Видове камма, съгласно етичните съображения: благотворна и неблаготворна камма Буда разделя камма, съгласно етиката на два различни класа, благотворна камма ("кусала камма") и неблаготворна камма ("акусала камма"). Неблаготворната камма е действие, което духовно е вредно и морално е осъдително. Благотворната камма е действие, което духовно е ползотворно и морално е похвално. Има два основни критерия за разграничаване на благотворната от неблаготворната камма – стремеж и корен. Критерият: стремеж Един от критериите е намерението, стоящо зад действието. Ако едно действие е извършено с намерение за вреда на себе си, вреда на другите или вреда както на себе си, така и на другите - това е неблаготворна камма. Камма, която съдейства за доброто на нас, за доброто на другите, за доброто както на нас, така и на другите, е благотворна камма. Критерия: корен Другият критерии е коренът на действията. Всички действия възникват от конкретни умствени фактори, наречени корени. Това са причинните фактори, които подкрепят или са източник на действията. Всички неблаготворни действия идват от три неблаготворни корена - алчност, омраза и заблуда. Алчността е егоистично желание, насочено към лично удовлетворение, изразено чрез ненаситност, жажда и привързаност. Омразата е зла воля, ненавист, негодувание, гняв и негативна оценка на обекта. Заблудата е невежество, умствена неяснота и объркване. Можем да открием и корените с благотворна страна: не-алчност, не-омраза и не-заблуда. Не-алчността се проявява като непривързаност и щедрост. Не-омразата се изразява положително като добра воля, доброжелателство и любяща доброта. Не-заблудата се проявява като мъдрост, разбиране и умствена яснота. Поради тези корени, трябва да сме много внимателни когато съдим нашите или чуждите действия. Често може да има рязка разлика между външни действия и състоянието на ума от което те произлизат. Ние може да правим много добри неща за другите външно, но основният мотив зад нашата добра работа може да е желание за слава и признание, форма на неблаготворния корен - алчност и жажда. Някой друг може тихо да медитира, привидно сдържан, но вътрешно може да развива ум на любяща доброта и състрадание. Той може да бъде критикуван за търсенето на своето собствено добро, но той може да прави повече добро за света от активния наивен реформатор, които е воден от желание за име и слава.
