Уилиям макдоналд к о г нови
„обичайте се един друг горещо, от сър-
Изтегляне 13.9 Mb.
|
„обичайте се един друг горещо, от сър- це." И така, състоянието става основа за практическото изявление. Нашето братолкобие трябва да бъде горещо, сър- дечно, силно, чисто, непрестанно и нели- цемерно. Увещанието да се обичаме един друг е особено ваЖно за хора, които са преслед- вани, тъй като добре знаем, че „по вре- ме на трудности обикновените разног- ласия приемат гигантски размери". 1:23 И отново Петър спира внимание- то на своите читатели върху тяхното новороЖдение, като им говори за семето на това новороЖдение, което е БоЖие- то слово. Увещанията във 2:1-3 се бази- рат на този стих. НовороЖдението не става чрез „тлен- но семе", т. е. то не става по същия на- чин като физическото раЖдане. Човеш- кият Живот започва чрез едно семе, ко- ето се подчинява на физически закони за разлагане и смърт. Полученият физичес- ки Живот е от същото качество като семето, чрез което се е появил; той съ- що има временен характер. НовороЖдението става чрез БоЖието слово. Четенето или слушането на Биб- лията изобличава хората в техните гре- хове и ги убеЖдава, че Христос е единс- твеният и достатъчен техен Спасител. Така те се обръщат към Бога. Никой не моЖе да се спаси другояче освен чрез действието на нетленното БоЖие сло- во, което е достигнало до него по няка- къв начин. 184 1 Петър!, 2  Семкгьл Pugaym казва В „ Числената
Библия" така: „[Това са] трите нетленни неща, кои- то ние имаме в тази първа глава: нет- ленното наследство (4 cm.), нетленното изкупление (18 и 19 cm.) и нетленното слово, чрез което се новорсикдаме (23 cm.). Така ние придобиваме една природа, която е без недостатък и която е способ- на да се наслаждава на едно неоскверня- емо наследство на основата на изкупле- ние, което никога не моЖе да изгуби сво- ята стойност. Тук ние вшкдаме как пе- чатът на вечното съвършенство стои върху всичко и колко добре съответства на това прекрасният орнамент на нет- ленното семе на смирения и покорен дух" (4)."10 Словото „Живее и трае [go века]"11. Дори и небето, и земята да преминат, то никога няма да премине. То е устано- вено в небесата завинаги. И Животът, който то произвежда, също е „до века". Родените чрез словото възприемат веч- ния характер на словото. При физическото раЖдане семето, от което пораства детето, съдърЖа в зача- тъчен вид всички негови характеристи- ки. Семето определя какъв ще бъде чове- кът, който ще порасте от това дете. За нашите настоящи цели е достатъчно да каЖем, че това семе е тленно, както и Животът, който произлиза от него. 1:24 Преходният характер на човешка- та природа се подчертава още веднъЖ от един цитат от Исая 40:6, 7. Човеш- кият Живот е нетраен като трева, фи- зическата красота е краткотрайна ка- то полските цветя. Тревата изсъхва и цветовете и скоро окапват и умират. 1:25 За разлика от нея „Словото БО- ЖИЕ трае до века" (Ис. 40:8). Новият Живот на вярващия също трае до века. Това нетленно слово е посланието на евангелието, което е било благовестено на читателите на Петър и което е пре- дизвикало тяхното новороЖдение. То е източникът на вечния им Живот. 2:1 Като участници в небесния Живот християните трябва да се откаЖат Вед- нъЖ завинаги от следните деяния на ом- разата: Злобата - таенето на лоши мисли по отношение на други хора. Злобата подх- ранва враЖдебността, недоволството и тайните надеЖди за отмъщение, нанася- не вреда или причиняване зло на другия. Като негър ДЖон Уошингтън Карвър не бил допуснат да следва в един универси- тет. Години по-късно, когато го попи- тали за името на този университет, той отговорил: „Не Желая да го назова. Сега това няма значение." Той не таял никаква злоба. Лукавщината - всякакъв вид нечес- тие или измама (огромно изобилие от форми!). Лукавщината кара човека да фалшифицира данъчните сметки, да пре- писва на изпитите, да крие истинската си възраст, да подкупва чиновниците и да склк>чва съмнителни търговски сдел- ки. Лицемерието - неискреността, прес- трувките, прикритостта. Лицемерът е човек-актьор, който се преструва на ня- кой друг. Той дава вид на щастлив човек, макар че домът му е разрушен. Прави се на много духовен в неделните събрания, но е плътски както всеки друг ден. Прес- трува се, че се интересува от другите, но мисли само за себе си. Завистта или чистата ревност. Вайн я определя като чувството на неудовол- ствие, което човек изпитва, когато ви- ди или чуе за успеха или благополучието на другите. Завистта накара главните свещеници да предадат Исус на Пилат, за да Го осъди на смърт (Мат. 27:18). За- вистта моЖе да убива. Някои Жени мо- гат да гледат накриво другите хора са- мо защото имат no-хубави къщи и гради- ни или по-модерни дрехи, или могат да си позволят по-изискана кухня. Един мъЖ моЖе да хвали новата кола или лодката на своя съсед и едновременно с това да си мисли: „Ще му покаЖа аз на него. Ще си купя нещо много по-добро от неговото." 185 1 Петър 2  „Всяко одумване" - говоренето зад
гърба, злослоВенето, Взаимното обвиня- ване. Да клеветиш някого означава да се опиташ да се направиш по-чист, откол- кото си, като хвърлиш кал по него. То моЖе да приеме много завоалиран вид ка- то например следното изказване: „Тя е прекрасен човек, но за съЖаление има един недостатък...", след което забиваш ноЖа 6 гърба й. МоЖе дори да е облечено в религиозни одеЖди: „Казвам това само за да се молиш за него, но трябва да зна- еш, че той...", след което го разстрелваш по всички параграфи. Всички тези неща са нарушения на ос- новната заповед, която казва, че ние трябва да обичаме блшкните си както себе си. Няма защо да се чудим тогава, че Петър ни казва да се отървем решител- но от тези грехове. 2:2 Едно второ задълЖение, което про- излиза от нашето новороЖдение, е неу- толимото Желание за чистото духовно мляко на словото. Греховете, спомена- ти в предишния стих, спират духовния растеЖ, докато БоЖието слово го подх- ранва. Изразът „като новородени младен- ци" не означава непременно, че читате- лите на Петър са новоповярвали. Без значение дали са млади или стари във вя- рата, те трябва да изпитват ЖаЖда за словото така, както малките бебета плачат за мляко. Ние виЖдаме колко е Жадно за майчиното мляко едно здраво бебе и по начина, по който то суче - не- търпеливо, нападателно и решително. Чрез чистото мляко на словото вяр- ващият расте духовно.12 Крайната цел на целия духовен растеЖ в този Живот е съобразяване с образа на нашия Господ Исус Христос. 2:3 „Ако сте опитали, „че Господ е благ". Какъв мощен стимул, за да Жаду- ваме за чистото духовно мляко! Тук съ- к>зът „ако" не изразява съмнение: ние на- истина сме вкусили и сме видели, че Гос- под е благ (Пс. 34:8). Неговата Жертва за нас е един акт на безкрайна „благост... и л1обов към човеците" (Turn 3:4). Това, ко- ето сме вкусили от Неговата благост, трябва да изостри апетита ни, за да по- искаме да ядем още и още от Него. Слад- кият вкус на близостта с Господа тряб- ва да ни накара да намразим мисълта, че някога моЖем да се отдалечим от Него. Г. Привилегиите на вярващия в неговия нов дом и в свещенството (2:4-10) 2:4 Тук Петър преминава от увещания- та към привилегиите на вярващия в не- говия нов дом (църквата) и в новото све- щенство. Според новото подреЖдане на нещата Христос стои в центъра, а ние идваме при Него. И тъй като Петър мисли за сграда и изграЖдащи я материали, не би- ва да се учудваме, че той говори за Гос- под като за камък. Най-напред Петър казва, че Господ е „Жив камък" - не мър- твият, материален камък, който ние познаваме, а Такъв, Който Живее „по си- лата на един безконечен Живот" (Евр. 7:16). Колкото и да ни изглеЖда невероятно, Той е отхвърлен от човеците. В свои- те глупави, егоистични и лкзбителски планове за Живот незначителните и къ- согледи хора не са намерили никакво мяс- то за Своя Създател и Изкупител. Как- то за Младенеца Исус нямаше място в гостилницата, така няма място за Не- го и в плановете на техния Живот! Но мнението на човека не е от значе- ние. В БоЖиите очи Господ Исус е „ка- мък... избран и скъпоценен". Той е изб- ран не само като подходящ камък, но и като абсолкмпно необходим камък. Него- вата ценност за Бога не моЖе да се из- числи: Той е безценен. Ако ние Желаем да бъдем използвани в строителния план на Бога, трябва да дойдем при Христос. Ние ставаме полез- ни като строителни материали само ко- гато се отъЖдествим с Него. Ставаме ваЖни и необходими само когато допри- насяме за Неговата слава. 186 1 Петър 2  2:5 Духовният дом се изграЖда от
всички вярващи в Христос и следовател- но моЖе да се отъждестви с църквата. Църквата има нещо общо с храма в СЗ в това, че също като него тя е БоЖието обиталище на земята (3 Царе 6:11-134; Еф. 2:22). Но тя се различава от храма по това, че макар и красив и физически осе- заем като обект, той е направен от мъртви и и преходни материали, докато църквата е нещо, изградено от Живи ка- мъни. Сега сравнението бързо преминава от духовния дом към святото свещенство, функциониращо във връзка с дома. Вяр- ващите са не само Живите градивни ма- териали на дома, но и свети свещеници. При Мойсеевия закон само членовете на Левиевото племе и семейството на Аарон са имали право да бъдат свещени- ци. Но дори и онези, които са били свеще- ници, не са имали право да влизат в Бо- Жието присъствие. Единствено първо- свещеникът е моЖел да прави това вед- нъЖ в годината (в Деня на умилостиве- нието, Yom Kippur), като е следвал точ- но предписани от Господа указания за това. В новата диспенсация всички вярващи са свещеници и имат непосредствен дос- тъп до Тронната Зала на вселената как- то през деня, така и през нощта. Тяхна- та задача е да принасят духовни Жерт- ви (за разлика от Животинските, птичи- те и растителните Жертви на Мойсее- вия закон). Новозаветните свещеници принасят духовни Жертви, като:
с другите благата си." Тази Жертва съ- що е угодна на Господа (Евр. 13:16). 5. СлуЖат. Павел нарича своето слуЖе- ние меЖду езичниците „благоприятен принос, осветен от Светия Дух" (Рим. 15:16). Тези Жертви са „благоприятни на Бо- га чрез Исуса Христа". От една страна, ние моЖем да се доблиЖим до Бога само чрез Исус Христос, нашия Посредник, а от друга, само Той моЖе да направи на- шите приноси благоприятни на Бога. Всичко, което правим като поклонение и слуЖение, е несъвършено и опетнено от греха. Но преди да стигне до Отца, то минава през Господ Исус. Той отне- ма всичкия грях, за да моЖе да бъде при- ето от Отца. В СЗ първосвещеникът е носел на мит- рата златна плочица, на която е пише- ло: „СВЕТ ГОСПОДУ" (Изх. 28:36). Той е трябвало да я носи заради всеки грях или нечестие, които са мърсели приноси- те на хората (Изх. 28:38). Така и нашият Първосвещеник носи митра за всеки наш грях, който би могъл да мърси нашите приноси. Свещенството на всички вярващи е истина, която всеки вярващ трябва да разбира, да вярва в нея и да ii се радва. И едновременно с това не трябва да злоу- потребява с нея. Въпреки че всички вяр- ващи са свещеници, не всеки свещеник има правото да проповядва или поучава в събранието. Има някои правила, които всички трябва да съблЬдават.
187 1 Петър 2  ВклкзчВат говоренето пред публика.
Не Всички Вярващи имат специалните дарби да слуЖат като благоВестите- ли, пастири или учители (Еф. 4:11). 4 Младият вярващ трябва да разпалва дарбата, която има от Бога (2 Тим. 1:6). Ако тази дарба Вклк>чВа проповяд- ване, поучаВане или някаква друга фор- ма на говорене пред други хора, той трябва да има възможност да я упраЖ- няВа В събранието. 5. Как трябва да действа свещенството от вярващи е показано в 1 Кор. 14:26: „Тогава, братя, що става меЖду вас? Когато се събирате, всеки има да пред- лага псалом, има поучение, има откро- вение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за на- зидание." Същата тази глава съдърЖа и много указания, които ограничават публична- та изява на дарбите В едно събрание с цел осигуряване ред и назидание. Истина- та за световното свещенство от хрис- тияни не трябва да се използва за опраВ- дание на злоупотребите В местните събрания. 2:6 Доразвивайки примера със сграда- та, Петър отново насочва нашето вни- мание към Христос камъка, и по-специа- лно към Христос крайъгълния камък. С един цитат от Исая 28:16 той ни показ- ва, че слуЖбата на Христос като крайъ- гълен камък е предсказана в Писанията. Той посочва, че това уникално полоЖение на Христос е било определено от Бога, че Христос е избран и скъпоценен камък и че Той не зависи абсолкшшо от никого и нищо. Никой, който Му се добери, няма да бъде разочарован от Него. Думата, преведена като „крайъгълен камък"13 в този пасаЖ, моЖе да се разби- ра най-малко по три начина, като всеки един от тях се отнася с еднаква сила за Господ Исус. 1. В модерната архитектура крайъгъл- ният камък се поставя в основата на ъгъла, който съединява двете стени, и символизира основата, върху която стои цялото здание. Христос е крайъ- гълният камък, единствената истин- ска основа (1 Кор. 3:10,11), Този, Кой- то е съединил в едно вярващите евреи и езичници (като две стени на едно зда- ние) в един нов човек (Еф. 2:14,15).
Той е „камък избран, скъпоценен". Из- бран е, защото Бог Го е избрал да заема мястото, което се характеризира с най- голяма слава; скъпоценен е, защото ня- ма друг като Него. Всеки, който вярва в Него, никак ня- ма да се посрами. Оригиналният цитат от Исая гласи следното: „Който вярва в Него, не ще прибърза да бяга." Когато свърЖем двата текста, получаваме чу- десното обещание, че онези, които имат Христос за свой крайъгълен камък, са спасени от унизителен срам и паническо бягство. 2:7 В предишните стихове Господ Исус ни беше представен като.Жи# камък, от- хвърлен камък, скъпоценен камък и край- ъгълен камък. Сега, без изрично да споме- нава тази дума, Петър описва Господ Исус като пробен камък. Пробният ка- мък показва дали дадени минерали са ис- тински или фалшиви. Така например той 188 1 Петър 2  показва дали дадено парче самороден ме-
тал е злато или имитация на злато. Когато хората се сблъскат със Спаси- теля, те показват истинската си стой- ност. В отношението си към Него те разкриват истинската си същност. За истинските Вярващи Христос е скъпо- ценен камък, докато невярващите Го отхвърлят. Вярващият моЖе да получи някаква слаба представа за това, колко е, скъпоценен Христос, като се опита да си представи какъв би бил Животът без Него. И целият земен свят „не си заслу- Жава да бъде предпочетен пред един мо- мент от Живот, изпълнен с Христос". Той „личи и меЖду десет хиляди" и „цял е прелестен" (Песен 5:10,16). Но какво ще стане с онези, които са непокорни или не повярват?14 Авторът на 118 Псалм е предрекъл, че този скъпо- ценен камък ще бъде отхвърлен от зида- рите, но по-късно ще стане „глава на ъгъла". Има една легенда във връзка със стро- ителството на Соломоновия храм, коя- то чудесно илкострира това пророчест- во. Камъните за храма са били приготвя- ни предварително в една близка камено- ломна. Когато идвало времето да се сла- гат, те били издигани на строеЖа. Един ден работниците от каменоломната из- пратили на строеЖа един камък, който бил уникален по своята форма и размери. Зидарите не могли да намерят никакво място за него в строеЖа и затова, без много да му мислят, го захвърлили на хълма, където след време той се покрил с мъх и обрасъл с плевели. Когато тряб- вало да се завърши храмът, зидарите по- искали камък с определени размери. Мъ- Жете от каменоломната отговорили: „Но ние ви изпратихме такъв камък много отдавна." След като потърсили внимателно, зидарите намерили захвър- ления камък и го поставили на съответ- ното място в зданието. Аналогията е съвсем ясна. Господ Исус представи Себе Си на народа на Израел по време на Първото Си пришествие. Народът и особено водачите, нямаха място за Него в своя план за Живота. Те Го отхвърлиха и Го предадоха на разпя- тие. Но Бог Го възкреси от мъртвите и Го постави отдясно на Себе Си в небето. Когато отхвърленият Исус дойде отно- во на земята за втори път, Той ще дой- де като Цар на царете и Господ на гос- подарите. Тогава Всички ще Го Видят ка- то Главния Крайъгълен камък. 2:8 След като е сравнил Христос с про- бен камък и глава на ъгъла, сега апостол Петър Го сравнява с камък за препъва- не. Исая е предсказал, че за онези, които не повярват, Той ще бъде камък, в който ще се препъват, и канара, в която ще се съблазняват (Ис. 8:14,15). ТоВа пророчество е било изпълнено буквално в историята на израелския на- род. Когато техният Месия е дошъл, ев- реите са се усъмнили в Него поради Не- говия произход и простия начин на Жи- вот. Те са очаквали, че Месията ще бъ- де някакъв голям политик или силен войн. Независимо от всички убедителни дока- зателства, те са отказали да Го прие- мат като обещания Месия. Но това не се отнася само до Израел. Защото Исус става камък за препъва- не и канара за съблазняване за всеки, кой- то не повярва в Него. Хората или се спи- рат пред Него и Му се покланят в пока- яние и вяра, или се препъват в Него и отиват в ада. „Това, което е могло да бъде за тях спасение, стаВа причина за най-уЖасно осъЖдение." Христос не мо- Же да бъде неутрален. Той моЖе да бъде или Спасител, или Съдия. Бидейки непокорни на словото, хора- та се спъват. Защо се спъват? Не защо- то срещат истински интелектуални трудности. Не и защото в Господ Исус има нещо, което прави невъзмоЖно no- вярването в Него. Хората се спъват, за- щото съзнателно не се покоряват на словото. Проблемът е в човешката во- ля. Причината, поради която хората не 189 1 Петър 2 се спасяват, е тоВа, че те не Желаят да
се спасят (Йоан 5:40). Краят на 8 cm., където се казВа „за ко- ето бяха u определени", на пръв поглед внушава идеята, че те предварително са определени да не се покорят на словото. Но дали това наистина е така? Не, раз- бира се. Тези думи означават, че всички ония, които съзнателно не се покорят на Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|