I. Уникално място в Канона
Ниската оценка на Посланието на Яков,
дадена от Мартин Лутер, който го на-
рича „сламеното Послание", е абсолют-
но неправилна. По това време реформа-
торът води Жестока битка с проповед-
ниците на спасение чрез вяра пл1ос дела,
което става причина за неправилното
му разбиране на учението на Яков за доб-
рите дела. Но той не е единственият,
който прави тази грешка. Някои нари-
чат това най-ранно християнско писмо
„огърлица от перли", имайки предвид, че
отделните моменти в Писмото не са
свързани взаимно, а само прибавени един
към друг!
Всъщност тази малка книга е един ше-
дьовър по дидактика. Нейното звучеше
е толкова еврейско, че дори християнс-
кото събрание (2:2) е наречено „синаго-
га" (гръцката дума за събрание, която
скоро след това започва да се използва
изклк>чшпелно за еврейските събрания,
каквато е и днешната й употреба).
За да илкютрира духовната истина, в
пет кратки глави Яков използва триде-
сет пъти примери с природата, което
особено много напомня за поученията на
нашия Господ.
Това е едно Послание с голяма практи-
ческа насоченост. В него са засегнати
такива непопулярни теми като контро-
лирането на езика, опасността от под-
мазване пред богатите и необходимост-
та от изявяване истинността на вяра-
та чрез Живота.
II. Авторство
Името Яков произхожда от името Яко-
бос (староеврейското име Ияков). То е
било много популярно сред евреите, за-
това в НЗ има четирима души с това
име. Всеки от тях е бил считан за автор
на това Послание с различна степен на
вероятност и подкрепа от страна на из-
следователите.
-
Първият е апостол Яков, синът на Зе-
ведей и братът на Йоан (Мат. 4:21).
Ако апостол Яков беше авторът на
това Послание, едва ли щеше да има
такъв продължителен период и тако-
ва неЖелание за неговото приемане
(вЖ. по-долу). Освен това Яков е убит
през 44 год. сл. Хр., което е станало ве-
роятно преди написването на самата
книга.
-
Вторият е Яков, синът на Алфей
(Мат. 10:3). За него не се знае почти ни-
що, освен че е един от апостолите,
фактът, че авторът не дава никакви
отличителни данни за себе си освен
своето име, означава, че е бил известен
по онова време.
-
Третият е Яков, братът или бащата
на Юда (не Юда Искариотски; Лука
6:16). Данните за този човек са дори
още по-оскъдни, затова е трудно да се
проследят.
-
Четвъртият Яков е природеният
брат на нашия Господ (Мат. 13:55; Гал.
1:19). Вероятно той е авторът на на-
шето Послание. Той е известен и ед-
новременно с това скромен, тъй като
131
Яков
Предмет
никъде не споменава семейното си род-
ство с Христос (вЖ. също въведение-
то към Посланието на Юда). Той е u
човекът, който председателства на
събранието в Ерусалим и който оста-
ва в този град до самата си смърт. Бил
е известен като силен еврейски хрис-
тиянин, изключително строг в начина
си на Живот. Накратко, описанията за
него в историческите книги (на Йо-
сиф) и в църковното предание го разк-
риват като човек, който подхоЖда за
автор на това Послание.
Странични доказателства
Посланието на Яков има едни от най-
слабите странични доказателства, тъй
като нито един от ранните църковни
отци не го цитира, а само намеква за не-
го. Не е вклк>чено и в Мураторианския
канон. Причината за това е моЖе би фак-
тът, че Посланието е от Ерусалим и е
адресирано до източните logeu, a освен
това според много хора има противоре-
чие меЖду него и доктрината за оправ-
данието чрез вяра, за която пише Павел.
И все пак Писмото е цитирано от Ки-
рил от Ерусалим, Gregory of Nazianzus,
Атанасий и ДЖером. Евсевий ни казва, че
Посланието на Яков е една от антилего-
менншпе книги (срещу приемането на ко-
ито е имало противопоставяне), макар
че самият той я цитира като част от
Светото Писание.
Вътрешни доказателства
Вътрешните доказателства в Послани-
ето на Яков са доста силни. Те съответ-
стват на това, което ни е известно за
Яков от Деянията на апостолите и от
Галатяни, както и на историята на ев-
рейската диаспора, позната от други из-
точници. Няма никаква причина тази
книга да е фалшификат, тъй като не съ-
дърЖа никакви допълнения към основни
доктрини (както при повечето еретич-
ни фалшификации от втори век). Йосиф
ни казва, че Яков е имал добро име сред
kxjeume заради вниманието, което от-
деля на закона, но е умрял като мъченик
заради свидетелството си за своя Ме-
сия, когато това е било забранено. Този
еврейски историк пише, че Яков е бил
убит с камъни по нареЖдане на първосве-
щеника Анания, докато Евсевий пише, че
е бил хвърлен от кубето на храма и е бил
бит до смърт. Heggesipus събира двете
предания в едно.
Аргументът, че гръцкият стил на
Посланието на Яков е „прекалено добър"
за един палестински Ьдеин, говори за ед-
но невеЖество по отношение на удиви-
телните интелектуални способности
на БоЖия избран народ.
III. Датиране
Йосиф споменава, че Яков е бил убит
през 62 год., така че Писмото сигурно е
написано преди тази дата. В Послание-
то не се казва нищо за решенията относ-
но дискусията върху закона, взети на съ-
вещанието в Ерусалим (48 или 49 год. сл.
Хр.), където председателстващият е
бил Яков (Деян. 15). Затова повечето из-
следователи приемат, че най-вероятно-
то време на неговото написване е една
дата в периода меЖду 45 и 48 год. сл. Хр.
IV. Предмет и основни теми
на Посланието
ВъзмоЖно е Посланието на Яков да е
първата написана книга от НЗ, което
обяснява и силното ii еврейско звучение,
но това не означава, че нейното учение
не е валидно за другите векове. То е не са-
мо валидно, но и много необходимо.
За да постигне своята цел, Яков до го-
ляма степен използва поученията на Гос-
под от проповедта на планината. Това
лесно моЖе да се види от следните срав-
нения:
П
ВЯков
аралелно
място в Матей
Изпитанието 1:2,12; 5:10 5:10-12
Молитвата 1:5; 4:3; 5:13-18 6:6-13; 7:7-12
Здравото око 1:8; 4:8 6:22,23
132
Яко81
Богатството
|
1:10,11; 2:6,7
|
6:19-21,24-34
|
Гневът
|
1:19,20; 4:1
|
5:22
|
Законът
|
1:25; 2:1,12,13
|
5:17-44
|
формалното
|
1:26,27
|
6:1-18
|
изповядане
|
|
|
Царският
|
2:8
|
7:12
|
закон
|
|
|
Милостта
|
2:13
|
5:7
|
Вярата
|
2:14-26
|
7:15-27
|
и делата
|
|
|
Корени
|
3:11,12
|
7:16-20
|
и плодове
|
|
|
Истинската
|
3:13
|
7:24
|
мъдрост
|
|
|
Миротворе-
|
3:17,18
|
5:9
|
цът
|
|
|
Съденето
|
4:11,12
|
7:1-5
|
на другите
|
|
|
Преходността
|
5:2
|
6:19
|
на богатство-
|
|
|
то
|
|
|
Заклеването
|
5:12
|
5:33-37
|
Схема на изложението
-
Поздрав (1:1)
-
Изпитания и изкушения (1:2-17)
-
БоЖието слово (1:18-27)
-
ОсъЖдение на лицеприятието (2:1-
13)
-
Вяра и дела (2:14-26)
-
Езикът: полза и вреда (3:1-12)
Авторът на това Писмо често се по-
зовава на закона, който е наречен „съвър-
шения закон" (1:25), „царския закон" (2:8)
и „закона на свободата" (2:12). Яков не
проповядва, че неговите читатели
трябва да спазват закона, за да бъдат
спасени или като Жизнено правило; а из-
ползва цитати от закона като настав-
ления в правда за онези, които Живеят
под благодат.
Посланието има много сходства с кни-
гата Притчи. Подобно на стила на
Притчи, и неговият стил е накъсан, Жив,
графичен и труден за проследяване. Чес-
то се среща и думата „мъдрост".
Друга клк>чова дума е думата „братя".
Тя се среща петнайсет пъти и идва да ни
подскаЖе, че това Послание е написано
за вярващи, макар и понякога да изглеЖ-
да, че е отправено също и до невярващи-
те.
В известен смисъл Писмото на Яков е
най-авторитарната от всички новоза-
ветни книги, в смисъл че наставленията
на Яков са най-изобилни в сравнение с
всяка друга книга в НЗ. В малкия обем от
108 стиха има петдесет и четири запо-
веди (заповедни форми).
-
Мъдростта: истинската и лъЖли-
вата (3:13-18)
-
Алчността: причина и лечение (4
гл.) '
-
Богатите и бъдещото им нещас-
тие (5:1-6)
-
Увещание за търпение (5:7-12)
-
Молитвата и изцелението на бол-
ните (5:13-20)
Коментар
I. Поздрав (1:1)
Авторът представя себе си като „Яков,
слуга на Бога и на Господа Исуса Хрис-
та". Ако авторът на това писмо е Яков,
природеният брат на нашия Господ, то
в Живота му е настъпила една удивител-
на промяна. Ние знаем, че е имало време,
когато той не е вярвал в Господ Исус
(Йоан 7:5). МоЖе би дори си е мислел ка-
то другите си роднини, че Исус не е на
Себе Си (Марко 3:21). Но нашият Господ
търпеливо е садял семето на словото.
Макар и неоценен, Той непрекъснато е
поучавал великите принципи на БоЖието
133
Яко81
царство. И тогава семето е пуснало ко-
рени и Животът на Яков се е преобърнал
на 180 градуса. Скептикът се е превър-
нал в слуга и сега се нарича такъв, без
изобщо да се срамува от това!
Наричайки себе си „слуга на Бога и на
Господа Исуса Христа", Яков съвсем
правилно поставя Бога и Господа Исуса
на едно и също ниво като равни Един на
Друг. Той почита Сина така, както по-
чита и Отца (Йоан 5:23). Яков знае, че
„никой не моЖе да слугува на двама гос-
подари" (Мат. 6:24), но въпреки това на-
рича себе си слуга и на Бога, и на Господа
Исуса. Това не е противоречие, тъй ка-
то Бог Отец и Бог Син са равни Един на
Друг.
Писмото е адресирано до „дванаде-
сетте пръснати племена", което ще ре-
че до племената, които участват в ев-
рейската диаспора (от гр. Diaspora). То-
ва са хора, които са logeu no роЖдение и
принадлеЖат към дванадесетте израе-
лски племена. Заради греха на Израел хо-
рата са прогонени от родната си земя и
Живеят разпръснато в страните около
Средиземно море. Първоначалното разп-
ръсване е станало по време на отвеЖда-
нето им в робство от асирийците през
721 год. пр. Хр. Някои от тези хора са се
върнали в родната си земя по времето на
Ездра и Неемия, но това е бил само един
малък остатък. В деня на Петдесетни-
ца на посещение в Ерусалим е имало бла-
гочестиви logeu от всеки народ 6 тога-
вашния свят (Деян. 2:5). Това са kxjeume,
които напълно основателно могат да се
нарекат kxjeume от еврейската диаспо-
ра. Съществува обаче още едно, по-къс-
но разпръсване - разпръсването на евре-
ите-християни. В Деяния 8:1 четем, че
ранните християни (повечето от които
са от kxjeucku произход), са били разпръс-
нати по цяла Юдея и Самария вследст-
вие на преследванията на Савел. За то-
ва разпръсване се споменава отново при
гоненията на вярващите към финикия,
Кипър и Антиохия. Следователно мо-
Жем да каЖем, че е възмоЖно хората, за
които е било предназначено това Писмо,
да са били евреи, разпръснати по време
на всеки един от тези кризисни момен-
ти.
И тъй като всички истински вярващи
са пришълци и чуЖденци на този свят
(фил. 3:20; 1 Петр. 2:11), моЖем с пълно
основание да отнесем това Писмо и към
себе си, макар и да не е било написано лич-
но до нас.
По-трудно е да се каЖе дали Яков се
обръща към logeume-нехристияни, към
kxjeume-християни, или и към вярващи-
те, и към невярващите togeu. На първо
място трябва да каЖем, че авторът от-
правя Писмото си най-вече към истинс-
ките, новородени вярващи (1:18), но има
места, където изглеЖда, че той говори
на християни, само формално изповяда-
ли своята вяра, а така също и на хора, ко-
ито изобщо не са повярвали. Това е едно
от доказателствата за изключително
ранната дата на написването на Писмо-
то: отделянето на евреите-християни
от невярващите евреи все още не е било
свършен факт.
II. Изпитания и изкушения (1:2-17)
1:2 В тази част от Писмото Яков разг-
леЖда въпроса за изкушенията. Тук той
използва тази дума в два различни смисъ-
ла. В пасаЖа от 2 до 12 cm. вклЬчително
изкушенията са свети изпитания или
трудности, изпратени от Бога, които
проверяват истинността на нашата вя-
ра и произвеЖдат в нас прилика с Хрис-.
тос. В пасаЖа от 13 до 17 cm. става въп-
рос за несветите изкушения - изкушени-
ята, които произлизат от човека от-
вътре и които водят към г]рях. Христи-
янският Живот е пълен с проблеми, кои-
то идват, без да са канени или очаквани.
Понякога те идват един по един, поняко-
га - няколко наведнъЖ. Тези проблеми са
неизбеЖни. Яков не казва „ако...", а казва
„когато падате 8 разни изпитни..." Ние
никога не моЖем да избягаме от тях.
Въпросът е: „Как да се справяме с тях?"
134
Яко81
Има няколко възмоЖни начина, по ко-
ито моЖем да реагираме на тези провер-
ки и изпитания в нашия Живот. МоЖем
да се разбунтуваме срещу тях (Евр.
12:56), като възприемем едно предизви-
кателно отношение и като се надяваме,
че ще успеем да се справим с тях със соб-
ствени сили. МоЖем също така да се от-
чаем или да се поддадем на изпитанието
(Евр. 12:56), което не е нищо друго освен
фатализъм, който води до усъмняване в
гршката на Господа към нас. Проблеми-
те могат да ни накарат да роптаем и да
се оплакваме, за което Павел ни предуп-
реЖдава в 1 Кор. 10:10. Друга възмоЖ-
ност е самосъжалението - да мислим са-
мо за себе си и да се опитваме да предиз-
викаме съЖалението на другите. Най-
доброто разрешение е да приемем, че из-
питанията способстват за нашето обу-
чение и растеЖ във вярата (Евр. 12:11).
МоЖем да си каЖем така: „Това изпита-
ние е дошло върху мен с БоЖието позво-
ление. За да ми го даде, Бог е имал нещо
предвид. Аз не зная каква е тази Негова
цел, но ще се опитам да я открия. Искам
да Му сътруднича В изпълнението на
всички Негови цели за моя Живот." Това
е и препоръката на Яков: „Считайте го
за голяма радост, братя мои, когато
падате в разни изпитни." Не се бунту-
вайте! Не се отчайвайте! Радвайте се!
Тези изпитания не са ваши врагове, кои-
то искат да ви унищоЖат. Те са ваши
приятели, които имат за цел да ви по-
могнат в развитието на вашия христи-
янски характер.
Бог се опитва да произведе прилика с
Христос във всяко от Своите деца. То-
зи процес по необходимост вкл1очва
страдания, безпокойства, затруднения.
Плодът на Духа не моЖе да порасте, ко-
гато има само слънце: трябва да има и
дъЖдове, и тъмни облаци. Изпитанията
никога не изглеЖдат приятни; винаги са
трудни и мъчителни. Но после принасят
правда като мирен плод за тия, които са
се обучавали чрез тях (Евр. 12:11). Кол-
ко често, след някой критичен момент,
чуваме християнинът да казва: „Не беше
лесно, но не бих се отказал от това пре-
ЖиВяВане за нищо на света."
1:3 Тук Яков говори за изпитването
на нашата вяра. Той описва вярата ка-
то ценен метал, който се изпитва от
Главния ИнЖенер (Бога), за да се види да-
ли е истински. Металът се подлага на ог-
нени изпитания от рода на преследвания,
болести, страдания и скръб. Без труд-
ности никога няма да моЖем да развием
нашата издръЖливост. Дори и хората
от света съзнават, че проблемите ук-
репват характера. Чарлз Кетъринг, из-
вестен индустриалец, казва така:
„Проблемите са цената на успеха. Не ис-
кам нищо друго освен проблеми. Добри-
те вести ме карат да се отпускам."
1:4 „А твърдостта нека извърши де-
лото си съвършено", казва Яков. Поня-
кога, когато дойдат трудностите, ние
се отчайваме^защото се опитваме да ги
пресечем на всяка цена. Без да поискаме
съвет от Господа какво да правим, ние
се втурваме към лекарите например и се
тъпчем с огромни дози лекарства, за да
скъсим изпитанието. Правейки това,
ние всъщност осуетяваме БоЖия план за
Живота ни. Освен това резултатът от
това наше действие моЖе да бъде някое
по-дълго изпитание в бъдеще, за да моЖе
Бог да осъществи конкретната Си цел
за нас. Не бива да пречим на развитието
на издръжливостта в нашия характер.
Като сътрудничим на Бога, ние ще ста-
нем по-зрели и съвършени християни, без
да ни липсва нито един от добродетели-
те на Духа.
Когато преминаваме през някакво из-
питание, не трябва никога да се обезку-
раЖаваме или да падаме духом. Няма
трудност, която да е по-голяма от въз-
моЖностите на нашия Баща. МоЖе ня-
кои от трудностите в нашия Живот ни-
кога да не се отмахнат, но ние трябва да
се научим да ги приемаме и да се задово-
ляваме с Неговата благодат. Павел три
пъти моли Господ да отмахне от него
една физическа болест, но Господ не я
135
ЯкоВ1
отмахба, а му дава достатъчно благо-
дат, за да я носи (2 Кор. 12:8-10).
Когато се изправим пред трудности в
нашия Живот, които Бог явно няма да
премахне, трябва да се подчиним на Не-
говата воля. Когато е била на осем годи-
ни, една сляпа поетеса е написала следни-
те стихове:
О, колко съм щастлива аз,
макар и да не вшкдам като вас!
Не ще се сърдя, няма да виня,
но тихо ще се подчиня.
Защо да плача и скърбя?
Не мога и не искам да тъЖа.
Макар и сляпа В този час,
аз по-благословена съм от вас.
Фани Кросби
Мирът идва чрез подчинението на Бо-
ЖиятаВоля.
Някои проблеми веднага изчезват от
нашия Живот, щом научим поуката от
тях. Когато Майсторът види Своето
отраЖение в разтопения метал, спира
топлината. На повечето от нас липсва
мъдрост да Видим трудностите от
гледна точка на Бога. Обикновено в та-
кива случаи ставаме изключително къ-
согледи и не моЖем да отместим погле-
да си от непосредствената трудност.
Забравяме, че БоЖието намерение е да ни
„даде простор в утеснението" (Пс.4:1).
1:5 Не е необходимо да се опитваме да
разрешим проблемите на Живота със
собствената си мъдрост. Ако по време
на изпитание ни липсва духовно проник-
новение, трябва да отидем при Бога и да
Му разкаЖем за цялата си обърканост и
невеЖество. Всички, които по този на-
чин искат да открият какви са БоЖиите
цели за тези изпитания, ще бъдат „щед-
ро" възнаградени. И освен това не бива
да се тревоЖат, че Бог ще ги укори; Той
се радва, когато ние искаме да бъдем по-
учавани и наставлявани. Няма човек, на
който да не му липсва мъдрост. Библия-
та не дава конкретни отговори на безб-
ройните проблеми, които могат да се
появят в нашия Живот; тя не отговаря
на проблемите подробно и изчерпател-
но. БоЖието слово ни дава общите прин-
ципи, които ние трябва да прилагаме
към конкретните проблеми, които въз-
никват всеки ден. Ето затова ни е нуЖ-
на мъдрост. Духовната мъдрост означа-
ва практическото прилагане на поучени-
ята на нашия Господ в нашето всекидне-
вие.
Сподели с приятели: |