Обществена опасност на деянието – основно, обективно, неюридическо и определящо качество, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху съществуващите обществени отношения. Чл. 10 – определение. Опасността може да се прояви в две форми – увреждане и застрашаване (създаване опасност за увреждане).
Противоправността на деянието – обективно и юридическо качество. Когато запретът е установен в закон и за неговото пристъпване е предвидено наказание, говорим за наказателна противоправност.
Субективният елемент на престъплението – виновно извършено деяние.
Вината е субективният елемент на престъплението – конкретното субективно или психично отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и към предизвиканите от него общественоопасни последици.
Тя е елемент на конкретно деяние – не може да съществува самостоятелно.
Тя е реално съществуващ факт в съзнанието на дееца.
Свежда се до съдържанието на умисъла или на непредпазливостта. Другите процеси като мотиви, емоции, намерения се отнасят към субективната страна на п-ето.
Тя е обществено определена – тя винаги е предмет на отрицателна оценка от негова страна.
Основните форми са умисъл и непредпазливост – чл. 11, ал. 2 и 3 от НК.
ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО (тема № 15) – в чл. 1, ал. 1 от НК се очертава обекта на защита. Чл. 10 от НК – обект на въздействие/посегателство, при определяне на обществената опасност. Засягат се различни по характер и значимост обществени отношения.
Понятие – обществените отношения с базисен или надстроечен характер. От философска гледна точка са обект на престъплението са системата от връзки между членовете на общество. Система от необходими, вътрешно свързани помежду си детерминирани правни връзки между членовете на обществото, които възникват по повод на определена духовна или материална ценност, чието съдържание е съвкупността от правата и задълженията на участниците в отношенията и които правни връзки се осъществяват посредством поведението на тези участници.
Сподели с приятели: |
