нищо за себе си; спасителят на расата може да ползва всичко, което се пази в божествените хранилища, но не за себе си, а за тези, на които се опитва да помогне.

Като центрове на силата ръцете играят изключително важна, но засега все още слабо позната роля. Окултен факт е, че ръцете на ученика (след като той се е научил да придобива, обезпечавайки безкористна групова работа) стават предаватели на духовни енергии. “Ръкополагането” не е празна фраза и не се отнася единствено до действията на духовенството от някоя определена конфесия. Окултното полагане на ръце може да бъде изучено в четири аспекта:

1. В лечителството. В този случай протичащата през ръцете сила постъпва от два източника, преминавайки през два етерни центъра: този на слезката и сърдечния.

2. При стимулация на някой център. Прилаганата в този случай енергия постъпва от центъра в основата на гръбнака и гърловия център и трябва да бъде съпроводена със съответните думи.

3. В работата по съединяването със собственото Его. Използваната в този случай сила трябва да бъде получена от три етерни центъра: Центъра на слънчевия сплит, Сърдечния център и Центъра между веждите.

4. В груповата работа. В този случай се прилагат енергии, еманирани от Егото посредством Центъра в главата, Гърловия център и Центъра в основата на гръбнака.

По тъкъв начин става очевидно, че Науката за Ръцете е твърде реална и че ученикът трябва да изучи природата на силите в различните центрове, да се научи да предава и обединява тези сили, а след това, посредством волеви акт, да се научи да ги извежда навън през чакрите на ръцете. Ръцете извършват своята работа или директно, т.е. изпускайки равномерен, предварително композиран от различни енергии поток, или индиректно, или манипулативно. [577] Благодарение на знаенето на Закона ученикът може не само да използва потока, протичащ през центровете на неговото собствено тяло, но също така е способен и да го съедини с намиращите се в обкръжаващата го среда планетарни или космически потоци. Това често безсъзнателно извършват ораторите, когато магнетически си помагат с ръце; в този случай ясновиждащите могат да наблюдават удивителни ефекти. Ако такава работа се извършва съзнателно, то към способностите на всеки чела се прибавя изключително мощен фактор.

В тази връзка трябва да се помни, че даденият предмет е изключително сложен и че някои лъчеви сили протичат по посоката на по-слабото съпротивление отляво надясно, а други – отдясно наляво. Някои центрове предават своите енергии чрез дясната ръка, а други – чрез лявата. Поради това са нужни обширни познания, за да се работи научно.

Нямам време да разгледам в подробности значението на ръцете, владеещи меча; ще подчертая само, че като символ мечът означава много:

1. 
   Двуострият меч е символ на тази различаваща способност, която разсича до корен битието на чела, отделяйки реалното и истинското от лъжливото и преходното. Владее го Егото на менталния план и за него се говори като за “Меча от студено-синя стомана”.
   
2. 
   Мечът на самоотречението, или тази двуостра секира, с която чела доброволно отсича всичко, което, както той счита, може евентуално да му попречи да постигне целта. Този меч се прилага преди всичко по отношение на неща от физическия план.
   
3. 
   Мечът на Духа е онова оръжие, с което, държейки го в ръцете си, ученикът разсича пред очите на групата, на която служи, препятствията, стоящи на пътя на груповия прогрес. С този Меч безопасно действат единствено тези, които са обучили своите ръце при боравенето си с другите мечове, а в ръцете на посветения той е фактор с огромна мощ.
   

В “Древния Коментар”, на който често се позоваваме, се казва:

В окултните книги, а също и в “Тайната Доктрина” се казва, че всички посветени трябва да бъдат лечители, и че следователно всички посветени използват дланите на ръцете си в лечителската работа. И поради това само тези, които са овладели меча, смеят да оставят меча и да застанат с празни ръце, вдигнати за благословия. Само “въоръжената ръка” може безопасно да се използва в работата по спасението; само тези, които “със сила са взели Царството Небесно” и които са окултно известни като “Яростните /Violent Ones/”, могат да използват небесното достояние в работата по лечителството. Това трябва внимателно да се усвои. Истинска лечителска сила може да протича само през този, който в някаква степен – или директно (по правото на посветения или напредналия ученик), или косвено (бидейки използван на вътрешната страна от някой адепт или напреднал лечител) – е свързан с Йерархията. На човек му е необходимо да знае своя статус, преди да може правилно да лекува. Това не се отнася до онези лечители, които са безсъзнателни работници – мощни предаватели на прана или слънчева виталност. Техните имена са безчет, те вършат много добро, дори и понякога предаваната от тях енергия да отива за неправилна стимулация.

Да пресътвори своя инструмент, или механизма на контакт, за да може Слънчевият Ангел да има свой проводник, адекватен за експресия на Реалността. [582] Това включва, както отбелязахме, наличието на правилен тип, качество, мощ и скорост.

Да построи такива спомагателни форми за експресия във външния свят, посредством които въплъщаваната Енергия, протичаща чрез пресътворените обвивки, да може да послужи на света.

В първия случай стремящият се има работа със самия себе си, работейки вътре в собствената си сфера, учейки се по такъв начин да познава себе си, да се изменя и да препостроява своя формен аспект. Във втория случай той се учи да служи на расата и да конструира такива форми на експресия, които биха въплътили в себе си новите идеи, принципи и концепции, предназначени да насочват и ускоряват нашия расов прогрес.

Помнете, че никой не може да стане ученик – така, както го разбира Учителят – ако той не е пионер. Откликът на духовната истина, вдъхновяването от напредничавите идеи и вътрешното съгласие с истините на Новия Век не са достатъчни за ученичеството. Ако това бе достатъчно, класът на учениците щеше да бъде попълнен, а това за съжаление все още не е така. Именно способността да се осъзнава това, което предстои да осъзнае човечеството, характеризира стремящия се, стоящ на прага на приемането в ученичество; именно отработената в суровите изпитания на вътрешния опит способност да вижда непосредствено и да схваща онези концепции, в които умът по необходимост облича възприеманото, дава на човек правото да стане признат работник на Плана (признат от Великите, дори и ако не е признат от света); именно постигането на подобна духовна ориентация, поддържана трайно и устойчиво при каквото и да било външно вълнение в живота на физическия план, показва на Тези, Които наблюдават и подбират работниците, че на този човек може да му се довери някакъв малък аспект от Тяхната работа; [583] именно способността да се поставя в подчинено положение собственото нисше аз и несъобразяването с него в работата по служенето под влияние на импулса на душата въздига човека от редовете на устремените мистици в редовете на практическите, макар и мистически мислещи окултисти.

Ние сме се заели с интензивна практическа работа; тази работа все повече и повече ангажира времето и вниманието на човека, дори цялата му мисъл, като го довежда до действена личностна експерисия (наложена от кармичните огрничения и унаследените тенденции) и към устойчиво осъществяване на креативна магическа работа. Ученичеството – това е синтез от тежък труд, интелектуално разкритие, постоянен стремеж и духовна ориентация плюс придобиване на рядка способност за позитивно непричиняване на вреда и отваряне на окото, чрез което ученикът по своя воля прониква в света на реалностите.

Някои съображения трябва да се имат предвид от учениците и за по-голяма яснота ще ги изброим. За да стане адепт, ученикът трябва:

Да изследва Пътя;

Да следва вътрешния импулс на душата;

Да не се влияе от никакви светски съображения;

Да живее живот, който би могъл да бъде пример за другите.

Тези четири изисквания на пръв поглед могат да изглеждат лесни за изпълнение, но след внимателно проучване става очевидно защо адептът е ”рядко цвете сред цели поколения търсачи на истината”. Да разгледаме всяка от четирите точки:

1. Да изследва пътя. Цитирахме вече думите на един от Учителите, че цяло поколение стремящи се е нужно, за да се създаде един адепт. Защо това е така? Поради две причини:

Парадоксът е в това, че на ученика се казва да изследва Пътя, но никой не може да му покаже този Път. Тези, които знаят Пътя, не могат да му го посочат, знаейки, че Пътят се прокарва от самия стремящ се така, както паякът изплита своята паежина от центъра на своето собстветно същество. [585] И тъй, само тези души разцъфват в адепти, които “сами са изтъпкали гроздовете на гнева във винарната на Бога”, или, с други думи, самостоятелно са отработили своята карма и съзнателно са се заели със задачата да прокарат Пътя.

2. Да следва вътрешния импулс на душата. Наставниците на расата обучават кандидата за посвещение да практикува различаване и му помагат в тази трудна работа, за да се научи да прави разлика между:
а) инстинкта и интуицията;

б) висшия и нисшия ум;

в) желанието и духовния импулс;

г) егоистическия стремеж и божествения мотив;

д) подтиците, идващи от лунните владици, и влиянието на разгръщащия се Слънчев Владика.
Не е никак лесно и приятно да се вгледаш в себе си и да откриеш, че е възможно дори служенето и горещото желание да учиш и работиш да е егоистично по своята природа и да се основава на желанието за освобождение или на отвращението към еднообразните житейски ангажименти. Този, който се опитва да следва импулса на душата, трябва да култивира точност на оценките и честност към самия себе си, което се среща твърде рядко в наше време. Нека той си каже: “Заради своето собствено “аз” трябва да бъда честен”, и в съкровенните минути на своя живот, в дълбините на собствената медитация нека той не оправдава нито един свой недостатък, да не извинява себе си за нито една дреболия. Нека се учи да анализира собствените си думи, постъпки и мотиви и да назовава нещата със собствените им имена. Само така той ще се научи на духовно различаване и на разпознаване на истината във всичко. Само така може да постигне реалността и да познае истинското “Аз”.

3. Да не се влияе от никакви светски съображения, продиктувани от светска практичност и целесъобразност. Ако на стремящия се му е необходимо да култивира способност да върви сам, ако трябва да развие навик да бъде правдив във всичко, то също така той трябва да култивира и смелост. [586] Ще му се наложи, при това не рядко, твърдо да застава против мнението на света, и при това против най-стойностния ираз на това мнение. Той трябва да се научи да постъпва правилно, тъй като той вижда и знае, независимо от мненията на най-видните цитирани авторитети. Той трябва да зависи от себе си и от изводите, до които самият той достига в моменти на духовно общуване и просветление. Именно тук търпят поражение мнозина стремящи се. Те не постъпват така, както считат за най-правилно; не им се отдава във всичко да постъпват така, както им говори вътрешния глас; те оставят неизвършени много неща, които са планирали да извършат в моментите на медитация; те не произнасят тези думи, към които ги подтиква техният духовен наставник, техният “Аз”. Именно от сумата неизвършени дреболии се определят големите провали.

В живота на ученика няма незначителни неща, и неизречената дума или неизвършеното действие могат да се окажат тази причина, поради която той не ще бъде допуснат до посвещение.

4. Да живее живот, който би могъл да бъде пример за другите. Трябва ли да се разпростирам върху това? Изглежда не е нужно, но при все това и тук хората търпят неудачи. Какво преди всичко е груповото служене? Просто живот за пример. Най-добрият изразител на Безвременната Мъдрост е този, който всеки свой ден проживява там, където е неговият живот като ученик; той не се стреми там, където, както той предполага, трябва да се намира. Може би това “качество”, поради което стремящият се да стане адепт най-често се проваля, е именно малодушието /cowardice/. Хората пропускат възможността да сторят добро там, където живеят, тъй като намират някаква причина да смятат, че са достойни да се намират някъде на друго място. Хората, без да го осъзнават, бягат от трудностите, от нехармоничните условия, от там, където съществуват проблеми, от обстоятелства, които подтикват към действие от висок порядък и които именно са предназначени да изявят най-доброто, което е в него, ако той пребивава там. [587] Хората бягат от себе си и от другите, вместо просто да изживяват своя живот.

Адептът не произнася дума, която може да уязви, да навреди или да нарани. Той, следователно, е усвоил значението на речта посред жизнената суета. Той не губи времето си в самосъжаление или самооправдание, тъй като знае, че Законът го е пратил там, където се намира и където по най-добрия начин може да служи, и разбира, че трудностите се предизвикват най-вече от самия човек и че те са резултат от собствената му ментална нагласа. Ако възникне подтик за самооправдание, той го разпознава като изкушение, което трябва да избягва. Той разбира, че всяка произнесена дума, всяко предприето действие, всеки поглед или мисъл оказват положително или отрицателно въздействие върху групата.

Поради всичко това е очевидно защо толкова малко достигат целта и толкова много се провалят.

Пробуждането на центровете

Ако се изразим технически, и така оправдаем използването на думата “инструкции” по отношение на настоящия трактат за стремящи се и ученици, би следвало добре да се схване, че главна задача на стремящия се е именно овладяването на енергиите както в самия него, така и в света на физическите явления и екстернализацията. Това включва знанието за съществуването на енергийни центрове и начините за тяхното пробуждане. Разбирането обаче трябва да дойде първо, пробуждането ще трябва да стане значително по-късно. Пробуждането протича в два стадия:

Тук е интересно да се отбележи, дори и това да не се отнася до въпроса за личната подготовка, че даденият метод, включващ поначало продължителен период на очистване, а по-късно – и научно енергизиране, се използва и от направляващата Йерархия, стояща зад световните дела. Тя неусетно работи над очистването на световната материя, над очистването на света в най-широк смисъл. Това е първият стадий на работата и той е станал възможен едва след като човек за последните няколко столетия е станал мислеща същност. Такова очищение протича и сега във всички области на човешкото съществование, тъй като човечеството, или поне три пети от него, сега стои на Пътя на Изпитанията. Благодарение на движенията за благосъстояние и развитие исанитарията и хигиената, работата нанение на благодарение на широкото разпространение на санитарията и хигиената, работата на физическия план се придвижва напред; [589] благодарение на политическите обрати се разкриват злоупотребите, благодарение на икономическото недоволство, което в края на краищата е стремеж да се промени това, което е нежелателно, за да се предоставят на човешката единица условия за живот, които да способстват развитието на мисленето, а още по-нататък и установяването на контрол от страна на душата; благодарение на религиозните проповеди и усилията на множеството организации и групи в целия свят, подхранващи умовете на хората с това, което символически може да бъде наречено “упование в Небесата” (използвайки думата “Небеса” като символ на съвършенство и чистота), работата на този стадий неотклонно се придвижва напред. Тя е толкова успешна, че сега вече грозотата и нечистотията, обграждащи световната Душа и препятстващи човечеството към неговото истинско разгръщане, са разпознати, и като следствие се е зародил настойчив стремеж към подобрение. Всичко е изнесено на повърхността, и за тези, които гледат само повърхността, резултатите са ужасяващи и неподдаващи се на контрол. Но в дълбините струи мощен поток чистота и истина.

Свидетелство за успеха на световното движение в посока към чистота на живота и разрушаване на ограниченията е, че работата по втория стадий вече започва. Йерархията за първи път в световната история сега е в състояние да работи непосредствено с центровете в тялото на човечеството. Налице е сформиране на Нова Група Световни Служители, които в своята съвкупност в целия свят образуват Сърдечния център и “Центъра между веждите” на етерното тяло на човечеството. Чрез първия може да започне приток на духовен живот за оживотворяване на всички центрове, чрез втория може да се възприеме Плана, да се почувстват и познаят вътрешните светове.

Тук бих искал да подчертая още две обсотятелства, и по такъв начин да изясня цялата ситуация. Съществува голямо объркване относно центровете и множество погрешни учения, заблуждаващи и предизвикващи големи недоразумения. [590]

Първо, искам особено да отбележа, че в никакъв случай не бива да се заемате с работа по пробуждането на центровете, ако знаете за конкретни факти за проявление на нечистота във вашия живот и ако физическото ви тяло се намира в слабо или болестно състояние. Подобна работа не бива да провеждате и ако натискът на външните обстоятелства е такъв, че няма място или възможност за спокойна и непрекъсвана от нищо работа. За непосредствена и съсредоточена работа върху центровете от съществена важност е да се прекарват часове в спокойно уединение, където нищо няма да попречи. Наличието на това условие не може да бъде игнорирано и затова подчертавам този момент, за да покажа на нетърпеливия учащ се, че в настоящия перид на нашата история за малцина е достъпно подобно уединение. Но независимо от всичко за това най-благоприятно обстоятелство не бива да се съжалява. Само един от хиляди стремящи се се намира на такъв стадий, когато е готов да започне да работи с енергиите на своите центрове, но дори и тази цифра е прекалено оптимистична. Значително по-добре е, ако стремящият се служи, обича, работи и дисциплинира себе си, оставяйки своите центрове да се развиват и разкриват по-бавно, а следователно и по-безопасно. Те неизбежно ще се разкрият, и колкото по-бавен и безопасен е процесът на разкритие (в повечето случаи), толкова той е по-бърз. Преждевременното разкритие е съпроводено с голяма загуба на време и често посява семена за по-късен голям кризис.

Прекалената стимулация на мозъчните клетки определено е един от резултатите от съединението, посредством волеви акт, на огньовете, циркулиращи в човешкото тяло. Подобна стимулация може да доведе до разрушаване на клетъчната структура на мозъка, а прекомерната активност на клетъчния живот може да предизвика вътрешно триене между клетките, което да доведе до туморни образувания и абсцеси. Това трябва постоянно да се повтаря. [591]

Основната цел на Лайя Йога (или работата с центровете) се състои в това, че енергията на клетките, образуващи тялото, или материалния аспект (която енергия в “Тайната Доктрина” и в “Трактат за Космическия Огън” е наречена “огън на триенето”), трябва да се съедини с огъня на съзнанието. А съзнанието, от своя страна, е енергията, присъстваща в материята, но все пак отличаваща се от огъня на самата материя, която от своя страна съставлява основата на цялата нервна система, и по такъв начин създава чувствителност и осведоменост. Това е причината за отклика на контакт и, както е добре известно, обезпечава способността да се регистрират и запомнят впечатления. Този огън технически е наречен “слънчев огън”, и когато той се съедини с огъня на материята и “електрическия огън” на висшия божествен аспект, човешкото същество достига до своята пълна манифестация и великата работа е завършена. Но това е твърде опасно, ако се предизвика преди механизмът да е готов.

Такова тройно съединение може безопасно да се осъществи само от високоорганизирана, подравнена личност, човек, постигнал способността да фокусира вниманието си в главата и от тази висока точка да управлява процеса на сливането. Това подразбира способност да се изтегля съзнанието буквално в етерното тяло, запазвайки в същото време – напълно съзнателно – точката на контакт в главата, и от тази точка да управлява автомата, т.е. физическото тяло. При успех това предполага постигане на определени етерни състояния в тялото. Едно от тях е процеса на изгаряне, или разрушаване (частично или пълно) на всички препятствия, съществуващи по протежение на гръбначния стълб, които евентуално биха могли да попречат на свободното издигане на огъня от основата на гръбнака; този огън обикновено се нарича Кундалини и се намира в неподвижно, скрито, потенциално състояние в най-долния център. Това е ”спящата змия, която трябва да се повдигне и да се развие.“

Всеки център по гръбнака е отделен от предходния и от следващия със защитни прегради, състоящи се от удивително преплитане на етерна и газова субстанция. [592] Тези прегради трябва да се изгорят и да се разсеят, преди да стане възможно свободното движение на огньовете в тялото. Цялата мрежа от нади и центрове е основа и двойник от тънка материя на нервната и ендокринната системи. Поради това, ако се размисли трезво, става очевидна необходимостта от изключително внимание, тъй като ще бъде оказано директно въздействие върху външния апарат, а той на свой ред несъмнено ще повлияе на това, което психолозите наричат “поведение”. Съществуват четири такива преплетени циркулиращи прегради, лежащи между петте центъра на гръбначния стълб, по следния начин:
О І О І О І О І О
и три в главата. Тези трите образуват множество от кръстове по подобен начин:

*

(Тази фигура твърде наподобява кръста на флага на Обединеното Кралство, който винаги е имал езотерически смисъл за учащия се, показвайки точка на расова еволюция.) Кръстът в главата отделя Центъра Аджна (центърът между веждите) от Центъра в главата, тъй като се намира зад този център в челото, и в същото време образува защитна преграда между центъра Аджна и Гърловия център.

Такива етерни прегради в действителност представляват дискове, въртящи се с определени скорости, различни за различните центрове и съответстващи на точката на еволюция на всеки от седемте центъра. Само когато тези прегради се прогорят от възходящите и низходящите огньове, могат реално да се видят истинските центрове. Много ясновиждащи бъркат центровете с техните предпазващи двойници, тъй като последните притежават свое собствено сияние и светлина.

В зависимост от това доколко животът достига по-високи честоти на вибрацията, благодарение на очистването и дисциплинирането, огънят на душата, който буквално представлява огъня на ума, подтиква центровете така да повишат своята вибрация, че нарастващата активност започва да влияе на предпазващите прегради, или дискове пранична енергия, намираща се от двете страни на центровете. [593] В резултат на това въздействие преградите постепенно изчезват, или по-скоро се “пробиват”, ако мога да употребя толкова неадекватно название. Много стремящи се са убедени, че са издигнали огъня Кундалини от основата на гръбначния стълб и бързо прогресират, докато всичко, което им се е отдало да направят е да прогорят, или “протрият” преградите в едно или друго място на гръбнака. Усещането за парене или болка в някоя част от гръбнака, ако не е предизвикано от физиологически причини, в повечето случаи се обяснява с факта, че се е получил пробив в една или друга от преградите благодарение активността на свързаните с тях центрове. Това се случва твърде често при жените във връзка с активността на центъра на Слънчевия сплит и при мъжете във връзка с активността на Сакралния център. И двата центъра – в резултат на еволюционното развитие – са извънредно активни и високо организирани, доколкото са израз на физическата творческа природа и емоционалното тяло. Поради това усещането за парене и болка в гръбнака служи обикновено за показател на извънредна активност на центровете, която предизвиква разрушаване на защитния апарат и не е индикатор за действително духовно разкритие и превъзходство. Подобно нещо може и да е признак за последното, но трябва да се помни, че там, където има истински духовен ръст, болките и опасностите в тази връзка са практически изключени.

Има много празни разговори за издигането на огъня Кундалини и много недоразумения по този повод. Искам да ви уверя, че издигането на този огън е най-трудното нещо, и то може да бъде осъществено само посредством волеви акт и благодарение на интензивната ментална фокусировка и концентрираното внимание на човека, управляващ от трона на съзнанието в главата. Масонската традиция предава това учение в прекрасен ритуал по удостояването във велик Майстор-Масон. [594] Едва след обединеното петкратно усилие, едва след нееднократни провали, оживотворяващият живот се разпространява по цялото тяло и се ражда истинският човек.

Вторият момент, който бих искал да засегна е, че цялата тази езотерическа работа трябва да премине под ръководството на опитен наставник. Твърде банално е да се заявява на стремящия се, че “Когато ученикът е готов, Учителят идва при него”. След което той удобно се разполага и чака, или фокусира вниманието си в опити да привлече вниманието на някой Учител, решавайки, че вече е готов и е достатъчно добър. Той, разбира се, от време на време си дава импулс и трескаво се захваща за работа по самодисциплиниране и пречистване. Но устойчиво, продължително и непоколебимо усилие от страна на стремящия се, се среща наистина рядко.

Действително е истина, че в нужния момент Учителят идва, но такъв момент се появява в резултат на определени инициирани от самия стремящ се условия. Когато процесът на очистване е станал жизнена привичка, когато стремящият се се е научил по своя воля да съсредоточава съзнанието си в главата, когато в главата сияе светлина и центровете са активни, тогава Учителят поема човека в Свв____________________________________________ои ръце. А дотогава човек може да има видения за Учителя или да вижда мисъл-формата на Учителя, получавайки много реални ползи и вдъхновение от такъв контакт с отразена реалност, но това не е Учителя и това не е индикация за стадия на приетия ученик. С помощта на светлината на душата, Душата може да бъде позната. Затова търсете светлината на своята собствена душа и знайте, че душата е вашият водач. Когато установите контакт с душата, вашата собствена душа, ако мога така да се изразя, ще ви представи на вашия Учител. С цялото си уважение искам да добавя, че Учителят съвсем не чака запознанство с вас. В света на душата вашата и Неговата душа са свързани една с друга и усещат радостно единение. [595] Но в света на човешките дела и в процеса на великата работа трябва да се помни, че когато Учителят приеме стремящия се в Своята група ученици, той дълго време остава пасивен, а често и пречи в служенето. Учащите се често се надценяват, макар и да не го признават; субективно те твърде много се харесват и често са озадачени защо Великите не им дават никакъв знак или не проявяват Своята загриженост към тях. Те не ще и го дадат, не ще го и направят, докато стремящият се не приложи в пълна степен знанието, получено от по-нископоставените наставници, от книгите и публикуваните писания в света. Учащите се трябва да се заемат със своите непосредствени дела и да подготвят своя механизъм за служене на света; по-добре е да се откажат от загуба на време в търсене на Учител. Те трябва да достигнат майсторство там, където сега е тяхното слабо място, и тогава, в живот на служене и борба, те могат да достигнат до състояние на такова пределно самоотречение и безкористност, че Учителят не ще срещне препятствия в приближаването си към него.

От казаното по-горе е очевидно, че нямам право да давам особени инструкции за пробуждане на центровете и прогаряне на етерните прегради с цел освобождаване на енергия. Такава информация е прекалено опасна и прекалено интригуваща, за да я давам в ръцете на широката публика, която е движена от желание за нови неща и която не притежава достатъчна уравновесеност и нужното ментално развитие. Дошло е обаче времето, когато фактът за съществуването на енергийно тяло, лежащо в основата на нервната система, трябва да бъде признат в целия свят, когато природата на седемте центъра, тяхната структура и разположение трябва да бъдат технически усвоени и когато законите за тяхното разкритие трябва да станат широко известни. Но да се съобщава повече засега не бива, това не е безопасно. Науката за центровете е прекалено сложна за масово прилагане. Обучението във всеки конкретен случай и използваните методи зависят от прекалено много фактори, за да могат да бъдат дадени общи правила и инструкции. Трябва да се отчита Лъча и типа на човека, неговият пол и ниво на еволюция, а също и балансираността на центровете. [596] Под това имам предвид обсъждането на тяхното прекомерно развитие в единия случай, и недоразвитостта – в другия, наличието на превес на силите под или над диафрагмата и дали основната енергия е концентрирана в центъра на синтеза и преразпределението, а именно – слънчевия сплит. Трябва да бъде изучено качеството и яркостта на светлината в главата, тъй като това е показател за степента на контрол на душата и степента на чистота на проводниците; трябва да бъдат внимателно разгледани различните етерни “прегради", а така също и съпоставени скоростите на вибрациите между преградите и центровете. Трябва да бъде постигната синхронизация, а това е и най-трудното. Това са само някои съображения, които наставникът трябва да отчита; и затова е очевидно, че само наставник, постигнал синтетическо виждане и умещ да види човека в неговата “цялост” – такъв, какъвто той е в действителност – може да дава инструкции, които напълно да изменят древния ритъм на центровете, безболезнено и безопасно да разрушат защитните прегради и да издигнат огъня Кундалини от основата на гръбнака към изхода му в главата.

Такъв наставник учащият се намира едва тогава, когато под водачеството на своята душа е постигнал успехи в работата си, усвоил е теорията на науката за центровете и е овладял своята астрална природа, взел я е под контрол заедно със съответстващия й център – слънчевият сплит. Акцентът, в __________________________________________ннкойто поставя християнството върху господството на Христовия принцип, е поставил надеждна основа за необходимата работа. Тази истина по любопитен начин се представя в учението за числото осем във връзка с центровете, което, както ни казват, е числото на Христа. Съществуват осем центъра, ако се брои и слезката; всички те се образуват с помощта на “налагане /multiples/ на осмици”, с изключение на Центъра в основата на гръбнака, който има четири листенца, т.е. половината на осем. В наши дни в англо-саксонското изписване, числото осем е основен символ за всички центрове, тъй като формата на листенцата в действителност напомня за множество наложени една върху друга осмици. [597] Названието “листенца” е чисто условно, а центърът се изобразява по следния начин. Отначало окръжност, О; след това две докосващи се окръжности, образуващи 8, а после, в зависимост от нарастването на броя на листенцата, се получава просто нарастване на тези двойни кръгове, наложени един върху друг под ръзлични ъгли, докато не достигнем до изобразяването на хилядолистния лотос в главата.

Центровете, в крайна сметка, имат двойна функция. Те демонстрират формостроителния аспект на божестевността, и благодарение на своята активност довеждат външната форма до манифестация; по-късно, към края на еволюционния цикъл – както макрокосмическия, така и микрокосмическия – те довеждат до експресия силата на душата и живота и обуславят инкарнацията на изцяло проявения Син Божи, с всичката Му мощ и знание, свойствени за божествеността.