3. Привързаност към миналото. Научаването да си откъснат от миналото и традициите, които са важна част от живота на много хора, е един от начините да елиминирате известна част от съществуващото в света страдание. Погледнете всички онези хора, които се бият във войните днес по света, и ще видите, че страдат и умират в името на традицията. Те са научени, че трябва да вярват в онова, в което са вярвали предшествениците им. С тази логика те овековечават страданието в собствения си живот и в живота на предписаните им врагове. Много от тези битки между етнически групи се водят от хиляди години. С типа привързано мислене, насаждано в тези култури, битките ще продължат завинаги. Умовете на хората там не са техни собствени. Те живеят само във формата и умират за традицията, която гарантира враждебност и омраза и за следващите поколения.
Участваме в привързаност към миналото винаги когато се опитваме да детерминираме за другите какви трябва да бъдат духовните им избори на базата на това, в което сме учени да вярваме. Към какво образование ще се стремим, каква професия ще изберем, кои ще бъдат приятелите ни, как ще гласуваме, какви дрехи ще носим, как ще говорим и дори как ще избираме да мислим, често е детерминирано от привързаностите към традициите - традиции, които са толкова всепоглъщащо мощни, че игнорирането им често пъти означава пълен остракизъм29 от семейството и съседите. „Ти си... " - казват родителите ви. „Така си роден и нямаш никакъв избор по отношение на това." Такова чувство няма място в просветената душа. Как е възможно някой да расте, ако винаги прави нещата по начин, по който винаги ги е правил? Когато осъзнаваме универсалните принципи, знаем вътре в себе си, че не сме нашата форма. Нашата опаковка може да изглежда по определен начин и да има определена история, но това по никакъв начин не е онова, което наистина сме. Тя е само покривалото на истинското ни Аз, което е без форма и няма нужда от етикети, определени от действията в миналото.
Привързаностите към историята на вашата форма като представителна за предшествениците и роднините ви ще причини само невиждани количества страдание. За да се научиш да се откъснеш от традициите, често пъти се изисква голяма смелост и онези, които наистина се откъсват, нерядко трябва да платят страхотна цена. Цената на запазването на привързаността обаче е много по-висока и заплащането й причинява много по-голямо опустошение в живота ви. Неодобрението на онези, които са пристрастени към историята на своята конкретна форма, е много по-евтино в дългосрочен план. Всичко, към което сте привързани, ви притежава по фундаментален начин. То е от критично значение за затягане на веригите и оковите всеки изминал ден, за да е сигурно, че няма да имате собствен ум. Ралф Уолдо Емерсън ни напомня: „Не бъди роб на собственото си минало - потопи се във величествени морета, спусни се надълбоко и плувай надалеч и ще се върнеш със самоуважение, с нова сила, с богат опит, които ще обяснят и ще гледат със снизхождение на старото."
Спомнете си това, когато мислите за елиминирането в живота си на страданието, свързано с привързаността към миналото. Можем да уважаваме и дори да ценим миналото и схващанията на нашите предшественици. Можем да ги обичаме за това, че са избрали да вървят по своя собствен път. Но да бъдеш привързан към необходимостта да живееш и да мислиш по начина, по който са го правили тези преди тебе, защото трябва да изглеждаш като тях в своята форма, значи да се откажеш от просветлението. По този начин хората и техните институции са контролирали другите в продължение на хилядолетия. Изискването и ученето на децата да живеят само по установените правила може да ги превърне в безмисловни слуги на някой с власт. Привързаността към миналото е „отговорна" за връчването на пушки в ръцете на малките момченца, за превръщането им в убийци, казвайки им кои са техните врагове и обуславяйки ги в безмисловен конформизъм. Те израстват с убеждението, че да си непривързан към миналото е непочтено в очите на Бога. Лесно можем да видим този краен пример по собствените си земи и това е урок за самите нас много да внимаваме как култивираме привързаност към миналото.