Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ЗАЩО СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ
* Привикнали сме да мислим за себе си като за физическо тяло, а не като вътрешна енергия. Поглеждаме в огледалото и вярваме, че сме това, което виждаме. Живеем в култура, която подкрепя това убеждение. Всеки ден сме бомбардирани със съобщения, напомнящи ни да парфюмираме, бръснем, почистваме, храним, отпочиваме и декорираме телата си, за да бъдем щастливи, здрави и да имаме успех. Много от нас са подложени на тази философия от ранно детство и затова третираме себе си предимно като опаковка, чието съдържание е ирелевантно. Разбираемо е, че ще се съпротивляваме на идеята, че имаме също значим Аз, който е невидим и непроницаем за изискванията на външния свят. Историята за човека, търсещ загубения си ключ извън дома, на светлината на уличните лампи, илюстрира моята теза. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен. След тридесет минутно безплодно търсене непознатата жена попитала: „Къде изпуснахте ключа си?" „О! - отговорил той. - Изпуснах го вкъщи." „Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя. „Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло." Точно това правим всеки път, когато гледаме извън себе си за решенията на проблемите. Ние живеем вътре, човешкото ни качество се съдържа вътре, а небрежно прекарваме времето си да търсим извън себе си отговорите, защото не успяваме да хвърлим светлина вътре в мислите си. Съпротивляваме се на принципа, че мисълта е всичко, което сме, защото изглежда по-лесно да се търси навън. * Струва ни се по-лесно да определяме себе си чрез опаковката, отколкото чрез вътрешните си качества, които не можем да докоснем, видим, помиришем, вкусим или, чуем. Поемането по пътеката, която изглежда по- лесна, е една от основните причини за съпротивата на принципа за мислите като основа на човешкото ни качество. Освен това, когато всеки друг се възприема като определящ себе си по този начин, изглежда по-лесна да се присъединим към потока, отколкото да бъдем различни. Забелязвам това при младите хора от моя квартал. Когато им предложа възможността да мислят за себе си като отделни от тълпата същества, те ми казват: „Тогава ще ме смятат за чешит или смахнат." Те се интересуват как другите ги възприемат, не осъзнавайки че техните мисли са критичният компонент на това, кои са. Не разбират, че могат да обработват света си по начин, който те изберат, и често пъти избират изглеждащия по-лесен начин просто да се пригодят. Много от нас избират да действат като другите, без да изследват своята нямаща форма реалност. Може да не желаем да се подложим на критиката, която върви ръка за ръка с независимото мислене. Можем да се съпротивляваме на това да видим себе си като нещо отвъд тази форма, защото напълно сме се идентифицирали с този подход към живота. За да се променим, трябва да предефинираме себе си и своите приоритети, да си дадем разрешение да наблюдаваме къде сме, без да сме отбранително или преценъчно настроени по отношение на собствената си гледна точка. Когато отбележим настоящата си позиция без никаква критика, улесняваме следващата стъпка по пътя си. * Като се идентифицираме с формата, сме способни да функционираме предимно в царството на нещата, изключвайки онова, което може да ни се струва като досадни мисли. Придобивките стават начин да демонстрираме своята компетентност в живота, докато нямащата форма наша природа се захвърля в затворен скрин. Държим се така, сякаш не носим отговорност за чувствата и мислите на другите, като настояваме те да открият щастието в материалните неща, които им осигуряваме. Оправдаваме себе си, като казваме: „Работя упорито, плащам сметките, давам им всичко, което искат - какво друго мога да направя?" Това друго, което можем да направим, е да сме чувствителни към онова, което те мислят, да говорим с тях за техните аспирации, да ги докосваме в онова богоподобно пространство зад тяхната форма и да ги насърчаваме да преживяват живота си по техния начин. Работим за натрупване на богатство и вещи, за поставяне и постигане на цели. Идентифицираме успеха с измерението на нещата, никога непознаващи вътрешното щастие. Постоянно се борим и никога не „пристигаме" . Вярвам, че сме повече, че сме интелект във формата точно така, както розата е интелект, който раздава благоуханието и външния вид на цвете. Никога не можем да създадем сами розата. Нуждаем се от жизнената сила във формата, наречена от нас „роза". По сходен начин се нуждаем да докоснем интелекта или добрата сила зад формата, която представляваме ние, както и тази на другите, с които влизаме в контакт. Може да се съпротивляваме просто защото не познаваме този аспект на човешкото качество и защото непознатото плаши. Запитайте се дали това е достатъчна причина да останете изключително във формата. * В света на формата обвиняването е удобно извинение за това, защо животът ни не е онова, което бихме искали да бъде. Обвиняваме света за болестта, фондовата борса - за финансовото ни състояние, пекарницата за наднорменото си тегло, и родителите - за личността си. В света на мисълта обаче ние сме отговорни за всичко. Мислим така, както изберем, и сме това, което мислим - не това, което ядем, а това, което мислим. Ако не искаме да поемем отговорността за начина, по който сме създали себе си, игнорираме този аспект на самосъздаването и живеем изключително в наследената форма. Ако знаем, че мисълта е способна да изцелява, да създава щастлив живот, да има значение в света на другите, тогава реагираме на живота с нашата способност. Тогава живеем отговорно. Когато фокусът ни включва вътрешния свят на мислите, се изместваме към по-отговорен начин да бъдем в света. Погледнете вътре в себе си, за да откриете как се чувствате по отношение на по-отговорното съществуване в света. * Толкова много може да ни харесва сънуването, че да не искаме дори само да си дадем сметка за по-големите възможности, които ще дойдат, ако се събудим. Затова избираме да останем заспали, несъзнаващи величието на онова, което ни чака, ако се събудим. Когато си стоим при познатото, не поемаме никакви рискове. Ако не рискуваме, няма нужда да се променяме. Избягвайте промяната и можете да обясните, че причината за липсата ви на-растеж е множество външни обстоятелства. Това, изглежда, е удобен кръг, който ни дава сигурност, макар и на цената на застопоряването на едно място, което рядко служи добре на нас и на онези, които обичаме. Съпротивата е основната част от страха от промяна. Когато подходим към метафизическите или духовните въпроси, откриваме дългата история на разчитане на принципа „виждането е вярване" и това се превръща в препъващия камък пред погледа, насочен настрани от онова, което сетивата ни, изглежда посочват. Предлагам да превърнем препъващия камък в стъпало, като ревизираме мислите си на „Ще го видя, когато повярвам в него". Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|