В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет

Администрацията с всеки изминал ден се намесва все по-осезателно в действията и начина на живот на организираното общество.Нарастващата роля на администрацията в ежедневния живот на хората и организациите неминуемо води до засиленото внимание към нея.Последните десетилетия се характеризират с преустройство и преосмисляне на държавната администрация в модерните държави с цел да може тя да се приспособи и да отговори на новите задачи и условия на 21 век.

Държавната администрация не съществува сама за себе си. Тя съществува, за да служи на държавата и обществото.Като социална институция тя е формирана от социални ценности и идеи, минали и настоящи, за това какво държавно управление "би трябвало" да прави и как да го прави.Върху държавната администрация въздействат основните ценности на обществото, степента до която тези ценности са отразени в правната и държавно-политическата система на държавата, степента, до която в обществото е постигнат "консенсус" върху тези ценности директно влияят върху държавната администрация. Обществените проблеми и нужди съществено определят ролята на държавната администрация в съвременната държава. Еднакво важни за съдържанието на държавната администрация са промените - на държавната политика, на икономическите процеси, на административните концепции и структури, на изискванията на гражданите.Модерната държавна администрация е резултат на комутативното развитие на политика, практика и теория.


Администрацията в демократичната държава

Държавната администрация е важна и действена сила в държавното управление и в обществото.Демократизацията на политическите и социалните процеси в обществото се отразява значително върху задачите, съдържанието и структурата на държавната администрация.

Демократизирането на обществото и на администрацията се определят от отговорите най-общо на следните въпроси:

Каква е структурата на обществото?

Кой участва в управлението?

Как се решават въпросите?

Какъв е характера на решенията?

Доколко решенията са обществено достояние?

Демократичните принципи, които са свързани с тези въпроси, са равенство, законност, свобода, участие на гражданите, контрол.

Основните демократични принципи на държавното управление у нас са закрепени в конституцията.Според Конституцията на Република България цялата държавна власт произтича от народа.Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите на държавната власт и управление.Суверенитетът принадлежи на целия народ.Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Демократичната правова държава се управлява според конституцията и законите на страната.Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат.Държавата гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.Всички граждани са равни пред закона.Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Изборите за държавни и местни органи, както и националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Политическия живот в страната се основава върху принципа на политическия плурализъм.Политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.Нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна.Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено вземане на държавната власт.

Икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива.Законите създават и гарантират на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Демокрацията в държавното управление се свързва основно с участието на гражданите, на народа в управлението.Гражданите участват пряко в избирането на най-важните органи на държавната и местната власт - Народното събрание, президента и вицепрезидента, общинските съвети и кметовете на общините.Освен във формирането на органи гражданите участват пряко в решаването на някои много важни, основни решения чрез националните и местни референдуми.

Гражданите могат да участват в държавното управление и не пряко, чрез представителство.Те избират свои представители в органите на държавната и местната власт.Избраните членове в държавните органи представляват интересите, желанията, нуждите и изискванията на групата от населението, което ги е избрало.

За определяне на демократичния облик на държавната администрация не е толкова съществено как се взимат решенията, а от кого се взимат.Идеята на демокрацията е, че желанията на хората, независимо как са се формирали, трябва да контролират действията на държавната администрация.Демокрацията в администрацията може да бъде представена не толкова като управление на народа, колкото управление за народа със съгласието на народа, извършвано от професионалисти, които вземат решенията въз основа на норми и ценности, определени от законите и от исканията на народа.

Демократизацията на държавната администрация предполага и пряко участие на гражданите в изработването и прилагането, изпълнението на административните решения.Участието на гражданите при подготовката на взимане на решения, която може да се изрази в събиране на информация, оформяне на общественото мнение или обществена оценка на определени процеси и вижданията на за тяхното управление, е реална и важна проява на демократизирането на държавната администрация.Участието в изпълнението на административните решения означава активно възприемане от обществото на съдържанието и целите на тези решения, така че да се създаде обществена приемливост и подкрепа при прилагането им на практика.Тези прояви са тясно свързани с "прозрачността" в администрацията. Когато гражданите знаят какви решения и защо се вземат, те съзнателно и с готовност могат да участват в тяхната реализация.

Важен фактор за демократично организирана и демократично работеща администрация е наличието на определени от закона процедури на административната дейност.Редица административни закони, като например Закона за административното производство, Законът за административните нарушения и наказания и други, съдържат процесуални правила, които определят етапите на производство по издаването, изпълнението и оспорването на административни актове, формата на актовете, начина на вземане на решения, сроковете, методите и средствата, които административните органи са длъжни да прилагат в своята дейност.Законово са регламентирани съставът и начинът, по който органите могат да вземат решенията, производствата за контрол, както и възможностите за гражданите да обжалват неправилните и незаконовите актове на администрацията.Демократичната значимост на административните процедури ще се засили още повече, ако тези процедури са известни на гражданите.Излагането на видно място в преддверието на съответното учреждение на образци на форми, извадки от правилата за производство, указания къде и как да се намерят съответни документи, кой е компетентният орган и компетентното длъжностно лицеи къде и кога може да бъде намерено, са начини за демократизиране на административната дейност, които едновременно облекчават усилията и на двете страни в отношението - администрация и граждани.

Представителността на различни социални групи в държавната администрация е друг важен фактор за демократизацията на администрацията.Става дума за представителност на различни социални групи от обществото в персонала на отделното административно учреждение, като например назначаване на инвалиди или на малцинствени етнически групи. В администрацията на много страни тази представителност е подсигурена от официални изисквания или програми.Така в държавните учреждения на САЩ има изискване за съответна процентна представителност на жени, инвалиди, ветерани от войните и представители на афро-американската етно група или на американските индианци.Тук се поставя интересният въпрос за конфликт на административни ценности.Трябва ли между двама кандидати да бъде избран за назначение по-слабо представилият се кандидат, само защото той принадлежи към малцинствена етно група, която се ползва с някакви предимства?Трябва ли да се намаляват стандартите за изисквания спрямо кандидати от дискриминирани до неотдавна социални групи, за да им се даде възможност да могат да вземат съответна държавна длъжност?Спорът "за" и "против" такава политика се води в много развити страни.

Изключително важен фактор за демократизацията на администрацията наред с политическата демокрация е и "икономическата демокрация".Съществуването на остра социална стратификация, ограничаването на икономическите възможности за отделни граждани или групи от населението, рязкото противопоставяне на "богати - бедни" възпрепятства сериозно действителната демокрация в държавната администрация Това е и една от сериозните причини административната реформа да се извършва едновременно и във връзка с икономическата реформа.

Модерната държава, за да може успешно да изпълнява ролята си за осигуряване на икономическо и социално благоденствие в страната, е поставена пред необходимостта да премисли основни институционни и функционални характеристики на държавната администрация.

1. Централна държавна администрация - правителството - трябва да се концентрира върху осъществяването на процес на ефективна държавна политика, включваща инициативата, формулирането, оценката и подсигуряването на изпълнението на тази политика.Вместо да взема конкретни решения и да се старае да намесва оперативно в управлението на отделните сфери и отрасли, правителството трябва да се съсредоточи върху изработването на съответна държавна политика в отделните отрасли - здравеопазване, образование, социално осигуряване, индустрия, земеделие и пр.Това ще изисква изграждането на различни институционни механизми.

2. Децентрализация на държавната дейност.Тази тенденция към нарастваща децентрализация на държавното ръководство и управление има много и различни прояви в условията на демократизация и участие на гражданите, както и ефективност на управлението.Областите общините могат да бъдат в много по-добро положение, отколкото централното правителство, по отношение на техните способности да приспособят и пригодят цялата администрация към реалните нужди на тяхното население, а по този начин и да използват ресурсите по-ефективно.Съвременната тенденция към децентрализация съживи интереса към местното управление - демократизация, административна ефективност, икономическо развитие и мобилизация на ресурсите на местно териториално ниво.Вниманието особено се фокусира върху ролята на общините за създаване на териториални модели на икономическо развитие.Новата роля на общините засилва тенденцията те да придобият по-голяма независимост.Такава тенденция, колкото и противоречиво да изглежда на пръв поглед, подпомага задачите на централната държавна власт.Тя дава възможност функции от национално значение, като тези на икономическото развитие и използването на ресурсите, опазването на околната среда, предотвратяването на етнически и други конфликти, да се изместят надолу, до нивата, които са по-близо до населението.

3.Държава, изградена като "мрежа", а не като "пирамида".

Самата държавна администрация за настоящия период запазва характера си на пирамида, в смисъла на ясно очертани линии на компетентност, ръководство, подчинение, контрол и отговорност.Ще се прояви обаче нарастваща тенденция в най-развитите държави да заменят сега съществуващата йерархическа пирамидална структура на държавната организация със структура, която има схема на "мрежа".Един от големите проблеми е как да се оптимизират ограничените достъпни ресурси и това може да бъде постигнато по-добре чрез използване на заедно работещи и вътрешно свързани мрежи от институции, което допринася за подобряването на координацията и подпомага усилията да се постигне икономия на суровините и на използването на енергията.Традиционните йерархически пирамиди на държавната администрация създават условия за бюрократичност, скованост, липса на гъвкавост, инерция, безплодни спорове относно властта и правомощията, бавност, повторения и дублиране на дейности, и най-важното - пропускане да се използват по рационален начин ресурсите.

Формалните организации и процедури са необходими за функционирането на държавната администрация, но крайното изпълнение е свързано с активен мениджър ски стил.Новият тип на мениджър в администрацията отговаря на неговата позиция като един от "играчите" в обществените процеси, който непрекъснато се договаря с други участници.Той трябва да е в състояние да забележи, отдели и да се съсредоточи върху стратегическите проблеми, да действа децентрализирано. Мениджъра в административният сектор трябва да напомня на мениджъра в бизнеса. Обучението на административните мениджъри изисква планов процес за подготовка на спецификата на административния сектор.Мениджмънтът в административния сектор има особен характер.Той се различава от мениджмънта в другите сектори на икономиката и тази негова специфика трябва да се изучава във връзка с обучението и административната практика.