Лазерна обработка на планините

Аз също бях превъзбуден. Мислите бушуваха в главата ми, а радостното усещане, предизвикано от сполучливата догадка, при­ятно гъделичкаше въображението ми. Все пак си наложих и наг­ласих мисловния си апарат на режим разсъждения.

Лазерната обработка на планините очевидно е била прилагана в периода, когато се е изграждал Градът на боговете. Тогава мо­нументите са били оформяни от естествените планини. Най-веро­ятно свръхмощният лазер е изпълнявал грубата работа - напри­мер срязване на планински връх, отделяне на монумент от пла­нински хребет и т.н. Например за Дома на щастливия камък, кой­то имаше формата на вертикално поставена 800-метрова книга, е трябвало да се отстранят доста скали, за да се отдели той от ес­тествения хребет. Вероятно за целта е бил използван лазер. В про­тивен случай излишните скали и отломъците биха запълнили ця­лото пространство между монументите.

Имахме достатъчно основания да си зададем въпроса колко ка­менни лазера са действали, докато е траело строителството? От-скачайки малко напред, ще ви доверя, че не срещнахме повече нито една конструкция, която да прилича на каменния лазер. За­това направихме извода, че е работил само той. Но как тогава лъчът му би могъл да стигне до онези монументи, които са закри­ти от планините? Напълно вероятно е на върха на най-високия от тях - свещената планина Кайлас - да е било монтирано огледало. Към него се е насочвал лъчът на свръхмощня лазер, а завъртането на огледалото и накланянето му под различни ъгли е позволявало да се обработват планините, обкръжаващи Кайлас, и да се „стопя­ват" ненужните отломъци.

От мястото, където бе разположен гигантският лазер, върхът на Кайлас се виждаше отлично. Ако някога там е имало отразява­що огледало, то лазерният лъч би могъл да стигне до него без каквито и да е пречки. За целта е било необходимо да се накланя предното огледало на каменния лазер назад, за да може излиза­щият от него лъч да се отклони нагоре - към върха на Кайлас.

И тъй, очертаваше се хипотезата, че с помощта на един свръх-мощен лазер и отразяващото огледало на върха на Кайлас са се обработвали планините в целия район на комплекса от монумен­ти в Града на боговете. Напълно възможно е за оформянето на монументите от противоположната страна на Кайлас да са били употребявани допълнителни отразяващи огледала, поставяни зад изгражданите монументи.

Разсъждавайки за строителната технология, неизбежно си спом­них за „машината на древните", която бяхме видели в храма Сва-ямбанат в Катманду. За нея се говореше, че е била изнесена от загадъчната пещера на Харати. Според храмовия служител Ки-рам тя е била предназначена да „прави планини". Нещо повече, консултацията с академик А. В. Акимов потвърди хипотетичната възможност подобна „машина" да се задейства чрез менталната, т.е. психичната енергия, а това съвпадаше с описанията в тибетс­ките текстове, че „машината" се е подчинявала на човешката ми­съл и е хвърчала, въртяла се е с бясна скорост и е обработвала планините.

От изложеното дотук напълно логично беше да се предполо­жи, че за създаването на монументите в Града на боговете е бил използван не само свръхмощният лазер, но и специалните „ма­шини на древните". С лазера се е извършвала грубата работа -изсичани са били каменни блокове от планинските хребети, отло­мъците са били стопявани, а с помощта на „машината" монумен­тите са дооформяни. Не е изключено те да са били прилагани и при изграждането на празните пространства вътре в монументи­те, чието наличие допускахме. Това важи особено за Дома на щас­тливия камък.

Отново ще ви доверя, скъпи читатели, изпреварвайки събития­та, че Валентина Яковлева откри в една от интерпретациите на тибетската „Книга на Мър­твите" (F. Fremantle, Lumi­nous Emptiness, Boston & London, 2001, p. 79), че све­щената Ваджра (умалено копие на видяната от нас „машина на времето") е оръжие с непреодолима си­ла и мощ. От санскритски названието й се превежда като „мълния и елмаз".

Покриването на мону­ментите с мазилката също не се е извършвало ръчно -за тази цел са съществува­ли специални технологии и съоръжения. Спомних си думите на Астаман Биндачарая, че в пещерата на Харати са скрити различни машини от древността. Представих си наследството от техническите пости­жения на древните, съхраняващо се в подземията на Кайлас. Как­во ли щеше да стане, ако имахме достъп до тях!