Узакониха кражбите в частни болници, отчели с 600% повече лечение



страница4/6
Дата25.02.2018
Размер446.09 Kb.
#59536
1   2   3   4   5   6

Предвидимата трагедия

Една акушерка ужаси цяла България с поведението си. Особено потресени бяха жените - майки, които сякаш не могат да повярват, че подобно нещо е възможно. В интернет пространството се появи видеозапис, на който ясно се вижда как акушерката малтретира пеленаче. Той заедно с информацията за действията на акушерката отприщиха вълна от ярост, отвращение и емоции. И най-вече изумление. "Как е възможно това? Какъв човек трябва да си, за да удариш бебе?". Подобна реакция би била разбираема за хора, които идват от космоса, където няма нито едно българско АГ отделение. Останалите бих искала да попитам: "Какво ви учудва, дами и господа? Кога започнахте да се учудвате?"

Всяка втора жена в България (ако не и почти всяка) има история за насилие и ужасно отношение в родилно отделение. Но тези истории са като историите от казармата на никой не му се слушат болезнени, досадни разкази за изморени, притеснени жени и техните шевове, рани, системи, килограми, бебета, кръв и белези. Жените си ги разказват една на друга, опитвайки се да се преборят с травмите. Разказват ги на бременните си приятелки, които слушат наплашени и парализирани, както между децата се разказват страшни истории за вещици и дяволи. Повтарят ги в годините като развалени плочи на всеки, който би ги чул - с малко срам, с малко ирационална гордост, с мъка. И нищо не се променя.

Аз имам три деца и също имам истории. Съвсем, съвсем обикновени. През 2004 г. бях изморена, бременна и огромна. Лежах и чаках един доцент да намери време да ме прегледа. Когато той дойде, санитарката ме изкара с крясъци от стаята: "По-бързо, по-бързо, доцентът няма да те чака." И аз тичах с всичките си 115 килограма, боса, през януари. Тичах по коридора. В кабинета 20 човека ме гледаха и пак крясъци "Защо си по гащи?" "Какво се мотаеш?", "Айде, стига лигавщини".

След като родих в изолатора, където лежах, имаше една малка медицинска сестра, на около 23, която изпитваше огромно удоволствие да върти абоката във вената ми, да ме щипе и да ме измъчва, докато ме гледа усмихната. Никой не ми вярваше. Бях с 39 градуса температура, оперирана, безпомощна и сама в стая. Звънецът в стаята не работеше! Професорът, който ме прегледа, ме нарече "прасе" пред 20 студенти и ме попита "какво ревеш?", докато аз седях в леглото и плачех. Останалото ме е срам да разкажа, защото има и още. Бях уплашена, млада и готова на всичко, за да изляза жива от там с детето си.

Колко жени познавате с подобни истории? Колко жени са били карани "да спрат да се лигавят", "да се стегнат", крещяно им е и са били изоставяни без обезболяващи при операция? Колко пъти са били неглижирани и обвинявани за всичко: ако искат да си починат че са мърли и не искат да си гледат децата; ако си искат веднага децата - че са капризни и нахални; ако искат хапче - че не може; ако искат да кърмят, ако не искат. Виждала съм сестри, които истински ме мразят. Защото лежа, защото създавам проблем, защото ожаднявам, защото бебето ми реве. И искат да ме боли.

Да, жива съм. Децата ми също. Вероятно това има предвид персоналът в почти всяко АГ отделение, когато ме гледа критично в шест часа сутринта, когато влезе с шут в стаята, светне огромните лампи и с дебелашки глас се провикне "Айдеее, ставайтее! Кърмиш ли? Я да видя!" (ощипвати зърното на гърдата с пръсти, ти пищиш) Не се лигави, ставай!" Това го търпим всички. Бащите - безпомощни и изолирани по чакални, неадекватни. Майките - в болки, изпълнени със страхове и обзети от постродилна тъга. Децата.

Внезапно всички сме потресени. От какво? Вместо да се шокирате и изумявате - помнете и говорете. Разкажете на всички, разкажете тук, с коментар. Говорете, дори да не ви се говори. Кажете на мъжете си или на други роднини, според случая. Викайте полиция, ако можете, на място. Оплаквайте се! Посочете конкретни лица и се борете с тях. Плачете, викайте и помнете, че никой не може да ви "пляска", "стяга", "дисциплинира" или "вразумява". Имате правото да родите, обградена с уважение и добро отношение, и да излезете от болницата усмихната и с добър спомен. Това е ваше право! Отстоявайте го. наместо да се учудвате, защото все някъде по тази верига сте била жертва и това, което стана при сегашния инцидент с бебето Никол, беше повече от закономерно. То беше напълно предвидимо.



П.П. Най-малкото, което можем да изискаме от властимащите, е максимално бързо да бъдат поставени камери във всички болнични помещения, в които има бебета и родилки. Сега.


Бутафорната реформа на Петър Москов


Един разказ за рейтинг, пакети и лимити

Жулиета Недялкова
Министър-председателят накара анализаторите да ахнат, че едва ли не е сменил инфраструктурните си приоритети със здравни. Това стана, когато той уважи с присъствието си тежък форум за дебати по здравната реформа, по брюкселски назован "Цели за здраве 2020". Разбира се, и там житейски мъдро и проникновено премиерът разчупи тежкия чиновнически език, като отсече: "Няма по-ценно от здравето. Както се казва, здраве да е! Другото се оправя - и свлачища, и срутища."

А до рамото му дяволито се усмихваше новият всенароден любимец сред министрите - д-р Петър Москов. Да, от началото на годината здравният министър се радва на небивало народно одобрение, като личният му рейтинг има не просто положителна стойност, а на моменти надминава дори премиерския. С кои точно свои инструменти социолозите изчислиха тези почти 50% процента одобрение, в кои столични квартали го постигнаха, колко са роднините на Москов в представителната извадка, са все интересни въпроси.



Необяснимо одобрение

Супер е да се радваш на високо обществено доверие - тъкмо когато си наточил ножа на тежка структурна реформа или поне я анонсираш като такава. Тук точно е мястото за сериозния въпрос - като как народът одобри... одобри, още залюби десен и консервативен министър, чиято реформаторска политика в сферата предполага и налага ограничаване на здравните права за голяма част от масовите пациенти, номинално ограничаване и твърде вероятно оскъпяване на достъпа до здравеопазване, подозрения за застрахователен лобизъм и пр. Направи ли този изтерзан народец чутовен скок в мисленето си, или просто не осъзнава какво го чака? Възможните отговори не са много, но са кой от кой по-неприятни: а) одобрението за Москов е само социологическо, което ще означава, че сме в разказа (така елегантно би се изразил сам Москов - в неговия изказ често уместно и още по-често не на място стърчи думата "разказ") за поредния уговорен мач; б) представителната извадка осъзнава готвената балтия, но не я приема сериозно и си одобрява Москов за неща, които са на друга плоскост - обиграно и интелигентно говорене, на моменти агресивно, като с призива да пазим спешните медици от малцинствени издевателства; а+б=в) и одобрението, и реформите са бутафорни.

Не, това вече не е рейтингът на здравния министър. Това са проценти, които надничат поне в две от предлаганите ключови промени в здравеопазването.

Досегашното универсално покритие със здравна помощ чрез осигуряване се разделя на два пакета - основен и допълнителен.

Основният пакет да включва пълноценно лечение - от профилактиката до най-високоспециализираните изследвания - за всяко от социалнозначимите заболявания, предлага екипът на Москов. Такива групи диагнози са онкологичните, сърдечносъдовите, диабетът и др. Те представлявали фамозните 95% от причините за инвалидизация, смъртност, детска смъртност и лоши демографски показатели.

Въпроси без отговор

Обаче математиката и респективно статистиката са коварно и хлъзгаво нещо. Кои точно 5 процента от най-опасните заболявания ще изскочат от основния пакет и по какви критерии ще се случи това? За сполетени от каквато и да било болест статистиката е 100-процентова и за тези хора няма да е все едно дали касата ще плаща лечението, или Москов ги праща към допълнителния пакет. Ако човек няма допълнителна вноска, ще трябва да чака или да си доплати.

Министърът обича да илюстрира функционалността на основния пакет и необходимостта от пренастройване на финансирането с примера за инсулта. В нормалния свят, казва той, запушването на мозъчна артерия е лечимо за един ден, като тромбът причинител се стопява. И не можело за кожни заболявания да плащаме повече, отколкото за операция на дете. Всичко това е така. Но не е ли вярно, че кожният проблем може да е симптоматика за бъбречно заболяване или лупус например и престоят в листата на чакащите (ако не можеш да си позволиш допълнителни вноски) може да ти докара нещо много по-неприятно от пъпки?

Със сигурност професионалистите медици могат да предложат повече и по-подходящи примери за риска от това болестта ти да е в допълнителния пакет. С него Москов зареди критиците си с подозрения за застрахователен лобизъм и създаване на ситуация със сериозен корупционен потенциал.

Зад листите на чакащи пациенти наднича не просто опасност от лични драми за много хора, но и ескалация на напрежението по оста лекар - пациент с реална последваща опасност от рецидивиращи съдебни дела на пострадалите срещу лекари и болници. И цяла отделна тема:

- как да се дефинират параметрите за спешност; как ще се изключи злоупотребата със спешната помощ от "любими" на здравния министър етноси, но далеч не само от тях.

Други 95% разгневиха още повече лекарското съсловие. Това е обещанието (или заплахата) на здравната каса, че болниците ще получат до 95% от изработеното през миналата година. Очевидното внушение е, че лани лечебните заведения са точили касата с прекомерни хоспитализации и съответно са виновни за дефицита в НЗОК. Може и да има доза истина в това твърдение. Но ако някой краде, затегни контрола, докажи вината и му спри кранчето. Ако ще променяме закона, нека касата да има право да може да осъществява реален контрол и да налага солени глоби, и дори да прекратява договори с болници. Вместо това ни предлагат лимити.

Нищо от гледна точка на пациента няма да се промени, смело увери Москов и добави, че има и случаи на изтичане на пари от болници (тази практика ще бъде прекратена). И отсече:

това не е предложение, а реалността, в която ще живеят болниците тази година. Гарантирам, че ще има ясен ред и по никакъв начин хаос."

Тази гаранция обаче се сблъска челно с начертания от хората в бранша истински апокалипсис - купонна система, лимити, опашки, недофинансиране, корупционни схеми, та до изригването на проф. Милан Миланов от "Пирогов", че новата методика на финансиране е престъпление срещу пациентите.



Сбъркана формула

Действителността може и да не е апокалипсис, но е достатъчно тягостна и с много нюанси сиво:

- чакане за планови операции до половин година;

- отлагане на манипулации и процедури с повече от година;

- вече оформени листи на чакащите даже и в тези почти 100 столични болници;

- двойно нарастване на пациентския поток в "Пирогов".

Нелепото е, че от сложната методика касата всъщност няма да спести пари, защото пациентът ще обикаля, докато намери заведение с неизчерпан лимит. Защото, ако едно лечебно заведение е с изчерпан лимит, пациентът може да отиде в друго, а НЗОК пак ще плати за извършената операция. Проблемът е, че болният няма свобода на избора къде да се лекува.

Ранният Петър Москов (юли 2012 г.) казва за "Преса":

"При здравеопазването нещата винаги се изпарват сложни, а те са прости. То има две предназначения -пациентите да бъдат доволни от лечението си и лекарите да печелят добре от труда си. Сега хората са недоволни, а лекарите бягат."

Почти три години по-късно Москов има възможност да докаже колко прости са нещата в здравеопазването, но май не му се получава, защото пациентите са още по-недоволни, а лекарите не са спрели да бягат. Проблемът може и да е в сбърканата формула "пари срещу реформи". А по цял свят е "първо пари, после реформа". Иначе ще се окажем в едно вече реформирано, но пак недофинансирано здравеопазване.

Крайно време е държавата да гарантира, че никой няма да умре, защото няма пари, но и няма да си подобри здравето, ако не плаща по установения ред. Колко и как - това е въпрос на организация и разчет. Пакетите на Москов обаче не са нищо друго освен дискриминация по признак болест, а допълнителното осигуряване е причиняване на имуществена вреда поради липса на късмет от какво да боледуваш. Отложен риск, който си принуден да покриваш, или чист застрахователен лобизъм.



Б.р. - Редакцията на "Преса" предлага дискусия за така широко коментираната реформа на здравния министър Петър Москов. Готови сме да публикуваме и други мнения по проблемите, засегнати в публикацията.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница