Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ)

ВТОРА ЧАСТ

II.
Младата жена седи притеснена и тъжна в стаята си. Младия мъж е приседнал до нея, замислен дълбоко, като че ли търси решение. Старицата е на мястото си, вторачена във вратата. Мъжа отвреме-навреме поглежда през прозореца и се разхожда в стаята. Стареца спи. Външната врата се отваря и влиза Жената.

ЖЕНАТА. Казах й.

МЪЖА. А тя?

ЖЕНАТА. Ще дойде сега.

МЪЖА. А защо не дойде с тебе?

ЖЕНАТА. Трябвало да каже и на стражата...

ЖЕНАТА. Ще дойде. Случи ли се нещо, докато ме нямаше?

МЛАДАТА ЖЕНА. Не!

ЖЕНАТА. Дано не излезе това, от което се страхуваме.

МЛАДАТА ЖЕНА. Дано!

ЖЕНАТА. Може и да не са родилни болки.

МЛАДАТА ЖЕНА. Дано не са...

ЖЕНАТА. Нали не ми се разсърди?

МЛАДАТА ЖЕНА. Имам ли право на това?

ЖЕНАТА. Какво да правим? Трябваше колкото се може по-скоро да им съобщим. Аз или някой друг – няма значение. Все някой трябваше да го направи.

МЛАДАТА ЖЕНА. Зная.
Мълчание.
МЛАДАТА ЖЕНА. Страх ме е.

ЖЕНАТА. Какво можем да направим?

МЛАДАТА ЖЕНА. Много ме е страх!
Мъжа е видял през прозореца Бабата и развълнувано се втурва към жена си.
МЪЖА. Идат!
Жената и Мъжа отварят вратата.
ЖЕНАТА. Добре дошли!

МЪЖА. Заповядайте!

ПЪРВИ СТРАЖ. Добър ви ден!

МЪЖА. Добро утро!

МЛАДИЯ МЪЖ. И на вас!

ЖЕНАТА. Добро да е и за теб.

СТАРИЦАТА. Добре си дошъл, синко!

МЛАДИЯ МЪЖ. Не са родилни болки.

БАБАТА. Дано да е тъй.

ЖЕНАТА. Ще пиете ли нещо?

БАБАТА. В такива случаи времетото ни гони. Да не закъснеем. Ако не е това, от което се страхуваме, не бих ви отказала едно кафе.

ЖЕНАТА. Дай Боже!

БАБАТА. Дай Бог да е така. Къде е снахата?
Жената върви отпред, а Бабата я следва.
МЪЖА (На Първи страж). Защо стоиш прав?
Първи страж присяда. Бабата идва при Младата жена. Погалва я по косата.
БАБАТА (На Жената). Ти излез!
Жената отива при другите.
БАБАТА. Да ти е минало, дъще!

МЛАДАТА ЖЕНА (С разтреперан глас). Да си жива, лелко!

БАБАТА. Първо да си поговорим.

МЛАДАТА ЖЕНА. Бива...

БАБАТА. Но ще ми отговаряш точно. Разбрахме ли се?

МЛАДАТА ЖЕНА. Да.

БАБАТА. Кога беше първата брачна нощ?

МЛАДАТА ЖЕНА. В средата на декември.

БАБАТА. А преди това да се е случило нещо? Някакви целувки, милувки... Ако сте направили нещо неразумно, не бива да криеш от мен!

МЛАДАТА ЖЕНА. Не крия нищо.

БАБАТА. Питам за твое добро.

МЛАДАТА ЖЕНА. Заклевам се, не крия.

БАБАТА. Няма от какво, рожбо. Няма грешка в срока. По тази сметка има най-малко един месец.

МЛАДАТА ЖЕНА. Дано да е тъй...

БАБАТА. За да родиш сега, първата ви близост е трябвало да стане преди средата на декември. (Отново пресмята.) Да, така е! Само че нали знаеш, истината рано или късно излиза наяве. Грешната сметка може да ти обърка живота. Ако действително не криеш нещо от мен, това не са родилни болки. (Поглежда я със съмнение.)

МЛАДАТА ЖЕНА (Разбира, че се е усъмнила). Не крия. Заклевам се, че говоря самата истина. Kога ли можехме да бъдем заедно? Родителите не ни даваха и от разстояние да се погледнем, камо ли да останем насаме.

БАБАТА. Мъжът и жената са като огъня и барута, дъще. Въпреки оня горчив случай...

МЛАДАТА ЖЕНА. Ти беше ли тогава, когато е станало?

БАБАТА. Не, не... Толкова дърта ли ти изглеждам? Много отдавна е било това. Когато баба ми е била млада. Но оттогава такъв случай не се е повторил. Дано не се повтори никога.

МЛАДАТА ЖЕНА. Дай Боже!

БАБАТА. Поуспокои ли се малко?

МЛАДАТА ЖЕНА (Макар да продължава да се страхува). Като че да.

БАБАТА. Така и трябва. Без друго знаеш, че страхът не гони смъртта. Сега вече можем да те прегледаме, за да сме съвсем сигурни. Полегни! Тук, тук...

БАБАТА. Да! Свий си краката. И двата. Издърпай ризата си. Много добре.

МЛАДАТА ЖЕНА (Вижда се, че лъже). Точно преди да ви съобщим.

БАБАТА (Ядосва се). Само не лъжи! Кога се появиха? Трябва да зная. Аз трябва да зная. Другите може и да не знаят, но аз трябва! Дано не си ме излъгала и преди малко!

МЛАДАТА ЖЕНА. Не съм.

БАБАТА. Питам за първите болки?

МЛАДАТА ЖЕНА (Колебливо). Преди изгрев слънце.

БАБАТА. А после какво стана?

МЛАДАТА ЖЕНА. Мина ми и пак започна.

БАБАТА. След туй?

МЛАДАТА ЖЕНА. След туй пак, още веднъж...

БАБАТА. А после?

МЛАДАТА ЖЕНА. Престанаха...

БАБАТА (Помълчава). Знаеш, дъще, че сме близки с майка ти. Години наред сме били съседки. Много съжалявам, но съм длъжна да съобщя на старейшините за случая. Това го изискват правилата, а и интересите на обществото. (Съвсем тихичко.) Говори им само за последната болка. Разбра ли?

МЛАДАТА ЖЕНА. Разбрах.

БАБАТА. Иначе ще вкараш в беля и домашните си. И не забравяй – никога не губи упование в Бога! Може и да не са родилни болките.

МЛАДАТА ЖЕНА (Безпомощно). Дано! Ще дойдат ли мама и татко?

БАБАТА. Не! Противоречи на правилата.

МЛАДАТА ЖЕНА. Поне майка...

БАБАТА. Не. Решението се приема в дома, в който се намираме. Tази работа не търпи сантименталности.
Бабата безмълвно отива при другите.
МЪЖА. Какво стана?

БАБАТА (Към Жената). Да си измия ръцете.

БАБАТА (Подсушавайки ръцете си). Много исках, но не било писано. Няма да мога да изпия кафето ви. Не ми се сърдете. Такова е правилото, трябва да им съобщя. Какво да ви кажа... Вие да сте живи и здрави! (Обръща се към Първи страж.) Ти остани тук!

ЖЕНАТА (На Старицата). Нали все пак можеш да вървиш. Стани и ти, да им окажем уважение.

МЪЖА. Остави я на мира!

СТАРЕЦА. Удушиха го! Убийци! Престъпници са тези стражи!

СТАРИЦАТА. Това не са ония стражи. Бъркаш всичко и всички.

СТАРЕЦА. Не ги бъркам. Тоя беше единият! Знам, че ти беше, ти, предателю! Престъпнико!

МЪЖА (Тихо на Първия страж). Много остаря вече и не знае какво приказва. Мисли си, че нещо, дето е станало преди години, се случва сега. Не му обръщай внимание!

СТАРЕЦА (Все по-разпалено). Престъпник! Убиец! Не си стража, престъпник си ти!

ПЪРВИ СТРАЖ. Загазихме яко!

СТАРЕЦА. Престъпник! Убиец!

ПЪРВИ СТРАЖ. Но не може така...

МЪЖА (Поглежда към Първи страж, сякаш иска да му каже, че той ще се оправи сам. Към баща си.) Престани вече, татко! Млъкни! (На другите.) Дойдоха!
Стареца замлъква като попарен. Всички, дори Старицата, тръгват към вратата. Мъжа я отваря.
МЪЖА. Заповядайте!

ЖЕНАТА. Добре дошли!

СТАРИЦАТА. Добре дошли!
Влизат членовете на Съвета на старейшините – Старейшината, Жената старейшина, Мъжа Старейшина, Бабата, а след тях и Втори страж.
СТАРЕЙШИНАТА. Здравейте!

ОСТАНАЛИТЕ (Крайно почтително). Здравейте! Заповядайте! Добре дошли!

СТАРЕЦА (Сочи Втори страж и тихо, без останалите да го чуят). Ето го и другия!
Старицата му прави знаци, че синът им ще се ядоса.
ЖЕНАТА. Къде ще заповядате?

СТАРЕЙШИНАТА (Оглежда цялата стая). Някъде на по-височко, както си му е ред.

МЪЖА (Сочейки с ръка). Тук удобно ли е?
Старейшината поглежда останалите членове, които одобрително кимат глави.
СТАРЕЙШИНАТА. Удобно е...
Старейшината и членовете сядат. Първи и Втори страж стоят прави до вратата. Стареца следи внимателно членовете на Съвета на старейшините и стражите.
СТАРЕЙШИНАТА. Донесете подставката!
Мъжа и Жената слагат подставката пред Старейшината.
МЪЖА. Желаете ли още нещо?

СТАРЕЙШИНАТА. Докато говорим, може да ни пресъхне устата. Донесете ни малко вода и чаши!

ЖЕНАТА. Да дойде ли?

СТАРЕЙШИНАТА. Веднага! Да не губим време!

ЖЕНАТА (Към сина си). Аз ще я повикам.

СТАРИЦАТА. Така е!

СТАРЕЙШИНАТА. Всички могат да седнат. Тези, които разпитваме, нека дойдат тук и да отговарят прави. Ясно ли е?

ОСТАНАЛИТЕ. Ясно. Да си жив и здрав!

СТАРЕЙШИНАТА (Към другите членове). Да започнем ли?
Те одобрително кимат глави.
СТАРЕЦА (Тихо на жена си). Най-сетне ще осъдят стражите!
Старицата със знаци се опитва да го накара да пази тишина. Като опитен мим обяснява беззвучно на мъжа си, че ще съдят снахата заради преждевременното й раждане.
СТАРЕЦА. Сега и бременната жена... Убийци!

СТАРИЦАТА. Млъкни!

СТАРЕЙШИНАТА. Преди да дойдем тук се отбихме на коритото. Знаете, че като се напълни догоре от топящия се сняг, опасността от лавина е преминала. Но за съжаление видяхме, че има още два пръста, докато се напълни. (Показва с ръка.) Това означава, че днес или най-късно утре, коритото ще е пълно и опасността – отминала. Тогава ще се върнат и онези, които заминаха в началото на зимата. С жените и децата си, ще донесат брашно, захар и сол, зеленчуци, месо и всякакви други хранителни запаси и ще живеят с нас близо три месеца, до първия сняг. Тогава ще вдигаме сватби, ще раждаме, ще се веселим, ще празнуваме. А като завали първият сняг, ще заминат заедно с жените, които са родили. И ще работят чак до следващата пролет, за да натрупат толкова, колкото е нужно за оставащите тук да изкарат зимата. После пак ще се върнат. И пак ще заминат. И както си поминувахме в този кръговрат, преди малко Бабата дойде у нас и ни разказа за този непредвиден случай.
Мъжа старейшина изглежда, че ще се разкашля. Всички се изнервят. По навик Жената старейшина му подава възглавница, с която запушва устата си и тихичко се изкашля. След като прочиства гърлото си от дразнещото гъделичкане, връща възглавницата на Жената старейшина.
СТАРЕЙШИНАТА. За голямо съжаление, изправени сме пред нещо, което не ни се случваше от 50 години – преждевременно раждане. И аз като останалите членове на Съвета съм много натъжен, но нямаме друг изход, освен да приложим правилата. Защото това е нещо, което засяга сигурността на останалите хора.
Мъжа старейшина отново показва признаци на кашлица. Една възглавница не върши работа и изведнъж затискат лицето му с множество възглавници. Мъжа Старейшина остава неподвижен. Умрял е. Слагат го на високо и всеки минава с почит покрай него.
СТАРЕЙШИНАТА. А сега, без да губим повече време, да преминем към действие. Да се върнем към задачата си. (Към Бабата.) Кога си известена за случая?

