Творчеството на златю бояджиев свят на символи и алегории таньо Д. Павлов амтии „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
Живописните, тонални и светлосянъчни символи
Изтегляне 33.89 Kb.
|
| Живописните, тонални и светлосянъчни символи имат основната функция да създават емоционално въздействие върху зрителя. Посредством светлосянъчни похвати и цветни хармонии се предават определени символни внушения. Подобен пример е творбата „Гилотина“ – от 1964 година. Тя представя нощен пейзаж от Париж и тълпа от хора събрали се около човека осъден на смърт чрез обезглавяване. Множеството очаква изпълнението на присъдата, а огромната катедрала Нотр Дам стои като свидетел на деянието. Две противоположни послания са вплетени в това произведение, предадени, чрез светлина и цвят. От едната страна е нощта със своите сенки тегнещи във душата и отчаянието от безизходицата, а от другата страна е лъчът на надеждата и вярата. За човекът цялото това множество е тъмнината в душата, то е светското, от друга страна лъчът на надеждата е от другата страна на гилотината. В една от свещените книги се казваше, че тесен е пътят към царството небесно, а просторен е пътят, който води към погибел, и много са онези, които минават по него. Именно това представлява отворът на гилотината, там умишлено е подсилена светлината, сякаш за да покаже тесният път към спасението на душата. Метафорически казано, човек трябва да бъде готов всякога да пожертва тленното в себе си за своите висши духовни идеали и принципи, които са неизменни величини.
Багрените внушения и алегории можем да забележим добре в произведението „Козички край Бачково“ от 1959 година, където основният символен носител е живописната атмосфера. Централно място в творбата заемат две огромни дървета, вероятно чинари, чийто корони са окъпани в светлина с нюанси от неаполитанско жълто до тъмно кехлибарено. По клоните им висят къщички за птици, а в короната им има множество гнезда. Старите дървета често се появяват в композициите на Златю Бояджиев. Те биват превъплъщавение на връзката между земята и небето, между духа и материята. Символизират дълговечност, устойчивост и мъдрост. Конкретно при това дърво огряната от слънце корона обляна в светлина и ефирност, извиква асоциация за досег с невидимите светове, което се подсилва от светлият сноп от светлина падащ върху земята, докато тъмните им стебла и дървесина, въплъщават противоположното - твърдата и гъста материя, тленността и земният елемент устремен надолу към недрата на земята. Просветлението тук и яркожълтите тонове биват превъплъщение на мъдростта и разума, като символи. Живописната символика прониква особено силно в произведението „Брезовски биволи“ от 1959 година. В цялостното възприятие на творбата е усещането за началото на един топъл летен ден, в който стадата от така наречените „Брези биволи“, дали името на село Брезово, биват изведени на паша. Композицията най-общо е подведена в зелено-жълта тоналност. Зеленият цвят, който е доминиращ, се отъждествява с растежа, обновлението и благоденствието, като природни принципи. Слънцето като знак се появява на много места в композициите на Златю Бояджиев. Яркото слънце, разпръскващо лъчи навред по земята тук отново бива символ на мъдростта, просветлението и идейният свят. Биволът като концептуален образ допълва безусловно по смисъл живописната алегория. В митологията на някои древни народи биволът, или по-точно бикът означава мъжкото начало в природата, соларната сила и плодородието. Така се получава взаимно допълване чрез обединяване на две сходни послания, посредством различните източници на символи подведени в една посока. Изтегляне 33.89 Kb. Сподели с приятели:
|