Уилиям макдоналд к о г нови
дадения чрез благодат Живот
Изтегляне 13.9 Mb.
|
дадения чрез благодат Живот. Това се отнася само до онези брачни двойки, в ко- ито и двамата съпрузи са вярващи. Ма- кар и по-слаба от мъЖа в някои отноше- ния, Жената има същото полоЖение пред Бога като него и също като него се нас- лаЖдава на дара на вечния Живот. Освен това тя е повече от равна на мъЖа при раЖдането на нов физически Живот на света. Когато липсва хармония в отношения- та меЖду мъЖа и Жената, молитвите на мъЖа имат пред себе си препятствие. Според Биг „въздишките на наскърбена- та съпруга застават меЖду молитвите на мъЖа и БоЖишпе уши."23 Освен това за една семейна двойка е много трудно да се моли заедно, когато нещо пречи на тяхното общение. За да има мир и добру- ване в семейството, е ваЖно съпругът и съпругата да съблюдават няколко основ- ни правила:
201 1 Петър 3  5. Не забравяйте, че лкобовта меЖду Вяр-
ващите е заповед, а не неконтролиру- емо чувство. Лк>бовта означава всич- ко описано в 1 Кор. 13. Лкзбовта е вни- мателна; тя ще ви предпази от крити- куване и противопоставяне на вашия партньор пред другите. Шобовта ще ви пази да не се карате пред своите де- ца, защото това моЖе да нарани тях- ната сигурност. В този и хиляди други случаи л1обовта създава атмосфера на щастие и изгонва от семейството съ- перничеството и раздялата. Е. Отношението на вярващия към общението с другите братя и сестри в събранието (3:8) Това, че този стих се занимава изкл1очи- телно с отношението на християнина към общението с другите братя и сест- ри, изглеЖда явно от увещанието за единство и братолк>бие. Другите три увещания могат да имат и по-широко прилоЖение. Думата „най-после" не означава, че Пе- тър е на път да завърши своето Посла- ние. Дотук той се обръща към различни групи от индивиди - слуги, съпруги и съп- рузи. Сега, накрая, той иска да каЖе не- що, което се отнася до всички нас. „Бъдете всички единомислени." Това не означава, че всички християни трябва да ВиЖдат по един и същ начин. Това ще бъде еднаквост, а не единство. Най-доб- рата формула се съдърЖа в следния съ- вет: в основните неща - единство; във второстепенните - свобода; а Във всич- ко - лк>бов. Ние трябва да бъдем сьчув- ствителни един към друг. Буквално то- ва означава „да страдаме заедно с [дру- гите]". Това увещание е отправено спе- циално към онези, които са преследвани, но съветът моЖе да се прилоЖи и към вярващите от всички времена, защото страданието не изклкзчва нито една въз- раст. „Бъдете... братолк)биви." Един неиз- вестен автор е написал следното: „Провидението не ни пита кои искаме да бъдат нашите братя - това е предва- рително определено. Но провидението ни увещава да ги обичаме независимо от ес- тествените си вкусове и предпочитания. Мозке би ще кшкете: „Но това е невъз- моЛно!" Не забравяйте обаче, че истин- скаталЬбов не произлиза от емоциите, а от волята; тя не се състои в чувства- нето, а в правенето; не означава усеща- не, а дела; не се изразява в неЖни слова, а в благородни и неегоистични действия." Да бъдем милостиви означава да има- ме сърце,, което е чувствително към нуЖдите и чувствата на другите; което отказва да стане студено, коравосър- дечно или цинично независимо от обиди- те, които получава. „Бъдете... смиренмъдри."24 ИзглеЖда толкова естествено, че един от христи- янските добродетели е смирената мъд- рост. Основно това означаВа да мислиш със смирение за другите, като ги слагаш на първо място, да се изказваш милости- во и да вършиш милостиви дела. Смире- номъдрието те кара да послуЖиш на дру- гите, преди да послуЖиш на себе си, и при всяка възмоЖност да подаваш ръка за по- мощ, като оценяваш по достойнство всяка получена милост. То никога не те води към грубо, вулгарно или непристой- но поведение. Ж. Отношението на вярващия към преследвачите - като един, който е преследван от тях (3:9-4:6) 3:9 Цялото това Послание е написано на фона на преследвания и страдания. От този стих до 4:6 темата е християни- нът и неговото отношение към преслед- ващите го. Петър неколкократно уве- щава вярващите, че трябва да страдат заради правдата, без да търсят възмез- дие. Ние не трябва да отвръщаме на зло- то със зло, нито на хулата - с хула, а да благославяме ония, които ни оскърбя- ват, и да отвръщаме на обидите с доб- ро. Като християни ние не сме призова- ни да проклинаме другите, а да ги благос- 202 1 Петър 3  лаВяме. Тогава Бог ще ни възнагради с
благословение. 3:10 В пасаЖа от 10 до 12 cm. Петър цитира Псалм 34:12- 16а, за да потвърди, че БоЖието благословение почива върху онзи, който се въздърЖа от зли дела и зли думи и върши правда. Основното значение на първия стих е следното: този, който Желае да се нас- лаждава на Живота напълно „и да види добри дни", трябва да се въздърЖа от зло говорене или измама; да не отвръща на злото със зло и на лъЖата - с лъЖа. Текстът в Йоан 12:25 ни казва да не обичаме Живота,,но там Животът оз- начава да Живееш за себе си и да пренеб- регнеш истинския смисъл на Живота. Тук Животът означава да Живееш така, как- то Бог иска да Живееш. 