Уточняването на терминологията необходима процедура при информационното моделиране на музиката

* juncture, occasion -- (an event that occurs at a critical time; ``at such junctures he always had an impulse to leave"; "it was needed only on special occasions'' )

* outburst, burst, flare-up -- (a sudden violent happening; ``an outburst of heavy rain"; "a burst of lightning'' )

* outbreak -- (a sudden violent spontaneous occurrence of an undesirable condition)

* reverse, reversal, setback, blow -- (an unfortunate happening that hinders of impedes; something that is thwarting or frustrating)

* boom, bonanza, goldmine, manna from heaven -- (a sudden happening that brings very good fortune)

* crash, collapse -- (a sudden large decline of business or the prices of stocks (especially one that causes additional failures))

Sense 5

* auditory communication -- (communication that relies on hearing)

* audio, sound -- (the audible part of a transmitted signal; ``they always raise the audio for commercials'' )

* speech, spoken language, language, oral communication -- (communication by word of mouth; ``his speech was slurred"; "he uttered harsh language"; "he recorded the language of the streets'' )

* utterance -- (sounds uttered for auditory communication)

Sense 6

* language unit, linguistic unit -- (one of the natural units into which linguistic messages can be analyzed)

* discourse -- (extended verbal expression in speech or writing)

* word -- (a unit of language that native speakers can identify; ``words are the blocks from which sentences are made"; "he hardly said ten words all morning'' )

* syllable -- (a unit of spoken language larger than a phoneme; ``the word `pocket' has two syllables'' )

* lexeme -- (a minimal unit (as a word or stem) in the lexicon of a language; `go' and `went' and `gone' and `going' are all members of the English lexeme `go')

* morpheme -- (minimal meaningful language unit; it cannot be divided into smaller meaningful units)

* formative -- (minimal language unit that has a syntactic (or morphological) function)

* name -- (a language unit by which a person or thing is known; ``his name really is George Washington"; "those are two names for the same thing'' )

* collocation -- (a grouping of words in a sentence)

* phone, speech sound, sound -- ((linguistics) an individual sound unit of speech without concern as to whether or not it is a phoneme of some language)

Sense 7

* body of water, water -- (the part of the earth's surface covered with water; ``they invaded our territorial waters'' )

* drink -- ((informal) any large deep body of water; ``he jumped into the drink and had to be rescued'' )

* waterway -- (a navigable body of water)

* stream, watercourse -- (a natural body of running water flowing on or under the earth)

* main, briny -- (any very large body of (salt) water)

* ocean -- (a large body of water constituting a principal part of the hydrosphere)

* sea -- (a division of an ocean or a large body of salt water partially enclosed by land)

* seven seas -- (an informal expression for all of the oceans of the world; ``the old salt had sailed the seven seas'' )

* high sea -- (the open seas of the world outside the territorial waters of any nation)

* territorial water -- (the water over which a nation exercises sovereign jurisdiction)

* deep, oceanic abyss -- (an especially deep part of a sea or ocean)

* mid-water -- (the water that is well below the surface but also well above the bottom; ``many marine fishes inhabit the mid-waters'' )

* offing -- (the part of the sea that can be seen from the shore; ``there was a ship in the offing'' )

* lake -- (a body of (usually fresh) water surrounded by land)

* shoal, shallow -- (a stretch of shallow water)

* gulf -- (an arm of a sea or ocean partly enclosed by land; larger than a bay)

* ford, crossing -- (a shallow area in a stream that can be forded)

* estuary -- (the wide part of a river where it nears the sea; fresh and salt water mix)

* waterfall, falls, cascade, cataract -- (a steep descent of the water of a river)

* cove, inlet, recess -- (a small arm off of a larger body of water (often between rocky headlands))

* bay -- (an indentation of a shoreline larger than a cove but smaller than an gulf)

* sound -- (a large ocean inlet or deep bay; ``the main body of the sound ran parallel to the coast'' )

* channel, sound -- (a relatively narrow body of water linking two larger bodies; ``the ship went aground in the channel'' )

* pool, puddle -- (a small body of standing water (rainwater) or other liquid; ``there were puddles of muddy water in the road after the rain"; "the body lay in a pool of blood'' )

Sense 8

* body of water, water -- (the part of the earth's surface covered with water; ``they invaded our territorial waters'' )

* drink -- ((informal) any large deep body of water; ``he jumped into the drink and had to be rescued'' )

* waterway -- (a navigable body of water)

* stream, watercourse -- (a natural body of running water flowing on or under the earth)

* main, briny -- (any very large body of (salt) water)

* ocean -- (a large body of water constituting a principal part of the hydrosphere)

* sea -- (a division of an ocean or a large body of salt water partially enclosed by land)

* seven seas -- (an informal expression for all of the oceans of the world; ``the old salt had sailed the seven seas'' )

* high sea -- (the open seas of the world outside the territorial waters of any nation)

* territorial water -- (the water over which a nation exercises sovereign jurisdiction)

* deep, oceanic abyss -- (an especially deep part of a sea or ocean)

* mid-water -- (the water that is well below the surface but also well above the bottom; ``many marine fishes inhabit the mid-waters'' )

* offing -- (the part of the sea that can be seen from the shore; ``there was a ship in the offing'' )

* lake -- (a body of (usually fresh) water surrounded by land)

* shoal, shallow -- (a stretch of shallow water)

* gulf -- (an arm of a sea or ocean partly enclosed by land; larger than a bay)

* ford, crossing -- (a shallow area in a stream that can be forded)

* estuary -- (the wide part of a river where it nears the sea; fresh and salt water mix)

* waterfall, falls, cascade, cataract -- (a steep descent of the water of a river)

* cove, inlet, recess -- (a small arm off of a larger body of water (often between rocky headlands))

* bay -- (an indentation of a shoreline larger than a cove but smaller than an gulf)

* sound -- (a large ocean inlet or deep bay; ``the main body of the sound ran parallel to the coast'' )

* channel, sound -- (a relatively narrow body of water linking two larger bodies; ``the ship went aground in the channel'' )

* pool, puddle -- (a small body of standing water (rainwater) or other liquid; ``there were puddles of muddy water in the road after the rain"; "the body lay in a pool of blood'' )

--------------------------------------------------------

Holonyms of noun sound

2 of 8 senses of sound

Sense 5

audio, sound -- (the audible part of a transmitted signal; ``they always raise the audio for commercials'' ) PART OF: television, telecasting, TV,

Sense 6

--------------------------------------------------------

Overview of noun sound

--------------------------------------------------------

The noun sound has 8 senses (first 6 from tagged texts)

1. sound -- (the particular auditory effect produced by a given cause; ``the sound of rain on the roof" or "the beautiful sound of music'' )

2. sound, auditory sensation -- (the subjective sensation of hearing something; ``he strained to hear the faint sounds'' )

3. sound -- (mechanical vibrations transmitted by an elastic medium; ``falling trees make a sound in the forest even when no one is there to hear them'' )

4. sound -- (the sudden occurrence of an audible event; ``the sound awakened them'' )

5. audio, sound -- (the audible part of a transmitted signal; ``they always raise the audio for commercials'' )

6. phone, speech sound, sound -- ((linguistics) an individual sound unit of speech without concern as to whether or not it is a phoneme of some language)

7. channel, sound -- (a relatively narrow body of water linking two larger bodies; ``the ship went aground in the channel'' )

8. sound -- (a large ocean inlet or deep bay; ``the main body of the sound ran parallel to the coast'' )
End of WordNet output for sound.

Return status: query word found.

WordNet : information, data, and software.

It is now Mon Dec 22 09:28:26 1997 in Kyoto, Japan.

--------------------------------------------------------

WordNet 1.6 Vocabulary Helper

Help for Eva Word Lookup Interfaces

--------------------------------------------------------

Greg Peterson

Version: evaword.pl-1.56 1997/12/09 07:19

--------------------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ
1. В крайна сметка през ХХ век в България са се конкурирали поне три традиционни линии в нашето музикознание, между които винаги е имало съществени нюанси в предпочитаната терминология:

а) класическа европейска образователна насока, която използува утвърдената по това време академична терминология с предимно италиански /респ.латински/, немски и френски произход,

б) специфично българска /респ.балканска/ по произход терминология, която се употребява не само по отношение на местни фолклорни явления, но и в новата професионалната музика изградена на фолклорна основа,

в) руска терминология, която отчасти е славянска транскрипция главно на посочената в точка а), но прибавя и специфични за своята традиция термини, а по-късно и някои нови ключови думи (напр. "интонацията" - по Б.Асафиев) с подчертана ценностна окраска, твърде различна и дори - противоположна на аксиологичните акценти в западноевропейското музикознание от средата на ХХ век.

Интересно е, че дори след Втората световна война тези три традиции у нас продължават да съществуват паралелно и в известна дистанция една от друга, въпреки неизбежните взаимодействия между тях. Всяка една от тях се официализира с твърде различна степен на приемане в няколкото - толерирани еднакво от тогавашната държава музикални институции. Различни са терминологичните акценти, различни са и предпочитаните понятия и музикална тематика към които се насочват: 1.тогавашният Институт за музика - Б А Н, 2.Консерваторията, 3.Съюзът на българските композитори, 4.Националното Радио и 5.Българската Телевизия. Например в последните две институции и в наши дни се употребява терминът "художествена музика", утвърден официално дори в названието на съответни структурни звена в редакционната им дейност, докато в останалите такъв термин почти не се е употребявал.

Тези и няколко други особености в развитието на българското музикознание могат да послужат в бъдеще за изграждане на модели на неговото развитие и на съвременното му състояние. Един такъв опит, съдържащ някои методологически хипотези и скициране на възможен подходи при моделирането на българското музиказнание, ние направихме в доклад изнесен на научна сесия, организирана от секция "Музиковеди" при Съюза на българските композитори в рамките на прегледа НБМ '89 (виж: [105, Кавалджиев, с. 33-42]).
2. Това, впрочем, е добре известно на библиотечните специалисти, работещи с музикални (словесни) текстове, когато те подреждат единиците в една музикална библиотека. Днес - в края на ХХ век, работейки по систематизацията на наличните публикации в различни типове каталози и библиографски справочници, те очевидно ще срещнат непреодолими трудности, ако се доверят единствено на чисто академичните музикални критерии за класификация.

Ако, например, разгледаме библиографската класификация, отнасяща се за музика в У Д К - Универсалната десетична система за класификация (виж ПРИЛОЖЕНИЕ 2, респ. [83, 84, Таблици на десетичната класификация..] и [85, Extensions and corrections to the UDC], раздел 78), както и други подобни библиотечни класификации (виж напр.и в ПРИЛОЖЕНИЕ 1), ще се убедим, че в тях не се предвижда място за голяма част от публикациите, посочени в приложената към настоящето изследване музикална библиография.

Разбира се, У Д К има вътрешно вградени средства за обогатяване и развитие на тезауруса. Тези възможности за обогатяване се увеличават, когато класификацията и по-нататъшната библиографска обработка на публикациите се автоматизира чрез използуване на съвременни компютърни системи (виж: [76, Панайотова, с. 2-3]).

Трудностите възникват, обаче, когато библиотечният специалист трябва да реши КАК да извърши това развитие и обогатяване на тезауруса. Ако използува традиционния в библиотечната практика подход: прочитане на заглавието, съдържанието, респ. резюметата и систематичния показалец (ако има такива), както и самия текст на публикацията, библиотекарят има два възможни начина на действие. Първият: да използува знанията си за разделите на музикознанието, както те са дадени в самата базисна УДК, или пък - както се преподават в консерваториите и другите висши учебни заведения на страната (според класификатора на официално утвърдените специалности) или - според начина на структуриране на научните институти (Например в ИИ към БАН); след това той съответно ще отнесе новоиздадената публикация или към вече наличен раздал в систематичния каталог, или пък - ще създаде нов раздел в този каталог.

Как да постъпи същия библиотекар обаче, ако публикацията е интердисциплинарна или пък принадлежи към нова област на знанието, която не се преподава все още в учебните заведения, която не е институционализирана в съответната страна или пък когато заглавието и стила в публикацията не прилича на познатите до сега в музикалната литература? А как да се постъпи с публикации на компакт-диск или с разпечатки от ИНТЕРНЕТ? Библиотечният специалист, очевидно трябва да има самочувствието, че притежава компетентност по-голяма от тази на всички учени взети заедно, за да се реши на някакво действие в подобни случаи. Затова, обикновено необичайните публикации отиват или в раздела "други" или - което е още по-неудачно, се подвеждат под вече съществуващите академични раздели на музикознанието.

