Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak)

Тунджер Джюдженоглу е роден през 1944 г. в Чорум. Завършва специалност Библиотекарство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. След като заема различни длъжности в държавния културно-просветен сектор, от 1983 г. се посвещава на свободно творческа практика. Дълги години е член на Драматургичния съвет към Генералната дирекция на Държавните театри на Република Турция, член на ПЕН, преподавател по драматургия в частна консерватория в Истанбул, колумнист в специализирани театрални издания. От 80-те г. на миналия век името на Джюдженоглу се налага като едно от водещите в турската драматургия, автор на повече от 25 пиеси, сред които „Задънена улица”, „Досие”, „Хеликоптер”, „Шапка”, „Посетителят”, „Бояджията”, „Зелената нощ” (по едноименния роман на Решат Нури Гюнтекин), „Лавина”, преведени и поставени по сцените на десетки страни.

„Матрьошка” (под заглавие „Любов на бавни глътки”, Русенски театър „Сава Огнянов”, 2006, режисьор Венцислав Асенов, превод Исмаил Бекир Аглагюл);

„Лавина” (ДКТ „Димитър Димов” в Кърджали, 2008, режисьор Пламен Панев, превод Хюсеин Мевсим).

ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
пиеса в две действия
В памет на Абди Ипекчи
Пиесата е удостоена с

Наградата «Абди Ипекчи» за принос в развитието на турско-гръцкото приятелство (1981),

Наградата «Авни Диллигил» за Най-добър драматург на годината (1986),

Награда за човешки права на Холандия (1987).

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ДЖЕЛИКА – около 30-годишна

СПАНОС – около 45-годишен

ЛИЛИКА – около 20-годишна

ОБСТАНОВКА

ДЖЕЛИКА (Бързо отваря и в стаята влиза Лилика). Дойдохте ли?

ЛИЛИКА. Да. Той е долу...

ДЖЕЛИКА. Как е?

ЛИЛИКА. Не зная...

ДЖЕЛИКА. Нищо ли не заподозря?

ЛИЛИКА. Не мисля...

ДЖЕЛИКА. А колата?

ЛИЛИКА. Неговата е.

ДЖЕЛИКА. Можеше да е със служебната.

ЛИЛИКА. Аз настоях.

ДЖЕЛИКА. Добре. Разбра ли сега колко добре направи, като се научи да караш.

ЛИЛИКА. Разбрах. Нали няма да се случи нещо непредвидено?

ДЖЕЛИКА. Че защо да стане?

ЛИЛИКА. Просто тъй...

ДЖЕЛИКА. Напрегната си.

ЛИЛИКА. Навсякъде обикалят войници.

ДЖЕЛИКА. Всяка нощ обикалят.

ЛИЛИКА. Предприемат мерки.

ДЖЕЛИКА. Какви мерки?

ЛИЛИКА. Искат да предвардят нещо.

ДЖЕЛИКА. Какво, например?

ЛИЛИКА. Не зная.

ДЖЕЛИКА. Престани да говориш врели-некипели! Мислиш, че всичките им мерки са единствено и само заради нас?

ЛИЛИКА. Нищо вече не мога да мисля. И на срещата ни в ресторанта изпитах същата напрегнатост. Постъпваше така, като че ли всички знаеха всичко.

ДЖЕЛИКА. Всичко ли?

ЛИЛИКА. Ами това, че ще го доведем тук.

ДЖЕЛИКА. Престани с тези глупости. Кажи, пи ли?

ЛИЛИКА. Пи.

ДЖЕЛИКА. Колко?

ЛИЛИКА. Две чаши. Ако бях го оставила, щеше да изпие и повече...

ДЖЕЛИКА. Ами да беше го оставила.

ЛИЛИКА. Знаех, че ще кара.

ДЖЕЛИКА. Тъй де... Виж, това ми хареса. Без това, тук ще пие колкото пожелае. До пукване! А колко ще чака там долу?

ЛИЛИКА. Казах му пет минути. Като види отдръпнато пердето и прозорците да светят, ще дойде.

ДЖЕЛИКА. Е, какво пък, да идва!?

ЛИЛИКА. Почакай… Отначало съвсем проста ми се бе сторила тази работа...

ДЖЕЛИКА. Та?

ЛИЛИКА. Но на дело се оказва не толкова проста...

ДЖЕЛИКА (Накарва я да замълчи). Виждаш, че всичко върви добре.

ЛИЛИКА. Ще върви ли все така?

ДЖЕЛИКА. Ще върви. Нямаш никакъв повод да се страхуваш.

ЛИЛИКА. Страх ли? Не мога да разбера, сестро, някакво странно чувство е това. Някаква вътрешна тревога ме терзае, че няма да мога да се контролирам.

ДЖЕЛИКА. Малката ми Антигона! Ти си талантлива актриса. Без малко щяха да те направят професионална.

ЛИЛИКА. Това е съвсем друга работа. Това да не ти е театрална сцена.

ДЖЕЛИКА. Не е ли? (Усмихва се.) Слушай! Може ли да има по-хубава сцена от тази? Знае се кой спектакъл ще поставим. Действащи лица – Джелика, Лилика, Спанос. Е, хайде вече да започнем...

ЛИЛИКА. Още малко, още малко да почакаме. (Тътен от гръмотевица. Пауза.) Дай да се откажем от тази работа, сестро...

ДЖЕЛИКА. Ти, какво, полудя ли?

ЛИЛИКА. Нещо лошо ще се случи.

ДЖЕЛИКА. Вече е късно.

ЛИЛИКА. Защо?

ДЖЕЛИКА. Защото сме на финала.

ЛИЛИКА. Притеснена съм и не мога да се възпротивя.

ДЖЕЛИКА. И преди постановката беше се изплашила. А после какво стана, а? Най-много аплодисменти получи ти. Не е ли така?

ЛИЛИКА. Ще сляза долу, ще му кажа, че си дошла. И той ще се махне.

ДЖЕЛИКА. Толкова просто и лесно, така ли? Да се махне, а? Седем години все за това съм мечтала. Всичко съм планирала до най-малка подробност. Да не родя отмъщението, което съм износвала като зародиш, така ли? Да му остане в полза? И да си живее охолно на свобода, така ли? Тази сметка ще ce търси. Всекиму своето! Лилика, ти си ми сестра. Мога ли да искам да ти навредя!?

ЛИЛИКА. Не би искала, но...

ДЖЕЛИКА. Тогава защо си напрегната? Стига да направиш без страх това, което ти казвам. А ако не искаш, сега бих слязла долу и бих смазала черепа му, и всичко би свършило.

ЛИЛИКА. Ще те арестуват.

ДЖЕЛИКА. Може и той да ме смаже. Но, ако го доведем сега тук, всичко ще стане така, както сме го планирали.

ЛИЛИКА. А ако се усъмни? Ако разбере, че нещо му се крои?

ДЖЕЛИКА (Показва пистолета). Със заглушител е. Но не мисля, че ще се наложи да го използвам. Нищо непредвидено няма да се случи, защото всичко е обмислено до най-малка подробност. Колко пъти сме репетирали! Стъпка по стъпка. Като един гросмайстор разчетохме всеки ход, който противникът можеше да предприеме. Намерихме решенията и мерките. Сега дръпни пердето, светни лампата и чакай. Ще притърчи тук. Ти си красива и привлекателна. Само една цел има той сега – час по-скоро да се качи тук и да легне с теб. (Като вижда, че потръпва.) Но никога няма да може те обладае, никога, защото всичко ще стане по плана ни. Хайде, открехни пердето. Хайде де... (Лилика държи пердето.) Всичко трябва да бъде по план.

ЛИЛИКА. Добре.

ДЖЕЛИКА. Поразпитай го за детето, не забравяй.

ЛИЛИКА. Няма да забравя. А може би не трябва?

ДЖЕЛИКА. Това е най-големият ни коз. Готово ли е? Добре ли си?

ЛИЛИКА. Като че ли, да.

ДЖЕЛИКА. Хайде, дългът ни зове…

ЛИЛИКА. Защо?

СПАНОС. Помислих, че си заварила сестра си вкъщи. (Забелязвайки, че младото момиче гледа към това в ръката му.) Районът е пуст. Някой апаш може като нищо да го задигне.

ЛИЛИКА. Тоест?

СПАНОС. Тоест, да го открадне. Аз да си взема мерките, пък ако ще…
Лилика поема радиокасетофона от ръцете му, слага го на масата, след което взема шлифера му и го закачва на закачалката.
СПАНОС. Няма ли терлици?

ЛИЛИКА. Влез с обувки.

СПАНОС. Така ще разнеса калта вътре.

ЛИЛИКА. Нищо, ще го преживеем.

СПАНОС (Изтрива си краката). Аз дори на работа предпочитам да ги свалям. Като остана с обувки, се усещам все едно на улицата.

ЛИЛИКА. Ако така се чувстваш удобно, няма проблеми.

СПАНОС. Краката ми изтръпнаха, докато те чаках. (Смеейки се, сяда.) А у вас е хубаво.

ЛИЛИКА. Да, не е лошо.

СПАНОС. Но е далечко.

ЛИЛИКА. Автобусната спирка е на 100 м. На всеки половин час тръгва автобус.

СПАНОС. Все едно, далече е.

ЛИЛИКА. Затова пък наемът е нисък.

СПАНОС. Няма ли да е по-добре да наемете близо до центъра.

ЛИЛИКА. Може, но в центъра няма евтини наеми.

СПАНОС. Пътните разходи няма ли да покрият разликата?

ЛИЛИКА. Много сме пресмятали, но така е по-икономично.

СПАНОС (Усеща напрегнатостта в поведението на Лилика). Теб нещо те безпокои?

ЛИЛИКА. Мен? Не, спокойна съм си.

СПАНОС. Да, да. Нещо те безпокои. Нали виждам!?

ЛИЛИКА. За първи път се получава такова нещо...

СПАНОС. Какво за първи път?

ЛИЛИКА. За първи път съм довела тук някого. Може да е от това.

СПАНОС. Може би.

ЛИЛИКА. А защо може би? Не вярваш ли?

СПАНОС. Не, защо пък… Вярвам ти. А кой живее на горния етаж?

ЛИЛИКА. На кой горен етаж?

СПАНОС. Тази къща няма ли горен етаж?

ЛИЛИКА. Възрастна двойка.

СПАНОС. У тях не свети.

ЛИЛИКА. Мисля, че ги няма вкъщи. Може да са отишли при децата си. Понякога остават да нощуват. (Сирена на „Бърза помощ”.) Да паля ли печката?

СПАНОС. Неее, няма нужда.

ЛИЛИКА. Времето застудя...

СПАНОС. Ако искаш, запали я. Студено ти е сякаш.

ЛИЛИКА. Нещо ме втресе.

СПАНОС. Вали дъжд, може затова...

ЛИЛИКА. Ако ми позволиш, ще отида в кухнята. По принцип всичко е готово...

ЛИЛИКА. Стаята на сестра ми. Аз спя тука.

СПАНОС. И тази нощ ли?

ЛИЛИКА. Да.

СПАНОС. Сама?

ЛИЛИКА. Не ме карай да се изчервявам.

СПАНОС. А защо не там?

ЛИЛИКА. Сестра ми е особнячка. Сърди се, когато се вмъквам там. (Натиска дръжката на вратата, като че иска да я отвори.) Ето, пак е заключила.

СПАНОС (Изважда от джоба си връзка с ключове). Мога да я отворя.

ЛИЛИКА. Не, не.

СПАНОС. Защо?

ЛИЛИКА. А за какво?

СПАНОС. Просто да надникнем.

ЛИЛИКА. Не бива. Сестра ми ще се разсърди.

СПАНОС. А откъде ще разбере?

ЛИЛИКА. Нали и тук ни е добре?

СПАНОС. Толкова ли се страхуваш от нея?

ЛИЛИКА. Ами не... Не е страх... Просто я уважавам.

СПАНОС. Значи, уважение?

ЛИЛИКА. Тя толкова много прави, за да завърша образованието си.

СПАНОС. А ако неочаквано дойде?

ЛИЛИКА. Аз лично я настаних в автобуса. Ще се върне най-малко след три дни. Да ти налея вода?

СПАНОС. Пия без вода. Всичко си обмислила.

ЛИЛИКА (Умело избягвайки целувката му). Обмислила съм... Но няма да бързаме.

СПАНОС. Не бързам.

ЛИЛИКА. Цяла нощ е пред нас, нали?

СПАНОС. Да, пред нас е.

ЛИЛИКА. Е, в такъв случай... (Вдигат наздравица.)

СПАНОС. И вещите ви са много стилни. Особено мебелите.

ЛИЛИКА. Казвала съм ти, че сестра ми работи в голям мебелен салон. Да ти разкрия една малка тайна. Това са мебели с незначителни дефекти. Продават ги на персонала си.

СПАНОС. Но аз не забелязвам никакви дефекти!?

ЛИЛИКА. Продават ги, не ги дават безплатно.

СПАНОС. На изплащане?

ЛИЛИКА. Да.

СПАНОС. Добре.

ЛИЛИКА. Може би на пръв поглед изглежда добре, но когато работата дойде до изплащане, чувстваш се изигран. Повече от половината от годишния си доход сестра ми плати за тези мебели.

СПАНОС. Нямате телевизор.

ЛИЛИКА. Не сме си купили.

СПАНОС. Според мен трябва. Обичам телевизията. Сериали, филми..., човек се отвлича.

ЛИЛИКА. Точно заради отвличането не го купихме. Трябва да готвя уроците си.

СПАНОС. Разбрах. (Отива към шкафа с книги.) Колко много книги... А книгите не те ли отвличат?

ЛИЛИКА. Не, те развличат и дават възможност да си отдъхнеш.

СПАНОС (Взема от полицата първата му попаднала книга). „Белият кит”. Каква е тази книга?

ЛИЛИКА. Интересна е.

СПАНОС. Чела ли си я?

ЛИЛИКА. Защо питаш?

СПАНОС. Твърде дебела е. И с дребен шрифт. Просто се чудя откъде имаш толкова търпение да ги четеш!? Колко трябва да се тормозиш! Очите не ти ли болят?

ЛИЛИКА. Нее. С удоволствие съм я прочела, и то три пъти.

СПАНОС. Три пъти?

ЛИЛИКА. Сигурна съм, че ако я прочетеш, на теб също ще ти хареса.

СПАНОС. А за какво се разказва в нея?

ЛИЛИКА. За един капитан. Единствената му цел е да намери белия кит, който някога му е откъснал крака, и...

СПАНОС. И какво? (Чува се изсвирване три пъти подред.)

ЛИЛИКА. ...и да го убие.

СПАНОС. Само за това ли се разказва?

ЛИЛИКА. Да.

СПАНОС (За да се покаже заинтересован). Мдаа..., интересно...

ЛИЛИКА. Ти, какво, въобще ли не четеш книги?

СПАНОС. В интерес на истината, не чета. Книгите ми се виждат малко..., как да кажа, съчинени. Повечето са нагласени. А и не ми остава време. „Обломов”. Гончаров... Опа! Руснак ли е този писател?

ЛИЛИКА. Как разбра?

СПАНОС. Е, как пък не... Виж, че фамилиите завършват на “ов”, “ев”. Да не би да е забранен този писател?

ЛИЛИКА. Свободно се продава в книжарниците.

СПАНОС (Прелиствайки книгата). Гледай ти... И Ленин се е изказал за тази книга. (Чете наум.) Може и да е забранен писателят. По принцип аз съм с теб, но гледай да не си навлечеш беля на главата. Някой път ще ти донеса списъка на забранените книги. Напомни ми. Ох, ами този Ленин! Отне всичката земя на селяните, фабриките от собствениците и на кого ги даде? На държавата! Тоест, направи държавата стопанин, а всички останали станаха роби. От сутрин до вечер се бъхтят полугладни и спят колкото да не припаднат. Какъв ужас, нали? И нашите комуняги се опитаха да направят нещо подобно, но, слава Богу, стана този преврат, та...

ЛИЛИКА. Комуняги ли каза?

СПАНОС. Не ги ли знаеш? Ами тези, комунистите... Ние накратко ги наричаме комуняги. Ти не се ли интересуваш от политика?

ЛИЛИКА. Не. Без това уроците ми са тежки.

СПАНОС. Слава Богу, че съвременната младеж расте като теб. Не се интересува от нищо друго, освен уроците си.

ЛИЛИКА. А нима това е хубаво?

СПАНОС. Разбира се, че да! Трябваше да видиш какво беше преди преврата... Работниците и особено студентите бяха или комуняги, или поддържаха тях. Съзнателно или не, но работеха за тях. Страната беше на ръба на пропастта. Народът трябва от сутрин до вечер да се моли за нашите.
Шум от преминаващ автомобил. Спанос отива към прозореца и поглежда навън.
ЛИЛИКА. А сега всичко наред ли е?

СПАНОС. Не. Тези продажници продължават нелегалната си дейност. При първа възможност пак ще започнат подривните си дела, но забравят, че времената вече се промениха. Връщане назад няма. За седем години много се промениха мозъците. Единствената слабост на днешната младеж е недостатъчната образованост. Учение, учение и пак учение! И в деня, в който схване Мегали идея^* в пълния й смисъл, почти всичко ще намери своето решение.

ЛИЛИКА. Мегали идея, а?

СПАНОС. Да, Мегали идея! (От улицата долитат звуци на маршировка на войскова част.) Младежта е буен огън. Ако правилно го стопанисваш, ще посгрееш водата и ще се постоплиш. Но ако го оставиш на слободия – може да прерасне в голям пожар и да те изгори. Пред младежта трябва задължително да се постави конкретна цел. Ето, Константинополис, Смирна... Защо да не си възвърнем земите, които до вчера бяха наши? Ти май не ме слушаш?

ЛИЛИКА. Не, слушам те с удоволствие. Струва ми се, че кипърският въпрос хубавичко се заплете?

СПАНОС. Ще го разплетем, няма как. Нашите си знаят работата. Стовариха в троянския кон офицерите и войниците. В най-близко време Кипър целичък ще си бъде наш. Да не би да сме пролели толкова кръв само и само да живеем по братски с тях? Не пиеш?

ЛИЛИКА. Защо, пия!? (В действителност всеки път излива чашата в саксията с цветя.)

СПАНОС (Взема от шкафа друга книга и чете буквално). Барбара Картланд. А тази книга каква е?

ЛИЛИКА. Любовен роман.

СПАНОС. Порно?

ЛИЛИКА. Ами не! Чисто и просто любовен роман.

СПАНОС. Виж, това ми допадна.

ЛИЛИКА. И защо?

СПАНОС. Защото в живота на човек има две важни неща – парите и любовта.

ЛИЛИКА. Кое от тях би избрал?

СПАНОС. Аз, разбира се, бих избрал... теб!

ЛИЛИКА. Нима?

СПАНОС (Приближавайки се). Разбира се! (Тътен от гръмотевица.)

ЛИЛИКА. Пак бързаш.

СПАНОС. Обожавам те. В сравнение с връстниците си много си зряла.

ЛИЛИКА. А ти проявяваш неочаквана за възрастта си нетърпеливост. Сякаш искаш по-скоро да свършиш и да избягаш.

СПАНОС. Ама не, откъде го взе това?

ЛИЛИКА. Всички мъже са били такива. Цялото им увлечение траяло докато постигнат целта си.

СПАНОС. Какви неща си знаела ти за мъжете? Но не бива да ме бъркаш с другите.

ЛИЛИКА. Надявам се, не си от тях. Яздил ли си някога кон?

СПАНОС. Кон?

ЛИЛИКА. Да.

СПАНОС. Случвало ми се е.

ЛИЛИКА. А кобила, която за първи път ще бъде обяздена? Те са нервни, ритат, боязливи са. Не бива да я посплашиш, а напротив, трябва да я укротиш, да я опитомиш.

СПАНОС. Гледай ти, какви неща знае...

ЛИЛИКА. Ако се държиш с нея грубо, ще те хвърли на земята.

СПАНОС (Закачливо). А аз пък ще я обяздя насила.

ЛИЛИКА. Тогава кобилата ще ти покаже вратата на конюшнята.

СПАНОС. А ако не изляза?

ЛИЛИКА. Без това все някой ден ще излезеш. Но ще изгубиш шанса си да дойдеш втори път.

СПАНОС. Умно.

ЛИЛИКА. И още един въпрос. Какво правиш сутрин, когато се качваш в колата?

СПАНОС. Ами... Първо проверявам водата на двигателя, маслото на акумулатора. После паля колата. Най-малко една минута чакам, докато загрее двигателят. И после...

ЛИЛИКА. Включваш на скорост и натискаш педала, нали? Да почакаме загряването на двигателя, бива ли?

СПАНОС. Възбуждаш ме. Ах ти, малка дяволице! (Докато се отдалечава от нея.) Ах, дано, дано...

ЛИЛИКА. Какво дано?

СПАНОС. Дано да бъдем постоянно заедно с теб.

ЛИЛИКА. Ще бъдем. Докато ти го искаш, разбира се.

СПАНОС. Искам винаги!

ЛИЛИКА. От твоя страна това възможно ли е?

СПАНОС. Защо не?

ЛИЛИКА. Ти си женен.

СПАНОС. Това не е пречка.

ЛИЛИКА. Слушай! Помниш ли как се запознахме? (Чука се с него.) То стана съвсем случайно, в една закусвалня. Внушаваше доверие. Сякаш не ти пукаше за нищо.

СПАНОС. Гледай ти, каква ми е наблюдателна.

ЛИЛИКА. От пръв поглед ми хареса. „Точно такъв мъж търся!”, си казах. Но като забелязах халката на пръста ти…

СПАНОС. Омразна дрънкулка, с която не мога да свикна. Брак с жена, която няма да обикна никога.

ЛИЛИКА. Ако ние с теб бяхме женени, щях да те преследвам като полицай. Нямаше да те оставя дори за минута далеч от себе си.

СПАНОС. Не бих могъл да работя тогава.

ЛИЛИКА. Би. Но все пак на всеки час бих ти звънила. Можех и да ти омръзна, но въпреки това, бих направила всичко възможно да те ощастливя. Бих ти се прекланяла. (Включва касетофона.)

СПАНОС (Като се приспособява към музиката). Ей! Колко велик съм бил, а не съм знаел!

ЛИЛИКА. Едно не разбирам. Как си могъл да се ожениш за жена, която не обичаш?

СПАНОС. Остави сега това...

ЛИЛИКА. Не бива да крием нищо един от друг.

СПАНОС. Но ти ме прие такъв, какъвто съм. (Пауза.) Имах един колега, служихме в един и същи полицейски участък. Все ми натякваше: «Ютия, пране, обяд... Трябва ти жена..., жени се, та жени се...» Била по-голяма от мен с десет години, но богата, с три апартамента. Без това красотата никак не била от значение. Важно е било духовната красота и честта у жената. И още, можела да ми помогне да продължа образованието си. После...

ЛИЛИКА (Намалява звука на музиката). Какво после?

СПАНОС. Преди да се опомня, се озовах в църквата. Ако бяха на сватбата ни онези, които говорят, че булчинската рокля отива на всяка жена, веднага биха се отрекли от думите си. Умирах, когато оставах принуден да изляза с нея подръка на улицата. Понякога ме хващаше за ръката. Срамувах се. Потъвах вдън земя. Веднъж един нов познат изтърси, че майка ми изглеждала много млада. Премълчах, че ми е жена. Не можех да го кажа. Иначе си е целомъдрена. По-скоро, осъдена да си остане такава, защото нито един мъж не я поглежда.

ЛИЛИКА. А мен избра, защото съм красива?

СПАНОС. Не, не. Виж, че с теб можем да си говорим.

ЛИЛИКА. А после?

СПАНОС. После се роди той. Синът ми. (Пауза.) Но и това не можа да промени отношението ми към нея. А бях започнал вече да се възползвам от привилегиите на статута си. Спокойно влизах и излизах в публичните домове, нощните барове, казината, клубовете. Завързвах приятелства и контакти с компанйонки. Но пък и сина си обичах много. После се постегнах. Възползвах се от възможността да повиша образованието си. Накратко, бракът ми даде син и сегашното служебно положение.

ЛИЛИКА. Но не изпълняваш много семейните си задължения. Често се случва да излизаш и в нощни дежурства.

СПАНОС (Смее се). Разбира се. Така и днес, за да се срещна с теб, казах, че съм по служба.

ЛИЛИКА. След всички тези откровения, повярвай, още повече те обикнах. Ти си, как да кажа, много сърдечен. Аз съм още студентка и се старая да следвам благодарение на материалната помощ на сестра си. Зная към какво се стремя, рационална съм. Действително много те харесах. Постепенно те обикнах. Без да очаквам нищо. От време на време искам да прекарам с теб. Но имам една-едничка молба към теб...

СПАНОС. Каква?

ЛИЛИКА. Винаги бъди с мен откровен.

СПАНОС. Та нали съм такъв?

ЛИЛИКА. Никога не се преструвай и не крий нищо от мен.

СПАНОС. Че какво съм крил?

ЛИЛИКА. Не казвам, че криеш.

СПАНОС. Тогава?