Уточняването на терминологията необходима процедура при информационното моделиране на музиката

4.1. СЪВРЕМЕННА МУЗИКА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА (основни термини и анализ на използуването им в България)

2.1. Съвременна музика и компютърна техника. Терминологични области.

Тази част от изследването е посветена на някои терминологични проблеми в тематичната област "музика и техника".

Под "техника" ние нямаме пред вид техниката в целия обем на това понятие (т.е. в значението, с което употребяват тази дума инженерите). Изключваме от нашето внимание и значението на употребявания в академичното музикознание израз "музикална техника" (като традиционна характеристика за постигнат перфекционизъм в професионалната композиторска или музикално-изпълнителска практика).

Тук и по-нататък "техниката" ние ще разбираме като съвкупност от съвременни (разработени в края на ХХ век), базирани на високи технологии електронни елементи и устройства, компютърни програми, както и информационни системи, които се употребяват за създаване, изпълнение, съхранение, и разпространение на музика, а също на данни и знания за нея.

Във връзка с така разбираното понятие "съвременната музикална техника" изпъкват четири основни тематични групи, включващи съответна терминология, използувана интензивно днес и от множество българските музиканти, които работят в същата тази област. Тя може да бъде разделена на няколко подобласти:

- музикален саунд (англ. Sound), като важен вид изразно средство и ключово понятие в съвременната музикална култура,

- електронни музикални инструменти и устройства, като важна част от използуваните в съвременността музикални инструменти и оборудване,

- електроакустична и компютърна музика (вкл. използуването им в мултимедийните компютърни приложения), като специфични области или жанрове на съвременното музициране и на артистичната творческа активност в края на ХХ век,

Първите две тематични групи предполагат почти изцяло нова, главно техническа и следователно - не добре позната за академично образованите музиканти терминология. Електронната (компютърна) музика изисква по-друг тип терминологичен анализ, където наред с чисто техническата лексика, се намесват и доста социологически, естетически, психологически и всякакви други понятия, оценки и критерии.

2.1.2. Саундът - терминологичен анализ и типология

МУЗИКАЛНИЯТ САУНД е сравнително нов за езиковата практика в България термин. Той се налага постепенно в последните 10 години, паралелно с навлизането на съвременната електроника, отначало в поп и рокмузиката, в музикалния звукозапис и озвучаване, а напоследък и във всички области на съвременното музициране и рецепция. Негови предходници в по-традиционната терминология са думи като "звучност", "звучене", "музикален тембър", "сонорност", а също - "пространственост", "звукова наситеност", "стереофония", "реверберация" "ехо" и други подобни названия за т. нар. "звукови ефекти". Тази терминология се използува отдавна главно от тон-режисьорите, но също от композитори и изпълнители, теоретици и педагози, когато обсъждат въпроси от практиката на звукозаписа или на електроакустиката изобщо. Сходна терминология се използува и от хора с други професии, и най-вече - от занимаващите се с проблеми на архитектурната акустика или с озвучаването на закрити или открити пространства, свързано с представяне на музикални изпълнения на живо или пък на предварително записана музика.

Когато в съвременни текстове се появи думата "саунд" можем да очакваме поне три типа значения в неговата употреба.

2.1.2.1. Първо значение

В най-широк смисъл, главно в англоезичната литература и говорна практика, тази дума се употребява за означаване на всякакви звукови явления с чисто физически или биологически произход. Като термин "саундът" - в това си най-широко значение, се използува в речника на специалисти по физическа или физиологическа (дихателна) акустика, в инженерната екология и ергономия, а също понякога и от лингвисти.

Нас ни интересуват другите две, по-тесни значения на думата "саунд", които се използуват днес специално в музикален контекст. В тези случаи обикновено, наред с краткото "саунд", срещаме и по-точното "музикален саунд". Твърде рядко тази употреба има пред вид съдържанието и структурите на музиката изобщо, като "изкуство на звуците" в цялата нейна хилядолетна история. Обикновено "саунд", включително и в България, се свързва с твърде специфични музикални явления от втората половина на ХХ век.

2.1.2.2. Второ значение

Така във второто си значение "саунд" или "музикален саунд" е термин, чрез който музикантите и обслужващите музиката специалисти назовават една сфера от особености характерни именно за съвременния музикален продукт. Тук влизат на първо място особеностите на неговия тембър, неговата пространствена статична локализация, пространствената му динамика и мощността (силата) на звука. Ако става дума за музикално произведение (на живо или като запис) или пък за свободно музициране (импровизация), тук е без значение дали звучи съвременна или традиционна музика, защото важен нюанс при тази употреба на думата "саунд", е че съответната звучност задължително е постигната изкуствено, т.е. с употребата на съвременни технически средства и с творческия труд на съответни специалисти (тонрежисьори, тонтехници, специалисти по електроакустика или архитектурна акустика), които наред с музикантите, създават уникалния саунд на художествената продукция.

Така в творческия арсенал на музиката (музикалния материал) в ХХ век се прибавя нов важен фактор - саундът. Той, наред с традиционните мелодика, хармония и ритъм, става едно от основните изразни средства в съвременното музициране. Това е по-нататъшно развитие на тембровия компонент на музиката, който е съществувал от времената на нейното възникване, но в по-новата й история е стоял в повечето случаи на втори план в ценностната йерархия на нейните изразни средства.

"Саундът", като модерно изразно средство, не се свежда само да съвременния тембър на музицирането, макар и в някои случаи тази дума да се употребява в този ограничен смисъл. По-често значението на думата включва някои по-нови компоненти, които стават единствено възможни с развитието на техниката в края на нашия век. Това първо е плавната промяна на тембъра в процеса на звученето, за което е нужна намесата на върхови дигитални технологии. Освен това в съдържанието на думата саунд днес се включват и манипулациите с пространствената локализация на звука - реална стереофония (2D), псевдостереофония, квадрофония, триизмерна (3D) звучност и най-важното - възможността за плавна промяна на локализацията на звука, постигана чрез перманентен компютърен контрол на силата, тембъра (спектралните характеристики) и фазовите характеристики на звуковата вълна. В така разбирания "саунд" се включва и неговата мощност при озвучаване на открити или затворени пространства, където, при надхвърляне на определени стойности на звуковата наситеност, той започва да се възприема физиологически не само чрез слуховия анализатор, но и от цялото тяло на присъствуващите.

Чрез така посоченото по-горе съдържание "саундът" се употребява широко в някои жанрове на съвременната рок и попмузика, както и в електронната музика. Така разбиран, "саундът" става термин за означаване на онова първостепенно по важност музикално изразно средство, което в много случаи определя водещи тематични и структурни характеристики на тези видове съвременна музика, а също - взима се пред вид в голяма степен и при тяхното естетическо или пазарно оценяване.

2.1.2.3. Трето значение (електронен саунд и саунд-дизайн)

Така се приближаваме плътно и до третото, най-тясно по обем значение на думата "саунд", което се използува предимно от специалисти в електроакустичната и компютърна музика, както и в мултимедийното компютърно изкуство.

В творческия процес при създаването на тази музика "саунд-дизайнът" (sound designe) заема почти половината от работата на музикантите, наред със създаването на самото произведение. В много случаи уникалният саунд представлява първото (отправното) откритие на композитора, което по-нататък инспирира тематичните и структурни характеристики на творбата, както и характера на нейното естетическо послание. Създаването на уникалния, присъщ на всяка отделна творба първичен саунд в повечето случаи е работа на самите музиканти или на работещите с тях творчески тимове, които включват като правило и технически специалисти.

Така, в процеса на работата в областта на електронната и компютърна музика, в последните десетилетия се появи и ново разделение на труда: появи се фигурата на саунд-дизайнера като самостоятелна професия. Тези специалисти създават набори от оригинални електронни звуци, които се подреждат в колекции от "инструменти" или групи от инструменти. В част от тези групи преобладава имитирането на традиционни акустични инструменти, човешки гласове, природни или урбанистични звуци, но в някои от тях има и фантастични (SFX) звуци, които нямат аналог в традиционната музика.

