В обятията на шамбала

Отново огледах портата към Шамбала и внезапно се досетих, че през нея може да се проникне не само в Шамбала, но и в Царс­твото на мъртвите, на самоконсервиралите се хора в състояние на сомати.

Припомних си хималайската ни експедиция през 1998 година, когато изучавахме йогите. Тогава за голямо наше учудване се ока­за, че те не са отделна каста, а се появяват на Земята спонтанно. Най-обикновен човек изведнъж дочува в душата си зов, който го пропъжда от родното му място в далечна пещера. Подчинявайки се на него, той се изолира там, за да се посвети на невидимия си повелител. Йогите го наричат свръхчовек. Той телепатично им диктува определени упражнения, за да достигнат онова ниво на ме-дитативно просветление, което пречиства душите им.

Пречиствайки душата си, йога­та прекарва в пещерата дълги го­дини. Само на малцина невидими­ят повелител заповядва да си съ­берат скромен багаж, да вземат в ръка тояга и да поемат към све­щения Кайлас, където е входът към Царството на мъртвите. Щом стигне до него, повелителят съоб­щава на йогата две тайни закли­нания. Чрез първото силите на Кайлас го допускат до свещената врата. Чрез второто - самата врата се отваря.

След като произнесе заклинанията и разбере, че повелителят е обезопасил смъртоносните защитни сили на подземията, йога­та преминава през отворилата се врата и с трепет в душата вли­за в подземния свят. Той се спуска по стълбата все по-надълбоко и на­вътре, учуден, че там е светло, топ­ло и уютно. Назад остават прекрас­ните градини и градове на Шамба­ла, а йогата продължава, докато не стигне до свещеното място, където вижда множество мъртви, седнали в позата на Буда. Той блуждае между мъртвите тела, без да се страхува от тях. Най-сетне открива своя повели­тел и се разтреперва при вида на ог­ромното му мъртво тяло, в сравне­ние с което йогата изглежда като но­вородено бебе.

Без нито едно движение повелителят мислено му посочва мяс­тото, където трябва да отиде. Йогата покорно се подчинява, после сяда в позата на Буда и се отдава на медитация.

Организмът му се сковава, а дишането става все по-рядко и рядко, най-накрая то спира и тялото му заприличва на студен камък. Пронизва го душевната болка на отчаянието, всичко нао­коло е потънало в мрак, но... внезапно бликва светлина. Без да разбира как излита и се рее в нея, йогата наблюдава бъдещето или миналото и вижда около себе си огромен брой многолики хора, чиито лица греят от радост. След като се запознава с тях, той забелязва, че зад него неотстъпно се проточва сребриста ниш­ка, преливаща в цветовете на дъгата. На другия й край е негово­то мъртво тяло, което неподвижно седи на мястото, посочено от повелителя.

Едва сега той осъзнава, че е приобщен към Царството на мър­твите. Това го преизпълва с радост, защото мъртвите са подари­ли точно на него един дълъг живот. Йогата вижда вратата, през която е влязъл в подземния свят, и оглежда мястото, където се е озовал. Скръб раздира душата му, но повелителят му казва, че светът, от който е дошъл, се нарича свят на изпитанията и че е необходим, за да се подлагат на изпитания и старите, и новите(!) хора. Този свят някога ще стане по-добър. Дотогава обаче глав­ният повелител в Царството на мъртвите може отново да го из­прати в него, но вече като пророк.

Откъснах поглед от вратата, обърнах се към Равил и казах:

- Сигурно оттук влизат и излизат пророците. Кой знае, може би е точно така?! Не сме ние тези, които ще отсъдят.

Равил замълча.

Обърнах се към Главното огледало на времето и отново си пред­ставих, че Шамбала е създала тук конструкция за преминаване в паралелните светове. Може би тайнствените хора от тези светове също се появяват в нашия триизмерен свят и водят разговори с хората от най-доброто общество на Земята - Шамбала. Само че на нас, самотните хора от света на изпитанията, не ни е съдено да разберем.