3:11 Забранено е не само злото говоре- не, но и злите дела. Възмездието само за- дълбочава проблема. За християнина е унизително да използва оръЖията на све- та. Вярващият трябва да отговаря на злото с добро и да търси мира чрез сми- рено понасяне на оскърбленията. Огънят не моЖе да бъде потушен с огън. „Единственият начин, чрез който мо- Же да се победи злото, е да го оставим да следва своя път спокойно, без да срещне съпротивата, която търси да срещне. Съпротивата на злото само създава още повече зло и налива масло в огъня. Но ко- гато злото не срещне никаква съпроти- ва и никаква пречка, а единствено из- дръЖливост, Жилото му се прибира и то престава да хапе, защото най-сетне е срещнало противник, на който не моЖе да устои. Но това моЖе да стане, разби- ра се, само когато ние се откаЖем от каквато и да било съпротива и отхвър- лим всяка идея за възмездие. Тогава зло- то не моЖе да стигне своята цел, не мо- Же да роди повече зло и остава безплод- но. " (Избрано) 3:12 Очите на ГОСПОДА гледат с одобрение тези, които Живеят правед- но. Той внимава на техните молитви. Господ, разбира се, чува молитвите на всички Свои хора, но обръща особено вни- мание на молитвите на тези, които страдат заради Христос, като не от- връщат на злото със зло. „Лицето на ГОСПОДА е против оне- зи, които вършат зло". Това се отнася главно до онези, които преследват Него- вите хора. Но то също така моЖе да се отнася и до вярващия, който се бори със своите врагове чрез физическо насилие и невъздържан език. Злото си е зло и Бог се противопоставя на него винаги, когато го срещне - както в спасения, така и в неспасения човек. При цитирането на Пс. 34:16 Петър изпуска последните думи: „...за да изтре- би спомена им от земята". Това изпуска- не не е случайно. Ние Живеем във века на БоЖията благодат. Сега е благоприят- ната Господна година. Денят на отмъ- щението на нашия Бог още не е дошъл. Когато се върне като Цар на царете и Господ на господарите, Господ Исус ще накаЖе злотворците и ще изличи споме- на за тях от земята. 3:13 Тук Петър подновява своя аргу- мент с един въпрос: „И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?" Отговорът, който се подразбира, е: „Ни- кой." И все пак историята на мъченици- те показва, че много пъти верни ученици са били убивани от врагове на евангелие- то. Има най-малко две възмоЖни обясне- ния на този парадокс:
едно дванадесетгодишно момче отказа- 203 1 Петър 3 ло да стане член на някакво известно
дбшкение в Европа. „Нима не знаеш, че ние сме толкова силни, че моЖем да те убием?" - попитали го те. „А нима вие не знаете, че аз съм толкова силен, че мога да умра за Христос?" - отговорило то. Момчето Живеело с убеждението, че ни- кой не моЖе да му направи зло. 3:14 Но дори и вярващият да трябва да пострада заради верността си към Спа- сителя, какво от това? От това след- ват три неща:
Не се бойте от човеци, нито се стра- хувайте от техните заплашвания. ВиЖ- те примера на мъчениците! Когато съ- общили на Поликарп, че ще го освободят, ако само похули Христос, той казал: „В продължение на шест години слуЖих на Христос и Той никога не ми направи ни- що лошо. Как бих могъл да хуля своя Цар и Спасител?" Когато проконсулът го заплашил, че ще го хвърли на дивите зве- рове, той отговорил: „Ще се радвам да ме освободите от този мизерен Живот." Най-накрая владетелят го заплашил да го изгори Жив. Поликарп казал: „Не се боя от огъня, който гори само за известно време. Вие не познавате огъня, който го- ри безкрайно." 3:15 Във втората половина на 14 cm. и целия 15 cm. Петър цитира един пасаЖ от Исая 8:126,13, където се казва: „И да не се боите от това, от което те се бо- ят, нито да се плашите. Господа на си- лите - Него осветете, от Него да се страхувате и пред Него да треперите." Някой беше казал: „Ние се страхуваме от Бога толкова малко, защото се боим от Него толкова много." ПасаЖът в Исая говори за Господа на силите като за Бог, към Когото трябва да изпитваме страхопочитание. Когато го цитира, Петър казва чрез вдъхновени- ето на Светия Дух: „Почитайте в сър- цата си Христа като Господ." Й Да почитаме Господа означава да Го направим Суверенен Господар на нашия Живот. Всичко, което правим или казва- ме, трябва да бъде по Неговата воля, за Неговото удоволствие и за Неговата слава. Господството на Христос тряб- ва да личи във всяка област от нашия Жи- вот - в притеЖанията ни, в брака ни, в свободното ни време... във всичко без из- клкочение. „Бъдете винаги готови да отговаря- те (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надеЖда." Това се отнася най-вече до случаите, когато християните са прес- ледвани заради своята вяра. Съзнанието за присъствието на Господ Исус Хрис- тос трябва да ни придава свята смелост и да ни вдъхновява да свидетелстваме с добрата си изповед. Стихът моЖе да се прилоЖи и към все- кидневния ни Живот. Хората често ни задават въпроси, които естествено от- варят някаква врата за разговор за Гос- под Исус Христос. Ние трябва да бъдем готови да им каЖем какви велики неща е направил Той за нас. Нашето свидетел- ство винаги трябва да бъде „с кротост и страхопочитание". В нашето говорене не трябва да има и следа от невъздърЖа- ност, грубост или лекомислие. 3:16 Вярващият трябва да има „чиста съвест". Ако той знае, че не е извършил никакво престъпление, моЖе да премине през всякакви преследвания с лъвска сме- лост. Но ако съвестта му не е чиста, той непрекъснато ще изпитва чувство за вина и няма да моЖе да устои пред вра- га. Дори и когато Животът на един вяр- ващ е без петно, враговете на евангели- ето му намират грешки и обвинения. Но когато застане на съд и се докаЖе, че об- виненията им са били напразни, негови- те обвинители ще се „посрамят". 3:17 Ако християнинът трябва да пос- трада (което понякога моЖе да бъде Бо- Жията воля за него), той трябва да 204 1 Петър 3 страда като един, който е вършил доб-
ро, а не като злотворец, защото В пос- ледното няма никаква слава. 3:18 Останалата част от 3 глава ни представя Христос като класическия пример на Един, Който е пострадал за- ради правдата, и ни напомня, че за Него пътят на страданието е бил и пътят на славата. Обърнете внимание на шестте приз- нака на Неговите страдания: (1) Те са из- купителни, т. е. освободили са вярващи- те грешници от наказанието на техни- те грехове. (2) Имали са външен резул- тат. Той е умрял веднъж завинаги за всички и е разрешил проблема с греха. Де- лото на изкуплението е било завършено. (3) Имали са заместителна стойност. Праведният е умрял за неправедните. „И Господ Възложи на Него беззаконие- то на Всички ни" (Ис. 53:66). (4) Били са примирителни. Чрез Неговата смърт ние сме били примирени с Бога. Грехът, който е станал причина за отчуждение- то ни от Бога, е бил отстранен. (5) Би- ли са принудителни. Неговата смърт е била насилствена: Той е бил екзекутиран. (6) И последно, завършили са триумфал- но с Неговото Възкресение. Исус Хрис- тос е бил Възкресен от мъртвите на третия ден. Изразът „оЖивотворен по дух" означава, че Неговото възкресение е станало чрез силата на Светия Дух. 3:19 19 и 20 cm. съставляват един от най-загадъчните и най-заинтригуващи- те текстове в НЗ. Той е бил използван за основа на такива небиблейски доктрини като доктрината за чистилището, от една страна, и универсалното спасение, от друга. Но сред евангелските христи- яни са приети две тълкувания. Според първото Христос е отишъл в ада в духа си във времето между Своята смърт и възкресение, където е проповяд- вал победата на Своето велико дело на кръста. Между подкрепящите това тълкуване има спор дали „духовете в тъмницата" са били на вярващи или на невярващи хора, или и на двете. Но общо взето всички вярват, че Господ Исус не им е проповядвал евангелието. Това би означавало да има втора възможност за спасение, за която не се говори никъде другаде в Библията. Поддръжниците на това мнение често свързват този пасаж с текста от Еф. 4:9, където се казва, че Господ е „слязъл В места, по-долни от зе- мята". Те цитират този стих като до- пълнително доказателство за това, че Исус е отишъл в ада в безплътно състо- яние и е възвестил Своята победа на Гол- гота. Те също така цитират думите на апостолското верук) - „слязъл в ада". Според второто тълкуване Петър описва това, което се е случило в дните на Ной. Тогава духът на Христос е про- повядвал чрез Ной на невярващото поко- ление преди потопа. Тогава това не са били безплътни духове, а живи мъже и жени, които са отхвърлили предупрежде- нието на Ной и са били унищожени от по- топа. Затова те сега са духове в тъмни- цата на ада. Това мнение най-добре подхожда на контекста и поражда най-малко труд- ности. Нека да изследваме пасажа стъп- ка по стъпка. „С който отиде да проповядва на ду- ховете в тъмницата/' Относително- то местоимение „който" се отнася до съществителното „дух" от края на 18 cm. Hue смятаме, че под „дух" тук тряб- ва да се разбира Светият Дух. В 1:11 на това Послание за „Христовия Дух" или Светия Дух се казва, че е говорил чрез пророците от СЗ. Освен това в Бит. 6:3 Бог говори за Духа, т. е. за Светия Дух, като за Дух, Който няма да владее веч- но в човека от праисторическите време- на. „Отиде да проповядва." Както Вече споменахме, Този, Който е проповядвал, е бил Христос, но Той е проповядвал чрез Ной. Във 2 Петр. 2:5 Ной е описан като „проповедник на правдата". Тази дума има същия корен като думата „пропо- вядва" в този стих. На духовете сега в тъмницата. Това 205 1 Петър 3  са хората, на които е проповядвал Ной -
Живи мъЖе и Ясени, които са чули предуп- реждението за наблшкаВащия потоп и обещанието за спасението 6 ковчега, но са отхвърлили посланието и са били уда- вени от наводнението. Сега те са без- плътни духове в тъмницата, които ча- кат окончателния съд. И така, стихът моЖе да се перифрази- ра така: чрез Когото (Светия Дух) Той (Христос) отиде да проповядва (чрез Ной) на духовете сега в тъмницата (ада). Но имаме ли право да смятаме, че ду- ховете в тъмницата са били Живи хора по времето на Ной? Отговорът на то- зи въпрос моЖе да се намери в следващия стих. 3:20 Тук духовете в тъмницата са опи- сани съвсем ясно. Кои са те? Едно време те са били непокорни. Кога е било това? Когато БоЖието дълготърпение ги е чакало в Ноевите дни, докато се е пра- вел ковчегът. Какъв е бил резултатът? Това, че само няколко, т. е. осем души, са се избавили чрез вода. Тук е добре да спрем за малко и да си припомним общата посока на развитие на това Писмо, което е било писано по време на гонения и преследвания. Хрис- тияните, на които пише Петър, са страдали поради начина си на Живот и свидетелството си за Христос. Вероя- тно те са се питали защо трябва да страдат, Вместо да царуват, след като християнската вяра е истинската вяра. Ако християнската вяра е истинската вяра, защо има толкова малко христия- ни? За да отговори на първия въпрос, Пе- тър посочва примера на Господ Исус. Христос е пострадал заради правдата - дотам, че е бил умъртвен. Но Бог Го е възкресил от мъртвите и Го е прославил в небето (22 cm.). Пътят към славата минава през долината на страданието. След това Петър говори за Ной. В про- дълЖение на 120 години този верен про- поведник е предупреждавал, че Бог ще унищоЖи света чрез вода. За благодар- ност той е получил само подигравки и ос- кърбления. Но Бог го е оправдал, като го е спасил заедно със семейството му от потопа. Остава обаче следващият въпрос: „Щом като нашата вяра е най-правилна- та, защо тогава сме толкова малко?" Отговорът на Петър е: „Имало е време, когато само осем души в света са били прави, а всички останали са грешели!" Характерното за човешката история е, че мнозинството обикновено не е право. Обикновено истинските вярващи са са- мо един малък остатък, така че човек не трябва да се колебае във вярата си само защото броят на спасените е малък. По времето на Ной е имало само осем Вяр- ващи; сега Вярващите са милиони. В края на 20 cm. четем, че „малцина, тоест осем души, се избавиха чрез во- да". Те не са се избавили от самата во- да, защото водата сама по себе си не спа- сява; а са се избавили чрез вода, защото са преминали успешно през БоЖия съд. За да моЖем да разберем правилно то- ва твърдение и следващия стих, трябва да видим какво е истинското значение на ковчега и потопа. Ковчегът е символ на Господ Исус Христос. Потопът оли- цетворява БоЖия съд. Ковчегът е един- ственият път за спасение. Когато са дошли водите, само онези, които са били вътре 8 ковчега, са били спасени. Всички, които са останали отвън, са загинали. Затова Христос е единственият път за спасение. Тези, които са в Христос, са толкова сигурно спасени, колкото сигур- но Бог моЖе да ги спаси. Онези, които са отвън, не могат да бъдат по-загубени, отколкото вече са. Водата не е била средството за спасе- ние, защото всички, които са останали 8 нея, са се удавили. Ковчегът е преминал през вълните на осъЖдението, устоял е на най-големия напън на бурята и нито една капчица вода не е стигнала до оне- зи, които са били вътре в него. По същия начин и Христос е понесъл пълната 206 1 Петър 3 ярост на БоЖия съд срещу нашите грехо-
ве. Затова за онези, които са в Него, ня- ма осъЖдение (Йоан 5:24). Ковчегът е бил заобиколен с вода от- всякъде - отдолу, отгоре и отстрани. Но той е отнесъл вярващите, които са били в него, през водата на безопасно място в обновеното създание. Така и онези, които уповават на Спасителя, ще бъдат пренесени успешно през това мяс- то на смърт и опустошение и ще полу- чат възкресение и нов Живот. 3:21 Водата... „6 образа на кръщение- то и сега ви спасява"! Ние още веднъЖ се намираме 6 трудна и противоречива ситуация! Този стих е бил дълго време територия на „военните действия" меЖду онези, които проповядват спасе- ние чрез кръщение, от една страна, и те- зи, които напълно го отричат като средство за спасение. К  ръщението
Нека първо да видим какво моЖе да озна- чава, а след това - какво не моЖе да оз- начава кръщението. Всъщност наистина има едно кръще- ние, което ни спасява - не нашето кръще- ние във вода, а кръщението, което е ста- нало преди около 2000 години на Голгота. Смъртта на Христос е кръщение. Той е бил кръстен във водите на наказанието. Точно това има предвид и Самият Хрис- тос, когато казва: „Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам, докле се извърши" (Лука 12:50)! Псалмистът описва това кръще- ние с думите: „Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всичките Твои вълни и Твои развълнувани води пре- минаха над мене" (Пс. 42:7). В смъртта Си Христос е бил потопен във вълните и водите на БоЖия гняв и точно това кръщение е основата за нашето спасе- ние. Но от своя страна всеки един от нас трябва да приеме Неговата смърт лич- но за себе си. Точно както Ной и членове- те на неговото семейство трябваше да влязат в ковчега, за да се спасят, така и ние трябва да предадем себе си на Гос- пода като на единствен наш Спасител. Когато направим това, ние се отъЖдес- твяваме с Него в Неговата смърт, пог- ребение и възкресение. Тогава в един съв- сем действителен смисъл ние се съразпъ- ваме заедно с Него (Гал. 2:20), погребва- ме се с Него (Рим. 6:4) и се пренасяме с Него от смърт в Живот (Рим. 6:4). Всичко това е изобразено в кръщение- то на вярващия. Кръщението е външен белег на едно духовно събитие - това, че ние се кръщаваме да участваме в Хрис- товата смърт. Когато се потопим във водата, ние признаваме, че сме били пог- ребани с Него. Когато излезем от вода- та, показваме, че сме били възкресени с Него и че вече ходим в нов Живот. Образът на кръщението, което и сега ни спасява, означава Христовото кръще- ние в смърт на кръст и отъЖдествява- нето ни с Него, което се изобразява от водното кръщение. Този стих не моЖе да означава, че ние се спасяваме чрез ритуала на кръщение- то във вода, поради следните няколко причини:
Също така този стих не означава, че ние се спасяваме чрез вяра плЬс кръще- ние. 1. Това би означавало, че делото на Спа- сителя на кръста не е достатъчно. Когато умря, Исус извика: „Свърши се." Но според това мнение Неговото дело на спасението не е било свършено, 207 1 Петър 3  защото към него би трябвало да се до-
бави и кръщението. 2.'Ако кръщението е било толкова необ- ходимо за спасението, защо Господ Исус не е кръстил лично никого. В Йо- ан 4:1, 2 се казва, че Исус въобще не е кръщавал Своите последователи и че това са правели Неговите ученици.
И така, изразът „която в образа на кръщението и сега ви спасява" не озна- чава, че нашето физическо кръщение във вода ни спасява, а че кръщението на Христос в смърт и нашето отъЖдест- вяване с Него в смъртта Му ни спася- ват. , „Не измиването на плътската нечис- тота." Церемониалното поклонение от времето на СЗ, което еврейските чита- тели на Петър познават много добре, е било един вид външно очистване. Но то не е могло да даде на свещениците или на хората чиста съвест по отношение на техните грехове. Кръщението, за което говори Петър, не е въпрос на физическо или дори ритуално очистване от осквер- нението. Водата има силата да отстра- ни мръсотията от тялото, но тя не мо- Же да очисти съвестта ни пред Бога. Са- мо личната връзка с Христос в Негова- та смърт, погребение и възкресение мо- Же да направи това. „Но позивът към Бога на чиста съ- вест." Тук неизбеЖно се появява въпро- сът: „Как бих могъл аз да застана праве- ден пред Бога? Как бих могъл да имам чиста съвест пред Него?" Отговорът моЖе да се намери в кръщението, за ко- ето говори Петър - Христовото кръще- ние в смърт на Голгота и личното прие- мане на това дело от всеки един от нас. Смъртта на Христос разрешава въпро- са с греха веднъЖ завинаги за всеки един от нас. „Чрез възкресението на Исуса Хрис- та." По какъв начин бих могъл да разбе- ра дали БоЖиите изисквания са удовлет- ворени? По това, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Чистата съвест е свър- зана тясно с възкресението на Исус Христос. Възкресението ми казва, че Бог е удовлетворен напълно от изкупи- телното дело на Своя Син. Ако Христос не беше възкръснал, ние никога нямаше да бъдем сигурни, че нашите грехове са изкупени. Той щеше да е умрял като все- ки друг човек. Но възкръсналият Хрис- тос е абсолкипното уверение за това, че изискванията на Бога по отношение на нашите грехове са задоволени напълно. Както казва един автор на псалми, ДЖеймс Дек, „нашта съвест има мир, 208 1 Петър 3  който ниВга не отпада; той е в Агнето
на трона, Което за нас пострада." И така, кръщението и сега ни спасява: „позива към Бога на чиста съвест, чрез възкресението на Исуса Христа." Мое- то единствено основание за чиста съ- Вест се намира 6 смъртта, погребение- то и възкресението на Господ Исус. Пос- ледователността е следната:
3:22 „Който е отдясно на Бога, като се е Възнесъл на небето, и Комуто се по- кориха ангели, власти и сили." Господ Исус не само възкръсна от мъртвите, но и се възнесе на небето, откъдето дойде първоначално. Той е и сега там, но не ка- то невидимо, неуловимо духовно същес- тво, а като Жив Човек в прославеното Си тяло от плът и кости. В това тяло Той завинаги ще носи белезите от рани- те, получени на Голгота - като един красноречив и вечен знак на лкобовта Му към нас. Нашият Господ е отдясно на Бога. То- ва е мястото на: Мощта: Тъй като обикновено дясната ръка е по-силна от лявата, тя по-често се свързва с мощта (Мат. 26:64). Почитта: Христос „се възвиси до Бо- Жията десница" (Деян. 2:23; 5:31). Почивката: По силата на свършеното Си дело Христос „седна отдясно на Ве- личието нависоко" (Евр. 1:3; вЖ. също 8:1; 10:12). Тази почивка е почивката на удовлетворението и задоволството, а не почивката след умората. Застъпничеството: Павел говори за Христос, Който е отдясно на Бога, ка- то за Един, Който се застъпва за нас (Рим. 8:34). Превъзходството: „...от дясната Си страна на небесата, далече no-горе от всяко началство и власт, сила и господс- тво, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и 8 бъдещия..." (Еф. 1:20,21). Господството: В Евр. 1:13 Бог Отец казва на Своя Син: „Седи отдясно Ми докле полоЖа враговете Ти за Твое под- ноЖие." Господството се подчертава още повече в 1 Петр. 3:22: „...отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Ко- муто се покориха ангели, власти и си- ли." Ангелите, властите и силите са спо- менати като представители на всички групи и нива небесни същества. Всички те са слуЖшпели на възкръсналия просла- вен Христос. И така, това е, което е преЖивял на- шият Господ Исус, когато е пострадал заради добрите си дела. Хората са Го отхвърлили както когато им е свиде- телствал чрез Ной преди превъплъщени- ето Си, така и по време на Първото Му пришествие като БоЖий Син. Той се е кръстил в мрачните води на смъртта на Голгота, но Бог Го е възкресил от мър- твите и Го е прославил отдясно на Себе Си в небето. Според вечните цели на Бо- га страданието трябва да предхоЖда славата. Това е поуката, която трябва да нау- чат както читателите на Петър, та- ка и ние. Ние не трябва да се объркваме, ако срещнем съпротива и дори преслед- ване за добрите си дела, защото не зас- луЖаваме по-добро отношение от отно- шението, което получи нашият Спаси- тел, докато беше на земята. Ние имаме утешението на обещанието, че ако страдаме с Него, ще бъдем и прославени с Него (Рим. 8:17). Освен това сегашни- те страдания не заслуЖават да се срав- нят със славата, която ни чака (Рим. 8:18). Страданията са леки и временни, 209 1 Петър 3,4 докато славата е несравнимо no-вечна и
