В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет

Европейското гражданство означава, че хората черпят пряко права и задължения от междудържавните договори, с които е създаден и функционира ЕС. Тези специфични права се отнасят до свободното движение и пребиваване на територията на ЕС, до избирателните права в преките избори за ЕП и местни органи на управление, до дипломатическа и консулска защита извън територията на ЕС, правото на жалби и петиции до ЕП, правото гражданите да бъдат информирани и да имат достъп до документацията на институциите на ЕС, право на добра администрация и на справедливо и безпристрастно разглеждане на проблемите на всеки гражданин от институциите на ЕС, и то в разумен срок, правото на съдебна защита пред Съда на ЕС и др.

Европейското гражданство цели да приближи гражданите до “европейските дела”, да направи по-ефективно тяхното участие във формирането и осъществяването на европейските политики.

Правата, свързани с Европейското гражданство са провъзгласени в чл.17 – 22 на Договора за Европейската общности и Хартата за основните права в ЕС, която още не е в сила, но нейните цели и дух са ръководни начала вече седем години.Текстовете, свързани с гражданството са от член ІІ-99 до ІІ-106.

Списъкът на правата, произтичащи от европейското гражданство е отворен и може да бъде допълван с единодушно решение на Съвета на министрите /Съвет на ЕС/, по предложение на ЕК и след консултации с ЕП.

От 01.01.2007г. всеки български гражданин е и европейски гражданин.

Държавите могат да ограничават тази свобода само в изключителни случаи, когато съществуват рискове за обществения ред и сигурност или за общественото здраве.

Правото на българските граждани да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС е предпоставка за осъществяването на правата, произтичащи от включването на България във вътрешния пазар на труда, което означава възможност за всеки да търси работа и да бъде назначаван във всяка държава-член при равни условия и заплащане с местните работници, както и да се развива самостоятелна стопанска дейност.

Относно временните ограничения за реализацията на тези права виж подробно раздели ІІ-4 и ІІ-1 на настоящото издание.

Избори за ЕП се провеждат всеки пет години.Последните бяха през 2004г.Следващите са през 2009г.Български граждани могат да гласуват по партийните листи на европартиите за избора на евродепутати в определения ден в държавата на трайното си установяване и да бъдат избирани за евродепутати от квотата на същата държава.Например, ако това е Германия, българин може да заеме едно от 99-те места на германската квота.

Аналогични права имат европейските граждани, от други страни на ЕС, трайно установени в България и те могат да вземат участие в изборите за евродепутати, които ще се проведат през май 2007г. за България и Румъния.

И отново, за да бъде изравнено положението на европейските граждани, където и да се намират, българи имат право да участват в изборите за местни органи на управление в държава-член, където са установени и да бъдат избрани в състава на тези органи.

Възможни са известни ограничения на тези права, поради специфични за дадената страна проблеми.Така, например българин може да бъде избран за заместник-кмет, но не и за кмет във Франция.

Тези права са уредени в чл. 19 на Договора за ЕО и в чл. ІІ-99 и чл. ІІ-100 от Хартата за основните права.

С петиция може да се наложи даден проблем да се включи в дневния ред на институциите на ЕС и да се намери решение в интерес на подателите.

Броят на петициите непрекъснато расте, което е доказателство за ефективността на тази форма на участие на европейските граждани в управлението на интеграционните процеси, но това зависи от тяхната активност.
За допълнителна информация:

1. На адрес - http://www.europarl.europa.eu/parliament/public/petition/submit.do?language=EN може да се подаде петиция до ЕП по електронен път.

2. Официалната страница на Постоянната комисия по петициите на ЕС е на адрес - http://www.europarl.europa.eu/committees/peti_home_en.htm

6. Право на жалби до Европейския омбудсман.

Европейският омбудсман се избира от ЕП с петгодишен подновим мандат. Той е напълно независим. Ако не изпълнява своите задължения, неговият мандат може да бъде прекратен по предложение на ЕП, но само с решение на Съда.

Европейският омбудсман е в правото си да изисква всякаква информация от общностните и националните институции. След като се установи, че жалбата до него е допустима, той извършва необходимите проучвания, като може да изслушва свидетели и да дава заключения дали е налице лошо администриране. Усилията на Омбудсмана са насочени към постигане на „приятелско разрешаване” на спора между атакуваната институция и жалбоподателя, за да се защитят правата и интересите на последния. Ако това не може да се постигне, Омбудсманът отправя проектопрепоръки за предприемането на определени действия, като се отчита становището на атакуваната институция в срок от три месеца. Ако тези стъпки не доведат до желания резултат, Омбудсманът изпраща специален доклад до ЕП, което може да бъде основание ЕП да предприеме определени действия. В края на всяка годишна сесия Омбудсманът представя в ЕП обощен доклад за всички постъпили жалби за отчетния период. Настоящият европейски омбудсман е Никифорос Диамандурос.

Жалбата е индивидуална, в писмена форма на един от официалните езици в ЕС, следователно и на български език. Тя трябва да съдържа данни за подателя, да носи неговия подпис или подписа на негов представител /адвокат/. Анонимни жалби са недопустими. Жалбата се адресира до Европейския омбудсман, но може да бъде подадена и чрез депутат в ЕП. Тя трябва да се отправи в срок от 24 месеца от датата, когато предметът на жалбата е привлякъл вниманието на жалбоподателя. Жалбата може да бъде изпратена и по електронен път.

Предметът на жалбата не трябва да е от компетентността на съдебни инстанции. Омбудсманът не се произнася и по спорове, отнасящи се до трудови правоотношения между институциите на ЕС и техните служители.

Следователно жалбите се отнасят до лошо администриране от страна на институциите на ЕС. Те не могат да имат за предмет нарушения на национални органи и институции.

„Лошо администриране” могат да представляват:

• 
  Действия, предприети от общностната администрация без съответните правомощия или основани на погрешна информация;
  
• 
  Злоупотреба с власт от институциите на ЕС или техни служители;
  
• 
  Нарушения на процедурни правила;
  
• 
  Дискриминационни административни практики или нарушения на принципа за справедлива и законосъобразна администрация;
  
• 
  Нарушения в резултат на небрежно изпълнение на задължения или административни пропуски;
  
• 
  Лошо функциониране, некомпетентност, неоправдано забавяне и др.
  

Ако обобщим – лошо администриране на има когато, официален орган на ЕС не действа в съответствие с правило или принцип, задължителни за него.

1. Официална страница на Европейския омбудсман - http://www.ombudsman.europa.eu/home/en/default.htm

2. Формуляр за жалби до Омбудсмана:


Европейския омбудсман
ЖАЛБА СРЕЩУ ЛОШО АДМИНИСТРИРАНЕ

1. 
   Име:
   

От името на:

Адрес 1:

Адрес 2:

Провинция/област:

Пощенски код:

Държава:

Факс:

2. 
   Срещу коя институция или орган на ЕС искате да се оплачете:
   

-Съвет на ЕС -Европейска централна банка

-Европейска комисия -Служба за подбор на европейски

служители /EPSO/

-Съд на ЕО /с изключение -Европейска служба против измами

на съдебната му роля/ /OLAF/

-Сметна палата -Европейска полицейска служба

/ЕВРОПОЛ/

-Икономически и социален комитет -Друг орган на ЕС /уточнете/

-Комитет на регионите

3. 
   Във връзка с какво решение или въпрос се оплаквате? Кога научихте за него?
   
4. 
   За какво смятате, че институцията или органът на ЕС са постъпили неправилно?
   
5. 
   Според вас какво трябва да направи институцията или органът, за да поправи нещата?
   
6. 
   Влезли ли сте вече в контакт с въпросната институция или орган, за да получите удовлетворение?
   

Не

7. 
   Ако жалбата се отнася до трудови отношения с институции и органи на ЕС: изчерпали ли сте всички възможности за вътрешни административни запитвания и жалби, предвидени в Разпоредбите относно служителите? Ако да, изтеклили са сроковете за отговор от страна на институциите?
   

Не

8. 
   Предметът на вашата жалба бил ли е разгледан вече от съд или предстои разглеждането му?
   

Не

9. 
   Моля изберете една от двете възможности:
   

Желая жалбата ми да бъде разгледана конфиденциално

10. 
    Съгласни ли сте жалбата ви да бъде предадена на друга институция или орган /европейски или национални/, ако Европейският омбудсман реши, че не не е компетентен да я разглежда?