Всеки такъв специално изработен електронен звук може да бъде разположен по цялата клавиатура на електронния музикален инструмент (подобно на регистър при класическия орган) или пък да бъде отправен към определени отделни клавиши на инструмента (така обикновено се организират наборите от ударни инструменти). Съществува международно приет стандарт за класификация на саундите в електронните музикални инструменти, наречен General MIDI. Той включва възможност за събиране в "банката" със звуци при всеки съвременен музикален инструмент на най-малко 127 инструмента от различни групи: пиана, струнни, органни, китари, вокали, духови, "фантастични"(FX), екзотични и пр., както и на един стандартен набор от характерни ударни инструменти, използувани в поп и рокмузиката. Освен "Дженеръл МИДИ" има и други международно приети стандарти на разширени набори от електронни саунди, използувани от няколкото водещи фирми за електронни музикални инструменти. Такива са например General Sound (GS) и МТ32 на фирмата Roland, Proteus на E-Mu и много други.

Специално трябва да отбележим, че готовите набори от саунди, разпространявани от фирмите за инструменти или от саунд-дизайнерите задоволяват обикновено по-непретенциозните музиканти, работещи във фолк- и попмузиката и в увеселителните оркестри (в България наричани "чалги"), докато оригиналните творци, особено в авангардната електронна музика, обикновено сами правят саундите с които свирят, за всяко отделно произведение. Те обикновено държат в тайна параметрите на тези саунди и не ги разпространяват за публично използуване, тъй като оригиналният саунд-дизайн е съществен компонент от естетическата и пазарна стойност на тяхната продукция.

Така се очертава и третото, специфично значение на термина "саунд" - като равнозначно на предварително програмиран звук, с който се свири на електронните музикални инструменти. Съвременните електронни инструменти и компютърни устройства за музика допускат свирене в многогласие едновременно с десетки предварително програмирани саунди, като при това всеки глас може да и има собствен саунд с уникални, прикрепени само към него темброви, пространствени и динамични характеристики. Някои по-усъвършенствани електронни музикални инструменти и компютърни програми за управление на инструментите позволяват плавно да се променят параметрите на отделния глас (саунд), например: той от началото на творбата да звучи като флейта и постепенно да "прелее" в звучност наподобяваща ударен инструмент или каквото и да било друго.

В електронната и компютърна музика се използуват и трите съвременни значения на термина "саунд" от най-широкото до най-тясното. Първо тук саундът се тълкува като звучене изобщо: физическо или биологично явление. В този случай той представлява и предмет за имплантиране, имитиране или модифициране със средствата на електронната музика. Вторият смисъл на "саунд": музикален звук с използуване на електронна преработка, електронните музиканти употребяват, когато говорят за общата звучност на студийно записаната или изпълнявана от тях на живо музика. В този случай саундът (специфичната електронна звучност) често представлява опознавателен знак, чрез който можем да различим продукцията на един електронен музикант от друг или най-малкото студиото или институцията в която е създадена дадена творба да бъде различена от друго студио или институция. В третия смисъл в електронната музика терминът саунд означава най-малката структурна единица в музикалния материал (оригинално създаденият музикален "инструмент"), който е изходен пункт при създаването на цялостната творба. В България преди пет-шест години електронните музиканти използуваха в това значение и думата "бленда" (от англ.blend - смес, съчетание), за означаване на създаваните и променяни от самите тях първични звуци, с които се свиреше на тогавашните (аналогови) синтезатори. По-късно този употреба бе изместена от думата "саунд" или "Миди-инструмент". Понякога днес се използува без превод и английското Patch (в смисъл на звуково "петно", т.е. предварително програмиран от фирмата-производител звуков образец за даден инструмент, който може да се използува в първоначалния или в променен по желание на потребителя вид).

2.1.2.4. Електронната музика и типологията на саунда

Преди няколко години, ние имахме възможност да направим опит за изграждане на теоретичен модел на съвременното разбиране за музикалния саунд. Освен историческото и теоретично разглеждане на понятието "саунд", в този изследване бе разработена и една възможна типология на саундите (приложима и при трите посочени по-горе значения на термина). Тук само ще резюмираме някои основни положения и термини от тази теоретична разработка [виж подробно в: 93, 94, Кавалджиев].

Използувайки комбинация от обективни (акустични) и субективни (музикално-психологически) критерии при класификацията и оценката на саундите, се обосновава използуването на музикално-психологически (когнитивен) модел и на съответна координатна система, чрез която може да бъде описано цялото поле от реални или възможни саунди. Крайните точки в тази система се определят от противоположностите: 1.традиционни (имитационни, звукоподражателни) <-----------> 2.иновационни и 3.развлекателни <------------------------> 4.магически саунди.

Тук става въпрос за една от възможните конкретизации на функционалния синхронен модел TIEM\3 на равнището на музикалния материал).

.G.TIEM.TIF;15.931 cm;11.933 cm;TIFF

Така всеки конкретен саунд (и в трите смисъла на термина) може да се опише чрез чрез контурите на своето поле в тази координатна система, както и да се проследи във времето (историческо или в протичането на самото произведение) как се променя неговото разположение в общото поле на саундите, неговата семантика, начин на възприемане и естетическа оценка. Освен посочените четири основни области в типологията на саундите: 1.звукоподражателни (квази-натурални), 2.иновационни, 3.развлекателни и 4.магически, според този теоретичен модел, съществуват и четири техни редукции (Reduction = r): 1r.имитации на музикални акустични инструменти или вокал, 2r.техно-ефекти (FX или Space), 3r.екзотични (фолк- или нюейдж- саунди), 4r.квазивиртуозни (респ. random и компютърни алгоритмични автоматизации).

.G.MASS2.TIF;15.931 cm;11.236 cm;TIFF

Именно тези редукции са особено важни за разбирането на най-разпространените саунд-явления в съвременната масова музикална култура, включително днешното нейно развитие в България.

2.1.3. Електронни музикални инструменти и устройства (аналогови или цифрови)

Това е втората по важност терминологична група, която ще разгледаме. Както бе уточнено в началото на този раздел, тук ще се занимаем с онези значения на термините, които се налагат в края на ХХ век, а не с общото им (по-широко) значение.

Електронни музикални инструменти съществуват от около 70 години (като се започне с Theremin на руския откривател Леон Теремин), а електрическите и електро-механични музикални инструменти съществуват още преди това. До средата на 70-те години електронните музикални инструменти и устройства за звукови ефекти се базират главно на класическата аналогова технология, т.е. на същия тип апаратура, която е използувана в тогавашната радиотехника, в звукозаписа (магнетофонни ленти и плочи) и в средствата за радиоразпръскване и озвучаване.

Днес обаче, електроните музикални и устройства са почти изцяло компютъризирани, т.е. базират се на постиженията на цифровата техника. Дори, когато по изключение в тях се използуват аналогови елементи, те винаги са с цифрово управление (биват контролирани в изменението на своите параметри чрез персонален компютър или специализирани за музика компютърни устройства и програми).

Аналоговите музикални инструменти, въпреки това, не са загубили още привлекателността си за музикантите, а през 80-те години се забелязва и "ретро"-мода за възвръщане към тях. Причината за това е не само носталгия, но и това, че някои класически електронни инструменти и устройства, като например "Хамонд-орган", ламповите усилватели "Маршал" или басовите саунди от "синтезатора на Мууг" са ненадминати и до днес по наситеността и изразителността на своята звучност. Това принуждава фирмите-производителки на цифрови електронни музикални инструменти да вграждат в своите устройства имитации на тези класически аналогови саунди или пък да наподобяват в компютърните програми външно дизайна на традиционните аналогови електронни музикални инструменти и устройства (смесителни пултове, графични еквилайзери, магнетофони, ревербератори, микрофони). Така например не само в оформлението на специализираните за музика дигитални устройства, но и в компютърната картина - т.е. в изобразеният на техните дисплеи или на монитора на компютъра графичен интерфейс, се появяват всевъзможни плъзгачи, въртящи се копчета, бутони и други аналогови аксесоари, характерни за инструментите от 60-те и 70-те години, чрез които се осъществява контрола на саунда по отношение на динамиката, тембъра и на всички останали негови компоненти.

Въпреки всичко това, когато днес се използуват термините "електронен музикален инструмент" или "устройство за звукови ефекти" се разбира като правило цифрово устройство или инструмент.

2.1.3.1.1. Синтезатори и клавири

Сред съвременните електронни музикални инструменти най- голям дял днес заемат синтезаторите ( от англ. Synthesizer) и електронните клавири (от англ. Keyboard). Въпреки, че тези два термина се тълкуват често от музикантите като взаимозаменяеми, то в тяхното съдържание съществува съществена разлика.

В България, главно сред нискообразованите в техническо отношение музиканти, понякога се използува и термина "йоника" ( по търговското име на един от първите появили се на пазара у нас в края на 60-те гадини аналогови музикални инструменти - производство на фирмата Vepmona - ГДР). Сред ветераните на рок-музиката у нас пък се употребява още и названието "синти" (побългарено умалително съкращение от много популярния и у нас през 70-те години синтезатор на Роберт Мууг - създателя на първия в историята преносим музикален инструмент от този тип, предназначен специално за използуване на сцена).

Дори в тези две, битуващи у нас, названия се забелязва различието в двете основни тълкувания на клавишните електронни музикални инструменти.

Когато се използува "синти" или по-точно синтезатор става дума за инструмент, чрез който музикантът в широки граници има възможност да осъществява оригинален саунд-дизайн, т.е. да променя до неузнаваемост първоначално зададения от фирмата набор от музикални звуци, с които се свири, да ги комбинира, да създава свои оригинални звуци, да ги запомня в банки в самия синтезатор или на външни носители на информация (дискети, кертриджи, магнитооптични- и хард-дискове).

"Йониката" или "музикалния електронен клавир" не дават почти никакви възможности в това отношение. При тях обикновено основните саунди с които се свири, са твърдо фиксирани от фирмата (запомнени са в постоянна памет - ROM) и музикантът може само ограничено да променя тяхната обща сила, понякога и динамичната им обвиваща крива (атака, затихване и пр.), или най-многото да прави някои комбинации от тях. За сметка на това в клавирите обикновено е развита твърде много автоматиката - набори от характерни ритми (Рresets), автоматични басове, арпеджии или цялостен акомпанимент, дори - възможност да свири мелодията само с един пръст (One Finger Play), а всичко останало в оформянето на музиката да се извършва от вградения компютър на инструмента. В този тип инструменти понякога има и специално устройства за запомняне на пиесата - секвенсър (от англ. Sequencer), което дава възможност на музиканта да осъществи на сцената цялостен инструментален плейбек, респ. да свири допълнителни мелодични линии или пее на неговия фон, като при това има свободата да осъществява на живо, в реално време (In Real Time) промени в темпото, в динамиката и в други параметри на общия саунд, без да се променя с това общата височина на мелодичните линии (тоналността) в пиесата - нещо което е невъзможно при използуването на магнетофонен плейбек. Поради тези си качества автоматичните клавири, т.е. дигиталните музикални инструменти с вградена автоматизация, се използуват широко от музикантите в заведенията и в попмузиката. В жаргона на тези музиканти те биват наричани понякога у нас с гальовното битово название "Хитър Петър".

Подобни устройства, но с по-опростена конструкция или автоматизация, както и с по-малки темброви възможности (поради което са и по-евтини) се използуват широко и в бита от любители, както и за музикално обучение на деца. Понякога те включват специализирана автоматика за обучение, съдържаща "уроци" по клавирна техника, която дава възможност на децата в увлекателна и леснодостъпна форма самостоятелно да усвояват тайните на цифровата електронна техника, паралелно с основите на музикалната теория и с елементарните умения за свирене при клавишните инструменти.

2.1.3.1.2. Типове синтез

Като първичен източник на звук в синтезаторите и електронните клавири се използуват генератори на звукови вълни (осцилатори). Докато в епохата на аналоговите инструменти това обикновено в масовия случай бяха прости вълни (еквивалентни на познатите от елементарната математика функции със синусоидална, импулсна или трионообразна форма на графичното си изображение), то цифровата техника даде възможност за много по-голямо многообразие във формата на вълните. Това доведе естествено и до по-голяма богатство но саунда. Елементарните вълни и днес все още се използуват, но моделирани по цифров път. В съвременните синтезатори те задължително биват подлагани на различни сложни манипулации, за да се получи в краен резултат саунд, подобен на звука от класически инструмент или пък нов, нечуван "космически" саунд. Широко разпространена е взаимната честотна (FM) модулация между две или повече синусоидални първични вълни, добила почти легендарна популярност след появата през осемдесетте години на синтезатора DX7, произведен от японската фирма Ямаха. Принципът на честотната модулация между първични прости вълни е пример за чист синтез на саунд, т.е метод при който се започва с елементарното и се достига до сложния краен резултат. Чистият звуков синтез стои в единия край от логическите възможности при съвременния саунд-дизайн, докато в противоположния край стои втора възможност, идваща като традиция още от конкретната музика, т.е. записването на натурални звуци от инструменти, гласове, както и от окръжаващата среда. После с тези записани по цифров път звуци се свири, като те се разполагат по целия диапазон на клавиатурата. Така например, може да се накара един тромпетист да изсвири всички възможни тонове на своя инструмент, да се запишат тези тонове и всеки един от тях да бъде "прикачен" към отделен клавиш на синтезатора. Нещо повече, чрез ускоряване или забавяне на записа може да се накара така записания синтезаторен "тромпет" да свири с много ниски или много високи тонове, които са недостъпни за реалния инструмент. Същото може да се направи и с човешкия глас, така че на уникалният тембър например на някой световноизвестен тенор да зазвучи в диапазона на колоратурно сопрано или да се превърне в мощен бас.

Този метод, наричан днес семплиране (от англ. Sample - мостра) е най-прекия път за имитиране звучността на традиционни инструменти и човешки глас в съвременната поп, рок и електронна музика. Обикновено съвременните цифрови синтезатори използуват твърде много други техники за допълнителна обработка на така записаните първични звуци, както и за тяхното комбиниране. При това първоначалния естествен тембър може да бъде променян до неузнаваемост. Възможна е например честотна модулация между семплирани звуци, както и обратно - семплиране на простите, но изразителни звуци създавани от най-старите, станали класически електронни аналогови инструменти. Освен това, докато стигне до високоговорителя, първичния звук обикновено се подлага в синтезатора на редица съществени преобразувания: смесват се и се натрупват в общ спектър различни първични вълни, определя се точната динамична крива от натискането на клавиша до неговото отпускане (атака, състейн и отзвучаване), прекарва се звука през различни филтри, които променят спектъра му, уточняват се леките промени в неговата височина при всеки отделен звучащ тон, определя се неговото пространствено разположение (панорама), прибавят се ефекти като реверберация, хорус или дилей, уточнява се промяната в наситеността на тембъра от ниските тонове към високите, прибавя се при необходимост шумова компонента, тремоло или вибрато, установява се обхватът на портаментото при натиснат специален педал, както и наслагването на тоновете един върху друг при натиснат състейн педал (аналогичен на десния педал на пианото), уточнява се дали "инструментът" в случая ще звучи едногласно или многогласно, разделя се клавиатурата на две или повече секции (Split), като във всяка една от тях могат да звучат съвсем различни саунди - най-накрая всеки саунд се записва в определено място от паметта на синтезатора, като му се дава съответен номер и име.