Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

20.СИЛНИЯТ ОГЪН

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

10-а глава от Послание към Римляном

“В начало бе Словото”

Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въп­росът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де се­ди погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегаш­ните хора казват: “Важна е прехраната.” И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. От­час­ти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.

Иде и другото противоречие. Някой казва: “С тия въпро­си няма да се занимаваме.” Но човек, макар и да не се зани­ма­ва, пак ще се намери в трудно положение. Лятно време, ко­гато времето е топло, казвате: “За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради* нея.” И нищо не приготовляват за зимата. Като дойде зимата, стег­не го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца. Лятно време казва: “Не ме интересува, зи­ма­та, тя ще мине и ще замине.” Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.

Има в природата един начин на разбиране, аз го нари­чам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полиру­ва­ше този стълп тук, че го питам: “Как знаеш, че стълпът е завър­шен и не трябва повече да се полирува?” Казва: “Като го попипна с ръката, аз познавам.” Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: “Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?” Питам го кои места са завършени. Той ми казва: “Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.” Отивам, пипам горна­та половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.

Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вя­ра, която има грапавини ­ малки, микроскопически рабо­ти, като пипнеш, има грапавини, ­ с такава вяра, на грапави­ни, ра­бо­тата не върви. Една малка грапавина може да ви спъ­не. Една малка грапавина винаги ще произведе едно мал­ко съм­нение. А едно малко съмнение често причинява голе­ми вре­ди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се раз­­ко­­лебаеш, вярата ти е слаба.

Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте ре­шили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: “Ще идем на Витоша”, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрач­но и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разко­лебават и казват: “Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хай­де, ще отложим за друг път.” Значи, малко външното вре­ме разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва.

* заради ­ диал. за.

Мо­же, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хуба­во. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: “Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.”

Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вина­та? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апос­тол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже ис­кали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили сво­ята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Бо­жията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много ев­реи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Каз­вате: “Туй нещо защо стана? То не е право.” Понеже ва­ши­те работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: “Той, светът, не е оправен, Той, Господ...” и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: “Аз вече имам друго верую.” Е, какво е вашето верую? Едно­то верую ­ в Бога, а другото верую ­ в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл ­ искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на ни­кой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божи­ето право.

Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще тър­сите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в на­рода, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-го­лемите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.

Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую. Щом до­пуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвър­шен­ството на Съвършения.

Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Въз­можно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дърво­то? Пло­дът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, ко­ето храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото кре­пи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на ця­лото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е пра­во. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш сво­ята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спъ­неш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равно­ве­сието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мис­лиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо по­вече.

И тогава, откъде се ражда противоречието? Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е. Бог винаги е прав, Бог винаги пра­ви това, което е. А ние, като искаме да станем като Гос­пода, ставаме туй, което не е.

Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа. Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Гос­под всичко направил, а той най-после измислил и напра­вил лъжата.

Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих срав­нил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гай­да. И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш то­зи чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за хра­на, какво ще придобиеш от него?

Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му тряб­ва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Гос­под създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го на­пуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва ­ според една богомилска легенда, ­ че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът на­пра­вил друг човек. И два вида хора има в света, според ле­гендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той на­правил един човек, като Господа, и той се движил както Бо­жите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та оти­шъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там ня­ма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Гос­пода и наполовина от дявола.

Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дя­вол­ския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е из­тек­ло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца ­ и дя­волът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: “Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.” И Господ я послуша, даде є дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. “Посветих го ­ каз­ва ­ на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.” Казва: “Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще на­правя един курбан.” И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.

Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бо­га ­ то е майка ви, вече е направила този договор с Гос­пода. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дой­де дяволът и ви каже така: “Слушай, ти можещ да се отку­пиш от Господа.” Да обясня мисълта си. Един амери­канец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да про­повядва християнството. Той като израснал, тя казала: “То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бед­ните, ще правиш църкви” и т.н. И той послушва. Отива в Ав­стра­лия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и за­влича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.

Българите са много умни, казват така: “На млади години слу­жи на дявола, а на стари години ­ на Господа.” То е пак съ­щото. Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи мал­ко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60­70 години и няма какво да прави, тогава ще се мо­ли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.

Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да пропо­вядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чеш­ма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин ­ иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хва­неш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя пропо­вядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще пропо­вядваш като една чешма, която непрестанно, непрерив­но върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповяд­ваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А дру­гият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умо­риш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: “Не свиря вече.” Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви го­во­ря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: “Сти­га на тях.” Това не е проповед. Ако ме разбирате и приложите оно­ва, което сте разбрали, то трябва да бъде много малко. Не се изисква много време проповед.

Сега аз ви проповядвам, защо ви проповядвам много? За­що­то вярата ви е слаба. Защото, ако бяхте от учените, ако имахте силна вяра, 5 минути щеше да бъде достатъчна тази про­повед. А другото време какво щяхме да го направим? Вя­рата е за вас. Тя не е за другите. Имайте пред вид, че кога­то се говори за вярата, то е нещо изключително само заради вас. Когато говорим за любовта, тя е изключително само за вас. Когато говорим за истината, тя е нещо из­клю­чи­телно са­мо за вас. Така трябва да разбирате. Щом ти мис­лиш за лю­бовта ­ как да обичаш другите хора, ти ще се раз­двоиш. Ти не си опитал любовта, а искаш да знаеш как тряб­ва да обичаш другите хора. Ако искаш да знаеш как тряб­ва да обичаш другите хора, ще отидеш при Бога, ще ви­диш Той как ги обича, да се научиш. Нищо повече! Никой в света не може да ви научи. В света не зная дали има друг, кой­то може да ви покаже как трябва да се обичате. Ако искате вие да се научите как да обичате, ще идете при Бога, от Него ще видите. Той е Изворът, оттам ще научите. Може да идете и при хората, но то ще бъде една щерна*. Може да видите някой колар как кара воловете си, но те са временни ра­боти. Онази истина, която трябва да научите, при Бога ще идете.

Сега, другото положение. Хора, които нямат тази вяра, каз­ват: “Къде ще намерим Господа?” Господ не се намира. И Писанието казва: “Намериха Ме тези, които не Ме тър­сеха.” (10 гл. Посл. к Римляном, 20 ст.) Противоречие има в Писанието ­ намерили Господа тези, които не Го търсели, а пък тези, които Господ търсел, те не Го намерили. Тъй е, Писа­нието говори: тези, които Господ не търсел и които не Го търсели, те Го намерили; а онези, които търсели Господа и Господ които търсел, не Го намерили. Е, как ще си го пред­ставите? Аз го обяснявам по следующия начин. Ти хо­диш на училището, а не учиш. Идеш на училище, когато учи­те­лят разправя, ти си мислиш за съвсем други работи и каз­ваш: “Аз ходих на училище ден след ден.” А не слушаш. И излезнеш без познания. А някой не ходи на училище, но чете, учи. Той вземе една книга и бий си главата, няма учител, но работи. И този човек, който не е ходил на училище, но има знание повече от онзи, който ходи и слуша, а нищо не е учил.

Сега, аз не искам да изпаднете... Като ви приведох тази ле­­генда, ще кажете: “Ние от кои сме? Дали от тези, които

* щерна (от лат.-гр.) ­ остар. съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода.

Гос­­под е създал, или от онези, които дяволът създаде, че ортак­­лък има?” Писанието казва: “Роденият от Бога грях не прави.” Значи трябва да дойдем до едно положение да се ро­дим отново от Бога, да нямаме ортаклък от дявола. Да се ро­ди човек. Тогава неговата вяра ще бъде съвършена. Дото­гава, докато не си се родил от Бога, все имаш ортаклък с дявола; ще има ставане, падане. Туй ставане и падане, зависи. Сега имате една ясна представа, че туй е един договор, ортак­лък е с дявола. И той си има право. Той ще дойде, и той си ис­ка онова, което му се пада. Трябва да му го дадете. Вие ще ка­жете: това са работи на дявола. И сега всичките тия работи на кого са ­ на Бога ли са или на дявола?

Представете си един адвокат, който е дошъл и гледа едно дело, но на един свой повереник, дело, което струва няколко милиона лева. Най-първо той защищава своя повереник, но иде другата стра­на и казва: “Колко Ви плаща той за делото?” ­ “Е, тол­кова.” ­ “Ние ще Ви дадем двойно.” И погледнеш, този адвокат тъй направи, че първият изгуби делото. Но там за изгубване на делото му плащат. Е, кому услужва адвока­тът? Адвокатът казва на първия: “Ние употребихме всичкото из­куст­во, но Вие нямате правото; тази работа е малко оплете­на.” И после, всеки един човешки закон, всякога, когато се пра­вят законите на Земята, така са направени, че всеки може да заобиколи закона. Той е направен с оглед за нещо. Аз ка­то разглеждам съвременното право, го намирам наполо­вина криво. Много закони са направени да защищават инте­ре­са само на някои, а не на всички. Интересите са само на ня­кои интереси. За пример вземете закона [за] военната по­вин­ност, държавата. Трябва да имаш убеждението, казва: “Не убий!” Но законът, държавата, казва: “Ти ще идеш да се биеш.” Е, питам сега: кой закон е прав? Държавата казва да се биеш. Ти искаш да минеш, че нямаш убеждение. Адво­кати са те. Тия са тънки въпроси. Те не могат да се разрешат. Не можеш да кажеш кой човек е прав и кой ­ крив.

Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не мо­жеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Проце­сът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.

Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Ня­кой път ние преувеличаваме престъплението. Да допус­нем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никак­во престъпление, относително престъпление има. Има пре­стъп­ле­ние, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.

И първите хора направиха едно много малко престъпле­ние и понеже по законите, които съществуват на Земята, чове­чеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската гра­дина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оста­виха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата по­грешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не из­пъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво ­ то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се нау­чиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава два­мата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: “Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?” ­ “Чухме, Господи, но го­ли сме и двама.” ­ “Кой ви обади, че сте голи?” ­ “Тази из­браница, която ми даде, ми наведе беля на главата.” За­щищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: “Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.”

Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съ­знае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо по­ве­че! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райс­ката градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиля­ди години минаха ­ 8000 години минаха, и хората не ис­кат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: “За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще ра­ботите, ще орете земята, ще сеете.” И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание ­ че “много ще ореш и малко ще дава плод земята.” А на жената казва: “На­казанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.” И на змията казва: “Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всич­ки!” И змията. Туй е старото положение. Онзи ликви­дира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпра­ти. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там каз­ва, че след време казва Господ: “Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.” Понеже нали от православното положение пър­вите хора послушаха змията, вследствие на това дойде стра­данието. Сега Бог им казва: “Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повър­нете)*.” Змията каза на човека: “Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.” А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: “Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!”

Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни** заблуж­дения на света, ти не може да се спа­сиш. Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблужда­ваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заб­луждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован. Ако мис­лиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър ­ всичко туй е заблуж­дение от единия край до другия.

И Христос казва: “Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.” И Негови думи са това. “Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не

* В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга.

** посторонен ­ книж. остар. страничен.

пре­­зре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.” Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: “Е, теж­ка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви?” Може да ви обясня: един кон е натоварен с богат­ство, нали? Носи богатство той. Но той от това богат­ство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплак­ва ми се конят. Казва: “Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя?” Казвам: Не го носи. ­ “Че как да не го нося? Какво да правя?” ­ Излез.

Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богат­ство и пита: “Какво да правя?” Напусни машината, слез от ма­ши­ната и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам ма­шината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи то­вара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Ка­жи: “Престъпление е товарът.” Доброто не е товар на чо­века. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти ­ то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следо­вателно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те огра­ничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всич­ко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се осво­боди. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. “Иде ­ казва ­ царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.”

И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се мо­ли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кър­вав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: “Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освобо­дят.” Те му казаха: “Големи страдания има.” Казва: “Ако е въз­­можно, тия страдания да минат.” Казва: “Не може да ми­­нат.” ­ “Е ­ казва Христос, ­ да бъде Твоята Воля!” И като се върна при учениците Си, казва: “Моята работа е свър­ше­на. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.” А уче­­ни­ците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха за­спали. А Той винаги се молеше.

Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Зе­мята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: “Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не пад­нете в изкушение.” То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.

Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви сму­щават. Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: “Господи, ако туй стра­да­ние може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Тво­ята Воля!” И като се минат тия страдания, вие ще се освобо­дите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взе­ли незаконно. Вашите родители преди векове са взели не­що незаконно ­ всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава ­ другото противоречие. Ще кажете: “Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?” Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъж­ливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, как­во си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един при­ятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Оно­ва, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство раз­би­рам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз то­ва богатство искам.

Що е богатство? Истината за мен е бо­гатство; Божието Знание е богатство за мен. Божията Лю­бов за мен е богатство ­ Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.

Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Да­мата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, чер­­ните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи ­ тър­­си друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с чер­­ни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, же­ната плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Ис­­тин­­ската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: “Аз подир тебе идвам, подир една година.” Неговата другар­ка, която го обича, тя казва: “Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.” Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.

Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и же­ната замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом еди­ният остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: “Заради него и аз да умра?” Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам прин­ци­па. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: “И то не е.” Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: “Мно­го страда Христос, горкият!” И всичко туй, и след една годи­на това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: “Било що било”, след 2000 години пак ще забравиш.

Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а ня­кои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, оне­зи от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: “Тук съм слаб, тук сме грешни, та май­ка ми такава, така ме е родила.” Тогава, щом това е праз­на работа, така може да се говори на деца. Но за вас ­ на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.

Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въп­рос. Един въпрос разисквал, но мистически въпрос. Аз ви го представям в ясна форма. Някои от вас питате, ще дой­де време, когато не трябва да се разколебавате. Вие ще ка­жете: Кой е, който говори истината?

Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: “Кой ме обича?” Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, ко­ето разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, по­неже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я раз­брали. Божието Знание е вътре във вас. И него може да раз­берете.

Сега, онази Вяра, която ни спомага, за да разберем Исти­ната, онази Вяра, която ни спомага да възприемем Любовта, онази Вяра, която ни спомага да възприемем и Знанието, тя е Вярата, непоколебимата Вяра в света.

Аз не съм против съвременния порядък, но казвам: той е привременен порядък. Е, защо така трябва да се говори? Ти си кираджия* в една къща. Казвам: След една година то­зи човек мисли да събори къщата. Казвам: Той ще те из­пъди, ти не разчитай на тази къща. Тебе ти остава една годи­на да живееш. “Е, какво трябва да направя?” Направи си къща, твоя собствена къща, от която да не те изпъждат. Туй, ко­ето може да ти вземат, не уповавай на него. Туй, което не мо­гат да ти вземат, то е реалното в света. Туй, което ще ос­­тане вътре в тебе и никой не може да ти го вземе, то е ре­ал­­ното. И тогава онова, което в света остане с нас, то е Бо­жественото! То е реалното. И ще дойдете до него всички. А онова, което идва и си заминава, то е временно и с него мо­же да разполагате отчасти. Не ви казвам да бягате от не­го. Не ви казвам да бягате от сенките. Сенките могат някой

път да ви причинят едно малко благо. Но на една сянка ти не можеш да разчиташ; на плодовете на сянката, и на тях не раз­читайте. Онова, на което ние разчитаме, то е самата реал­ност. То е само Божественото. Любов, която носи живот, тя е любовта; знание, което носи светлина, то е знание; истина,

* кираджия (от ар.-тур.) ­ остар. наемател, квартирант.

ко­ято носи свобода, постоянна свобода, тя е истина! Те са мак­сими, които трябва да имате, да ги носите; за вас само тряб­ва да ги употребите. С тях трябва да разрешавате всич­ките мъчнотии в света. И то е едно оръжие. Истината е едно оръ­жие, с което може да воювате. Знанието е едно оръжие, с което може да воювате. И любовта е силно оръжие, с което може да воювате. Любов, с която не да воюваш, но любовта, която може да воюва, тя е любов!

Сега, как воюва Любовта? Тя не си носи артилерия, но тя си има само един начин. Като дойде Любовта, тя носи всич­кия огън. Тя като дойде да воюва с тебе, всичко извед­нъж разтопи, всичкото оръжие, противника, и колата му, и труповете му, и машините му, и всичко, каквото има, всичко го разтопи. Нищо не остава. Всичките тия фортифи­кации, всичко разтопи, та нищо не остави. Не само Любовта воюва с хората по този начин, но като дойдат тия, мощните духове от Небето, които могат да се борят с нея, тя като слезне при тях, и те капитулират всичките там. Всички капитулират. Ня­ма някой, като дойде Любовта, да не капитулира. Всички бягат; или те бягат, или те капитулират. Нищо повече. Те из­бя­гаха горе и не можаха, и пак ги намери тя. И адът не е ни­що друго освен Любовта воюва с духовете. Но всички се сто­пили там. Пари ги там, огън има. Те църкат, всичкото оръжие, каша е от тях всички.

Казва: “Как ще се оправи светът?” Щом огънят на Лю­бов­та дойде, огънят, който Любовта създава в света. И по ня­кой път и вие църкате. Щом Любовта дойде, всички вие зацъцрите. И всичките ви страдания, които имате на Земята, не са нищо друго освен: вие искате да воювате с Любовта. И тя като дойде, тя претопи всичко. И вие казвате: “Изгоряхме! Оти­дохме, всичко отиде!” И всичко ще се стопи.

Писанието казва: цялата Земя ще изгори в Любовта. Един ден ще дойде Любовта, ще запали лицето на света и вие ще се стопите. Ще минете през огъня на Любовта! Няма да остане нищо от вас, т.е. от сегашното ваше, и като излез­нете от този огън на Любовта, ще бъдете както как се чисти рудата, която се топи, и ще остане само чистото злато. Как се казва туй, от което излиза златото? Сгурията ще се стопи и ще остане само чистото злато. И след като минете през огъ­ня на Любовта, ще излезне вашата душа чиста и светла, обле­чена със своето ново тяло. Тогава, освободена от всич­ките дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новоро­дени деца. И тогава ще почувствувате както апостол Павел, който казва за онова състояние: “нито око е видяло, нито ухо е чуло онова, което Господ е приготвил чрез закона на Лю­бов­та за онези, които Го любят.” И ще се усетите съвър­шено свободни. Ще почувствувате вашите връзки, които имате с Бога; ще почувствувате, че Господ е вашият Баща. И тогава цялата вселена ще бъде едно жилище отворено, всич­ките врати ще бъдат отворени заради вас. И може да ходите където искате. Свободни ще бъдете.

И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се пригот­вите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: “Огън дой­дох да туря на света.” Той подразбира този огън. И когато каз­ват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това ­ те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който тряб­ва да дойде и да освободи хората от всичкото онова роб­ство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще осво­боди хората от робство. И всичките връзки, с които хо­рата са свързани, няма да остане връзка, която да не се раз­вър­же. И всички ще бъдат свободни.

И тъй, тогава стихът ще бъде тъй, тогава стихът ще стане: “Потърсиха Ме тези, които Аз потърсих; и намериха Ме тези, които Аз намерих.”

(Учителят стана.)

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6.20 ч

(На поляната ­ упражненията.)

20-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 16.II.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев*

• 
  На 2 и 9 февруари 1936 г. в каталога на Еле­­­на Андреева ­ стено­графката на Учителя, няма отбелязани държа­ни беседи. (Бел. на коор­ди­натора Вергилий Кръстев.)