БАБАТА (Като се изправя). Преди малко.

СТАРЕЙШИНАТА. Заключението ти?

БАБАТА. Веднага дойдох да прегледам булката и след това ви съобщих. Съжалявам, но снахата е пред раждане.

СТАРЕЙШИНАТА. Сигурна ли си в това?

БАБАТА. Твърдо съм убедена!

СТАРЕЙШИНАТА. Можеш още веднъж да я прегледаш!

БАБАТА. Няма нужда. Всички признаци потвърждават състоянието й.

СТАРЕЙШИНАТА. Можеш да седнеш! Вие! (Младия мъж и Младата жена стават на крака.) Пресметнахме, че при нормални условия до раждането има повече от месец. Но родилните й болки са започнали преди да отмине опасността от лавина. Нали знаете, че това е най-голямото престъпление – да застрашиш живота на всички останали?

МЛАДИЯ МЪЖ. Знаем.

МЛАДАТА ЖЕНА. Знаем.

МЛАДИЯ МЪЖ. Но това не е по наша вина...

СТАРЕЙШИНАТА. Това пък какво ще рече?

МЛАДИЯ МЪЖ. Нашите възрастни бяха го пресметнали. На този ден ще стане, казаха ни те. И точно тогава се състоя първата ни брачна нощ. Дотогава само от разстояние ми я показаха. Никога не сме били дори един до друг преди това.

МЪЖА. Господин старейшина, ако ми разрешите, бих искал да взема думата.

СТАРЕЙШИНАТА. Съвсем накратко!

МЪЖА. Синът ми казва истината. Ние непрекъснато им пречихме да се сближат преди уреченото време.

ЖЕНАТА. Дори не им разрешихме да се хванат за ръце.

СТАРЕЙШИНАТА. Няма да говорите без разрешение! Ясно ли е?

ЖЕНАТА. Ясно е, старейшино!

СТАРЕЙШИНАТА. Да предположим, че всичко е станало навреме. Не разбирам обаче какво искате да кажете?

МЛАДИЯ МЪЖ. Това е едно преждевременно раждане.

БАБАТА (Изправя се). Да, старейшино. Това е едно преждевременно раждане.

МЛАДИЯ МЪЖ. Значи, ние не сме виновни...

МЛАДИЯ МЪЖ. Старейшино...

СТАРЕЙШИНАТА. Няма какво повече да се говори. Тази млада жена всеки момент може да роди. И не зная дали има нужда да ви напомня какви последствия може да има това за нас. Но вижте, ако Бабата има някакви възражения, свързани с раждането, изпълнението на присъдата може да се отложи и случаят да се обсъди. (Към Бабата.) В тази ситуация само вие имате правото на възражение. Имате ли някакво друго мнение?

БАБАТА. Нямам, старейшино.

СТАРЕЙШИНАТА. Присъдата незабавно да се приведе в изпълнение.

СТАРЕЦА. Те не съдят стражите!

МЛАДИЯ МЪЖ. Жена ми е наказана без да има вина. Правилата били такива!? Та ние не сме вършили нищо извън правилата?! И сватбата ни, и първата ни брачна нощ, всичко си беше навреме.

СТАРЕЙШИНАТА (Ядосано). Това вече сме го говорили, млади момко! За пръв път срещам такъв отпор. Трябва ли да припомням защо нашите хора веднага намират работа по новите места? Защото не се противят на нищо. Както са възпитавани тук, такива си остават и таm, където пребивават временно. Ако думата «неподчинение» е изхвърлена от речника ни, то е заради безпрекословното прилагане на правилата. (Вбесено.) Ти какво искаш? Да оспорваме правилата и толкова хора да загинат ли?

МЛАДИЯ МЪЖ (Много развълнуван). Не, не искам да загинат хората! Но не искам и жена ми умре!

