Нормативна рамка в областта опазване на околната среда в туристическия отрасъл в България - минимални изисквания. Доброволни ангажименти

В контекста на опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения, съхраняването на биологичното богатство и защитата здравето на хората, Законът за опазване на околната среда в България се основава на няколко принципа сред които е устойчивото развитие.

Посочените в ЗООС инструменти за устойчиво развитие, чрез предпазване на околната среда от негативни влияния на различни дейности са екологична оценка (ЕО) и оценка въздействието върху околната среда (ОВОС). ЕО и ОВОС се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. ЕО и ОВОС са задължителни за планове и програми в няколко области на стопанството сред които и туризма. Сред плановете и програмите, за които извършването на ЕО е задължително са стратегии за развитие на туризма, в частност Национална стратегия за екотуризъм. За общински програми за развитие на туризъм и стратегии за развитие на културен туризъм, необходимостта от ЕО се преценява. Критерии за преценка на провеждане на ЕО и ОВОС за туристическия отрасъл са представени на Табл.5 и Табл.6.
Табл. 5 Инвестиционни предложения, за които е задължително провеждане на ЕО или ОВОС (по Приложение № 1, ЗООС, 2005)

Табл. 6 Инвестиционни предложения, за които провеждане на ЕО или ОВОС се преценява (по Приложение № 2 от ЗООС, 2005).

С провеждането на ЕО и ОВОС се цели интегриране на предвижданията, по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло, въвеждане на устойчиво развитие в съответствие с принципите, на които се основава ЗООС и внедряване на държавната политика по опазване на околната среда в секторните политики (ЗООС, 2005).

Освен задължителните законови норми, с които е нужно да се съобразява бизнесът, съществуват и доброволни инициативи, участие в които би подобрило екологичното представяне на българските предприятия и имиджа им на българския и международен туристически пазар. На туристическия бизнес у нас е предоставена възможност да поема доброволни ангажименти по отношение на опазване околната среда при осъществяване на туристическата дейност, разработването, производството, предлагането и ползването на туристически продукти и услуги. Възможности туристическите организации да поемат доброволни ангажименти по отношение на околната среда са схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране (СОУОСО-EMAS) наричан „Регламент ЕО №761/2001” и схемата на Общността за присъждане на екомаркировка съгласно Регламент 1980/2000 на Европейския парламент. От приемането на България за пълноправен член на Европейнският съюз, тези два добровони инструмента за опазване на околната среда са приложими и у нас. С тези две схеми се цели сертифициране по определени критерии на организациите и/ или на техните продукти и регистрирането или обозначаването им по подходящ начин.

Предшественици на СОУОСО и на схемата за екомаркировка бяха приетите в българското законодателство две национални схеми - за управление по околна среда и одитиране и за екомаркировка. По настояще националните схеми са заместени от тези на общността, като по същността си те са напълно идентични. Целта на СОУОСО - EMAS е да стимулира предприятията да преминат отвъд минималните законови изисквания, свързани с опазване на околната среда. Чрез EMAS да се прилагат мерки за превенция и намаляване на вредните влияния върху околната среда, а когато тези мерки са свързани в система, организациите да усъвършенстват непрекъснато системата си за управление по околната среда.

Предназначението на СОУОСО - EMAS е да се постига непрекъснато подобряване на резултатите на различни организации по отношение на опазването на околната среда и осигуряване информация за това на обществеността и на други заинтересувани страни. Непрекъснатото подобряване на резултатите на организациите по отношение опазването на околната среда се осъществява чрез следните четири стъпки:

• 
  изграждане и прилагане на системи за управлението на околна среда;
  
• 
  систематична, обективна и периодична оценка на ефективността на системите за управлението на околна среда;
  
• 
  обсъждане с обществеността на постигнатите резултати по отношение опазването на околната среда;
  
• 
  активно включване на персонала в системите за управление по околна среда.
  

Другият доброволен инструмент за практикуване на природноотговорна туристическа дейност е европейската екомаркировка – Регламент №1980/2000.

