Творчеството на златю бояджиев свят на символи и алегории таньо Д. Павлов амтии „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
Изтегляне 33.89 Kb.
|
| Композиционните похвати, като средство за алегорично въздействие намират широка употреба в произведенията на Златю Бояджиев. Това можем да забележим в платното „В ръжта (Майка му и баща му)“. Двамата му родители видимо изморени след жътвата, си почиват насред полето опрели гърбовете си един към друг. Тук символиката е в композиционната симетрия и в баланса на фигурите. Това са две същества, които се допълват и крепят взаимно в своят общ житейски път. В алегоричен смисъл произведението се разбира като обединение хармония на двата принципа посредством образите – мъжкият и женският, които взаимно се допълват. Твърдостта, волята, разумността се допълват от приемането, всеотдайността, грижата, мекотата. Фонът зад тях също има отношение към двата образа. Острият връх пред бащата на художника символизира мъжкият принцип – директното, праволинейното действие, дързостта и устрема нагоре, които се противопоставят на срещуположният овален хълм, символ на женският принцип – представен от плавните, овални форми, и спираловидно движение.
Друго едно произведение, в което се крие алегоричен смисъл в композиционната постройка на фигурите е „Клане на прасе“ от 1962 година. Тук цялостният символ на творбата е сходен, а именно единството, сродството и хармонията в отношенията. Златю Бояджиев е изобразил своето семейство и себе си като част от него. Групата от хора застанали близо един до друг образуват единно цяло, свързани като нишките на черга. Самата композиция е подчертано пирамидална или стъпаловидна. Над всички неслучайно стои родната къща на Златю, като общ символ на целокупният живот в семейството. Единението се подчертава от споделянето и изобилието – както може да се забележи от вторият ред, където жените си подават помежду си купички с гозби, а някои от тях държат бакърчета и буренца с вино. Тук той представя иначе покъртителният сюжет какъвто е клането на прасе като един семеен празник, защото той е именно такъв. Закланото току що прасе, на което кръвта все още изтича не тревожи зрителя, защото драмата е изместена от спокойните изображения на семейните членове и от стабилната композиционна постройка. Бихме могли да причислим към този раздел творбата „Хоро“ от 1968г., която съдържа кръгът като основен символ, повтарящ се ритмически на няколко места в произведението, създавайки хармонична композиционна структура. Той съставлява формата на хорото, на слънчевият диск, а също така и на стволът на вековното чинар дърво. Кръгът се асоциира с целостта, единството и цикличността в природата. Именно това е искал да ни внуши Златю Бояджиев – чрез българското хоро, което резонира в едно с космичните вибрации. Бидейки част от него ние влизаме в една общност, като елементи на цялото. Изравняваме се, забравяме за междуособиците, лидерството и йерархичните структури. Всеки смирено започва да работи в служба на общото добро. Изтегляне 33.89 Kb. Сподели с приятели:
|