У в е д о м л е н и е за инвестиционно намерение От нек еад, Клон “хидроелектроинвест”



страница2/2
Дата14.04.2017
Размер403.65 Kb.
#19171
1   2

4.8.1 Растителен свят



Горско дървесна растителност

В ниските части на трасето естествените горски формации са съставени от ксерофитни видове - главно зимен дъб (Quercus dalechampii) и келяв габър (Carpinns orientalis) и съпътстващи с малко участие: мъждрян (Fraxinus ornus), воден габър (Ostria carpinifolia), сребриста липа (Tilia argentea), благун (Quercus conferta), дива круша (Pirus communis), киселица (Malus silvestris) и др. Дървостоите са от издънков произход.

С увеличение на надморската височина, на сенчестите изложения, формациите са от мезофити – предимно бук (Fagus silvatica) с единично участие на зимен дъб (Quercus dalechampii), обикновен габър (Carpinus betulris), трепетлика (Populus tremula). Произходът им е както издънков, така и семенен.

Покрай руслото на р.Лясковска се срещат типичните хигро- и хидрофити  върби (Salix alba), елши (Alnus glutinosa и A.viridis) тополи (Populus nigra).

Съгласно приетата у нас Класификационна схема на типовете горски месторастения, районът на инвестиционното предложение е в Тракийската горскорастителна област, подобласт Западни Родопи, Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояс на нископанинските гори от зимен дъб, бук и ела (ТІІ1). Преобладават (66%) месторастенията с индекс С2, т.е. средно богати, свежи, върху средно дълбоки и средно каменливи почви, следват В1,2 -т.е бедни, сухи до свежи, върху плитки, силно каменливи почви (20%).

Тревната и храстовата растителност в района на обекта (инвестиционното предложение) са свързани с горския фонд и включват фитоценози, типични за средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.



Хигрофити и крайбрежни растения

Хигрофитите са разположени непосредствено до коритото на реката, течението на която е сравнително бързо. Това са: Petasites albus, Petasites angustifolium, Heracleum sibiricum, Lythrum salicaria, Angelica pancicii, Mentha sp., Equisetum sp., и др. В по-сухата част на бреговете на реката се наблюдават различни синантропи (плевели и бурени): седмолист, коприва, див пелин, балканска паламида, бъзей, див коноп, бял равнец, ливаден спореж и др. Ограничено се явява Typha latifolia, Carex sp.

Покрай пътя за Лясково се срещат антропогенни растения в широки размери – бурени, плевели, случайно пренесени видове, които не са “застрашени” растения, както и посочените хигрофити.

Скални растения

По бреговете на р.Лясковска има скални образования, които не образуват каменни грамади. Склоновете към речното корито на места са скалисти. Растенията са от групировката на бронеца (Selaginella helvetica) обикновено с малки групи от техните популации: Asplenium trichomones, Ceterach officinarum, Athyrium filix femina, Sedum album, Allium flavum, Saxifraga rotundifolia, Sedum cepaea, Geranium macrorrhisum, Haberlea rhodopensis, Minuartia verna, Trachelium jacquinii, Arctostaphyllos uva-ursi, Sempervivum leucanthum, Seseli thodopaeum.

В района на обекта съществува значителен и разнообразен видов състав на висши растения. Могат да се посочат над 500–600 вида, обединени в посочените фитогрупировки като асоциации и отделни характерни растения.

Подпокровните растения са добре приспособени към многообразните екологични условия в тази част на планината. По биологичен тип преобладават хемикриптофитите, ясно разграничени като мезофити и ксерофити. Районът е част от Родопите, в която се срещат и редки, защитени растителни видове като: Haberlea rhodopensis, Trachelium jacquinii, Sempervivum leucanthum, Seseli rhodopaeum, Oenanthe angulosa. Освен тях по планинските склонове над реката по тревни площадки и скални тераски има популации от Arctostaphyllos uva-ursi, Aquilegia vulgaris, Atropa belladonna, Polygala rhodopea.


Поради малкия обхват на засегнатата територия (ширината на просеката за трасето е 8 до 20 м), евентуалното унищожение на единични растения от защитени видове е много малко вероятно.

4.8.2 Животински свят




Ихтиофауна


Река Лясковска се отнася към пъстървовите течения. Населена е с два вида пъстървови риби: балканска пъстърва (Salmo trutta fario), която е местен вид и интродуцираната дъгова (американска) пъстърва (Oncorhynchus mykiss). Популациите и на двата вида в реката са твърде малочислени.

