Уилиям макдоналд к о г нови
I. Уникално място в Канона
Изтегляне 13.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV. Историческа обстановка и основна тема на посланието
- I. Пролог: християнското общение (1:1-4) 1:1
- Син. Исус
- Исус Христос
- П. Начини на поддържане на общението (1:5-2:2) 1:5
- „Това ви пиша, за да не съгреши- те."
- „Ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца."
- Ходатай е Исус Христос праведният.
I. Уникално място в Канона ПърВото Послание на Йоан е като сним- ка В семеен албум. То описва членовете на Божието семейство. Също както де- цата приличат на своите родители, та- ка и Бшкиите деца приличат на Бога. Ко- гато един човек стане БоЖие дете, той получава Живота на Бога - вечния Жи- вот. Всички, които имат този Живот, показват това съвсем определено. Така например те признават Исус Христос за свой Господ и Спасител, обичат Бога, обичат БоЖиите деца, подчиняват се на Неговите заповеди и не продълЖават да грешат. Това са някои от отличителни- те белези на вечния Живот. Йоан е напи- сал това Писмо, така че всички, които имат тези семейни черти, да знаят, че имат вечен Живот (1 Йоан. 5:13). Първото Писмо на Йоан е необикнове- но по няколко показателя. Макар и да е било истинско Писмо, което действи- телно е било изпратено, в него не са упо- менати нито името на подателя, нито имената на получателите. Това показва, че те сигурно са се познавали много доб- ре. Друго забелеЖително нещо на тази прекрасна книга е това, че тя изразява изключително дълбоки духовни истини в съвсем къси и прости изречения - толко- ва къси и прости, че е трудно да се наме- рят подобни на тях. Кой казва, че дълбо- ките истини се сьдърЖат само в слоЖ- ните изречения? Ние се страхуваме, че това, което някои хора глупаво наричат „задълбочено" проповядване или писание означава просто замъглено или нечисто проповядване или писание. Първото Послание на Йоан заслуЖава дълги размишления и искрено изучаване. Това, което изглеЖда като повторение, е повторение с много малки разлики, ко- ито имат голямо значение, и тези нкзан- си на значението трябва да се забеле- Жат. II. Авторство Външните доказателства за авторст- вото на Йоан са ранни и сериозни. Писа- телите, които изрично цитират, че Посланието е написано от Йоан, автора на четвъртото Евангелие, са Иреней, Климент от Александрия, Тертулиан, Ориген и неговият ученик Дионисий. Подобно на автора на Посланието към евреите, авторът на Първото пос- лание на Йоан не е споменал своето име. За разлика от Посланието към евреите обаче това Послание има убедителни вътрешни доказателства за Йоановото авторство. Първите четири стиха показват, че авторът е познавал добре Христос и е бил заедно с Него в продълЖение на ня- какъв период от време. Това значително стеснява кръга на предполагаемите име- на и съвпада с преданието, че това е бил апостол Йоан. В подкрепа на това предположение е и апостолският тон на Писмото: авто- рът пише с авторитета, с неЖността на по-стар духовен водач (нарича чита- телите си „дечица мои") и с една почти догматична нотка. Мислите, изборът на думи („пребъд- вам", „светлина", „нов", „заповед", „сло- 251 1Йоан  во" u gp.) u изрази („вечен Живот", „да да-
дем Живота си", „преминали от смърт в Живот", „Спасител на света", „делата на дявола" и др.) съвпада с избора на ду- мите и изразите в четвъртото Еванге- лие и в другите две Послания на Йоан. Освен това еврейският модел на пара- лелизма и простата структура на изре- чението са присъщи черти както на Евангелието, така и на това Послание. Накратко казано, ако ние приемем, че четвъртото Евангелие е написано от апостол Йоан, трябва да приемем, че това Послание също е написано от него. Ш. Датиране Някои вярват, че Йоан е написал три ка- нонични Писма от Ерусалим през 60-те години, преди разрушението на града от римляните, но обикновено за написване- то на това Послание се приема една по- късна дата през първи век (60-96 г. сл. Хр.). Бащинският тон на самото Писмо до голяма степен съответства на древ- ното предание, според което старият Йоан е бил носен на ръце в събранието, за да каЖе на другите вярващи: „Дечица, да лкзбим един другиго." IV. Историческа обстановка и основна тема на посланието По времето, в което Йоан пише, вече се е била появила една секта, позната като гностицизъм (от гр. gnosis = знание). Гностиците са се представяли за хрис- тияни, но християни, които притежава- ли допълнително знание освен знанието, проповядвано от апостолите. Те са твърдели, че един човек не моЖе да се осъществи напълно, ако не навлезе в тех: ните по-дълбоки „истини". Някои от тях са проповядвали, че материята е зло и следователно Човекът Исус не е могъл да бъде Бог. Те са правели разлика меЖ- ду Исус и Христос. „Христос" е боЖес- твена еманация, която е слязла върху Исус по време на Неговото кръщение и Го е напуснала преди смъртта Му, веро- ятно в Гетсиманската градина. Според тях Исус наистина е умрял, но Христос не е умрял. Както казва Майкъл Грийн, те са настоявали, че „небесният Хрис- тос е прекалено свят и духовен, за да се остави да бъде омърсен от постоянния контакт с човешката плът". Накрат- ко казано, те са отричали Превъплъще- нието, факта, че Исус е Христос, и фак- та, че Исус Христос е както Бог, така и Човек. Йоан е разбрал, че тези хора не са истински християни и затова е решил да предупреди своите читатели за опас- ността от тях, като им покаЖе, че гнос- тиците не носят белезите на истински- те БоЖии деца. Според Йоан един човек или е БоЖие дете, или не е; трета въз- моЖност няма. Ето защо неговото Пос- лание е изпълнено със споменаването на такива крайни противоположности ка- то светлина и тъмнина, л!обов и омраза, истина и лъЖа, Живот и смърт, Бог и дя- вол. В същото време трябва да се отбе- леЖи, че апостолът обича да описва хо- рата в тяхното обичайно поведение. Ко- гато прави разлика меЖду християните и нехристияните например, той не обос- новава своите изводи върху един-единс- твен факт на грешно деяние, а върху ха- рактерното за отделния индивид. Дори и счупеният часовник моЖе да показва точно време само веднъЖ на всеки двай- сет и четири часа! Но здравият часов- ник показва точно време непрекъснато. Подобно на него и общото, еЖедневно поведение на християнина е свято и пра- ведно, и по това моЖе да се познае, че той е БоЖие дете. Йоан много пъти употребява думата „знаем". Гностици- те са твърдели, че знаят истината, но Йоан тук изреЖда истинните факти на християнската вяра, която моЖе да се знае със сигурност. Той описва Бога ка- то светлина (1:5); л1обов (4:8,16); исти- на (5:6) и Живот (5:20). Това не означава, че Бог не е Личност, а означава, че Бог е изворът и на тези четири благословения. Йоан също така казва, че Бог е праведен (2:29; 3:7); чист (3:3) и безгрешен (3:5). 252 1Йоан1  Макар u ga използва прости думи, мис-
лите, които апостолът изразява, са чес- то пъти много дълбоки, а понякога и трудни за разбиране. Затова, когато изу- Схема на изложението
Коментар I. Пролог: християнското общение (1:1-4) 1:1 Доктриналната основа на всяко ис- тинско общение е Личността на Господ Исус Христос. Не моЖе да има истинско общение с онези, които имат лъЖлива представа за Него. Първите два стиха подчертават истината за Неговата вечност и истинността на Неговото превъплъщение. Същият Този, Който е съществувал от вечността сБог Отец, е слязъл в света като истински Човек. Истинността на Неговото превъплъ- щение се виЖда от факта, че апостоли- те са Го чули, видели с очите си, изгледа- ли в най-дълбок размисъл и действител- но попипали. Словото на Живота не е било просто една мигновена илкззия, а действителна Личност в тяло от плът. 1:2 2 cm. потвърЖдава, че Този, „Кой- то беше у Отца" и Когото Йоан нарича чаваме тази книга, трябва да се молим Господ да ни помогне да разберем смисъ- ла на Неговото слово и да се подчинява- ме на истината, която то ни разкрива.
A. Лкзбовта (4:7-21) Б. Здравото учение (5:1а) B. Лкобовта и послушанието, което
Г. Вярата, която побеЖдава света (5:4,5) Д. Здравото учение (5:6-12) Е. Увереността чрез Словото (5:13) Ж. Увереността в молитвата (5:14- 17)
(5:18-20) IX. Завършващ призив (5:21) „вечния Живот", „стана плът и преби-
Следващите няколко мисли на един не- известен автор ни показват практичес- кото прилоЖение на първите два стиха в нашия Живот: „Аз съм щастлив, че моето познание за вечния Живот не се основава на разсъзк- денията на философи и дори на теолози, а на безупречното свидетелство на оне- зи, които са чули, видели, разгледали и по- пипали Този, у Когото той е бил въплъ- тен. Това не е бил просто един красив сън, а сигурен факт, внимателно наблЬдаван и точно записан." 1:3 Апостолите не са запазили тази чу- десна вест в тайна, както и ние не тряб- ва да правим това. Те са разбрали, че тя съдърЖа основата за всяко общение и са я заявили силно и ясно. Всички, които приемат свидетелството на апостоли- те, имат общение с Отца и с Неговия Син Исус Христос, а така също и с апос- толите, и с всички други вярващи. Колко 253 1 Йоан 1  е изумително, че виновните грешници
могат изобщо да имат общение с Бог Отец и Неговия Син Исус Христос! И все пак това е точно така. „Неговия Син Исус Христос." Исус и Христос са едно и също Лице и това Ли- це е БоЖият Син. Исус е името, което Той получава при раЖдането Си, и следо- вателно говори за Неговата напълно чо- вешка природа. Христос е името, което говори за Него като за БоЖия Помаза- ник, Месията. И така, в името Исус Христос ние имаме свидетелство както за Неговата човечност, така и за Него- вата божественост. Исус Христос е ис- тински Бог и истински Човек. 1:4 Но защо Йоан пише всичко това за общението? За да бъде радостта ни пълна. Йоан разбира, че светът не моЖе да даде на човешкото сърце истинска и трайна радост. Такава радост моЖем да получим само чрез истинската си връзка с Господ Исус Христос. Когато един човек е в общение с Бога и с Госпо- да Исуса Христа, той получава една дъл- бока радост, която не моЖе да се нару- ши от никакви земни обстоятелства. Както казва един поет: „Източникът на всички мои песни е високо в небесата го- ре." П. Начини на поддържане на общението (1:5-2:2) 1:5 Общението е една ситуация, в която две или повече лица споделят общи неща. Това е общуване или партньорство. Се- га Йоан започва да наставлява своите читатели във връзка с изискванията за общение с Бога, като се позовава на поу- ченията на Господ Исус от времето, ко- гато е бил на земята. Макар и да не е из- рично казано, че Господ е казал точно тези думи, същността на Неговото уче- ние е, че „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина". Това означава, че Бог е абсолкшно свят, абсолкнпно пра- веден и абсолкяпно чист. Бог не моЖе да гледа благосклонно на който и да било грях. От Него нищо не моЖе да се скрие, „но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме" (Евр.4:13). 1:6 Оттук следва, че ако един човек ис- ка да има общение с Бога, той не моЖе да скрие греха си. Светлината и тъмнина- та не могат да съЖителстВат в Живо- та на един човек по едно и също време, така както е невъзмоЖно да съЖителс- тват едновременно в една и съща стая. Ако един човек ходи в тъмнина, той не моЖе да бъде в общение с Бога. Човек, който казва, че има общение с Него и непрекъснато ходи в тъмнина, никога не е бил спасен. 1:7 От друга страна, ако човек ходи в светлината, той моЖе да има общение с Господ Исус и с другите християни. Йо- ан много решително заявява в този па- саЖ, че човек или е в светлина, или в тъм- нина. Ако е в светлина, той е член на Бо- Жието семейство. Ако е в тъмнина, той няма нищо общо с Бога, защото в Бога няма никаква тъмнина. Тези, които хо- дят в светлина, т. е. тези, които са хрис- тияни, имат общение един с друг и кръвта на Исус Христос непрекъснато ги очиства от всеки грях. Цялото Бо- Жие прощение се основава на кръвта на Неговия Син, която Той е пролял на Гол- гота. Тази кръв дава на Бога справедли- во основание, на базата на което Той мо- Же да прости нашите грехове, както се казва в песента: „кръвта никога няма да изгуби силата си." Тя има трайна сила да ни очиства. Разбира се, преди да получат прощение на греховете, вярващите трябва най-напред да се изповядват. То- зи въпрос е разгледан от Йоан В 9 стих. 1:8 Освен това общението с Бога изис- ква от нас да признаваме истината за себе си. Така например, ако ние отречем, че нашата природа е грешна, „лъЖем се- бе си и истината не е в нас". ЗабелеЖете, че Йоан прави разлика меЖду грях (8 cm.) и грехове (9 cm.). Грехът се отнася до на- шата зла, покварена природа. Греховете са злиншпе, които сме извършили. Всъщ- ност това, което сме, е много по-лошо 254 1 Йоан 1 от онова, което сме извършили. Но нека
бъде слава на Господа, че Христос умря както за нашия грях, така и за нашите грехове! Обръщението не означава пълно изчез- ване на грешната ни природа. То по-ско- ро означава присаждане на нова, небесна природа, която има силата непрекъсна- то да побеЖдава обитаващия в нас грях. 1:9 За да моЖем да ходим всеки ден в общение с Бога и с нашите вярващи бра- тя и сестри, ние трябва да изповядваме греховете си - съзнателните и несъзна- телните си грехове, тайните и явните си грехове, греховете на мисълта и гре- ховете на делото... Трябва да ги извадим наяве пред Бога, да ги назовем по имена, да застанем на БоЖията страна против тях и да ги изоставим. Да, истинското обръщение означава изоставяне на гре- ховете: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост" (Пр. 28:13). Когато правим това, моЖем да се по- зоваваме на обещанието, че Бог е „верен и праведен да ни прости греховете". Той е верен, в смисъл че е обещал да ни прости и ще удърЖи на обещанието Си. Праведен е да ни прости, защото е на- мерил справедливо основание за проше- ние в заместителското дело на Господ Исус на кръста. Но Бог е обещал не само да ни прости, но „и да ни очисти от вся- ка неправда". Прощението, за което Йоан говори тук, е родителско прошение, а не к>риди- ческо. Юридическото прошение е онова прощение, което грешникът получава, когато повярва в Господ Исус Христос. То се нарича коридическо, защото ни се подарява от Бога в положението на Съ- дия. Но има грехове, които човек извър- шва след обръщението. Какво ще стане с тях? Що се отнася до наказанието на тези грехове, неговата цена вече е пла- тена от Господ Исус на кръста на Гол- гота. Но за да моЖе да Живее в общение с БоЖието семейство, съгрешилият све- тия се нуЖдае от родителско прощение, т. е. прощението на Бога като негов Ба- ща. Той моЖе да получи това прощение, като изповяда греха си. Ние се нуЖдаем от Юридическо прощение само ВеднъЖ, защото то се отнася до всички наши гре- хове - минали, настоящи и бъдещи. Но нуЖдата ни от родителско прощение не престава през целия ни християнски Жи- вот. Когато изповядваме греховете си, ние трябва да повярваме, на основание на авторитета на БоЖието слово, че Бог ни прощава. И ако Той ни прощава, ние също трябва да Желаем да си простим. 1:10 И накрая, за да бъдем в общение с Бога, ние не трябва да отричаме, че сме съгрешили. Бог е казал много пъти в Сво- ето слово, че всички сме съгрешили. Кой- то отрича това, прави Бога ликец. То- ва е в пряко противоречие с Неговото слово и пълно отричане на причината, поради която Господ Исус дойде, за да пострада, да пролее кръвта Си и да ум- ре. Така ние ВиЖдаме, че за общението с Бога не е нуЖен безгрешен Живот, а е нуЖно да поставяме в Неговото присъс- твие всички свои грехове, да ги признава- ме и да ги изоставяме. Това означава, че ние трябва да бъдем абсолкипно честни по отношение на себе си, да бъдем нели- цемерни и да не скриваме нищо от това, което наистина сме. 2:1 Най-напред Йоан ни представя иде- алния БоЖий критерий за Неговия народ, а след това и милостивите Му мерки в случай на неуспех в постигането на този критерий. С думите „дечица мои" Йоан се обръща към всички членове на БоЖие- то семейство, след което поставя пред нас идеалния стандарт на Бога в изрече- нието: „Това ви пиша, за да не съгреши- те." Тъй като Бог е съвършен, Той изис- ква от Своя народ абсолкнпно съвършен- ство. Той нямаше да бъде Бог, ако беше казал: „Това ви пиша, за да съгрешавате, колкото се моЖе по-малко." Бог не моЖе да търпи греха и в най-малката му сте- пен, затова Той поставя пред нас целта 255 1 Йоан 1,2  на съвършенството. Пример за това са
и думите на Господ Исус, които Той ка- за на Жената, хваната в прелюбодеяние: „Нито Аз те осъЖдам; иди си, отсега не съгрешавай вече." В същото време обаче Господ много добре знае какво представляваме. Той знае, че ние сме прах, и милостиво ни да- ва изход в случай на провал. Това се вшк- да в думите: „...но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Хрис- та праведния." Ходатай е онзи, който застава на страната на друг човек в слу- чай на нуЖда, за да му помогне. Точно то- ва прави и Господ Исус за нас, когато съг- решаваме. Той веднага застава на наша страна, за да ни върне отново към обще- ние със Себе Си. ЗабелеЖете, че Той не казва: „Ако някой изповяда греховете си..." Като наш Ходатай Господ се стре- ми да ни доведе до полоЖение, в което ние ще изповядаме и ще изоставим наши- те грехове. В този стих има едно прекрасно нещо, което никой не трябва да пропусне да за- белеЖи. Йоан казва: „Ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца." Той не каз- ва „Ходатай при Бога", а „Ходатай при Отца ", т. е. дори и когато съгрешим, Бог все още си остава наш Баща. Това ни на- помня благословената истина, че макар и да нарушава общението ни с Бога, гре- хът не разрушава връзката ни с Него. Когато един човек се новороди, той ста- ва БоЖие дете. От този момент ната- тък Бог е негов Баща и нищо не моЖе да разруши тази връзка. РаЖдането е нещо, което не моЖе да стане невалидно. Си- нът моЖе да донесе позор на своя баща, но той си остава негов син просто защо- то е роден от него. ЗабелеЖете, че нашият Ходатай е Исус Христос праведният. Прекрасно е да имаш праведен защитник. Когато Са- тана донесе някакво обвинение срещу ня- кой вярващ, Господ Исус моЖе да се по- зове на Своето свършено дело на Голго- та и да каЖе: „Напиши и това в моята сметка." 2:2 Господ Исус не е само наш Хода- тай, но и „умилостивение за нашите грехове". Това означава, че като е умрял за нас, Той ни е освободил от вината за нашите грехове и е възстановил връзка- та ни с Бога, като е осигурил необходи- мото основание за удовлетворение на Неговия гняв и е отстранил всяка бари- ера от пътя на общението ни с Него. Бог моЖе да ни показва милост, защото Христос е удовлетворил всички Негови изисквания. Едва ли в човешката съдеб- на практика има случай, когато адвока- тът (или защитникът) плаща за прес- тъплението на своя клиент, но в случая става въпрос точно за това - Господ Исус е платил за нашите престъпления и което най-забелеЖителното, Той е платил, като е Жертвал лично Себе Си. След това Йоан добавя, че Господ Исус е Жертвал Себе Си не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят. Това не означава, че целият свят е спа- сен, а че делото на Господ Исус е доста- тъчно по стойност за спасението на це- лия свят, макар и да е валидно само за онези, които наистина Му се доверяват. Именно защото Неговото дело е доста- тъчно за целия свят, евангелието моЖе да се проповядва на всички хора. Но ако всички хора моЖеха автоматично да се спасят, тогава нямаше да има нуЖда то да се проповядва. Интересно е да се отбелеЖи, че надпи- сът на кръста е бил написан на староев- рейски - езика на БоЖия избран народ, и на гръцки, и на латински - основните ези- ци на тогавашния свят. Било е възвесте- но на целия свят, че Исус Христос е дос- татъчният Спасител на всички хора от всички народи и племена. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|