Критериите за присъждане на европейската екомаркировка са разделени в няколко големи групи, които се отнасят до управленчески подходи, използване на енергия, вода, отпадъци и химикали и още няколко показателя. Схемата има две категории изисквания – задължителни и пожелателни/ допълнителни. Задължителните се отнасят до изпълнение на критерии в областите енергийно ползване, вредни емисии, вода, отпадъци, информация относно екологичното управление и мониторинг и отчет на количествата ползвани ресурси. Избираемите показатели засягат инсталиране на съоръжения за енергия от възобновяеми източници, енергийно ефективни системи и оборудване, рециклиране на материалите, органично градинарство, ползване на препарати за почистване и други подобни с екоемарка. Допълнителни кредити се добавят, когато кандидатът или някой от неговите партньори притежава регистрация в EMAS или ISO 14 001.

За целите на Наредбата, терминът “продукт” включва всяка стока или услуга. Всеки продукт получил този екосертификат, се обозначава с определения знак (Фиг. 8).

От продуктовите групи на европейската екомаркировка в сферата на туризма съществуват специфични изисквания за получаване на екомаркировка за продуктова група “Услуга нощувка на туристи”. Европейската екомаркоровка е съвместима със СОУОСО - EMAS и БДС EN ISO 14001. На компетентния по оценка на съответствие с изискванията орган се препоръчва да отчита прилагането на тези схеми за управление като положително. Прилагането на тези схеми за управление не е задължително условие.

Правото на ползване на екомаркировката се предоставя за срок от 3 години. При всяко преразглеждане и обновяване на изискванията за получаване на екомаркировка правото за ползване са преразглежда.

Екомаркировката е знак за екологосъобразно поведение на организации предоставящи продукти и услуги според зададените от ЕС критерии. По своята същност еко марката е по-лека за изпълнение от система за управление по околна среда поради критериите заложени в нея.

За постигане на целите на законът са посочени редица ограничителни мерки на човешка дейност в защитените зони и територии по смисъла на същия закон. За управление на тези територии ЗБР предвижда развитие на планове за управление с мерки за предотвратяване влошаването на условията в типовете природните местообитания, застрашаване на видовете и опазване на защитените зони. Като превантивни мерки за опазването на защитените зони от планове и проекти, които могат да окажат отрицателно въздействие върху тези зони, се изготвят оценки за съвместимостта им с целите на опазване на съответната защитена зона. Съответно ЗБР отнася превативните дейности към мерките заложени в ЗООС, които се извършват по преценка на компетентния орган – ЕО и ОВОС. В Законът за биологично разнообразие не се споменава или препоръчва екологичната сертификация като мярка за предпазване от отрицателно въздействие върху околната среда.

Основният закон регламентиращ общите рамки за опериране на икономическите единици в сектора туризъм е Законът за туризма. В раздел IV, Категоризиране на туристическите обекти на Закона, за туристически обекти, подлежащи на категоризация са посочени две категории природни ресурси – плажови ивици и ски писти. В целия Закон за туризма единствено в Чл. 50 в, ал. 8 за категоризиране на туристически обект, предоставящ туристически услуги на територията на ски писта се изисква “...решение ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение или решение да не се извършва ОВОС, издадени в случаите и по реда на Закона за опазване на околната среда, или писмено съгласие по реда на Закона за защитените територии;”(Закон за туризма, изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г.). Това е единствената конкретна мярка свързана с превенция на потенциални заплахи за околната среда в Закона.

В настоящия Закон за местните данъци и такси, единственият параграф, отнасящ се до туризма и свързаните с него дейности, е този за определяне размера на туристическата такса при потребяване на туристическа услуга нощувка (Закон за местните данъци и такси, 2008 г.). За сега не са предвидени данъчни облекчения за туристически обекти, придобили екосертификат или за услуги, притежаващи екомаркировка. Този факт допълва картината с липса на финансови подходи стимулиращи природно съобразна дейност в туристическия и настанителния отрасъл и прилагане на доброволни инструменти за опазване на околната среда.