СТАРЕЙШИНАТА. Разбирам мъката ти, момко! И ние сме били млади. И ние сме обичали. Но в името на спасението на другите трябва да си готов на саможертва.

МЛАДИЯ МЪЖ (Почти разплакан). Раждането нали не става моментално? Моля ви да поизчакаме още малко.

СТАРЕЙШИНАТА. Това е невъзможно. Не мога да подложа на риск живота на цялото село, значи на всички ни. Или жена ти, или всички останали. Няма средно положение! Ако имаше някакъв изход, който да спаси живота на всички, защо да не го намерим? (Решително.) Трябва присъдата час по-скоро да се изпълни! Правилата ще се прилагат, това е! Ако жената ей сега започне да ражда, тогава какво ще направим? Достатъчен е само един неин вик по време на раждането. А плачът на новороденото? Нали тогава планините ще се срутят върху нас? (Внезапно става още по-твърд.) Ако продължаваш да говориш, ще бъдем принудени да те накажем със същото! Престани!

МЛАДИЯ МЪЖ. Старейшино...

СТАРЕЙШИНАТА. Предупреждавам те! Помни – ако думата е сребро, то мълчанието е злато. Това е нашият принцип от векове. (Дава знак на стражите да започнат.)

СТАРЕЦА. Те не съдят стражите! Не престъпниците, а невинните хора ще погребат!

СТАРЕЙШИНАТА. Този пък какви ги приказва?!

СТАРЕЦА. Човеко, осъди хората, които удушиха брат ми!

СТАРЕЙШИНАТА. Какви ги говориш?

СТАРЕЦА. Осъди убийците, бе човеко! Ако ти стиска, разбира се. Но не можеш, защото те биха те удушили веднага.

СТАРЕЙШИНАТА. Завържете му устата на този тук!
Първи страж се опитва да завърже устата на Стареца с голямата кърпа, която си е донесъл.
СТАРЕЙШИНАТА. Побързайте!

СТАРЕЦА (Борейки се да не му завържат устата). Сега по-добре разбирам брат си. Много добре го разбирам!

СТАРЕЙШИНАТА (на Втори страж). Пригответе и нея!

ВТОРИ СТРАЖ. Както заповядате!

ВТОРИ СТРАЖ (Завързал е вече устата й, а също и ръцете й зад гърба). Готово!

СТАРЕЙШИНАТА (Прави му знак да завърже и очите й). Направи всичко както трябва!
Втори страж връзва очите на снахата, трепереща от страх.
СТАРЕЙШИНАТА. Добре! (Към останалите от семейството.) Никой няма да мръдне от мястото си! Докато свърши всичко, оставате тук. (На Първи страж.) Само ти ще останеш при тях. (На другите членове на Съвета.) Ставайте! Да станем свидетели!
Старейшината и членовете стават. На Втори страж му е трудно да води Младата жена, която с все сили се съпротивлява на всяка крачка и със стенанията си се опитва да каже, че не желае да върви. След нареждането на Старейшината, Втори страж направо я повлича към вратата. Подир тях бавно вървят Старейшината и членовете на Съвета. Останалите чакат мълчаливо. В това време Младия мъж безшумно е отворил кутията с патроните и е успял да зареди една от окачените на стената пушки.
МЛАДИЯ МЪЖ (Вдигайки пушката във въздуха). Никой да не мърда! (За миг всички спират вцепенени.)
СТАРЕЙШИНАТА. Какво си намислил, синко?

МЛАДИЯ МЪЖ. Казах никой да не мърда!

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА. Какво значи това? Какви ги върши този!

МЛАДИЯ МЪЖ. Не ме принуждавайте да натисна спусъка!

СТАРЕЙШИНАТА. Бива ли да правиш такива неща?

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА. Ако натиснеш спусъка, нали пушката ще гръмне! А като гръмне... Боже!

СТАРЕЙШИНАТА. Но тогава... Всички умираме! Всички!

МЛАДИЯ МЪЖ. Да, ще измрем. Или жена ми ще живее, или всички заедно ще пукнем.

МЛАДИЯ МЪЖ. Вие не се месете, татко!

МЪЖА. Как да не се месим! Осъзнай се, сине!

МЛАДИЯ МЪЖ. А жена ми да загине, така ли? Аз съм длъжен да направя всичко за живота на жена си и детето си.

МЪЖА. Че какво можем да направим?!

СТАРИЦАТА. Всички заедно ще умрем!

ЖЕНАТА. Още си млад. Няма ли жени за теб! Ти си изворът. Можеш да имаш дете и от други жени.

СТАРИЦАТА. Ще станеш отцеубиец!

СТАРЕЦА. Гордея се с внука си!

МЛАДИЯ МЪЖ. Не ме разбирате! (На Старейшината.) Никой да не мърда! Застанете по местата си. По местата си, казах! (Старейшината и членовете отиват по местата си. Втори страж връща снахата на предишното място. Мъжът й дава знак да я развърже и той освобождава устата, ръцете, очите й. Мълчание.)

МЛАДИЯ МЪЖ. Пий!

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА. Какво чакаме?

МЛАДИЯ МЪЖ (Към Първи страж). Ти! И ти, татко. Идете и вижте коритото! Да видим какво е последното положение. Не се бавете!
Мъжа и Първи страж излизат.
СТАРЕЦА. Да съдим и стражите!
Старицата кара Стареца да млъкне. Всички са в напрегнато очакване. Особено Старейшината и членовете са изпълнени със страх и недоумение. Минава доста време преди Мъжа и Първи страж да се върнат.
МЪЖА. Един пръст!

ВТОРИ СТРАЖ. Да, един пръст.

МЛАДИЯ МЪЖ. Без друго, повече не й заболя. Може и Бабата да е сгрешила. Това да не са родилни болки. Но от вашата прибързаност за малко жена ми да умре. Ето, нали виждате. Боли ли я сега?

СТАРЕЙШИНАТА. Какво говориш, синко? Да не би Бабата да лъже? Остави нас, но майка ти, баща ти? Всички ще загинат. Не ти ли е жал за тях?

БАБАТА. Тази жена ще ражда.

МЛАДИЯ МЪЖ (Към Първи страж). Запуши й устата!
Първи страж запушва устата на снахата.
МЛАДИЯ МЪЖ. Вкарай я вътре!
Първи страж я повежда към вътрешната стая, а Стареца в това време беззвучно пляска с ръце и се радва.
МЛАДИЯ МЪЖ (На Бабата). Влизай. Майко, помагай и ти.

БАБАТА (Към Жената). Донеси леген с топла вода! Побързай!

МЛАДИЯ МЪЖ. Бързо, майко!

СТАРЕЙШИНАТА (Ужасен). А плачът на бебето!?

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА (Ужасен). А виковете?!

СТАРЕЙШИНАТА. Всички ще измрем!

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА. Ще загинем!

МЪЖА СТАРЕЙШИНА. Ще умрем!

СТАРЕЦА. Без друго се върнах да умра. Не ми пука! Сега по-добре разбирам брат си – и аз искам да извикам преди да умра. Искам, искам! Сега, веднага!

СТАРИЦАТА. Недей да правиш щуротии!

МЪЖА. Аз съм ти син, тате...

СТАРИЦАТА. Май ще се мре!

МЪЖА. А ти, тате, искаш да ми причиниш смъртта! (Запушва с ръка устата на баща си.)

ЖЕНАТА (На сина си). Защо ли те родих и отгледах? За да станеш причина за смъртта ми? Жалко за млякото, с което съм те откърмила!

МЛАДИЯ МЪЖ. Млъкнете!

Бабата прави знак на Първи страж да излезе и той идва при останалите. Втори страж незабелязано се приближава към Младия мъж, но тъкмо да го хване за ръката, той го забелязва и го поваля на земята с приклада си.
МЛАДИЯ МЪЖ. Да не си посмял втори път!

СТАРЕЙШИНАТА (На Втори страж). Левак!

МЛАДИЯ МЪЖ. Ясно ли е?

ВТОРИ СТРАЖ. Ясно.

СТАРЕЙШИНАТА. Докато се напълни коритото, да запушат устата на бебето.

ЖЕНАТА СТАРЕЙШИНА. Като че ли няма да падне.

МЪЖА СТАРЕЙШИНА. Дай, Боже!

МЛАДИЯ МЪЖ. Млъкнете!

4 август 2001, Саръгерме / Ортаджа