ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТО ДЕЯНИЕ (тема № 16) – престъплението се описва като деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Деянието може да се прояви в две форми – действие и бездействие. Престъплението е деяние с определени свойства. Деянието е основна форма на човешкото поведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ –деянието е съзнателен волев акт, предизвикан от определена потребност и проявен външно в действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка, който се осъществява с цел да бъде приспособена съществуващата действителност към нуждите на дееца, на трето лице или на ообществото.
То е съзнателен акт – психична дейност за вземане на решение за извършване на деянието, което е стремеж за приспособяване на действителността към нуждите на дееца.
То е целенасочен акт – човек се стреми да постигне изменение на съществуващата действителност.
То е волев акт – протича под контрола на съзнанието и се осъществява на основата на познанието на дееца за свойството и значението на осъществяваното поведение.
Винаги е акт, предизвикан от определена потребност – действителността да се приспособи към нуждите на дееца.
То е външно проявен акт – действие или бездействие. Само така става част от действителността.
Винаги се осъществява при определени условия на време, място и обстановка.
Деяние ще има само когато са посочени всички особености в съвкупност. НЕ Е ДЕЯНИЕ:
Рефлекторна проява – възбуждане на телесно движение на основата на безусловен рефлекс, защото тя не протича под контрола на съзнанието.
Телесните движения, причинени от действието на външни сили – човек се подхлъзне и бутне друг човек.
Механизъм на деянието:
Възниква необходимост от някакво изменение в действителността, което да я приспособи към нуждите на дееца – обществени или лични. Когато индивидът осъзнае тази необходимост възниква потребността от изменение на действителността. Потребността поражда стремеж към задоволяване, а той води до поставяне на определена цел. След като се постави целта следва процес на мотивация, формиране на мотивите за осъществяване на определено поведение. Те са вътрешния двигател на поведението. Мотивацията води до вземане на решение за осъществяване на поведението последвало от планирането. Планирането е набелязване на начини, средства и способи за постигане на целта. Накрая е външната физическа проява на деянието. Въздействието в/у обекта от действителността. Деянието е единство м/у вътрешна и външна проява на поведението.