Земноводни и влечуги


Установени са следните видове:

  • Дъждовник (Salamandra salamandra)

  • Жабата жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

  • Горска жаба (Rana dalmatina)

  • Стенен гущер (Podarcis muralis)

  • Зелен гущер (Lacerta viridis)

  • Слепок (Angius fragilis)

Консервационната стойност на установените видове е представена на таблица № 2
Таблица № 2

Вид

Защитени от

Закон за защита на биоразнообразието

Вкл. в Бернската конвенция
(прил. ІІ и ІІІ)

Директива 92/43
на Съвета на ЕИО 21.05.1992

Дъждовник

+

ІІІ




Жълтокоремна бумка




ІІ

+

Горска жаба




ІІ




Зелен гущер




ІІ




Стенен гущер




ІІ




Слепок

+

ІІІ




Сред установените видове няма нито един от “Червената книга на България” Всички установени видове са с ниска консервационна стойност, широко разпространени в страната, на много места с висока численост и плътност на популациите.

Бозайници

По данни на Ловно-рибарско дружество гр.Девин на разглежданата територия – източния скат на р.Въча, се срещат: дива свиня, заек, дива коза (почти изчезнала), скитащи кучета, чакали, лисица. Сравнително по-богато е видовото разнообразие на бозайниците около с.Беден.


Орнитофауна

Орнитофaуната в района на обекта е от видове, характерни за района на Западните Родопи. В зоогеографски аспект тя е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини. В района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика - така наречените средиземноморски видове. В района на обекта липсват значителни по площ открити територии, от което следва, че е характерен планинско-горският фаунистичен, а в случая орнитологичен, комплекс.

От видовете птици в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (списъкът на видовете, които са приоритетни за опазване), в района, в който попада обектът, в т.ч. и през размножителния период, се срещат 16 вида птици

1. Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.))

2. Черен щъркел (Ciconia nigra (L.))

3. Осояд (Pernis apivorus L.)

4. Малък орел (Hieraaetus pennatus Gm.)

5. Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm)

6. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.))

7. Сокол скитник (Falco peregrinus Tunst.)

8. Лещарка (Tetrastes bonasia (L.))

9. Бухал (Bubo bubo (L.)),

10. Козодой (Caprimulgus europaeus L.)

11. Черен кълвач (Dryocopus martius (L.))

12. Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi (Sh. & Dress.))

13. Горска чучулига (Lullula arborea (L.))

14. Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

15. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria (Bechst.))

16. Градинска овесарка (Emberiza hortulana L.),

От видовете птици в Червената книга на България, в т. ч. редки, застрашени от изчезване и вече изчезнали, а също и от лични наблюдения, за района, в който попада обектът са посочени находища, в т. ч. и през размножителния период, на 15 вида птици :

1. Осояд (Pernis apivorus L.)

2. Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))

3. Мaлък ястреб (Accipiter gentilis (L.))

4. Малък орел (Hieraaetus pennatus Gm.)

5. Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm)

6. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.))

7. Брадат лешояд (Gypaetus barbatus (L.))

8. Лещарка (Tetrastes bonasia (L.))

9. Глухар (Tetrao urogallus L.)

10. Горски водобегач (Tringa ochropus L.)

11. Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

12. Средна бекасина (Gallinago gallinago (L.))

13. Гълъб хралупар (Columba oenas L.)

14. Черен кълвач (Dryocopus martius (L.))

15. Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi (Sh. & Dress.))

Не се очаква да има значително въздействие върху птиците предмет на опазване.


4.1.13. Въздействие върху защитените територии на единични и групови паметници на културата:
А./ Защитени територии:

Обекта не попада и не граничи със защитени природни територии. Сред установените в близост до площадката растителни и животински видове няма такива, включени в Червената книга на България.


Б./ Културно наследство.

Целенасочени археологически проучвания на територията на площадката не са извършвани. При изпълнените изкопни работи в района не са установени предмети или постройки с археологическа стойност. Обекта не е заведен в архивите и регистрите на НИПК .


4.1.14. Въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси:
А./ различните видове отпадъци и техните местонахождения:

Както беше посочено по- горе строителството и експлоатацията на обекта са свързани с образуването на минимални количества отпадъци. Отпадъците, които ще се образуват при строителството ще бъдат изнесени на депо с което въздействието им върху околната среда в района на обекта се свежда до минимум.

Битовите отпадъци ще се извеждат на общинското депото за ТБО и също няма да оказват въздействие върху околната среда.
Б./ рискови енергийни източници:
Не се монтират такива както при строителството, така и при експлоатацията на обекта


  • Вибрации:

Генерират се при изпълнението на пробивно взривните работи, при прокопаването на пътното трасе и тунела. Вибрациите от транспортните и пътни машини са локализирани в кабините за управление на техниката

  • Радиации:

В при реализацията на обекта не си предвижда използването на източници на радиоактивност.
4.1.16. Генетично модифицирани организми.
При изграждането и експлоатацията на обекта не се ползват и не се създават генетично модифицирани организми. Не възникват предпоставки за мутагенни въздействия върху организмите.