В НСОСПД няма анализ на въздействието върху околната среда от отрасъл туризъм за периода 2000-2006 г., но Стратегията посочва, че за пръв път в Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2002 г. се разглежда развитието на отрасъл туризъм въздействието и взаимовръзката му с околната среда. Въпреки липсата на конкретни данни за въздействие на отрасъла върху околната среда, в Стратегията тази стъпка е оценена като положителна и с препоръка да се развие, като се има предвид, че туризмът е приоритетен отрасъл на националната икономика и вече се наблюдава неговото бързо развитие. В плана за действие са предвидени няколко действия, които са насочени към развитие и прилагане на инструменти и механизми за интегриране на политиката по околна среда и в отрасъл туризъм, а именно:

• 
  разработване и прилагане на планове за управление на защитените територии,
  
• 
  създаване на Национална екологична мрежа - НАТУРА 2000 и
  
• 
  екомаркировка за туристически услуги.
  

Сред актуалните документи акцентиращи върху туризма като приоритетна насока за развитие е Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г., подкрепена от няколко Оперативни програми засягащи пряко поставени цели свързани с туризма в България. Обединяващото звено в тези документи са принципите на устойчивост, към които страната ни се ангажира да се стреми и да изпълнява като член на Европейския съюз.

В Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. са посочени конкретните “болни места” на съвременния туризъм в България, основните слабости и пречки пред устойчивото развитие на туризма са: едностранчиво развитие, несъответствие между разнообразните туристически възможности, териториална концентрация, сезонност, зависимост от няколко основни пазара. Важно е да се отбележи, че в следствие на натрупването и акумулативния ефект на посочените слабости, които в момента се наблюдават, вече са започнали да дават сериозно негативно отражение в икономически, екологичен и социален аспект. Положително, е че при оформянето на една от специфичните цели в Оперативната програма (за повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви туристически продукти и операциите за тяхното постигане) се засягат екологичната устойчивост и развиване и въвеждане на екологични стандарти за туристически услуги.

В Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. намират място екологично про активните мерки в контекста на успешно развитие на селската икономика (диверсифициране със селски туризъм, производство на екологично чисти храни), опазването на околната среда чрез въвеждането НАТУРА 2000, енергия от възобновяеми източници, устойчиво управление на горите и земите от горския фонд – все компоненти обвързани с общото влияние на туризма върху околната среда и частично отнасящи се до СУОС. Екологичния елемент е в основата на цели за осигуряване развитие на селските райони чрез създаване на нови възможности за развитие, заетост и по-добри условия на живот като трите оси предвиждат различни мерки за постигане на целите, които преплитат елементите околна среда, туризъм в селски райони, инфраструктура, земеделие. Например по Ос 1 мерки отнасящи се до постигане на цели по опазване на околната среда са предвидени инфраструктурни инвестиции, образователни мероприятия, инвестиции в земеделски стопанства – оборудване което да опазва околната среда, биологично производство, агроекология и др. При втората приоритетна ос Подобряване на околната среда и селската природа, мерките за постигане включват въвеждането на екологичната схема НАТУРА 2000. Конкретна мярка за постигане на екологичните цели по Ос 2 е Националната Агроекологичната Схема и по-конкретно Агроекологичните плащания целящи въвеждане и постоянно ползване на екологосъобразни методи за селскостопанска продукция, компенсаторни плащания на земеделци и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земята си по благоприятен за околната среда начин, за стимулиране на екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързани с него възстановителни дейности.

Анализа на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за целите на оперативна програма “Околна среда” 2007-2013 г. идентифицира прецизно основните слабости и заплахи за околната среда, чието преодоляване се цели. Посочени като основни слабости са продължителния икономически ръст на промишлените сектори със значително въздействие върху околната среда и ниското ниво на осъзнаване на екологичните въпроси от страна на местната администрация, производители и население, недостатъчно осъзнаване на въздействието от развитието на туризма върху екологичното равновесие на чувствителните туристически обекти ограниченото прилагане на мерки за енергийна ефективност, (плажни ивици, планини, ски курорти).

Поставените основна стратегическа цел и трите специфични цели на оперативната програма “Околна среда” 2007-2013 г. са в унисон с предназначението и целите на СУОС. Като основни мерки за преодоляване на посочените слабости и заплахи следващи от тях са оперативните оси насочени основно към:

• 
  развиване на екологична инфраструктура,
  
• 
  намаляване и справяне с отпадъци,
  
• 
  опазване на биологичното разнообразие и водни ресурси.