Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
| глава Петър се обръща към темата за
присмивателите в последните дни. Как- то в предишното, така и в това Писмо той най-напред насърчава читателите си да се придърЖат към Библията. 3:2 Те трябва да помнят предсказания- та на светите пророци (в СЗ) и поучени- ята на Господа, дадени чрез апостолите (и запазени в НЗ). Библията е единстве- ното сигурно предохранително средст- во по време на упадък. 3:3 Обединеното свидетелство на пророците и апостолите гласи, че в пос- ледните дни ще дойдат подиграватели, които ще следват своите собствени страсти. Християните трябва да пом- нят това и да не се препъват под влия- ние на богохулните и отрицателни сло- ва на тези безочливи хора. Това трябва да бъде за тях знак, че краят на века е наблиЖил. Тези подиграватели ходят по своите собствени страсти. Това са хора, които, след като се отрекат от познаването на Бога, безочливо се отдават на удов- летворяването на собствените си апе- тити. Те проповядват всеобщо позволе- ние, без изобщо да мислят за наблшкава- щиясъд. 3:4 На първо място подигравателите се присмиват на пришествието на Хрис- тос, като питат: „Къде е обещаното Му пришествие?", което моЖе да се пе- рифразира така: „Къде е изпълнението на Неговото обещание?" Но дали съдър- Жанието, което те влагат в „Неговото пришествие", е същото като съдърЖа- нието, което влагаме ние? Дали когато говорят за връщането на Христос на земята, те имат предвид ид- ването Му за Неговите светии, което ние наричаме Грабването (1 Сол. 4:13- 18), или нещо друго? Едва ли. Доста е съмнително, че те знаят нещо за този първи етап на Господното пришествие. А моЖе би, когато говорят за Господ- ното пришествие, те имат предвид ид- ването на Христос заедно с Неговите светии, за да установи всеобщото Си господство (1 Сол. 3:13)? От останалата част на пасаЖа ста- ва ясно, че под „обещаното Му пришест- вие" тези хора имат предвид най-вече времето на последния БоЖий съд на земя- та или това, което повечето хора нари- чат края на света. Те мислят за уЖасно- то разрушение на небето и земята в края на хилядолетието. Техните мисли текат приблизително така: „Вие, християните, ни заплашвате с предупреждения за уЖасен съд над земя- та. Казвате ни, че Бог ще се намеси в чо- вешката история, ще накаЖе нечестиви- те и ще унищоЖи земята. Всичко това е една пълна глупост! Ние няма от какво да се страхуваме. МоЖем да правим, как- вото си искаме. Няма никакви доказа- телства, че Бог някога се е намесвал в човешката история и нищо не ни дава ос- нование да смятаме, че Той ще направи това и в бъдеще." Техните умозаклк>чения се основават на безгриЖната хипотеза, че „откак са се поминали бащите ни всичко си стои така, както от началото на създание- то". Те смятат, че природата неизмен- но следва своите вечни закони, че не мо- Же да има свръхестествена намеса и че всичко си има своето естествено обяс- нение. 243 2 Петър 3  Те Вярват В закона за регулярността.
Този закон гласи, че съществуващите процеси в природата Винаги са протича- ли по един и същ начин и В същия интен- зитет както сега и че тези процеси са достатъчни, за да обяснят Всички про- мени, които са станали до този момент. МеЖду закона за регулярността и обикноВените теории за еволкщията съ- ществува много тясна връзка. Теорията за прогресивното развитие на Живите организми от по-нисши към no-висши ви- дове се основава на предположението, че условията на земята винаги са били приблизително едни и същи. Допускане- то, че тази земя някога е претърпяла се- риозни катаклизми и глобални катаст- рофи, води до обезсмисляне на теорията на Дарвин. 3:5 Подигравателите съвсем съзна- телно пренебрегват един факт - факта с потопа. Бог наистина се е намесил в чо- вешката история, като конкретната цел на тази Негова намеса е била наказа- нието на нечестието. Щом това се е случило ВеднъЖ, ще се случи и втори път. Тяхното своеволно невежество е едно унищоЖително обвинение. Тези хора се гордеят със своите знания и особено с опитите си да се придърЖат към прин- ципите на научните изследвания, но фак- тите говорят, че те съзнателно пренеб- регват един добре доказан исторически факт - потопа. Един курс по геология не би им се отразил зле! „Защото те своеволно не признават това, че чрез Бо&ието слово отначало е имало небе и земя, сплотена от вода- та и всред водата... тогавашният свят... загина". Небето и земята са ста- нали чрез Бо&ието слово. Бог е казал и те са станали (ЕВр. 11:3). Петър пише, че земята е станала от водата и във водата. Трябва да признаем, че това твърдение съдърЖа дълбочини, които не моЖем да разберем напълно. От Битие 1:2 разбираме, че някога лицето на земя- та е било покрито с вода. По-късно, в 6 стих, се казва, че Бог е направил небето или простора, за да раздели водата на зе- мята от мъглата или облачната покрив- ка над земята. Това ни дава основание да приемем, че земята е била покрита от плътен слой мъгла с много вода, в която не е могъл да съществува Живот. Прос- торът или небето е чистата и ясна ат- мосфера, в която ние сега дишаме. В Би- тие 1:9 се казва, че континентите са би- ли отделени от океаните. МоЖе би точ- но това се има предвид под израза „земя, сплотена от водата" (вЖ. също Пр. 24:2). Независимо за какви научни истини на- меква Петър, ние знаем, че земята е един свят, пълен с вода и покрит с обла- ци: три четвърти от повърхността на земята е покрита с океани, а голяма част от нея е обвита в мъгла. Доколко- то ни е известно, земята е единствена- та планета, на която има вода, и следо- вателно единствената, в която моЖе да съществува Живот. 3:6 Още от самото си начало земята е съдърЖала в себе си средствата за сво- ето унищоЖение. Тя е имала вода под почвата, в моретата и в облаците. Нак- рая Бог е освободил водите от бездните и от небесата (Бит. 7:11), земята е би- ла потопена изцяло във вода и целият Живот извън ковчега е бил унищоЖен. Критиците съзнателно пренебрегват този исторически факт. Интересно е да се види, че през последните години съби- тието с потопа е станало предмет на най-Жестоки нападки. Но разказът за не- го е записан на камък в преданията на древните и съвременните народи и на най-сигурното място - в святото БоЖие слово. 3:7 Когато е създал земята, Бог е нат- рупал в нея достатъчно вода, за да я раз- руши. По същия начин Той е натрупал в небето и земята достатъчно огън, за да ги унищоЖи чрез него. В днешния ядрен век ние знаем много добре, че материята представлява съх- ранена енергия. Разцепването на едно атомно ядро води до бурно освобоЖдава- 244 2 Петър 3  не на огромни количества енергия. В та-
къв смисъл цялата материя в света представлява един огромен експлозивен потенциал. Понастоящем Господ дърЖи земята, така че да не се разпадне: „и всичко чрез Него се сплотява" (Кол. 1:17). И ако Неговата поддърЖаща ръка се оттегли, всичко ще Се стопи. Междув- ременно както небето, така и земята се пазят за огън „до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите". 3:8 Но защо тогава Бог толкова бави Своя съд? За да отговорим на този въп- рос, най-напред трябва да си припомним, че за Бога няма време. Той не Живее във времето като нас. Времето се определя от взаимоотношението слънце - земя, а Бог не се подчинява на това взаимоот- ношение. „За Господа един ден е като хиляда го- дини, и хиляда години като един ден." Той моЖе да разтегне един ден до хиля- да години или да свие едно хилядолетие в един ден. Той моЖе да разтяга или сгъс- тява Своите дейности. 3:9 Бог е обещал да слоЖи край на исто- рията на нечестивите хора със съд. Ако има някакво забавяне, то не е, защото Бог не е верен на Своето обещание, а за- щото е търпелив. Бог не Желае никой да погине, а „всички да дойдат на покая- ние". Той нарочно разтегля времето на благодатта, така че хората да получат всякаква възмоЖност да се спасят. В Исая 61 четем за годината на Гос- подното благоволение и за деня на БоЖи- ето въздаяние. Това показва, че Той из- питва удоволствие да показва благодат и че съдът е нещо непривично за Него (Ис. 28:21). Този стих също така моЖе да означава, че Бог моЖе да разтегля Свое- то дълготърпение хиляда години и да сгъстява Своя съд в един ден. Той е чакал 120 години, преди да изпра- ти потопа. Сега Той чака вече няколко хиляди години, преди да унищоЖи света согън. 3:10 „А Господният ден ще дойде ка- то крадец." Господният ден е всеки пе- риод, в който Бог съди. В СЗ този израз се използва за обозначение на Всеки пери- од от време, в който Бог наказва зло- творците и побеЖдава враговете Си (Ис. 2:12; 13:6,9; Ез. 13:5; 30:3; Йоил 1:15; 2:1,11, 31;3:14; Ам. 5:18,20; Ов. 15; Соф. 1:7, 14; Зах. 14:1; Мал. 4:5). В НЗ това е един период от време с различни етапи:
Той ще дойде като крадец - т. е. нео- чаквано и унищоЖително. „Небето ще премине." Под „небето" тук моЖе да се разбира както атмосферата, така и звездното небе, но не и третото небе - мястото, където Бог обитава. Докато небето преминава с оглушителна експло- зия, елементите ще се стопят назке&е- ни. Тук под „елементите" трябва да раз- бираме съставните частици на матери- ята. Цялата материя ще бъде унищоЖе- на в този ден на всеобщо изгаряне, кой- то толкова прилича на ядрено унищоЖе- ние. „И земята, и каквото се е вършило по нея ще изчезнат."21 Ще изгорят не само делата на естественото творение, но и цялата човешка цивилизация. Всичко е белязано да изгори - огромните светов- ни столици, внушителните сгради, фено- меналните научни открития. 3:11 Сега Петър премества внимани- ето си върху светиите и задълЖенията, които те получават. „Прочее, понеЖе 245 2 Петър 3  всичко това ще се стопи, какви трябва
да сте вие в свето Живеене и благочес- тие../' Всяко материално нещо носи вър- ху себе си печата на разрушението. Това, с което се гордеят хората и за което живеят, е в най-добрия случай преходно. Да живееш за материалното означава да живееш за преходното. Здравият смисъл ни казва, че трябва да се обърнем от лъжливия блясък и играчките на този свят и да заживеем свято и благочести- во. Да живееш за вечността е много по- просто, отколкото да живееш за време- то - да избереш духовното вместо ма- териалното, постоянното вместо вре- менното . 3:12 Вярващите трябва да живеят в непрекъснато очакване. Те трябва да ча- кат и искрено да желаят идването на БоЖия ден. Някои използват израза „да ускоряват дохоЖдането на БоЖия ден", за да подчертаят възможността за ус- коряване на идването на Господа от на- ша страна чрез посветено и неотслабва- що служение. Но това учение съдържа два проблемни момента. От една стра- на, Божият ден не е едно и също с идване- то на Господа. И от друга, дори и да бе- ше така, наистина е трудно да се повяр- ва, че времето на идването на Христос може да се промени чрез усърдието на Неговите хора. Бойкият ден описва вечното състоя- ние. Той идва след последния етап на Гос- подния ден, когато небето и земята ще бъдат унищожени. Бойкият ден е денят на Неговата окончателна и пълна побе- да. Затова ние трябва непрекъснато да го чакаме и да го желаем. Когато говори за Бойкия ден, Петър не казва „в който...", а „поради който... небето възпламенено ще се стопи и стихиите наЖеЖени ще се разлоЖат". БоЖият ден не е времето на окончател- ното унищожение. Този последен съд ще се състои преди въвеждането на Божия ден. 3:13 Във 12 cm. вярващите получават увещание да очакват Божия ден. Тук те са описани как очакват „ново небе и но- ва земя, в която Живее правда". Това подкрепя мнението, че Божият ден се отнася до вечното състояние, в което ще има ново небе и нова земя.. В Исая 65:17 u 66:22 новото небе u но- вата земя се използват, за да опишат както хилядолетието, така и вечност- та. Ние познаваме, че тези стихове Вклк>чВат хилядолетието по това, че там ще има грях (65:20) и ще се раждат деца (65:23). Петър използва израза, за да обозначи изклЬчително вечното състо- яние, в което съществуващите небе и зе- мя окончателно ще преминат. Освен това апостолът говори за прав- да, която ще обитава в новото небе и новата земя. Понастоящем благодат- та царува чрез правдата (Рим. 5:21); през хилядолетието правдата ще царува (Ис. 32:1); а във вечността правдата ще Жи- вее. В земното Си царство Христос ще владее с желязна тояга и така ще налага правдата. В този смисъл се казва, че правдата ще царува. Но във вечността няма да има нужда от желязна тояга. Правдата ще бъде у дома си. Никакъв грях няма да влезе там, за да помрачи ми- ра и красотата на това място. 3:14 Истината за новото небе и нова- та земя трябва да задълбочи желанието ни да живеем свято пред Господа. Това не е само една истина, която трябва да пазим, но и истина, която трябва да ни пази. Знанието, че скоро ще застанем пред Бога, трябва да ни подтиква да бъ- дем чисти и непорочни, т. е. морално не- опетнени. То трябва да ни подтиква към състояние на мир в сърцата, а не на гняв и безпокойство. 3:15 „И считайте дълготьрпението на нашия Господ като средство за спа- сение." Забавянето на Неговия съд има за цел да даде пълна възможност на хората да се спасят. Когато виждаме все по-ум- ножаващото се нечестие на хората, ние често се чудим как Бог може да търпи още. Неговото дълготърпение е удиви- телно. Но за това има причина. Бог не 246 2 Петър 3  Желае смъртта на нечестивите. Той
копнее да види как хората се обръщат от злите си пътища и се спасяват. „...както лк>безният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъд- рост." Това споменаване на Павел съдър- Жа няколко интересни извода:
В кое от Писмата на Павел се казва, че дълготърпението на нашия Господ е за спасение? Римляни 2:4 гласи следното: „Или презираш Неговата богата бла- гост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че БоЖията благост е назначе- на да те води към покаяние?" 3:16 Във всички свои Послания Павел говори за големите истини, които Пе- тър описва в двете си Писма - истини- те за новороЖдението, боЖественост- та на Христос, Неговия Живот на без- грешен страдалец, Неговата замести- телска смърт, възкресение и възнесение, Повторното Му идване, Господния ден и вечното състояние. Има някои библейски истини, които са трудни за разбиране, като истината за Триединството, БоЖия избор и свобод- ната човешка воля, тайната на страда- нието и др. Ние не трябва да се безпоко- им, ако се сблъскаме с неща, които над- вишават нашия ум. БоЖието слово е без- крайно и неизчерпаемо. Когато го изуча- ваме, винаги трябва да отдаваме на Бо- га дълЖимото за това, че знае повече, отколкото моЖем да разберем или да из- следваме. Когато говори за „неща, мъчни за раз- биране", Петър не критикува Писания- та на Павел. Трудното за разбиране не е Павловият стил на писане, а темите, за които той пише. Барнс казва така: „Пе- тър говори тук не за трудностите при разбирането на това, което Павел иска да кшке, а за трудностите при разбира- нето на великите истини, за които той пише."22 Вместо да ги приемат просто чрез вя- ра, неучените и неутвърдените хора изопачават някои от тези трудни за разбиране истини, което ги води към собствената им погибел. Така например някои култове изкривяват закона, като го наричат път за спасение, а не средст- во за изявяване на греховете. Други смя- тат, че пътят към небето минава през вратата на кръщението. Всичко това се прави не само с Писмата на Павел, но и с останалите Писания. ЗабелеЖете, че тук Петър поставя Посланията на Павел на едно и също ни- во с другите Писания, т. е. със СЗ и оне- зи Писания от НЗ, които вече са се били появили дотогава. Той признава, че Пав- ловите Послания са част от боговдъхно- веното свещено Слово. 3:17 Вярващите непрекъснато трябва да внимават да не се заблудят. Ние ни- кога не трябва да забравяме, че винаги ще има лъЖеучшпели, които ще изкривя- ват и ще подправят истината, и това трябва да ни кара да бъдем бдителни. Неподготвените хора много по-лесно могат да се подхлъзнат от заблуждени- ето на беззакошште и да загубят духов- ното си равновесие. 3:18 И още веднъЖ Петър ни учи, че непрекъснатият напредък в небесните неща представлява голяма защитна си- ла против опасността от лъЖеучшпели. Ние трябва да растем в две неща - „в 247 2 Петър 3 б лагодатта u познаването на нашия Петър обаче няма да завърши своето
Господ и Спасител Исус Христос". Бла- Послание с увещание към светиите. Кул- годатта е практическото изявление на минационната точка на неговото Пис- плода на Духа. Растежът в благодат не мо трябва да бъде прославата на Госпо- е нарастване на умствените познания да. И така, ние отново чуваме лк>бимо- нито неуморна дейност; той означава то хваление: „Нему да бъде слава и сега все по-голяма прилика с Господ Исус. и до вечния ден. Амин." Това е и крайна-
набане с Господа чрез словото. Растеж в прославяме Господа. Затова нищо друго познаването на Господа означава все по- не може да бъде по-подходящ завършек голямо изучаване и подчиняване на Него- на това Послание от думите: „Нему да вите думи, дела и поведение. бъде слава и сега и до вечния ден. Амин." 248
2 Петър - Крайни белеЖки  Крайни белезкки
Библиография Вшкте библиографията в края на Първо- то послание на Петър. на е имало най-вероятно римски гар- низон, което я прави доста неподхо- дяща за едно такова лично открове- ние. Много по-вероятно е да става дума за Хермон - една покрита със снегове високопланинска верига на север от Галилея.
249 ПърВото послание на Йоан , Това Послание ни призовава да подражаваме не на върбака на Христос,
Мартин Лутер Въведение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|