политическа свобода на българите с оглед на това, че Османската империя признава съществуването им като отделен народ.
IV. Умения и компетенции:
1. Умение за анализ на исторически извори.
2. Умение за пространствена локализация.
3. Умение за установяване на причинно-следсвени връзки/зависимости.
V. Понятия, с които се обезпечава новото учебно съдържание: владици,
Висока порта, мегали идея. VI. Акценти: 1. Двойният гнет, под който са поставени българите – от една страна Османската империя, от друга гръцкото духовенство.
2. Първата българска национална
програма по църковния въпрос, изразена в прошенията, които Неофит Бозвели и Иларион Макариополски изпращат до Високата порта.
3. Българският Великден и създаването на Българската екзархия.
4. Значение на църковно-националното движение.
VII. Образователни технологии
1. Методи. А)
устни методи – разказ, беседа Б)
текстови методи –
работа с исторически извор, работа с авторов текст В)
нагледни методи – работа с карта
2. Самостоятелни дейности на учениците. А) анализ на исторически изворна стр. 33, №1; Б) запознаване на учениците с кратка биография на Неофит Бозвели на стр. 33, №2; В) работа с авторов текст на стр. 33 (Битката за българска църква в Цариград) като предварително е зададен проблемен въпрос
VIII. Дидактически
средства 26
1. Учебник по история за VI клас.
2. Стоянов, Ив. – История на Българското Възраждане (стр. 119-139),
В.Т., 2010 г.
Сподели с приятели: