Уейндайър
НАШИТЕ НАЙ - ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИВЪРЗАНОСТИ
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
- Навигация на страницата:
- 1. Привързаност към вещите.
- 2. Привързаност към други хора.
| НАШИТЕ НАЙ - ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИВЪРЗАНОСТИ
Страданието може да приеме много форми и винаги се изпълнява във формата. Нашите привързаности към външните на нас неща са неограничени. Ето седем от най-често срещаните типове привързаности и причините, поради които може да тъпчете по пътеката на страданието. 1. Привързаност към вещите. Повечето от нас в западния свят идентифицираме себе си и относителната си степен на успех или провал чрез количеството и качеството на вещите, които натрупваме. Когато правим такава връзка, прикрепяме самата си стойност като човешки същества към придобиването на неща. Вследствие на това си подготвяме пътя към страданието винаги когато вещите ги няма в живота ни в достатъчно количество. Ставаме своите вещи. Когато приемате такава перспектива, си „постилате" за непрестанна фрустрация. Това, което в действителност казвате, е, че нямате никаква стойност, че сте непълни и не струвате нищо. Трябва непрестанно да попълвате запасите си от материални вещи в усилието си да се чувствате ценени. Тезата „Без вещите ми липсва ценност" води до безкрайно преследване на „повече". Борбата за повече неща води до осъзнаването, че никога не ще можете да осъществите себе си отвън. Тази позиция ви пречи да знаете, че вече сте цяло, че не се нуждаете от нищо повече, за да се чувствате пълни. Тя ви води до складиране и непрестанно сравняване на себе си с онова, което другите трупат. Тя отмества погледа ви от очите и сърцата на онези, които срещате, към техните портфейли и материално състояние. Колкото повече обвързвате своята ценност и човешкото си качество към онези неща извън вас, толкова повече власт давате на тези неща да ви контролират. А когато сте контролирани от външни на вас неща, вие сте техни роби, превръщайки страданието в единствения възможен за вас път. Естествено, може да страдате в комфорт, но все пак агонията е вътре във вас дотогава, докато тези привързаности продължат да съществуват. 2. Привързаност към други хора. Това е една от най-упоритите привързаности и тя ще ви създаде твърде много страдание, докато не се научите да я превъзмогвате. Не казвам, че е неподходящо да обичаш някой друг, да цениш присъствието му в живота си и да празнуваш своята свързаност: Всичко това са много положителни резултати от създаването на безусловни любовни взаимоотношения в живота. Имам предвид искането или потребността да притежаваш друг човек и да се чувстваш безполезен, демобилизиран и наранен, ако той не е част от живота ти по начина, по който ти се иска. Такива чувства представляват привързаност. Това са взаимоотношения, в които вие самите връчвате на друг човек властта и контрола върху вас, и те винаги водят до страдание. Всички човешки взаимоотношения могат да бъдат по-щастливи от позицията на откъсването. Това означава да обичаш хората достатъчно, за да им позволиш да правят собствения си избор без никакви „противовъздушно артилерийски удари" от ваша страна, макар че той може да не съответства на онова, което вие смятате, че другите би трябвало да правят. То означава да имате достатъчно увереност в себе си, за да не сте заплашени, когато другите не успяват да живеят съобразно вашите очаквания. В любовно/брачните взаимоотношения то означава да обичаш другия толкова много, че да забравиш за собствените си потребности и просто да го приемаш и обичаш за това, което е и заради което в крайна сметка си се влюбил в него. В семейните взаимоотношения това означава да си откъснат достатъчно, за да позволиш на роднините си да бъдат това, което изберат да бъдат, и да се чувстваш достатъчно сигурен вътре в себе си да не се преценяваш на базата на онова, което другите решат да правят в собствения си живот. То означава да забравиш всякаква оценка, която би могъл да направиш, и вместо това да слушаш и обичаш другите членове на семейството за това, което са, предлагайки съвет тогава, когато е поискан, а иначе изпращайки им безусловна любов. В отношенията ви с децата то означава непрестанно да си напомняш, че децата ти вървят по собствения си път и че няма да живеят живота си по начина, по който ти решиш, че трябва да го правят. То означава да ги насочваш, да им помогнеш да разчитат на себе си и винаги да им показваш, че ги обичаш без условия дори ако се държат по начин, който е саморазрушителен. Откъсването в човешките взаимоотношения не означава отсъствие на любов и отговорност. То означава да „те е грижа" толкова много, че се отказваш от собствените си ценностни преценки за другите и се свързваш с тях от позицията на любовта, а не да се опитваш да ги контролираш или преценяваш. Човекът, който,е откъснат в този смисъл, е този, който ще избягва цялото ненужно страдание, изпитвано от повечето хора във взаимоотношенията им. Вие изпращате любов, отхвърляте ролята на жертвата и демонстрирате безкраен запас от любов и внимание към себе си и към любимите ви същества. Освен това сте откъснати метафизически. Откъсването ви позволява да имате онова „без" в безусловната любов. Привързаността включва в себе си неуловимото загатване, че вие трябва някак си да ми угаждате, за да бъдете обичани от мен. Когато се научите да позволявате на любимите си хора да бъдат и да ги обичате за това, което те изберат да бъдат без значение на вашето мнение за избраното, вие сте откъснати. Когато достигнете това състояние на откъснатост, няма да искате и няма да имате нужда да притежавате или контролирате друго човешко същество и особено онези, които са в тесни взаимоотношения с вас. Парадоксално, но колкото по-малко се опитвате да притежавате и контролирате някого, толкова по-близки ставате. Откъснатостта фактически ви насърчава да ставате все по-близки във взаимоотношенията си и да интензифицирате своята любов. Намалявате вероятността за страдание във взаимоотношенията си, защото имате толкова много безусловна любов към другите, че тя ще се проявява дори и ако те решат да ви напуснат. Когато се учите да ставате все по-малко привързани, научавате и фундаменталната истина за любовните взаимоотношения: Любовта е даването, а не вземането. Това е истинската същност на откъсването във всички човешки взаимоотношения. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|