    1. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа,включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение.

Няма информация за проведени процедури по обособяване на елементи от Националната екологична мрежа в района на обекта – защитени територии. Малка част от предложението попада в защитена зона “Триград –Мурсалица” и защитена зона "Родопи - Западни". Разширението на трасето на пътя не предполага значително въздействие върху предмета на опазване и в двете зони. Въздействието ще е по-голямо по време на строителството, след което ще се извършат залесителни мероприятия на нарушените участъци около трасето.




    1. Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично,кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно).


4.3.1. Въздействие върху земеползването :


  • с обхват съобразно дължината на трасето на пътя;

  • постоянно върху унищожените земи;

  • дълготрайно по трасето на пътното платно;

  • без кумулативен ефект.


4.3.2. Въздействие върху атмосферния въздух:
по време на строителство :

  • с малък обхват;

  • временно;

  • средно трайно;

  • без кумулативен ефект.

по време на експлоатацията:

  • с обхват дължината на пътя;

  • постоянно съобразно трафика;

  • краткотрайно;

  • без кумулативен ефект.


4.3.3. Въздействие върху водите:
Върху повърхностните води :
по време на строителство :

  • с малък обхват;

  • временно;

  • краткотрайно (при неспазване на посочените изисквания);

  • без кумулативен ефект.

по време на експлоатацията:

  • не се очаква въздействие върху водите на р.Лясковска и пресъхващите овражни потоци при нормални условия на експлоатация без пътнотранспортни произшествия.

Върху подземните води по време на строителството и експлоатацията:

  • с малък обхват;

  • постоянно;

  • дълготрайно;

  • без кумулативен ефект.

4.3.4. Въздействие върху почвата:


  • с обхват съобразно дължината на трасето на пътя;

  • постоянно върху унищожените земи;

  • дълготрайно по трасето на пътното платно;

  • без кумулативен ефект.


4.3.5. Въздействие върху земните недра:



4.3.6. Въздействие върху ландшафта :


  • с обхват по трасето на пътя;

  • постоянно в зоната, заета от пътя;

  • дълготрайно в обхвата на изместения участък;

  • без кумулативен ефект.


4.3.7. Въздействие върху минералното разнообразие:


  • с обхват по трасето на пътя;

  • постоянно в зоната, заета от пътя;

  • дълготрайно в обхвата на изместения участък;

  • без кумулативен ефект.


4.3.8. Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи :


  • с обхват по трасето на пътя;

  • постоянно;

  • дълготрайно;

  • без кумулативен ефект.

4.3.9. Въздействие върху защитените територии на единични и групови паметници на културата:


  • Не оказва въздействие


4.4. Обхват на въздействието - географски район; засегнато население населени места (наименование, вид - град,село, курортно селище, брой жители и др. ) .
Въздействието от обекта ще се прояви само в ограничената територия на промяна на предназначението на терена .

Строителството и експлоатацията на обекта не засяга население, населени места, курортни селища, спортни съоръжения, болнични заведения, центрове за рехабилитация и др. заведения за обществено ползване, както и обекти със стопанско предназначение. Малка част от трасето преминава в близост до с.Лясково, общ. Девин.


4.5. Вероятност на поява на въздействието.
Въздействието се появява със започване на строителството, При въвеждането на обекта в експлоатация степента на въздействията ще се намали, като вероятността от появата и зависи от транспортния поток.

Строителството на обекта ще бъде с пролетно – летен активен период, в които период именно се очаква засилване на въздействията свързани с генерирането на по-голям обем битови отпадъци и газови емисии.




    1. Продължителност, честота и обратимост на въздействието.

Продължителността на въздействието е за целия срок на съществуване на пътя.




    1. Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда.




  • Изготвяне на документацията по разрешаване и извършване на СМР.

  • Определяне на временно депо за почвено- геоложките материали в рамките на ХВ :Цанков камък”.

  • Изпълнение на временното строителство само в границите на строителните площадки .

  • Определяне на площадки за ремонт и зареждане на техниката с горива и масла.

  • Извършване на залесителни мероприятия с подходящи местни растителни видове.

      • Регламентиране и устройване на местата за събиране на отпадъците.

      • Постоянен контрол върху изправността на техниката и връзките между елементите .

      • Осигуряване на подходящо работно облекло и лични предпазни средства на работниците .

      • Работниците преди назначението им да преминат встъпителен инструктаж и да се провежда периодически такъв.

      • Да се проведе курс за техника на безопасност и експлоатационни изисквания с работниците преди започване на работата на обекта.

      • Да се поставят указателни, забранителни и предупредителни табели и знаци на съответните места.


4.8. Трансграничен характер на въздействията.

Обекта на инвестиционното намерение няма да оказва трансгранично въздействие.


Възложител:

Николай Николаев



Гайтанджиев - Управител


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница