У в о д не е изминало много време от написването на първата ми книга

Как постъпваме, ако на терена има повече от едно водни течения? Как да ги измерим прецизно, ако вълните им се наслагват или преплитат?

Изтегляне 0.51 Mb. страница 26/54 Дата 14.09.2023 Размер 0.51 Mb. #118655 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Още една важна подробност.

Как постъпваме, ако на терена има повече от едно водни течения? Как да ги измерим прецизно, ако вълните им се наслагват или преплитат? Често се случва на един и същи терен да има по няколко водни течения. При това протичащи в различни посоки и на различни дълбочини. Има места, в които водите са на няколко пласта един под друг. Това естествено не бива да ни обезкуражава. Ако водните течения са няколко по хоризонтала лесно бихме могли да ги екранираме едно по едно, така че при измерването да няма наслагване на различни вълни. На помощ ни идва радият, който поставен легнал в центъра и по дължина на водното течение елиминира неговото излъчване. Ако водните пластове са няколко един под друг, това ясно ще проличи по силата на реакция на радиестезичните ви инструменти. При измерване на место с рулетка ще трябва да проверите метражите и след първия открит воден пласт. Необходимо ви е преди всичко повече търпение, както и знание каква точно вода търсите. Не трябва да забравяте, че колкото по-надълбоко ви отвеждат вашите търсения в земните пластове, толкова по-дебела ще ви излезе сметката за откриването на драгоценната вода. Е, според възможностите и харчовете. Още една важна подробност. След като откриете водното течение, необходимо е да потърсите най-подходящото место за кладенец или сонда. То трябва да е съобразено с няколко изисквания. Първо, възможно най-удобно и най-безопасно за извършване на изкопните работи. Второ, кладенецът или сондата да не бъдат разположени по-ниско по терена от септични ями и канализации, ако искаме ползваната от нас вода да остане чиста. Трето, възможност за достъп на изкопна техника. Разбира се, всичко това е в пожелателен план, но без тези уточнявания изкопаването на кладенец може да се превърне в истинско мъчение и наказание. Спомням си един драстичен случай в покрайнините на Варна. На наклонен терен, близо до гора, местен водар беше посочил място за сондаж или кладенец на доста неудобно според собственика место. Нямало как там да се качи техника, а дълбочината – 18 метра, правела изкопните работи на ръка доста скъпи. За да си спести тези неудобства той преценил на своя глава, че може да “хване” водата и в по-ниските и по-достъпни места на двора. Така последвало безплодното пробиване на три двадесет метрови дупки. Когато и от четвъртата не бликнала вода, сърцето на собственика не издържало. Едва година по-късно след като се възстановил от сполетелия го инфаркт, той все пак се върнал към посоченото му най-напред място. Макар и труднодостъпна, водата се оказала точно там. А средствата, разбирате, надхвърлили многократно първоначално планираните. Да не говорим за похабените нерви и здраве. Преди време моя добра позната ми донесе план на дворното си място в Сопот, да потърсим има ли там вода. Направих необходимата проверка и се оказа, че наистина през двора минава не много силно подземно водно течение. Тъй като тя не поиска повече информация, прекратихме търсенето дотук. Месец-два по-късно на своя глава с абсолютната убеденост, че знае всичко, което й е необходимо, тя организира изкопаването на кладенец в двора си. Посочила най-удобното според нея място и офанзивата започнала. Всичко вървяло добре до третия метър, когато изкопчиите попаднали на доста твърда скала. Оставали още 4 до посочените от мен предварително по схема 7 метра дълбочина. Непреклонната й убеденост включила в действие канго къртачна машина. В битката с твърдия камък паднали жертва няколко шила и доста нерви. В крайна сметка водата се появила. Научих за всичко това постфактум. Направих повторна проверка по схема и се оказа, че само една трета от участъка, през който преминава водата, е върху скала. Естествено това измерване си беше след дъжд - качулка, но същевременно беше неоценим урок за упоритата ми позната, пък и за мен самия. Ако тя беше споделила какви са й намеренията, или пък аз се бях сетил да я попитам, вероятно щяха да бъдат спестени доста средства, нерви и време. Все полезни неща, които не знам защо сме свикнали да пилеем с лекота. Докога? Спомням си още един интересен случай. Потърси ме за консултация един човек от вилните зони край София. Беше в сухата и безводна 1995 година. Извърших всички необходими замервания. Посочих удобно за кладенец место, което съвпадаше и с плановете на собственика. Проверката показваше силно водно течение на дълбочина 13 метра. Това мое становище обаче срещна категорично неодобрение. В началото не разбрах какви са доводите против и още веднъж проверих нещата. Нямах грешка, нито пък съмнение – всички методи сочеха тази дълбочина. - Да, ама на попа в съседния двор кладенецът му е на 20 метра дълбочина!, изплю камъчето най-сетне хазяинът. – Освен това, съм хидроинженер и ще ви кажа, че не е възможно това, което ми казвате. Аз вече съм си купил пръстени за 20 метра дълбочина и толкова ще копая! Взех си довиждане с напористия ми домакин и само го помолих, когато приключи с изкопните работи, да ми се обади. Изниза се половин година през която така й не дочаках да ми се обадят. Един ден се отправих на разходка в близост до този район. Минах по улицата на господин хидроинжeнера. На посоченото от мен место имаше кладенец. Малко по-навътре в двора стояха подредени един до друг пет еднометрови бетонни пръстена. Двама работници бяха дошли да ги пазарят, но собственикът го нямаше. Оказа се, че те са копали кладенеца. На 13,5 метра водата се оказала толкова силна, че било невъзможно да се продължи по-надолу… Няма да ви обяснявам защо никой така й не ми се обади. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели: