Творчеството на златю бояджиев свят на символи и алегории таньо Д. Павлов амтии „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив

Въпросът за символните и алегорични аспекти на художествените произведения е от изключителна важност, тогава когато желаем да вникнем и разберем дадено визуалното изкуство. Както в словото зад всеки знак или дума е вложен определен смисъл, и ако ние не съумеем да вникнем в този смисъл, то за нас речта остава неясна и нелогична, така и зад изобразителните и живописни решения, често стоят определени символи и аналогии, които разкриват замисъла им. Умението на художника да обедини структурата, съдържанието и идеята в едно общо тяло, е това което изгражда духовното измерение на една живописна творба. Това са онези характеристики, които издигат изкуството по стойност до обективните и разумни начала в света. В творчеството на Златю Бояджиев се срещат множество такива характеристики, които на пръв поглед изглеждат неясни и неразбираеми, но при един по-внимателен прочит, бихме могли да забележим подсъзнателните или може би трябва да кажем „свръхсъзнателните“ внушения на автора. Тогава можем да видим, че пропитите с богато символно и алегорично значение произведения се дължат на едно дълбоко познание за разумният свят и за живата природа, които художникът притежава. Почудата, граничеща с удивлението ни от съприкосновението с този свръхестествен, но и същевременно реален свят, често поставя нас, като зрители пред едно явно противоречие. Стремежът на този труд е да бъде разкрита и обяснена една малка част от тези внушения, които остават необяснени и пораждат именно това неразбиране.