В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
- Навигация на страницата:
- Да се каже ли истината или да се премълчи
| Казус: На болният Х., страдащ от рак на стомаха, лекуващият лекар съобщава друга диагноза - язва, при което той се отказва от оперативно лечение. След известно време се налага спешна необходимост от оперативно лечение и пациентът е трябвало да бъде убеждаван дълго време, при което се стига до съобщаване на истинската диагноза, за да се съгласи да бъде опериран. В стремежа да се пощади психиката на пациента, лекарят е дезинформирал и насърчил болния да откаже оперативно лечение. На пациента трябва да се съобщят всички важни аспекти на заболяването, включително естеството на самото заболяване, очакваните резултати, възможни алтернативи за лечение, рисковете и ползите, както и информация, която е свързана с ценностната система и нуждите на пациента. Факти, които не са важни за пациентите (напр. резултати от специфични лабораторни тестове) или не са доказани окончателно, не е необходимо да се споделят с болния. Също така информацията трябва да бъде поднесена по подходящ начин съобразно състоянието, психическите нагласи и 54 способността на пациента да се справи с тежка или неблагоприятна новина. Да се каже ли истината или да се премълчи? Вземането на това решение е много сложно. Дилемата, пред която е изправен медицинския специалист, има няколко аспекта, визиращи въпросите на които той трябва да си отговори преди да пристъпи към действие: 1. Съществуват ли обстоятелства, при които не би трябвало да се съобщава истината? 2. Съществуват ли обстоятелства, при които се налага да се излъже? 3. Съществуват ли обстоятелства, при които не би трябвало да се каже цялата истина? 4. Съществуват ли обстоятелства, при които трябва да се каже истината за доброто на болния? Решението се взема след като се прецени ползата и вредата за пациента от гледна точка на неговото благополучие; преценява се статуса на пациента – стадии на заболяване, възраст, пол, интелект, социално и културно ниво. Добре обмисленото и дозирано етично - професионално поведение може да укрепи доверието и надеждата у пациента, защото тя е много важен компонент на психо – физиологичния му статус. В повечето случаи, когато е съобщена истината, болният се адаптира по – лесно към болничната обстановка, активира се подкрепата на здравния екип в процеса на преодоляване на заболяването. Изследванията показват, че терминално болните реагират по два основни начина при съобщаване на истината. Едни изпадат в дълбока и продължителна депресия, състоянието им се влошава и се налага лечение и на депресията. Други изпадат в депресия за 2-3 дни, погълнати са от мислите за себе си, премислят живота си и причините за това състояние. В определен момент се стабилизират и започват борба със заболяването. Членовете на семейството понякога искат от лекаря да не се съобщава истината на пациента при неблагоприятна, терминална 55 или тежка диагноза или прогноза. Мотивите на семейството са свързани с желанието да спестят на любимия човек допълнителни тревоги и болезнени преживявания. Тези страхове обикновено са неоснователни и отпадат при внимателен разговор с членовете на семейството и уверението, че оповестяването ще се извършва деликатно, постепенно и съобразно състоянието на болния. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|