Възникавне на екологичните сертификати и еко маркировки в областта на туризма

Започналата дискусия в началото на 80. години на миналия век, относно изчерпаемостта на природните ресурси и влиянието, което човекът оказва върху природата и заобикалящата го среда при ползването на ресурси, продължава и по настояще. За важността на въпроса свидетелства разглеждането на последствията от човешките дейности върху природата на международно правителствено ниво. Тези дискусии датират от срещата на върха в Рио де Женейро през 1992 г., протоколът от Киото (1997 г.), до срещата на Министрите в ЕС през март 2007, относно проблемите на глобалното затопляне; до дискусията между министрите на екологията на 8-те най-развити индустриални страни, където основно обсъждани са защитата на климата и запазване видовото разнообразие на Земята. Дискусията на общите екологични проблеми намира израз в държавните политики, научните изследвания и на практика. Екологичните подходи намират приложение в производствената дейност, както и в сферата на услугите. Конкретни екологични инструменти в тази област са развитие и прилагане на законови норми (конвенции, резолюции), споразумения, както и други документи одобрени от неправителствени организации - сертификационни схеми, еко етикети, бенчмарк.

Под въздействието на нормативните уредби, потребителите и другите източници на натиск, споменати по-горе, организациите в сферата на туризма и настаняването в различните страни реагират различно. Главно те трябва да съобразяват дейността им да е в съответствие с действуващата законова рамка, която поставя минимални изисквания за опазване и защита на природната среда. Спазването на законовите изисквания предпазва организациите от наказателни мерки, докато доброволните инициативи способстват за добавяне на стойност в продуктите и услугите, подобряване на имиджа и повишаване на конкурентоспособността (Mihalic, T., 2004).)

Диалогът между партньорите от частния и държавния сектор води до възникване на глобални доброволни инициативи през последното десетилетие. Тези инициативи са приели различни форми и представят всички сектори от индустрията на пътуванията и туризма. Тенденцията е законовите инструменти за опазване на околната среда да бъдат подсилвани от мерки, действащи по-скоро на икономически принцип. Израз на тази тенденция са доброволни участия в сертификационни програми на стандарти за управление по околната среда и еко марки.

От възникването си до наши дни, поради различни причини и в различните части на света, сертификацията се използва по различен начин. С оглед спецификата на терминологията, необходимо е изясняване на основни понятия в областта на сертифицирането. За разбиране на термините сертификация и свързаната тясно с нея акредитация Maclaren (2003) пояснява:

• 
  Сертификацията представлява процес на потвърждение от трета страна, че определен продукт, услуга или система за управление отговарят на специфичните условия;
  
• 
  Акредитацията е процес на потвърждение от авторитетно тяло компетентността на тези извършващи сертификация или одит.
  

Горепосочените автори дефинират процесите сертификация и акредитация по следния начин:

2. 
   Основни групи заинтересовани от прилагането на екологични сертификати
   

В действителност всеки участник в индустрията на пътуванията и туризма има различни очаквания от сертификационните програми. Една успешна програма трябва да обхваща балансирано всички заинтересовани и да се опита да отговори на техните нужди.

Автори, проучващи сертификационните програми в туризма (Honeу, M., Rome, A., 2001, Maclaren, F., 2003, Synergy, A., 2000) определят следните групи заинтересовани от сертификация по стандартите и марки за управление по околната среда:

Еколози, управители на паркове и другите, заинтересовани от негативните влияния върху околната среда на традиционния туризъм лица, виждат в сертификацията начин да се повиши бариерата, придържаща предприятията към стандарти, намаляващи негативните влияния и спомагащи дългосрочната устойчивост на екосистемите.

За туристическата индустрия сертификационните програми са начин за преосмисляне на дейностите им спрямо съществуващите стандарти, за получаване на техническо съдействие, да усъвършенстват целите си, както и да придобият пазарно различие, да спечелят доверието на потребителите и да развият бизнеса си.

Приемащите страни смятат, че чрез сертификационните програми подобряват международната си визия и това води до повишаване на продажбите на продукта им, както и начин да измерят съответствието със законовите стандарти и да насърчат бизнеса да подобрява икономическите, социалните и екологичните си влияния.

Приемащите общности виждат в сертифицирането начин за намаляване на негативните социокултурни и екологични влияния на туристическите проекти. Сертификацията е и начин да се оцени икономическата полза за приемащата страна и местната общност – като например изискване на местна собственост или партньор, наемане на персонал сред местните жители или ползване само на местно произведени продукти. Тя е средство за равенство сред резидентите и предпоставка за по-добри основи на местната общност в преговорите с инвеститори, управители.

Чрез сертификацията потребителите идентифицират и правят избор на определени продукти и услуги, като по този начин изразяват своята ангажираност към предпазване на природната среда и уважение към социалните, културните, икономическите, политическите интереси на местните жители и близките туристически дестинации.

3. 
   Предимства от прилагане на екологични сертификати и еко маркировки в областта на туризма
   

• 
  ЕСП намаляват рисковете от замърсяване и спомагат за по-голяма ефективност и организираност чрез въвеждане на ефективно ползване и управление на финансовите ресурси (New York State Department of Environmental Conservation, 2007);
  

• 
  ефективната ЕСП е добър бизнес подход. Тя спомага за идентифициране на екологичните проблеми, като това води до спестяване на средства от глоби за нарушение на екологичното законодателство. В допълнение, ЕСП спомага организациите да идентифицират в зародиш възможните екологични последствия, предотвратяване и контрол на най-рисковите операции.
  
• 
  намаляване на разходите посредством ЕСП е възможно, тъй като се откриват ресурсоемки операции, определя се ефикасността им и се разкриват възможните начини за тяхното заместване, нуждата от подмяна на технологии или от ползване на различни ресурси. Така се увеличава ефективността и се спестяват средства и ресурси. Примери за това са използването на алтернативни електрически източници/ енергоспестяващи уреди, намаляване на отпадъците, което рефлектира върху разходите за ползвани ресурси и стопанисването на остатъчни материали. Например разполлагането на хотели в извън градска среда, в защитени райони или в такива с отличаваща се природна красота, може да повреди ценните ресурси, от които са привлечени туристите. Това заключение разбира се, се отнеся и за изграждането на всякакъв вид сгради в друга среда В тази насока, според D. Kirk (2000), очевидна е необходимостта от управление на входящите и изходящите от туристическата система елементи, за да се повишат позитивните и ограничат негативните влияния върху околната среда. ЕСП могат да са в основата на проекта, идеята за изграждането и облика на сградите. Проекта да е така предвиден, че да се използват минимални количества невъзобновяеми ресурси, да се намалят всички възможни негативни влияния върху околната среда, да се намалят количествата на отпадъци в дейностите, да се предпазват работещите и гостите от опасни за здравето вещества и да са минимални нивата на вредните и неприятни емисии (Kirk, D., 2000). Това се постига реално в редица страни чрез въвеждане на ЕСП. Често в процеса на кандидатстване за ЕСП заведенията за настаняване интегрират съвременни технологии за по-ефикасно ползване на ресурси, като системите за управление на енергията в сгради (building energy management systems), комбинирани системи за отопление и захранване (combined heat and power systems) и други съвременни способи за строителство и оборудване.
  

Много често компании въвеждат ЕСП поради предпочитанията на сътрудниците. Величината и разнообразието от изисквания и очаквания на сътрудниците нараства. Много от тях предпочитат да работят с доставчици на продукти и услуги, които доказват, че са природно отговорни. Често туристическите компании имат големи и международни бизнес клиенти, които не желаят да рискуват репутацията си или несъответствие със законови норми, работейки с посредници с лошо представяне относно околната среда.

Всички компании търсят разширяване на пазарни ниши за продуктите и услугите си. Отговорното отношение към околната среда е предпоставка за постоянно търсене от по-широк пазарен дял от потребители, тъй като лошият екологичен имидж способства за предпочитане на друг продукт. Нарастващото потребителско търсене на туристически продукти с еко марка или сертификат е един от основните доводи туристическите компании да кандидатсват по такива програми.

4. 
   Обзор на международни екологични сертификати и еко маркировки в областта на туризма
   

Екологичните сертификационни програми са един от подходите към устойчиво развитие в настанителния сектор. Разнообразието от участници в туризма и различните им интереси са предпоставка за изобилие на сертификационни програми (Приложение 1). В преглед на специализираните източници за сертификационни програми беше установено, че класификацията им в туризма може да бъде направена по няколко критерия (Font, X., 2001; Honey, M., Rome, A., 2001; Green Globe 21 certification programme, 2006; CAST, 2006; WTO-Voluntary incentives, 2002 и др.):

• 
  според териториалния им обхват (международни, регионални, национални),
  
• 
  според туристическия сектор за когото се отнасят (за настанителна база, за природни забележителности, защитени територии и общности, спортни и развлекателни прояви, пътнически агенции и организатори на туристическа дейност и др.),
  
• 
  въз основа на критерия за сертификация (процес или постижения).
  

Въз основа на критерия за сертификация - процес или постижения сертификационните програми могат да бъдат поделени на две категории:

1. 
   програми, които се основават на процесен подход /използващи екологични схеми и системи за управление/ и
   
2. 
   програми за постижения въз основа на екологични критерии, стандарти или бенчмарк.
   

Серията EN ISO 14000 е един от отговорите на нарастващия обществен интерес към устойчиво развитие. Стандарт EN ISO 14001 е система за управление по околната среда. Тази система е приложима за всякакъв вид туристически предприятия. Тя се отнася до следене, контролиране и намаляване вредните влияния върху въздуха, почвите, водите, намаляване на ползването на енергия и на количеството на твърдите отпадъци. Стандартът определя изискванията към системата за управление по околната среда, която може да се интегрира с други изисквания за управление, за да помогне на организациите да достигнат както икономическите си цели, така и целите, свързани с околната среда (Whitelaw, K., 2000).

Сертификатът EN ISO 14001 показва, че системата за управление по околната среда в организацията отговаря на спецификациите на стандарта, проверен от одитиращо лице. Важно е да се отбележи, че сертифицирането по ISO се основава на изготвянето (определяне на политика, ресурси, изпълнители, наръчник, документирани процедури, управление) и коригирането на системата за управление, а не върху изпълнението на тази система. След като е сертифицирана по тези стандарти, фирмата придобива сертификат, който е валиден максимум до 3 години.

Няколко независими хотела и хотелски вериги, като испанската Sol Melia Hotel, прилагат сертификационни програми, основани на EN ISO 14001. Някои от големите глобални сертификационни програми, включително и европейски като Зелен флаг за Зелени хотели (LIFE Green Flag Project) са базирани или са въвели основните за EN ISO 14001 стандарти.

Друг стандарта за СУОС, базиран на процесния подход е Европейската схема за одит и управление по околната среда (EMAS). Тя е въведена в политиките по околна среда на страните членки на ЕС с регламент на Европейския Съвет No 1836/93. EMAS е средство за управление, предназначена за организации, които желаят да измерят, отчетат и подобрят своите дейности спрямо околната среда. От 2001 г. EMAS е пригодена за ползване от опериращи във всички сфери организации, включително и обществените и частни услуги.

Участието в тази схема е доброволно и отворено за всички организации от обществения и частен сектор, опериращи в Европейския съюз и Европейската икономическа зона. След изпълнението на стъпките за кандидатстване по EMAS те се преглеждат от акредитиран за схема за еко-управление и одит проверител, утвърденото становище се изпраща до компетентно лице по EMAS и публично се публикува преди организацията да ползва логото на EMAS.

EMAS е европейският стандарт за СУОС, който предоставя на организациите средства за постигане на признание за на техните СУОС (Наръчник по EMAS, 2005). Стандарта EMAS включва всички елементи и изисквания на стандарта ISO 14001 (и двата стандарта са за системи за управление по околно среда) и го надгражда с няколко допълнения (Фиг. 4).
Фиг.4 Изисквания на EMAS и ISO 14001 (Наръчник по EMAS, 2005)

Според M. Honey и A. Rome (2001) сертификационните програми базирани на постижения, въз основа на екологични критерии, стандарти или бенчмарк ползват набор от външни за компаниите екологични критерии или бенчмарк. Наема се независим одитор, който да провери дали продукта или услугата са в съответствие с изискуемите критерии. Когато отговаря на тези критерии, на бизнеса се присъжда лого. Логото може да е различно, според нивото на важност, за да се покаже настоящия статус и да се насърчава усъвършенстване в покриването на по-високи критерии.

Националната сертификационна система за устойчив туризъм на Коста Рика (Costa Rica's Certification for Sustainable Tourism (CST) program) например включва критерии в четири основни насоки: 1) Физическа и биологична околна среда; 2) Инфраструктура и обслужване; 3) Външни клиенти и 4) Социално – икономическа околна среда. Системата на оценка включва 153 въпроса от тези четири категории. Тази проглама е приложима и за хотелите.

Сертификационна програма ECOTEL. Тази програма е въведена през 1993 г. от HVS International Eco Services. Целта на тази международна сертификационна програма е да подпомогне хотелите при разработването и изпълнението на техните екологични програми (WTO Voluntary tourism incentives, 2001). Системата има екологични и социални критерии в 3 нива на важност - първите две са задължителни, а третото е допълващо. Управленските, измерващите и ограничителните критерии са в следните общи категории: 1) Екологична ангажираност; 2) Управление на твърдите отпадъци; 3) Енергийна ефективност; 4) Съхраняване на водата; 5) Обучение на персонала и включване на местните общности.

Тези критерии се подновяват на всеки 2 години (последно ревизиране на горепосочените е през 2001 г.). В документите за участие се описва подробно кои от задължителните критерии са постигнати и какви други екологични инициативи са в ход в хотела. Следва инспекция от международна HVS група. Сертификацията на обекта е за период от две години, през които той може да бъде посетен за ре инспекция, както - с уведомление, така и - без уведомление.

От съществуването на ECOTEL, 1 100 хотели от над 30 страни кандидатстват за сертификация. През 2001 г. само 36 хотела, приблизително 4 %, преминават през инспекцията. До средата на 2001 г. ECOTEL сертифицирани са 5 хотела в САЩ, 2 - в Мексико, 23 - в Латинска Америка, 5 - в Япония и един хотел в Индия. През 1997 г. хотел The Оrchid в Мумбай, Индия (www.orchidhotel.com), е първият хотел в Азия, спечелил сертификация от ECOTEL (Honey, M., Rome, A., 2001).

Европейска екомаркировка спомената в предишните точки е вторият инструмент на Европейската общност в областта на доброволните инициативи за опазване на околната среда. Тя е приложима в няколко продуктови групи сред които са услугата предоставяни в местата за настаняване. Европейската екомаркировка чийто символ е стилизилано цвете се присъжда на кандидатите, когато са изпълнени зададените две групи критерии. Първата група критерии са задължителни, т.е предполага се изпълнението на всеки един от тях. Те обхващат следните сфери: 1) Енергия; 2) Водоползване; 3) Детергенти и дезинфектанти; 4) Отпадъци; 5) Други услуги отнасящи се до тютюнопушенето; 6) Общо управление. Изискванията по избор са групирани в няколко сфери сходни с тези на задължителните критерии и на всеки един от тях съответства определен брой точки. Не е задължително да бъдат изпълнени по определен брой критерии от всяка сфера, нужно е събиране на точен брой точки.

Сертфикационните програми, базирани на постижения, насърчават бизнеса да инвестира в технологии, които опазват околната среда и дават икономически резултати както за предприятията така и за широката общественост, в която функционират.

Независимо от вида на сертификационните програми всички те имат общи елементи обобщени в Табл. 2.
Табл. 2 Общи елементи на сертификационните програми.

Сертификационна програма Елементи	1	2	3	4	5
Процесно ориентирани програми EMAS ISO	доброволно приемане	въвеждане на стандарти и критерии	провеждане на оценка и одит	признание	присъждане на лого
Базирани на постижения програми CST program ECOTEL	доброволно приемане	въвеждане на стандарти и критерии	провеждане на оценка и одит	признание	присъждане на лого

Според R. Kurt и H. Gleckman (1998),M. Honey и A. Rome (2001) повечето нови или преработени по-стари сертификационни програми съчетават процес (мениджмънт програми) и постижения (стандарти и бенчмарк). Програмите, основани на процеси според нас е удачно да се използват когато се търси нова потребителска ниша или признание в международен план. Програмите базирани на постижения спрямо околната среда, считаме за удачни за национални и под национални сертификационни програми, за преценка и сравнение на бизнеса по общи критерии.

По данни на WTO в структурата на доброволни инициативи за опазване на околната среда, преобладаваща част от сертификационните програми са предназначени за средствата за настаняване, но нараства броят на сертификационните програми и в други сектори на туризма (Фиг.5). В прегледа на източниците за стандарти за сертифициране по околна следа беше установено, че гамата от сертификационни програми се разнообразява. По настоящем съществуват сертификационни програми, които обхващат почти всички дейности в туризма. Сред тях са “Син флаг” – за плажови ивици, “Пан паркс” – за защитени територии, “Интелигентен пътник” – за плавателни съдове в района на островите Галапагос (Еквадор), Програма за екотуризъм - за туристически водачи (Nature and Ecotourism Accreditation Programme - NEAP) и други.
Фиг. 5 Разпределение на сертификационните програми по туристически дейности (по данни на WTO, Voluntary initiatives, 2002).

5. 
   
   Каталог: devedu -> resources
   resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
   resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
   resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
   resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
   resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
   resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
   resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
   resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II
   
   
   
   Изтегляне 299 Kb.
   
   Сподели с приятели: