Левият мозък непрекъснато се рови в МИНАЛОТО или наднича в БЪДЕЩЕТО. Десният мозък се интерeсува какво става ТУК и СЕГА. Левият е ПЕСИМИСТ и почти постоянно се тревожи за нещо и гледа света през черни очила. Десният е ОПТИМИСТ и не се тревожи за нищо. Левият е РЕЗЕРВИРАН и винаги си има „едно на ум“. Десният е ДРУЖЕЛЮБЕН, весел и доверчив. Дясната хемисфера схваща СЪЩНОСТТА на нещата светкавично, но лявата обработва и „ПРЕВЕЖДА“ на разбираем език информацията. Лявото работи на БЪРЗИ ОБОРОТИ, докато дясното я кара много по-спокойно – с доста ПО-БАВНИ ТЕМПОВЕ. Левият създава МИСЛИТЕ, но десният отпуска ЕНЕРГИЯТА за тяхното осъществяване.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ, по природа ЛЯВАТА ХЕМИСФЕРА Е ПЕСИМИСТ, а ДЯСНАТА - ОПТИМИСТ Лявата има ПОГЛЕДА НА „МУХАТА“ – вижда прекрасно, като под лупа, близката точка, но не вижда цялата картина. Лявата е като муха, кацнала върху картина на Ван Гог – тя вижда само една точка. Всъщност тя вижда не просто една точка, тя вижда стотиците пиксели на точката, но не вижда цялата картина. По тази причина левият мозът не може да види смисъла на Живота както на самият човек, така и на Живота като явление. Левият мозък може да МИСЛИ за смисъла на живота. Може да ГОВОРИ, може да ПИШЕ за смисъла на Живота, но той е неспособен да го ПРЕЖИВЕЕ – само десният ПРЕЖИВЯВА СМИСЪЛА на всички нива – от клетъчно до космично. Той има ПОГЛЕДА НА ОРЕЛА – схваща цялата картина отвисоко. Не само картината на Ван Гог, но и картината на СМИСЪЛА НА ЖИВОТА . Левият схваща смисълът само МЕНТАЛНО. Десният – ЕКЗЕСТЕНЦИАЛНО! Лявото полукълбо е ИНСТРУМЕНТ, чрез който общуваме с външния свят. Дясното мисли в КОЛАЖИ от ОБРАЗИ. Лявото мисли с ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА. То ни ГОВОРИ НЕПРЕКЪСНАТО. Чрез лявото полукълбо човек се ОТЪЖДЕСТВЯВА с ЛИЧНОСТТА СИ. Като ОРГАНИЗАТОР на информация левият е един от най-съвършенните инструменти във Вселената.