по-теЖка (2 Кор. 4:17). 4:1 Съществува тясна връзка меЖду този и предхождащия го пасаЖ (ср. с 3:18). Ние видяхме, че Христос е пример за Един, Който е пострадал несправед- ливо. Той пострада от ръцете на злите хора заради правдата. Това трябва да на- кара Неговите последователи да се въо- ptrikam със същата мисъл. Те също трябва да очакват, че ще пострадат за- ради Неговото име, че ще бъдат прес- ледвани заради това, че са християни. Всеки, който е пострадал по плът, т. е. телом, „се е оставил от греха". Вярва- щият има две възмоЖности - или да съг- реши, или да пострада. От една страна, той моЖе да Живее като неспасените хо- ра, участвайки в техните грешни удо- волствия, и по този начин да избегне преследванията; но от друга, моЖе да Живее в чистота и благочестие, като търпи укори като Христос, и да очаква, че ще пострада от ръцете на нечести- вите. Един мъченик на име ДЖеймс Гатри каза следното, преди да бъде обесен: „Скъпи приятели, приемете чашата на страданието, преди да сгрешите, както направих аз, защото и на мен ми бяха предлоЖени грехът и страданието и аз избрах второто." Когато един вярващ съзнателно избе- ре да страда като християнин, вместо да продълЖи да Живее в грях, той „се е ос- тавил от греха". Това не означава, че той престава да съгрешава, а че силата на греха в неговия Живот е победена. Ко- гато един човек страда, защото отказ- ва да съгрешава, той повече не се управ- лява от Желанията на плътта. 4:2 През останалото време на земния си Живот вярващият не се подчинява на човешките си страсти, а на Бшкията воля. Той предпочита да страда като християнин, вместо да греши като не- вярващите. Предпочита да умре, откол- кото да се отрече от своя Господ. „Ос- таналото В тялото бреме" означава ос- таналото време от Живота, който вяр- ващият има да Живее тук, на земята. Вярващият избира да Живее тези годи- ни за прослава на Бога, а не за задоволя- ване на плътските си апетити. 4:3 Вярващите, на които Петър пише това Писмо, са хора, които са Живели в пълната поквара на езическия свят пре- ди обръщението си. Това, което те вече са преЖивели в миналото, е „доволно"! Като християни те са нови създания, ко- ито трябва да се откаЖат от старите грехове. Останалите години от Живота им принадлеЖат на Господа и те трябва да Му ги дадат. Изброените тук грехове все още ха- рактеризират Живота на езическия не- християнски свят днес: сексуална разпус- натост, пиянство и лъЖливи религии. „Нечистоти" - нечистоплътно пове- дение най-вече в сексуално отношение. „Страсти" - задоволяване на непозво- лени Желания от всякакъв вид, и най-ве- че сексуални страсти. „Винопийства" - отдаване на алко- холни страсти, което води до отслабва- не на Желанието и волята да се противо- поставяш на изкушенията. МеЖду пиян- ството и неморалното поведение има съвсем тясна връзка. „Пирувания" - шумни празнувания и търЖества до късно през нощта. „Опивания" - напивания, които водят до разврат и скандално поведение. „Омразни идолослузкения" - поклоне- нието на идоли с цялото безумие, което се крие в това. Хората стават като това, на което с покланят. Когато те изоставят ис- тинския Бог, техните нравствени кри- терии автоматически се сниЖават. Те- зи пониЖени нравствени критерии им позволяват да се занимават с всякакъв вид грешни удоволствия. Затова идоло- поклонническите религии раЖдат грях и упадък. 4:4 Този стих дава общо описание на Живота на тези, които се спасяват от външната поквара. Техните стари при- 210 1 Петър 4 ятели си мислят за тях, че са полудели,
и ги наричат религиозни фанатици. За тях това, че християните престават да ходят на дискотеки, да участват в свет- ски търЖества и сексуални оргии, е вид лудост. Морално чистият Живот осъЖ- да грешника и затова никак не е чудно, че той мрази тази промяна! 4:5 Невярващите хулят християните в този Живот, но те ще отговарят за всяка своя дума и дело пред съда на Голе- мия бял престол. Господ е готов да съ- ди и Живите, и мъртвите. Явно Петър говори тук за невярващите. Съдът над Живите невярващи ще се състои преди началото на хилядогодишното царство; нечестивите мъртви ще бъдат съдени в края на Христовото господство на зе- мята. Тяхното осъЖдение ще бъде дока- зателство за праВедността на БоЖии- те деца. 4:6 „ПонеЖе затова" - заради оправда- нието на БоЖиите деца - „се проповяд- ва благовестието и на мъртвите." Тук отново стигаме до един труден пасаЖ. Дали това означава, че евангелието се проповядва на хората и след като те ум- рат или само докато са Живи? Кои са те- зи хора тогава? Ние смятаме, че тук се говори за хора, на които благовестието е било пропо- вядвано, докато те все още са били Жи- ви на земята, и които са повярвали в Гос- под Исус. Заради смелата си защита на истината тези хора са пострадали от ръцете на нечестивите и някои от тях са станали мъченици. Макар и съдени или „съдени по човешки в плът", тези вяр- ващи са били наградени от Бога. Сега те се радват на вечен Живот в Неговото присъствие. Когато им е било проповядвано благо- вестието, те не са били мъртви, но сега са мъртви, що се отнася до техните те- ла. И макар че хората са ги смятали за луди, Бог ги е възнаградил и техните ду- хове са сега В небето. Проповядването на благовестието има два резултата за онези, които по- вярват: ругатни от страна на хората и одобрение от страна на Бога. Барнс каз- ва така: „Целта на проповядването на благо- вестието на тези хора е това, че макар и да бъдат съдени от хората и дори да бъ- дат осъдени на смърт, тяхната по-вис- ша и по-благородна природа - духът - ще остане да Живее вечно при Бога." 26 Ш.СлуЖението и страданието на вярващия (4:7-5:14) А. Настоятелни заповеди за последните дни (4:7-11) 4:7 С думите „а краят на всичко е наб- лшкил" започва една серия от увещания. Смята се, че тези думи могат да означа- ват: (1) или разрушението на Ерусалим; (2) или Грабването; (3) или Второто пришествие на Христос; (4) или разру- шаването на небето и земята в края на хилядолетието. Ние смятаме, че послед- ното е най-вероятно. Първото увещание е да Живеем разум- но и трезвено в молитва. Тези думи на Петър са написани по време на преслед- вания. Те означават, че молитвеният Живот на вярващия трябва да бъде осво- боден от страх и емоционална нестабил- ност, вследствие на напреЖението; не- говото общение с Бога не трябва да се нарушава от промяната в обстоятелс- твата. 4:8 Той трябва усърдно да се предава на общение с другите вярващи (8 и 9 cm.) и да има гореща лк>бов към всички члено- ве на голямото семейство от вярващи. Тази лк)бов ще го предпазва да не разгла- сява грешките и недостатъците на дру- гите вярващи, а да ги защитава от об- щественото мнение. Някой беше казал: „Омразата изваЖда на показ всичко ло- шо; лк>бовта го скрива от погледа." Твърдението „л1обовта покрива мно- Жество грехове" (Пр. 10:12) не трябва да се приема като доктрина за това, как греховете могат да се отмахнат от нас. Вината и наказанието за греха могат да 211 1 Петър 4  бъдат платени само от кръвта на Хрис-
тос. Също така не трябва да се смята, че това твърдение оправдава греха или освобождава събранието от отговор- ността да наказва виновните. То прос- то означава, че л1обовта кара вярващия да не обръща внимание на дребните грешки и недостатъци у другите вярва- щи. 4:9 Един от начините да покаЖем лк> бов към другите е да бъдем „госпюлк>би- ви едни към други без роптание". Този съвет е особено необходим по време на преследвания, когато храната става ос- къдна и когато онези, които прикнпяват християни в дома си, се излагат на арес- туване и затвор, ако ли не и на смърт. Гостолкобието е огромна привилегия: „чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели" (Евр. 13:2). Всяка ми- лост, оказана на едно БоЖие дете, е ока- зана все едно на Самия Господ (Мат. 25:40). Без значение колко малка моЖе да бъде тази милост, тя ще бъде възнагра- дена богато: дори една чаша студена во- да, дадена в Господното име, ще бъде възнаградена (Мат. 10:32). Онези, които приемат пророк в името на пророк, ще получат награда на пророк (Мат. 10:41), което според еврейската поговорка е в суперлативна форма. Много християни свидетелстват за благословенията, дошли върху техните домове и деца вследствие на гостоприемството, ока- зано на Господни слуЖители. Исус ни учеше, че ние трябва да каним на обяд или вечеря онези, които не могат да ни се отплатят (Лука 14:12). Това не означава, че ние никога не трябва да ка- ним на гости роднини, приятели или съ- седи, които биха могли да ни поканят на свой ред. Но нашата цел трябва да бъде да оказваме милост в името на Господ Исус, без да мислим за отплата. Но, раз- бира се, всеки един от нас трябва да се запита дали е редно вярващите непре- къснато да се срещат на банкети и праз- ненства в своя си кръг, когато огромни групи от народи в света все още не са чу- ли евангелието. 4:10 Всеки вярващ е получил от Госпо- да някаква дарба, някаква специална слуЖба, която трябва да изпълнява като част от Тялото на Христос (1 Кор. 12:4- 11,29-31; Рим. 12:6-8). Тези дарби са наше- то настойничество, дадено ни от Бога. Ние не трябва да ги използваме за лична облага, а за Негова слава и за доброто на другите. Ние не сме затворени контей- нери на БоЖиите дарове. Неговата бла- годат стига до нас, но не бива да спира до нас. Ние трябва да сме като канали, през които благословението моЖе да из- тича към другите. Християните трябва да бъдат „доб- ри настойници на многоразличната Бо- Жия благодат". Под „БоЖия благодат" тук трябва да се разбира незаслужената милост, която Бог предлага на човека. „Многоразличен" буквално означава многоцветен или многообразен. Филипс е превел тази дума с израза „великолеп- ното многообразие". 4:11 Дори и да има дарбата да пропо- вядва или да поучава, вярващият тряб- ва да бъде сигурен, че думите, които той говори, са „Бшкии словеса" - думи, кои- то Бог би му дал да говори в дадения слу- чай. За него не е достатъчно само да про- повядва от Библията. Той трябва да бъ- де сигурен, че представя най-подходящия пасаЖ за тази публика и за това време. Всеки, който извършва някакво слуЖе- ние, трябва да го извършва със скромно- то съзнание, че Бог е Онзи, Който му да- ва това слуЖение, и че цялата слава при- надлеЖи на Него. Нито един християнин не трябва да се гордее с това, което върши в християн- ското си слуЖение - независимо колко го- ляма е дарбата, която има. Няма дарба, която християнинът да получава благо- дарение на собствените си усилия, а не от горе. Всъщност той няма нищо, кое- то да не е получил. Всичко, което вър- шим, трябва да се върши така, че Бог да получава славата. 212 1 Петър 4 Както казва Петър, Бог получава та-
зи слава чрез Исус Христос като наш Посредник и също така заради това, ко- ето Бог е направил за нас чрез Него. На Този благословен Спасител принадле- жат славата и господството до вечни векове. Амин. Б. Увещания и обяснения относно страданието (4:12-19) 4:12 Останалата част от 4 глава съдър- Жа увещания и обяснения относно стра- данието, което християнинът търпи в името на Исус Христос. Думата „стра- дание" и нейните производни се използ- ват двадесет и един пъти в това Посла- ние. За християнина страданието е нещо „чудно" и ненормално. Ние се учудваме, когато трябва да страдаме. Но Петър ни казва, че вярващите трябва да прие- мат страданието като нормално хрис- тиянско преживяване. Не трябва да очакваме от света по-добро отношение от отношението, което той е показал към нашия Спасител. „Всички, които ис- кат да Живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени" (2 Тим. 3:12). Това ваЖи особено за онези, които заста- ват твърдо зад Христос: те стават обект на най-Жестоки атаки. Сатана не хаби барута си за безличните християни. Той използва най-мощните си оръЖия срещу онези вярващи, които щурмуват портите на ада. 4:13 Привилегията да „имаме общение в страданията на Христа" трябва да ни дава голяма радост. Ние, разбира се, не моЖем да споделим изкупителните страдания на Христос, защото само Той моЖе да бъде Носител на нашите грехо- ве. Но моЖем да споделим същите стра- дания, които Той е понесъл като Човек: да бъдем отхвърляни и укорявани като Него; да приемаме ударите и раните на нашите тела, които невярващите про- дълЖават да Желаят да Му нанасят. Ако едно БоЖие дете моЖе да се рад- . ва сега, докато страда, колко повече ще се радва то, „когато се яви Неговата слава"! Когато Спасителят се върне на земята като Лъва от Юдовото племе, Той ще се яви като Всемогъщия БоЖий Син. Тогава тези, които сега страдат заради Него, ще бъдат прославени заед- но с Него. 4:14 Ранните християни са се радвали, когато са били удостоявани да изтър- пят „опозоряване за Христовото име" (Деян. 5:41). Така трябва да се радва и всеки християнин, който е получил при- вилегията да претърпи позор заради Христос. Такова едно страдание е ис- тинско показание, че, Духът на славата и на Бога почива на вас". Това е Свети- ят Дух, Който почива на преследваните християни, така както облакът на сла- вата почиваше върху скинията в СЗ ка- то доказателство за БоЖието присъст- вие. Ние знаем, че Духът обитава във вся- ко истинско БоЖие дете, но Той почива по един особен начин върху тези, които са се предали напълно на каузата на Христос. Те познават силата и присъс- твието на БоЖия Дух по начин, по който другите не ги познават. Същият Исус, Който се хули от преследвачите, се прославя от Неговите страдащи све- тии.27 4:15 Християнинът никога не трябва да страда заради някакво лошо дело - за убийство, краЖба, злодейство или за то- ва, че се бърка в чуЖди работи. Това не носи слава на Бога, а само срам за свиде- телството за Христос. 4:16 Но ако някой страда като хрис- тиянин, това не е опозоряване, ф. Б. Мейър казва, че това е така дори когато то вклк)чва „загубване на работата, ре- путацията, дома; изоставяне от роди- телите, децата, приятелите; изопача- ване на думите и делата ти; омраза и до- ри смърт"28. Името „християнин" мо- Же да ти даде да прославиш Бога при всички тези случаи. ДЖ. Кемпбел Моргън ни предупреЖдава за следното: 213 1 Петър 4  „Тук става въпрос за нещо повече от
прославяне на Бога с това име. Тук ста- ва въпрос за цял един Живот, изпълнен с достойнство и Живян за Бозкия просла- ва. Ако хората знаят за тебе, че си хрис- тиянин, а ти не Живееш като такъв, твоят Живот опозорява БоЖието име. Да носиш името „християнин"означава да поемеш една отговорност - една не са- мо велика и славна отговорност, но и ед- на много сериозна отговорност." ^ 4:17 Тук Петър прави сравнение меЖ- ду страданията на БоЖиите хора в то- зи свят и страданията на злите хора във вечността. „Дойде времето да започне съдът от БоЖието домочадие." „Вре- мето", за което става въпрос тук, е дис- пенсацията на църквата, която започна на Петдесетница и ще продълЖи до Грабването. „БоЖието домочадие" е църквата. През този период невярващи- ят свят съди църквата. Сега вярващи- те страдат така, както страдаше Исус, докато беше на земята. Ако това е така, каква ще бъде съдба- та на „тия, които не се покоряват на БоЖието благовестие"? Ако християни- те страдат сега за добрите си дела, кол- ко ли много ще страдат неспасените във вечността за своите безбоЖни дела? 4:18 Същият аргумент се съдърЖа и в този стих, който цитира Пр. 11:31: „И ако праведният едвам се спасява, то не- чистият и грешният где ще се явят!" Праведният едва се спасява или се спасява много трудно. От небесна глед- на точка неговото спасение е получено на изклкзчително висока цена. От човеш- ка гледна точка хората трябва да знаят, че трябва да се стремят да влязат през тясната врата (Лука 13:24). Ние, вярва- щите, знаем, „че през много скърби трябва да влезем в БоЖието царство" (Деян. 14:22). При всичките опасности и изкушения, които се струпват върху един християни, той знае, че запазване- то му се дълЖи само на действието на боЖествената благодат. Ако това е така, каква ще бъде сетни- ната на онези, които умират в своите грехове, без да се покаят и спасят? Мно- го Жива ил1острация на тяхната съдба моЖе да се намери в следното описание на ф. Б. Мейър: „Един свят човек мечтаел да има та- кава победна смърт, че неговите неспасе- ни синове да се убедят и привлекат от очевидната сила на евангелието да ни па- зи и радва дори и когато минаваме през тъмния дол на смъртта. Вместо това, за негово най-голямо сьЖаление, преди да умре, духът му бил мрачен като тъмен облак; бащата бил обзет от страх и ло- ши предчувствия и врагът го тормозел, колкото моЖел. Но точно това оказало най-дълбоко впечатление на децата му. Най-големият син казал: „Всички знаем колко добър човек беше нашият баща, а виЖте сега колко са теЖки неговите ду- ховни страдания. Какво ли ще стане то- гава с нас, които не сме и помислили да- Же за душите си!" 30 4:19 Петър казва, че нашите страда- ния трябва да бъдат „по БоЖията во- ля". Някои религиозни фанатици могат съвсем съзнателно да си причиняват страдания, без изобщо да мислят за Бо- Жията воля. Има хора, които се смятат за мъченици и изкушават Бога така, че позорят Неговото име. Но пътят на ис- тинските християнски страдания води към вечна слава. Като знаят всичко то- ва, вярващите трябва да продълЖат да правят добро независимо от цената, ко- ято моЖе да им се налоЖи да платят, и да „предават душите си на верния Съз- дател". ИзглеЖда малко странно, че Петър нарича Господа точно тук Създател, а не Спасител, Първосвещеник или Пас- тир. Христос е нашият Създател, защо- то ние сме Негови създания - не само ка- то част от първото творение, но и ка- то част от новото творение (Еф. 4:24; Кол. 3:10). И в двата случая ние сме обект на Неговата л1обов и гриЖа. Зато- ва е съвсем логично да поверим себе си на 214 1 Петър 4,5 Този, Който е създал нашите души и
Който ни спасява. В. Увещания и поздравления (5:1-14) 5:1 Последната глава от Първото пос- лание на Петър се състои от увещания и поздравления. Най-напред апостолът се обръща към презвитерите или старей- шините, като сам той нарича себе си „презвитер и свидетел на Христовите страдания, и участник на славата, ко- ято има да се яви". „Аз, който също съм презвитер" - колко скромно звучи това име в сравнение със званието „върховен Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|