Уейндайър
Някои признаци и симптоми на вътрешния мир
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
- Навигация на страницата:
- „Аз съм своята способност да мисля и чувствам, а не само своята форма"
| Някои признаци и симптоми на вътрешния мир
Тенденция да се мисли и действа спонтанно, а не на базата на страхове, основани на предишен опит. Непогрешима способност човек да се наслаждава на всеки един момент. Загуба на интерес да се преценяват и осъждат другите хора. Загуба на интерес да се интерпретират действията на другите. Загуба на интерес към конфликта. Загуба на способността човек да се тормози. Чести, всепоглъщащи епизоди на вникване. Чувства на удовлетворение заради свързаността с другите хора и природата. Чести атаки на усмихване. Увеличена податливост на любовта, предложена от другите, както и неконтролируем подтик тя да се разширява. Това са нещата от списъка, които се отнасят до вас. Животът ще стане очарователно пътуване, изпълнено с радост и благоговение. Частта от вас, която се е крила толкова дълго време в ограниченията, наложени от самите вас, когато сте живели изключително във формата, ще бъде свободна да види цяла нова панорама... ако и когато го повярвате. Ще откриете, че забавяте темпото и живеете в това тихо вътрешно пространство, където можете да се възхитите и оцените онова, което се изпречва на пътя ви. В сърцето си ще знаете, че няма нужда да се плашите от становищата или действията на някой друг. Ще получите повече радост и леснота в живота си, защото това е, което вие самите ще изпращате. Ще откриете, че е лесно да приемате противоположни мнения, знаейки, че вие не сте определени от нищо и никой извън вас самите. Ще откриете огромна радост в лекотата, която замества озлоблението и болката. Ще елиминирате конфликтите и конфронтацията, тъй като не ще смятате за нужно да се доказвате пред когото и да било. Фактически ще започнете да напипвате огромната власт на психиката си. Можете спокойно да медитирате, въпреки че другите около вас може да са в треска. Вие ще бъдете силата на спокойния ум и ще изберете да сте често в това състояние. Ще откриете неща за себе си, върху които вероятно никога преди това не сте се замисляли. Ще бъдете в тази перфектна интелигентност, която се намира във всяка форма, в това чудно вътрешно пространство, където е възможно всичко, което можете да си представите. Постепенно разбрах, че съществува невидима, недосегаема, неосезаема и въпреки това много истинска интелигентност в основата на (или по-добре е да се каже подкрепяща) всяка форма. Тази интелигентност е била наричана по много начини - някои я назовават Бог, други - жизнена сила, по-висше съзнание, божествен дух. Етикетът няма никакво значение. Нейното изживяване е това, което има огромно значение. Това е чувство, сходно на онова, изразено от Карл Юнг, когато интервюиращият го попитал дали вярва в Бог. Неговият озадачаващ отговор бил: „Не." И след замислена пауза продължил: „Аз знам, че има Бог." Наблюдавайте дървото и помислете за интелигентността вътре в него или зад него, която му позволява перфектно да функционира в своята форма. Листата идват и си отиват, мъзгата се оттича, то цъфти, когато трябва да цъфти. То е много повече от проста форма. То съдържа жизнена сила, която го превръща в живо същество. Не можем да видим тази жизнена сила, но тя е много истинска. През последните дни доста често гледам кожата на опакото на ръката си. Когато я убода, тя вече не отскача бързо назад както някога, а бавно и провлачено се връща в първоначалната си позиция. Около очите ми има бръчки, които преди ги нямаше. По ушите ми започнаха да растат косми, а тези по темето ми започнаха да окапват. Виждам как формата ми се променя през цялото време. Ако си мислех, че това е всичко, което съм, бих се чувствал съсипан от собствените си физически промени. Но аз знам, че съм много повече от тази форма, която заемам. Знам, че съм душа в тяло, а не тяло с душа. Това нещо, което някои наричат душа, а аз наричам своето същество или своя Аз, е истинската същност на онова, което сме. Интелектът е зад формата и огромната разлика между мен днес и мен преди няколко години е това, че днес аз преживявам факта, че не съм само своята форма. Бъкминстър Фулър каза веднъж, че 99% от това, което сте, е невидимо и недосегаемо. Вашата способност да мислите и да надскочите своята форма е това, което определя качеството на живота ви. Способността да изразиш и да преживееш твърдението: „Аз съм своята способност да мисля и чувствам, а не само своята форма", е основната трансформационна разлика в живота ми днес. Аз избирах различни роли в живота си. Едно време вярвах, че тези роли са истинското Аз и че всичко, което правех, детерминираше моята същност. Преживявам своята форма, като правя това, което съм избрал да правя, и в същото време мога умствено да застана зад тази форма и да наблюдавам себе си, преминаващ през съграждащите моето човешко качество движения. Работя и се потя, играя тенис и пиша, говоря пред големи аудитории, любя се с жена си, разхождам се по плажа, плащам си сметките, стремя се да спестя малко пари и говоря по телефона за моите вложения, гушкам децата си и върша всички други дейности, които избера за себе си. Тези действия, тези роли имат магически подпомагащо качество в себе си, когато моето същество е в правенето на нещата. Когато включа тази невидима, недосегаема част от себе си, или моето Аз, тогава наистина осъзнавам, че физическото ми Аз, моята форма не е всичко, което съм. Когато във физическите си действия вместя мислите и чувствата си, преживявам баланс, цялост, преживявам себе си. Моята способност да бъда самата мисъл е истинското чудо, от което съм част. Никой не може да застане зад очите ми и да преживее моята вътрешна реалност, както и аз не мога да вляза в нечия чужда форма и да стана процесът, който е на този човек. Но аз мога и наистина си позволявам да стана своят собствен ум, а не своята собствена форма. Сега живея всеки ден така, сякаш този интелект, който е във всички живи същества, включително и в мен самия, е истинската същност на живота. Вече не се страхувам от смъртта, защото знам, че ние никога не сме формирани, а сме в процес на преход и че макар формата да може да изглежда така, сякаш е мъртва, човек просто не може да убие мисълта. Основната разлика, която откривам у себе си, е феноменалното състрадание, което е обзело моето същество през последните години. Докато преди бях способен; да игнорирам другите и да живея в свой собствен свят, сега откривам, че съм по-емоционално свързан с вътрешната енергия на всички живи форми. Доста пътувам, за да изнасям лекции, и в миналото директно преминавах през препълнения самолет до мястото ми. Сега откривам, че помагам на някой да си вдигне ръчния багаж на поставката над главата, а преди няколко години просто щях да се промъкна колкото се може по-бързо покрай този човек. Харесва ми това ново състрадание. То ми дава сили за по-големи неща и, разбира се, помага за създаването на по-дружелюбни и любещи преживявания у другите. Открих също, че развивам нов за мен стил на интелигентност, без да полагам съзнателни усилия. Откривам, че имам чувствителност и разбиране за идеи, които някога ми се струваха мъгляви или странни. Харесва ми да чета за квантите, относителността, метафизиката, източната мисъл и намирам всичко това за пленяващо, а преди години го мислех за непроницаемо и дори скучно. В книжарниците откривам, че стоя в секциите по философия, нова история, метафизика, съжалявайки, че не разполагам с време да прочета всичко, което се намира там. Тези дисциплини ме очароват, но което е по-важно, те изглежда, сега съответстват на равнището на личната ми готовност. Станал съм по-открит за всичко във Вселената. Зрението ми позволява да изследвам без преценките, които по-рано го замъгляваха. Дори още по-интригуващото е, че всичко това сега ми изглежда абсолютно смислено и логично. Разбирам това, което преди беше мъгляво. Това е напълно изумително събуждане за мен и съвсем откровено съм изпълнен със страхопочитание. Често откривам, че чета книги или слушам записи, които ме „хвърлят в екстаз". Не съм сигурен дали това е поради откритостта ми за тези нови идеи, или просто съм развил по-дълбока интелигентност посредством работата си, но във всеки случай това ми харесва и нещо повече - харесва ми да го споделям с вас и с другите. Сякаш в един кратък момент започнах да разбирам и да преживявам ученията на духовните водачи. Не чрез продължителни учебни курсове, не чрез опити да подобря духовното си съзнание, а просто чрез промяна в ново Аз, което е изпълнено с удивление от чудотворността на всичко това. Намаля и чувството ми за привързаност към придобивки и притежания. Вече не се идентифицирам с постиженията си и с професионалната си биография. Сякаш сега, когато съм Аз без граници, съм по-малко ригиден по отношение на определянето на себе си. Чувствам се така, сякаш мога да застана зад себе си (зад своята форма) и да позволя на своето Аз да бъде всичко, което пожелае да бъде, без да имам нужда да определям себе си посредством делата си. Аз съм дефиниран от някакво вътрешно познание или съществуване, което отхвърля външните определения. Вече няма толкова значение какво постигам, колкото да съм в хармония със собственото си чувство за принадлежност към човешката раса. Обозначаващите Аза етикети вече не са необходими. Не че делата са престанали, а че са изразени в процеса на собственото ми самоопределение. Колкото по-малко значение придавам на тези външни неща, толкова по-малко ограничения откривам в живота си. Чувствам, се способен на всичко, стига само да следвам вътрешния глас, който само аз мога да чуя. Чувствам силно изместване в личната си етика. Всеки в живота ми, който се опитва да ме контролира или да ме преценява, не може да ангажира емоционалната ми енергия. Загубил съм потребността да доказвам себе си или да оправдавам убежденията си. Не ме привлича да убеждавам когото и да било в правотата на своята позиция или пък да бъда конфронтиращият получател на чуждите гледни точки. Едно спокойно чувство за това, кой съм аз, се излъчва и преплита с уважението към другите. Открил съм, че някои от личните ми взаимоотношения са станали по-дълбоки и по-същностни, особено с жена ми и собственото ми семейство, докато другите са станали по-малко важни. Продължавам да се забавлявам страшно много в компанията на другите хора на някое гости, но вече не определям себе си като нуждаеш се от тази дейност, която преди години играеше много по-голяма роля. Предпочитам да прекарвам времето си сам, със семейството ми и с няколко колеги, на които се радвам. Фактически всички взаимоотношения на зависимостта, освен онези с моите малки деца, не съществуват в живота ми. Не ме интересува да направя другите зависими от мен за тяхното емоционално или някакво друго поддържане. Парадоксално, но съм станал по-щедър в раздаването си на другите. Харесвам повече от всичко в живота да помагам на другите. Едновременно странно и прекрасно е да функционирам изключително на базата на онова, което знам, че е моята истина, и в същото време да приветствам без преценки онези, които функционират на различна честота. По сходен начин за мен е по-лесно да излъчвам на собствената си честота и да игнорирам молбите на другите да живея собствения си живот така, както те искат. Това, което е станало е, че Азът и другите са се разтворили. Виждам ги на собствените им пътеки и сега мога да ги обичам точно за това, че са такива, каквито са. Когато другите се опитват да ми наложат обслужващите ги тях ценности и нагласи, както правех и аз с околните навремето, знам, че това може да промени моя баланс и хармония. Сега обаче просто оставам спокоен наблюдател на това, което те изразяват за себе си и за своята истина. Автентичното Аз, мислите и вътрешните чувства, които преживявам, вече не са ангажирани в защита и мога да наблюдавам, без да имам нужда да доказвам, че са погрешни. Пътеката ми остава кристално чиста. Това е нов вид зрение, което ми позволява да живея едновременно без форма и с форма, без да бъда заплашван или контролиран от никого. Това е изумително спокойно място. Загубих способността си да обвинявам другите за нещата от моя живот. Вече не разглеждам света в термините на нещастни обстоятелства или лош късмет. Вътре в себе си знам, че аз влияя върху всичко това, и сега откривам, че мисля защо съм създал дадена ситуация, а не „Защо аз?". Това засилено съзнание ме насочва към поглед навътре в себе си за откриване на отговорите. Поемам отговорност за всичко и интересният ребус става очарователно предизвикателство, когато реша да влияя върху области от живота ми, за които преди съм вярвал, че нямам никакъв контрол. Сега чувствам, че контролирам всичко. Знам, че създавам това, което имам, и онова, от което се нуждая, и че съм способен да върша чудеса, когато съм вътрешно балансиран и използвам мисловната си дименсия за създаване на света, който искам за себе си. Сега знам, че обстоятелствата, в които се намирам, не ме правят това, което съм, а разкриват какъв съм избрал да бъда. Колкото повече мога да успокоя ума си, толкова повече мога да възприема връзката между моите мисли и това, как се чувствам. Колкото по-спокоен е умът ми, толкова по-малко съм склонен да бъда преценъчно настроен и отрицаващ. Спокойният ум ми дава спокоен живот и помага на другите около мен да изберат спокоен, ведър, ефективен живот за себе си. Следователно това, как аз мисля, може да повлияе директно на онези около мен. Било е казано от Исус, Буда и други силно духовни същества, че тяхното присъствие в селото може да повиши равнището на съзнанието на всеки там. Сега вече мога да ценя и разбера тази идея. Открил съм, че когато съм в пълен мир със себе си и излъчвам тази ведрина, съзнанието на онези, които са в стаята заедно с мен, може да изпадне в покой. Напоследък говорих пред голяма аудитория в Чикаго и в стаята имаше около петстотин деца, много от които бяха бебета и кърмачета. Шумът беше доста голям, но след малко привикнах към него и той не ме дразнеше. В един особено затрогващ момент от речта си се канех да рецитирам нежно стихотворение, което е много ценно за мен, и цялата зала, включително бебетата, млъкна. Един вид магическо общуване беше осъществено с всеки чрез дименсията на мисълта. Промените в мен и в жизнените ми модели се осъществиха без конкретна цел или план. При все това те са също толкова част от мен, колкото и дробовете и сърцето ми. По сходен начин се осъществиха и много промени във физическия ми начин на присъствие в света. Бягам най-малко по осем мили на ден и не съм пропуснал нито един ден, откакто станах на 36 години. Нито веднъж! Казвам на хората, че бягането не е нещо, което правя, а нещо, което съм. То е част от моето същество. То съответства така добре на здравния ми режим, както и скрупульозните грижи за зъбите. Просто това, което съм, е здраво човешко същество. Моето „старо Аз" много добре съзнаваше полезното за моята форма. Тези облаги продължават да съществуват и сега, когато преживявам ново равнище на добруване, включвайки своето вътрешно Аз, загубата на себе си, неосъзнаването на физическото, докато бягам. Сега имам по-високи нива на енергия, отколкото изобщо някога съм преживявал и го приписвам на включеността ми в това да бъда здрав и да съответствам на подхода на по-високото съзнание към живота. Намирам за интересно, че вече не ям телешко, говеждо и овнешко месо, което преди правех непрекъснато, че ям храната си без сол, когато преди хващах солницата още преди да съм опитал яденето, че захарта, кофеинът и другите неща за ядене без никаква хранителна стойност рядко са част от моята диета. Намирам всичко това за интересно, но това, което е изумително за мен, е, че тази тенденция към цялостни навици за хранене произтича от един по-любещ подход към себе си и към живота, а не от желанието да засиля физическата си привлекателност или сила, или да постигна по-дълъг физически живот. Изглежда, сякаш се доверявам на някакъв вътрешен отличен консултант, а не разчитам на културните норми, старите навици или на това, което са ме учили, докато съм бил малък. Частта от мен, която иска да се намира в баланс, избира храната, която поглъщам. Чувствам баланса вътре в себе си и някак си това почти магически се превежда в здравословен подход към храненето и физическите упражнения. Рядко нося часовник, а само преди няколко години никой не можеше да ме издебне в момент, когато съм без него. Времето е загубило своето значение в линейния смисъл и не се чувствам заставен да следя непрекъснато кога и къде, и колко бързо живея живота си. Това стана без никакви цели или планове. Просто спрях да нося часовник, да се обръщам непрестанно към времето и да разграфявам живота си, а открих, че в резултат на това съм много по-ефективен. Заинтригуван съм от парадокса да оставиш да си отиде потребността или желанието за времеви рамки и чувството, че съм открил неограничено време за нещата, които искам да правя. Нещо повече. Без физическите времеви ограничения животът ми не само тече по-ефикасно, но се е обогатил откъм съдържание и дълбочина. Преживявам парадокса на изоставянето на времевите ограничения доста често на места като опашките на излизане от магазините. Сигурен съм, че вие също познавате чувството, което имаше „старото ми Аз", когато на някой пред мен му трябваше прекалено дълго време, за да плати за покупките си - бях нетърпелив, възбуден, критичен. Дори се блъсках в него, за да го накарам да привърши по-бързо. „Новото ми Аз" не се чувства хванато в капана на времето и следователно няма нужда да се тормози да излезе от магазина за предварително определения брой минути. Вместо това често пъти изпитвам ново равнище на битие с времето. Откривам своето Аз, мислещо като част от човека, който плаща. Мислите ми са любезни и спокойни, те са за моята бавност или непохватност, в тях присъства любещо послание на релаксация и липса на всякакъв натиск към това Мен, което е било там. Позволението за безусловна любов, което бих избрал за себе си в тази ситуация, изглежда, се предава на другия човек и му помага да намери подходящата монета или каквото друго е необходимо. Често пъти този мисловен процес създава усмивка, разбираща енергия между този човек и моето Аз, дълбочина и съдържание. Едно от най-красивите и в същото време най-трудни за описване взаимодействия е преживяването на физическа и емоционална интимност с друг човек, физическите усещания на оргазма са наистина чудесни аспекти на нашата сексуалност, но извисените вътрешни чувства на любов са красивата част на това преживяване. Сексът за мен сега е идеалната любов, а не задължителната функция на женения мъж. Любенето е израз на вътрешната любов, която можем да достигнем, когато сме балансирани и едновременно с това удовлетворени, то е взаимният ни израз на тази любов. Загубил съм желанието да организирам себе си по стриктно линеен начин и в този процес животът ми е станал по-богат, по-гъвкав и свободен, идеално балансиран. Новата перспектива ми позволява да се занимавам с всеки проект с чувство за вътрешна възбуда и съзнание, че не трябва да се доказвам или да бъда преценяван по резултатите. Аз просто съм този, който съм, правя онова, което избера да правя с чувства за приемане на резултата или на липсата на резултат. Интересното е, че постигам повече и придобивам повече (което раздавам в големи количества). Постигам повече, отколкото изобщо някога съм мечтал в по-старите си линейни дни. Отслабналата ми мотивация да постигам и да придобивам е особено забележима, когато стане дума за съревнованието. По-рано в живота винаги трябваше да победя другия, за да докажа себе си. Напоследък съревнованието не е моята склонност. Продължавам да играя тенис, но изпращам на опонента си добри пожелания точно по средата на труден мач и някак си парадоксално подобрявам собствената си игра. Приемам, че това е естествен резултат от излъчването от моето Аз на чувствата и мислите за безусловна любов и липса на всякаква преценка. Сътрудничеството замени съревнованието във всички аспекти на живота ми и резултатите са изумителни за мен и за другите, до които се докосвам по един или друг начин. Чувствам се силно привлечен към посланието в твърдението „В свят от уникални индивиди сравнението няма никакъв смисъл". Външните събития са ирелевантни за мен, освен до степента, до която създават ред или безредие в света. Аз оценявам това, което правя. Ако даден акт доведе до някаква хармония за мен и за другите, то това е положителен акт. Ако създава напрежение или безредие, ще работя, за да преобърна ефекта. Виждам своята мисия да помагам на другите да изместят своето съзнание, така че всичките им водещи мисли и действия да са в посоката на реда и хармонията. Това означава да живееш така, сякаш интелектът зад всяка форма наистина има значение и да не правиш нищо, което разрушава или наврежда на живота. Проникването с нагласа на приемане до вътрешната енергия, която е нашето Аз, допринася за личното чувство за баланс и хармония. Когато все повече хора от нас се издигнат до това лично балансирано равнище, ще създадем външната форма на нашия свят. По този начин всички ние ще участваме в трансформацията на нашата Вселена. Наслаждавам се на любовта към живота и ученето на моите шест красиви деца. Уча ги само на любов и виждам как се отнасят едно към друго и към хората извън семейството по този начин. Жена ми и аз пораснахме до любовта и уважението към себе си и към нашата собствена уникалност, така че сме способни да излъчваме този вътрешен пламък навън към другия. Имаме чудесна липса на преценка и негативност един към друг, защото и двамата се научихме да бъдем такива вътре в себе си. Разногласия - да! Неприятности - никога! Искам да подчертая, че това ново Аз продължава да бъде утвърждаващо себе си и непоколебимо по отношение на собствения ми живот. Не издигам тезата, че трябва да „изпадаме в телешки възторг" от злините в света, с надеждата, че те ще изчезнат. Точно обратното: това, което преживявам, е много по-дълбока ангажираност с живота, при която знам точно за какво съм тук и не мога да бъда отклонен от тази пътека. Способен съм да отстоявам своя път, да правя това, което обичам, и да обичам онова, което правя, точно защото съм трансформирал себе си от човек, който имаше абсолютни преценки, изискващи фиксирани и ригидни реакции, в човек, който вижда и знае, че всяко човешко преживяване е възможност да се разсъждава къде съм или не съм. Човек трябва да се откаже от някои стари, дълбоко вкоренени модели. Това означава да се хвана точно по средата на някакво нехармонично действие и да видя, че това е мястото, в което съм и в което не съм точно сега! Тогава означава да използвам психиката си, за да бъда там, където вътре в себе си искам да бъда, и бавно, но сигурно да се придвижа по посока на тази вътрешна хармония. Наскоро имах едно преживяване, което илюстрира как работи това. Жена ми, ми каза, че едно от децата е направило нещо чудесно в първи клас, и завърши с думите: „Толкова се радвам, че работих с нея по този проект и я научих как да го направи пред класа без никакво чувство на тревожност или съмнение в себе си." В по-ранен момент от живота си бих казал: „Чакай малко. Аз съм човекът, който я научи на това поведение, а ти искаш да си припишеш всички заслуги. Ти правиш това през цялото време." Моята реакция сега беше: „Страхотно! Толкова съм щастлив, че тя натрупва увереност в себе си и ти толкова й помагаш в това отношение." Вътре в себе си чувствам, че също съм допринесъл за нейния успех и мога да се радвам на това свое вътрешно чувство, без да изисквам външно признание. Знам, че Увереността на нашата дъщеря е резултат на безбройните приноси и на двама ни, на нейното собствено вътрешно Аз, както и на много други неща. Моето щастие е за нея; то не се основава на нуждата от приписване на някаква заслуга или отнемане на заслугата на жена ми. Съревнованието и необуздаността вътре в мен бяха заменени от вътрешен мир и хармония. Това е безусловната любов, започваща с Аза. Когато се оттеглите в спокойното си вътрешно уединение, вие влизате в тази четвърта дименсия, която открива съвършено нов свят. Преди да можете да стигнете там обаче, трябва да изследвате своята съпротива на тази мощна нова идея за себетрансформацията. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|