Увод Какъвто ме мислят хората, Партха

Двата основни закона

Първият е Законът за Причинността, известен до­ста много в наши дни под подходящата индийска ду­ма Карма. "Карма" е санскритска дума, която означа­ва "действие, постъпка" и наистина включва в себе си и въздействието, причината на нови действия, тъй ка­то двете са неразделни: "Действието и противодейст­вието са еднакви, но противоположни" казва науката, "навсякъде, където има действие трябва да има и про­тиводействие - това е закон в материалните светове.

Всеки предмет е свързан и преплетен с други пре­дмети и чрез тези взаимовръзки те растат. Ето защо Законът за Причинността е и закон на еволюцията за човешките тела, независимо от това дали те са напра­вени от груба или от фина материя. Материята се на­мира в непрекъснато движение, вечно трепти и тъй като Духът е въплътен в материята, той не може да избяга от този закон. Всяка промяна в съзнанието на Духа - всяко желание мисъл, дейност - се придружа­ват от промяна в трептенето на телата, които го обли­чат. И обратно - всяко трептене в тези тела, породено от външни влияния, от други въплъщения във вселе­ната, в която Духът живее, произвеждат в него промя­на на съзнанието. Това е неизбежната и непрекъсвае­ма връзка между духа и материята, Живота и форма­та, в която той е въплътен. Всички тези промени се извършват според Закона за Причинността, който е За­кон за еволюцията на материята.

Вторият закон е Законът на жертвата. Той е така всеобщ в царството на Духа, както Законът за Причинността - в царството на материята. Духът се развива според Закона на жертвата, както тялото се раз­вива според Закона за Причинността. Духът живее и тържествува чрез жертвата, както тялото расте и се развива чрез мъдро ръководеното действие. Оттук и духовитото, правило: "Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на този свят, ще я запази за вечен живот." И: "По-блажено е да се дава, нежели да се взима."

"Природнияг закон" с проява, израз на божест­вената Природа, и с неизменен и ненарушим. Ние не можем да го променим, можем само да го пренебрег­нем, но пренебрегването, като ни поставя в конфликт със закона, докарва страдания. Ние се разбиваме о не­го, както прави онзи, който се блъска в стена. Нещо повече, сегссгвеният закон не знае награда, ни нака­зание, а само неизбежна последователност. Именно тази последователност е характерна за закона. Радо­стта следва хармонията със закона, а страданията -пренебрежението към него.

Закон за причинността

Днес никой не отрича, че природният закон е не­нарушим във физическия свят. Известно е, че със зна­ние човек може да използва един закон против друг и тъй да постигне резултатът, към който се стреми. "Природата се завладява чрез покорство" и науката е възможна само защото законите са ненарушими. По същия начин законът с ненарушим и в свръхфизичсс-ките светове, защото всички светове са създадени и поддържани от същия Бог и гой (законът) работи по Три главни линии, които изхождат от един троен Дух -Троицата, която е нашият Аз.

Чрез нашата воля, която се проявява и като же­лание, ние привличаме или отблъскваме околиите пре­дмети към и от нас. Това, което страстно желаем или искаме решително, идва при нас. Независимо от това дали е причинено от волята или от желанието, наше­то действие върху околните предмети и хора с причи­ната за въздействието - приближаване или отстраня­ване. Тъй наречените "щастливци" са хора със силни желания или силна воля. Един фин магнетизъм дове­жда в ръцете им това, към което се стремят. За да ра­боти бързо, една сила трябва да е издържана, твърда и сигурна в успеха си. Ако изучим внимателно света около нас, ние ще открием подобни сили както у себе си, така и у другите. Това е отражение на Божествена­та воля в нас, това, което казва: "Бъди! И то е." Ще си припомним тук и мисълта на Данте за Божеството - че в Него воля и дело са едно.

Нашата мисъл твори нашия характер, защото че­сто повтаряната мисъл става навик, а навикът посте­пенно кристализира в постоянно качество или част от характера. Мисълта е причината на делото и за ясно-видското зрение тя е неговата скрита страна: "Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожела­ние, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си."

Тялото върши това, върху което мисълта се спи­ра за по-дълго време: "Човекът е творение на мисъл­та; което мисли в един живот, това той става в друг." "Всичко, което ние сме, е резултат на това, което по-рано сме мислили: то е съградено върху наши мисли, то е съставено от нашите мисли."

Чрез нашата дейност - върху други - ние предиз­викваме върху себе си равно противодействие. Щас­тие, разпръснато между други, означава щастие, те­чащо обратно към нас самите. По същия начин и стра­дание, причинено на други, се връща при нас отново като страдание.

Колкото и жестоко да изглежда това учение, то е жестоко с красивата жестокост на природата,-чрез ко­ято Бог винаги говори и привежда нашите воли в съг­ласие с Неговата. Еврейският псалмопевеи признава това, когато възкликва: "И у Тебе, Господи, е милост­та, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата." От радостта, която следва подир правдата, от стра­данието, което тича по стъпките на злото, ние науча­ваме как да хармонизираме наглата воля с Волята, ко­ято управлява световете. Човек може да сее каквото семе поиска, но това, което порасне от него, ще бъде от посятото семе, а не от някое друго. Постепенно чо­век се научава да избира добро семе.

В един такъв свят на закон, човек може да върви със сигурна стъпка, правилни желания му доставят правилни предмети, правилни мисли ще му изградят правилен характер, правилни действия ще му създа­дат правилни условия на живот. Тъй неговите тела ста­ват все по-добри инструменти на Духа и се приближа­ват към съвършенството.