Транспортната мрежа в община каспичан област шуменска



Дата05.03.2018
Размер101.13 Kb.

Курсова работа



НА ТЕМА: ТРАНСПОРТНАТА МРЕЖА В ОБЩИНА КАСПИЧАН (ОБЛАСТ ШУМЕНСКА;

СЕВЕРОИЗТОЧЕН ПРИМОРСКИ РАЙОН)
ИЗГОТВИЛ:

СЛАВКО ЙОРДАНОВ ТОДОРОВ


Ф.№ 9348; СПЕЦ. “ФИНАНСИ”

ГРУПА 11.
Използвана литература:

  1. Проф.д-р Дончев Дончо; География на България;Изд”Сиела” ; 2005 г.

  2. Доц. к. и. н. Стефан Хрелов Урбанистика и териториално устройство; ИУ Варна; 1999 г.

  3. Иванова Дора и др.; Каспичан в областта и региона; Издателска къща “Кронос” 2001 г.

  4. Интернет.

Община Каспичан се намира в югоизточната част на Шуменска област. Граничи с общините: Шумен, Нови пазар и Провадия. Включва в състава си девет селища: гр. Каспичан, гр.Плиска, с.Каспичан, с.Могила, с.Върбяне, с.Златна нива, с.Кюлевча, с.Марково и с.Косово. Град Каспичан отстои на 18 км от Шумен, на 71 км от Варна, на 120 км. От Русе, на 6 км. От Нови пазар. Принадлежи към Североизточен приморски район.


Важно значение за стопанското развитие на общината има нейната транспортна мрежа. Развитият транспорт създава онези условия, които улесняват по-правилното и по-равномерно разположение на различните производства, а също така и допринася за по-доброто усвояване на природните ресурси. Благодарение на транспортната мрежа се осъществяват производствените връзки между отделните отрасли и предприятия и правилното функциониране на пазарите. Формирането и е свързано със социално-икономическото развитие на региона. Тя е съединителното звено между суровините и готовата продукция. Транспортната мрежа се състои от пътища, превозни средства и инфраструктура. Тя е силно металоемка, наукоемка и енергоемка. Развитието и зависи от географското положение на общината, от природните и социално-икономически условия, селищната мрежа, местоположението на промишлените и туристическите комплекси.

Транспортът като отрасъл на икономиката, има редица специфични особености, които го отличават от другите стопански отрасли. Чрез него се осъществяват икономическите връзки между промишлеността, селското стопанство, строителството, търговията и туризма, както и между различните географски райони и населените места. Той трябва да отговаря на динамиката на структуроопределящите фактори и на произтичащата от тяхната териториална характеристика подвижност на населението. Във връзка с това всяка разработена схема за организация на транспорта трябва да осигурява възможности за рационално разполагане и развитие на производството, за удовлетворяване потребностите на стопанството и населението от товарни и пътнически превози при оптимално разпределение на превозите между различните видове транспорт.

Всичко това изисква задълбочено и всестранно проучване на транспорта с оглед на рационалното му развитие чрез обосновано насочване на инвестициите и установяване на оптимални пропорции както между видовете транспорт, така и между транспорта като цяло и останалите отрасли на икономиката.

След Втората световна война в региона започва разширяване на транспортната мрежа и модернизация на транспортните съоръжения с оглед тя да отговори на нарасналите нужди на материалното производство и превозването на населението от едно място на друго.

Транспортната мрежа в Община Каспичан представлява сложна структура и обвързаност на автомобилен транспорт, жп транспорт и тръбопроводен транспорт. От нейната структура отсъства водния и въздушния транспорт. Отнесена към транспортната мрежа на област Шумен заема важно място с наличието на автомагистрала “Хемус” и важен жп възел. Каспичан е малка община с добре развита транспортна инфраструктура. Отчитайки и факта, че в Североизточен приморски район са развити почти всички видове транспорт ( железопътен, автомобилен, въздушен, морски и тръбопроводен), можем категорично да направим извода , че Община Каспичан заема едно доста добро стратегическо место. Въпреки, че не разполага с въздушен и морски транспорт, тя може да се възползва и от тези видове транспорт, тъй като те отстоят само на около 70 км растояние. Североизточният приморски район по гъстота на жп линии е на едно от първите места в страната, за което не малък дял има и гара Каспичан. На 1000 кв.км площ в района се падат 346 км пътища. И тук делът на Каспичан е от значение в общия дял на пътищата в областта и района.

Транспортът има три основни съставки: пътища, транспортни средства и обекти (стоки и хора) за превозване.



Автомобилният транспорт в града и Общината се развива доста бързо във връзка с общото икономическо развитие. Той е удобен, бърз вид транспорт, доставя стоките “от врата до врата”, но и силно замърсява околната среда. Шосейната мрежа, която е необходимо и важно условие за автотранспорта е в недостатъчно добро състояние. Ограничен е броят на асфалтираните улици в малките съставни селища на общината. Асфалтирани пътища свързват общинския център с всяко едно съставно населено място. Голямата автомагистрала “Хемус” ( София- Ботевград- Велико Търново – Търговище – Шумен- Варна) минава през територията на Община Каспичан и непосредствено до общинския център гр.Каспичан. Транспортната автомагистрална връзка на града с големите градове Шумен и Варна е изключително улеснена. До гр. Шумен се пътува 15 мин., а до гр. Варна 40 мин. Изграждането на тази автомагистрала позволява бързото извозване на товари и пътници. Оформянето на модерна пътно-шосейна мрежа около гр.Каспичан- бензиностанции, къмпинг (в с.Мадара) и паркинги допринесе и за развитието на туризма в региона ни където в близост на около 4 км. до града се намират два Историко-археологически резервати, а именно: Мадарският конник и древното селище-Плиска-първата столица на България. Освен автомагистрала покрай града ни минава и първокласен шосеен път, който отново свързва селището ни с градовете Шумен и Варна. След пускането в движение на участъка Каспичан-Шумен от автомагистралата през 2005 г. другият първокласен шосеен път не е толкова натоварен и по него се пътува много спокойно.

Въпросът за транспортът и урбанистиката, за транспортното планиране на града е един от най-важните в настоящото развитие на Община Каспичан. Развитието на един град и една община може да се разгледа в два основни аспекта:



  • Градоустройствен – който съдържа връзката между структурните изменения в селищата и необходимостта от транспорт. Включени са въпросите за състоянието и перспективните форми за обитаване, зонирането и площоразпределението на територията съобразно социално-демографската структура и начина на живот и тяхното взаимно обвързване с потребностите и избора на транспорт, с устройството на пешеходното движение и с паркирането.

  • Транспортен, който съдържа техническото усъвършенстване и развитие на нови видове транспорт във връзка с научно-техническия прогрес и енергийните проблеми, тъй като това от своя страна влияе върху формирането на нови градоустройствени концепции.

От всички постижения на техниката, които са имали някакво значение за градоустройството, несъмнено – първо място заема усъвършенствуването на транспорта. Усъвършенстването на транспорта и транспортните системи е необходимо условие за преход към качествено нов етап на урбанизация. При определянето на функционалния спектър, териториалния обхват и структура на градовете важна роля имат наличните мрежи и съоръжения и възможностите за тяхното усъвършенствуване и развитие. Винаги се експериментират различни транспортни системи, усъвършенстват се съществуващите, прилагат се нови енергийни източници и т.н. Успоредно с урбанизацията и техническия прогрес, които досега непрекъснато са влияели върху увеличаването на растоянията между териториите за обитаване, труд и отдих, в края на ХХ век възниква остро въпросът и за енергийните ресурси. Този проблем все повече влияе върху развитието на градоустройствените концепции, респективно върху устройството на движението. Въпросите за икономия на енергия вървят успоредно с въпросите на екологията и опазването на жизнената среда. Освен по линията на техническия прогрес, усъвършенстването на формата, скоростта, консумацията на енергия от транспортните средства се налага и по другия път – градоустройствения, който осигурява такова устройство на средата, което да позволява удобство, сигурност, бързина на придвижване при малка консумация на енергия и съгласуване с консумацията на пространството без замърсяване на околната среда. Поради това транспортният проблем на града и общината е в по-голяма степен градоустройствен, социален и хуманитарен, отколкото технологичен.

Транспортното планиране е основен инструмент на транспортната политика. Върху градското движение и потребността от транспорт влияят няколко основни фактора:



  • Големината на града изразена в численост, плътност и подвижност на населението. В гр.Каспичан живият 4 хиляди жители, а в Община Каспичан – 10 хиляди. Град Каспичан според транспортната класификация на градовете попада в шеста група градове – малки, под 50 хиляди жители и единственият градски транспорт, който би могъл в бъдеще да се използва е автобусният. В момента в селището няма градски транспорт. Градът е малък и растоянията за преодоляване също са малки. За 30 мин. Целият град би могъл да бъде обходен пеша.

  • Друг съществен фактор, който влияе върху градското движение и потребността от транспорт, е степента на моторизация. Тя изразява количественото насищане с моторни превозни средства и се измерва с показателя брой моторни превозни средства на човек. При определяне на моторизацията се изключват масовите превозни средства (автобусите), товарните коли, леките коли (на държавни, общински и обществени организации), както и таскиметровите коли. Освен леките коли в общия брой на моторните превозни средства, определящи степента на моторизация, се включват и мотоциклетите.

Гр.Каспичан възниква като транспортно селище, поради което основната схема на главната улична мрежа в града е радиална и се характеризира с удобна връзка на периферните части с центъра на града. Особено важни показатели за транспортните качества, удобство и целесъобразността на уличната мрежа са нейната пропускателна способност, конфигурацията и сложността на пресичане на главните улици, където се направляват и пресичат транспортните потоци. Изразяването на пропускателната способност на линейните елементи на мрежата (улиците) – с тази на местата за пресичане на транспортните потоци (кръстовищата и възлите), е теоретически идеалната цел при транспортното планиране. В последствие в града намират развитие и други отрасли допринесли за развитието на транспортната мрежа, която придобива по-свободна форма.

През Каспичан минават автобуси пътуващи по автобусни линии Шумен-Варна; Шумен-Добрич; Шумен-Нови пазар.

В града и общината също така се развива и таксиметровия транспорт за пътуване на малки растояния и преди всичко до съседния град Нови пазар, който отстои на 6 км и до областния гр.Шумен, който отстои на 18 км. Всеизвестно е, че таксиметровия транспорт за пътници в областния гр. Шумен е един от най-евтините и най-добре уредени транспорти в сравнение с другите градове в България.

Каспичан е важен жп възел, което е много добре за общината и града. В гара Каспичан се осъществяват връзки по две главни жп линии в страната: Русе-Варна и София-Варна. Железопътният транспорт е добре развит. В региона има благоприятни природно-географски условия за развитието му. Развитието на железопътния транспорт преминава през няколко етапа. Първата ж.п. линия в страната, построена от Барон Хирш е открита малко преди Освобождението – през 1866 г. Тя е свързвала градовете Русе - Каспичан - Варна. Строежът и е бил извършен с оглед интересите на западноевропейските страни. След Освобождението започва вторият етап в развитието на ж.п. транспорта. През този етап се изгражда и една от основните ж.п. магистрали в страната, а именно София-Горна Оряховица – Каспичан –Варна (1899). През третият етап, след Втората световна война, железопътната мрежа се доизгражда до днешния си вид. В последно време не се изграждат нови жп линии, а се реконструират и модернизират вече съществуващите. Линиите се удвояват и електрифицират, използва се по-ефективна електрическа и дизелова тяга. ЖП линиите които преминават през възел Каспичан са електрифицирани. По тези две жп линии минаващи през гара Каспичан се превозват предимно селскостопански произведения, машини, метали, горива, соди и др. В обхвата на жп възел Каспичан влизат две главни направления на неговата дейност – товарна и пътническа.



  • Товарната дейност включва следните въпроси: движение на товарите, т.е. товароизлъчващи и товаропоглъщащи центрове ( в близост има големи промишлени предприятия за керамика и стъкло – “Рока България” АД и “Ново стъкло” АД, селскостопански кооперации, строителни фирми, кариерни стопанства, търговски предприятия, дърводобивни и дървопреработвателни предприятия и др.); райони на обслужване, обем и структура на товарооборота по направления; мястото на жп транспорта в общия товарооборот на територията на общината; размер и направления на транзитния товарооборот по жп участъци, гари и др.

  • Пътническата дейност обхваща следните въпроси: обем на пътникооборота, пътникопотоците, транзитните пътникопотоци..

За характеризиране на дейността и техническото равнище на жп транспорта се използват следните технико-икономически показатели:

  • превозени товари ( в тона) и превозени пътници (в брой);

  • товарооборот ( в тон/км) и пътникооборот ( в пътник/км );

  • средно растояние на превозените товарпи в км;

  • експлоатационна дължина в км;

  • гъстота на пътническите превози ( в пътник/км на 1 км експлоатационна дължина);

  • дължина на електрифицираните жп линии в км;

  • процентно разпределение на товари и пътници па жп линиите;

  • извършени превози по месеци в годината;

  • себестойност на превозите на товари и пътници;

  • зает персонал (общо и по видове дейност) и др.

Предвид на това, че гара Каспичан е важна възлова гара в жп транспортната мрежа на региона през нея преминават множество товари и пътници, което я прави незаменима точка в жп транспортната мрежа на цялата страна.

Тръбопроводният транспорт също има развитие на територията на града. Чрез него се пренася газ при ниска себестойност и висока пропускателна способност. Той не зависи от климатичните условия, осигурява непрекъснатост на транспортния процес, не изразходва много енергия, не замърсява околната среда и е високомеханизиран. Според изискванията за безопасност трасетата на тръбопроводите минават извън населените места. Газопроводна мрежа свързва голямото предприятие за санитарен фаянс “Рока България” АД. Все още за битови нужди в града няма изградена газопроводна мрежа. В бъдещите проекти за развитието на града се предвижда изграждането точно на газопроводна мрежа за битови нужди.

Има още какво да се желае за усъвършенстване на транспортната мрежа на гр.Каспичан и общината, а също и на областта и района към които принадлежи. Работи се за създаване на проекти за подобряване на транспортната инфраструктура. Целта е добри връзки между съставните 9 селища на общината, асфалтирани пътища и бързо придвижване. Гр.Каспичан и общината имат добри природни и исторически дадености и при изгражданвето и поддържането на добра транспортна мрежа биха били притегателен център за много туристи, а и не само за туристи а и за постоянни жители, които ще живеят и почиват на тишина, а в същото време ще бъдат толкова близо до големия град.


Карта на автомобилният и железопътен транспорт на Община Каспичан и връзки в Североизточния примиески регион







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница