Творчеството на златю бояджиев свят на символи и алегории таньо Д. Павлов амтии „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
Алегориите и символните внушения, предадени посредством динамика и развиване на действието в пространствен план
Изтегляне 33.89 Kb.
|
| Алегориите и символните внушения, предадени посредством динамика и развиване на действието в пространствен план, са особено характерни аналогии в творчество на Златю Бояджиев. Те имат функцията да разгръщат картинното действие напред в бъдещето и да провокират зрителя сам да доразвие сюжета във въображението си. Такива алегории се срещат в произведението „Спомен (Овчарници)“ от 1957 година. Идеята на произведението е разгърната чрез вътрешната динамика и движението в кръгова и спираловидна посока – то се повтаря на много места – върволицата от овце, която се извива по склоновете на баира, дърветата описвайки полуокръжност около хълма разположен горе в централно на платното. Също така овчарниците в долината са така организирани, че описват полуокръжност, която подсилва усещането. Дори дребните детайли показват намерението му, като например кучето отдясно на преден план, извило така главата си назад, че да наподобява цялостното полусферично усещане. Какво е искал да ни каже Златю Бояджиев чрез тези раздвижени спираловидни линии? От древни времена хората са използвали символът на спиралата, означаващ вечното движение в природата и цикличността на живота, смъртта и възраждането. Минало, настояще и бъдеще се обединяват във едно неразривно цяло. Можем да кажем, че именно такова е послание е закодирано в тази творба. Земните монохромни есенни тонове вещаят идването на зимата, действат меланхолично и до известна степен потискащо, но спираловидното движение, пропито в множество елементи на творбата не внушава безизходица и обреченост, а напротив дава надеждата, че след зимата, природата отново ще се възроди и ще има обновление, растеж и пролет за душата.
Спиралата като символ на движение и вечна промяна се поява още в произведението „Пързалка“ от 1961 година. Тук авторът изобразява зимна сцена от Пловдив представяща детска игра, на спускане с шейни по едно от местните тепета. За разлика от меланхоличната обстановка и емоция от предходното произведение, тук настроението е приповдигнато и жизнерадостно. Спонтанното забавление и детска енергичност струят от платното и провокират зрителя да проследи движението и сам да доразвие във въображението си картината, като отворен в бъдещето сюжет. Създава се впечатление за един непрестанен динамичен поток идващ от един център и продължаващ до безконечност. Именно този вечен кръговрат, както и снежно белият цвят, символ на чистота и обновление в природата биват алегория на надеждата и вярата в доброто. Вълнообразните линии, като мотив се повтарят чрез извитите голи клони на дърветата и действат подкрепящо на цялостното въздействие. Движението във фигуралните композиции на Златю Бояджиев бива особено разпространен негов похват за внушаване на определени идеи. Така например в произведението „Към паша“ от 1959 година централният мотив са потока от овце изливащи се от кошарите, обединяващи се в един общ строй, поведени от овчаря на паша. Излизащите овце тръгват от три различни посоки и се пресичат в една обща точка, която прераства в същинска процесия. Така получилото се пресичане на две линии – хоризонтална и вертикална образува кръст. Кръстът като символ е използван още от доисторически времена и извиква различни аналогии – една от тях е съприкосновението между духовният (небесен) и материалният (земен) свят, в контекста на пресичането на вертикалната и хоризонтална линия. Друга една сходна символика която се вмества като послание е обединението на четирите елемента – земя, въздух, огън, вода, но в случая може би най-главната алегория е християнската в която едни от най- разпространените символи са кръста и агнеца. Кръстът там се употребява като означение на страданието и саможертвата, а агнеца като символ на кротост, благост и смирение. Овчарят в произведението, яздещ магарето, би могъл да се тълкува като алегория на Исус, възседнал ослицата и повел като добър пастир своето стадо към правият път и вечната паша. В завършек на този преглед можем да направим следните изводи. В произведенията на Златю Бояджиев и най-вече тези след инсулта и парализата му през 1951 година се откриват множество символи и алегории, които възпитават у зрителя, високи духовни и морални ценности. Непреходните принципи и основите на разумният живот и на живата природа са втъкани, като нишки в цялостното естество на неговите произведения. Често срещани символи, като мъдрост, единство, хармония, свобода, воля, добродетел, правда, обновление, вяра, благоденствие биват стълбове на изобразителната му идеология и придават на живописта му качеството на постижение на човешкият дух, като един своеобразен триумф над несъвършенствата на материалният свят. Изтегляне 33.89 Kb. Сподели с приятели:
|