В Западна Европа и Америка е разпространен един друг подход - класифициране по ключови термини, взети от съществуващите тезауруси и по статистическото тегло на нови такива, извлечени автоматично (чрез компютърни системи) от заглавията и резюметата на всички налични публикации (вкл. и електронните такива). Този подход донякъде преодолява изискването библиотекарят да е "специалист по всичко", ускорява процеса и го автоматизира. Но и тук грешките съвсем не са изключени, тъй като някои (особено метафоричните) заглавия, както и резюметата на авторите, далеч не винаги отразяват особеностите на стила, методологията, реалното съдържание, научния апарат и същинския предмет на публикацията. А тъй като думите се обявяват за ключови едва след натрупване на достатъчен масив за статистическа обработка, то, очевидно е, че новите области на знанието и нововъзникващате терминология, поне в началото, също не могат да влязат в тезауруса и да генерират нови раздели към УДК.

TIEM е абревиатура, която се разшифрова с четири основни термина: 1.традиция, репродукция на миналото, социализация, образование, творчество чрез подражание на наличното (Tradition), 2.иновация, изобретение, откритие, създаване за пръв път (Innovation), 3.развлечение, отпускане, отдих, компенсаторност, разтоварваща игра, хедонизъм (Entertainment), 4.магия, сугестия, ритуалност, внушение, видения, свръхреалност, сакралност, харизматичност (Magic). Това е един синхронен и функционален модел, описващ инвариантни (универсални) за културата качества. Може да се каже, че това са вечните "четири лица на културата". Той може да бъде представен чрез съответна координатна система, която предполага и проверяването на модела чрез конкретни психологически (когнитивни) или социологически проучвания и експерименти, включително и чрез скалиране, измерване и статистическа обработка на резултатите.

TIEM възниква между 1974 и 1977, когато авторът специализира естетика, социология и систематично музикознание в Полша и Германия. Първоначално е публикуван в ръкопис, откупен от Съюза на композиторите и музиковедите (Берлин), а през 1980 и в книга на български език (виж: [80, Кавалджиев, с. 25-28]). От тогава TIEM е бил изпробван в дългогодишна преподавателска и рецензентска дейност, а също - като част от методиката на социално-психологическо експериментално проучване на музикалната рецепция (Стара Загора - 1980 г., виж в: [103, Кавалджиев, с.102 - 103]), при изработване на теоретичен модел на поп и рокмузиката ( виж: [92, Kavaldziev, S. 303-309]), при типологията на музикалния професионализъм (виж в: [104, Кавалджиев с. 245-248]) и в редица други публикации. Същият модел стои и в основата на описанията на семантичните полета при изграждането на съвременна теория на музикалния саунд [93 и 94, Кавалджиев].

СЪДЪРЖАНИЕ

1.1.1. Уточняването на терминологията - необходима процедура при информационното моделиране на музиката................с. 1

1.1.2. Относно проблемните ситуации в еволюцията на музикалната терминология..................................с. 2

1.1.3. Нови и традиционни терминологични области. Процеси на консолидация в музикалната терминология...................с. 4

1.2.1. Относно понятието "терминология"..................с. 11

1.2.2. Тезауруси, речници, енциклопедии - терминологичен състав и особености в семантиката, експликацията, систематизацията и прагматиката (относно адресата на музикалните терминологични справочници).................с. 12

1.3.1. Методически насоки в разработването на съвременна музикална терминология..................................с. 22
Част втора. Музика и техника (основни термини и анализ на използуването им в България).

2.1. Съвременна музика и компютърна техника. Терминологични области.................................................с. 30

2.1.2. Саундът - терминологичен анализ и типология......с. 31

2.1.2.1. Първо значение.................................с. 32

2.1.2.2. Второ значение.................................с. 32

2.1.2.3. Трето значение (електронен саунд и саунд-дизайн).................................................с. 34

2.1.2.4. Електронната музика и типологията на саунда....с. 37

2.1.3. Електронни музикални инструменти и устройства (аналогови или цифрови).................................с. 40

2.1.3.1.1. Синтезатори и клавири........................с. 41

2.1.3.1.2. Типове синтез................................с. 43

2.1.3.2. MIDI интерфейс и MIDI контролери...............с. 47

2.1.3.3. Sequencers (секвенсъри) и "ефекти".............с. 51

2.1.3.4. Компютърна мултимедия и софтуерни решения......с. 54

2.2. Електронна и компютърна музика.

2.2.1. Дефиниции и "практическа" терминология...........с. 56

2.2.2. Кратък исторически преглед относно използуването на тези термини в България.................................с. 60

2.2.3. Опит за съвременно определение на електронната и компютърна музика.......................................с. 69

2.2.4. Електронната музика в епохата на ИНТЕРНЕТ........с. 73